РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 32239
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно
гражданско дело № 20211110163430 по описа за 2021 година
Двустранната сделка е материализирана на документ със шрифт по-малък от 12 (вероятно
около 10-11, а част от общите условия – тези по застраховката – на 8. При последните и
разрядката е минимална) – за сравнение, това разпореждане е със шрифт 12 (основния тест,
за разлика от цитатите, които са на 10).
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да
уведоми страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д.
№ 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори).
Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя
безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4 от ЗПК). Под общи условия в случая се
разбират клаузите на самата сделка.
Същевременно обаче от представените по делото от ищеца договор, общи условия и
погасителен план е видно, че е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото текстът на
договора и общите условия е изписан с шрифт, значително по-малък от 12, а погасителният
план е нечетлив почти изцяло поради дребния шрифт. Не е спазено и изискването на чл. 11,
ал. 2 ЗПК, а именно всяка страница на общите условия, неразделна част от договора за
потребителски кредит, да е подписана от страните. Съобразно извода за несъответствие на
договора с изискванията, предвидени с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
приложение намира разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която договорът за
потребителски кредит е недействителен при неспазване на изчерпателно посочените
изисквания. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът е недействителен, потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
1
случая чистата стойност на кредита е в размер на 20 000 лв., от която съобразно
заключението на вещото лице по СЧЕ, са извършени погашения в общ размер 5230, 80 лв.
Крайният срок за издължаване на сумата по кредита е 21.01.2024 г., като в исковата молба се
твърди настъпила предсрочна изискуемост на 13.02.2018 г. От заключението на вещото лице
по СЧЕ се установява, че след 21.03.2017 г. няма извършени плащания по главницата, тоест
кредитополучателят е изпаднал в забава от 21.04.2017 г. Налице е неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита като предпоставка за обявяване на
предсрочна изискуемост съобразно чл. 16, ал. 2а от договора - Решение № 20 от 8.01.2020 г.
на ОС - Варна по в. т. д. № 1686/2019г.
Не е ясно, ако договорът е недействителен – чл. 23 от ЗПК, а се признава, че има плащания,
то в какъв размер би била дължимата чиста главница. Арг. в тази насока са и нормите на чл.
162 и чл. 195, ал. 1 от ГПК, които са неприложими в това производство. Съответна
аргументация е изложена и в т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005г. по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК на
ВКС (например: О. на СГС от 22.10.2010г. по гр.д. № 11683/2010г. – в производството по
чл. 417 от ГПК не се уважава искане за неустойка, ако тя е определяема. Същото се отнася и
за лихвите - О. на СГС от 02.03.2011г. по ч.гр.д. № 2499/11г.).
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението по чл. 410 от ГПК на „А..." ЕАД, по отношение
на К.Г. И., ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса
Разпореждането, може да се обжалва с частна жалба от ЗАЯВИТЕЛЯ в едноседмичен
срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2