Решение по дело №151/2017 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 94
Дата: 20 юни 2017 г. (в сила от 11 юли 2017 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20172110200151
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                 20.06.2017 година                                   Град Айтос

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Айтоският Районен съд                                                                4-ти наказателен състав

На         06.06. /шести ЮНИ/  2017г                                            

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Дучева

 

Секретар        …..Росица Марковска

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        съдия       Дучева

Административно-наказателно  дело       151     по    описа    за    2017   година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба на С.Д.Н., ЕГН: ********** ***, чрез адв.С.К., с която се оспорва законосъобразността на  издаденото против нея  НП № 16-0237-000365/26.07.2016 на Началник група към ОДМВР-Бургас,  на РУП- Айтос. Със същото е ангажирана административно- наказателната  отговорност на жалбоподателката за извършено  от нея нарушение по чл.150 ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба”, в размер 300 лв. На осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание – Глоба в размер на 10 лв, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

            Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/.

В с. з. въззивникът - редовно призован, не се явява. Явява се упълномощения му защитника - адв.К., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП  като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че издаденото НП е необосновано в частта относно нарушението по т.1 от НП. В с.з. не оспорва нарушението по т.2 от НП и не моли за отмяна в този смисъл.

Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и НП.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.07.2016г  в гр.Айтос, в хода на изв.проверка на л.а. „Мазда 6„ с рег.№ *** , свид.Х.К. и Е.Б. установили, че водач на автомобила е С.Н.. Свид.К. поискал СУМПС и документи за регистрация на автомобила, но нарушеителката отговорила, че не носи. След извършена справка в ОДЧ свидетелите получили информация, че С.Н. е лишена от право да управлява МПС.

Х.К. лично връчил АУАН на нарушителката С.Н.. В графата за възражения от въззивника саморъчно било вписано , че няма възражения.

На 26.07.2016 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на свид. Х.К. и Е.Б.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

 

От правна страна:

 

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Разгледана по същество  тя е частично основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

             АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 07.03.2017г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Но съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно приложение на материалния закон по отношение на констатираното в т.1 нарушение. Административно наказващия орган без задълбочена проверка на обстоятелствата е дал правна квалификация на извършеното от въззивника, което не отговаря на възприетата фактическа обстановка.

Съгласно чл.150 ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.”. Текстът е допълнен от нормата на чл.150а ЗДвП, който казва кой водач е правоспособен, а именно такъв е водачът, които „притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно всяко поведение, при което водачът е лице, което не е правоспособно, знае че не е правоспособно и въпреки това управлява МПС.

В текста на АУАН и НП е допуснат пропуск като не е посочено с какъв акт нарушителят е лишен от правоуправление. В т.1 от НП е посочено само „управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.“ Следва да се има предвид, че има разлика между лишаването от права по съдебен и административен ред и нормата е много общо формулирана като от АНО се изисква да посочи конкретно дали лишаването от права е по съдебен или административен ред и с какъв акт (номер, дата  и орган , който го издава). В този смисъл в текста на НП е допуснато СПН , което е ограничило правото на защита на нарушителя, т.к. не е посочено с какъв акт се твърди, че е лишена от правоуправление, за да организира адекватно защитата си. В хода на съдебното следствие , след изрично разпореждане на съда беше изискано от АНО да предостави актът, който визира в текста на НП. В резултат бяха представени 3бр.заповеди за ПАМ, като номера на нито една не е посочен в текста на АУАН или НП. В този смисъл дори решаващия спора съдебен състав се затрудни да разбере коя заповед за ПАМ е имал предвид АНО в текста на НП, за да извърши вменената му проверка за законосъобразност на НП. Посоченият пропуск на АНО да впише вида на акта – съдебен или административен, както и номера, датата и органа, който го е издал е пропуск на АНО , който обуславя отмяна на НП в тази част.

     Обсъждайки нарушението , посочено в т.1 от НП по същество, също са налице основания за отмяна на същото , т.к. видно от приложените 3бр. заповеди за ПАМ (л. 29-31) нито една не е връчена на нарушителката, следователно не може да се презумира знание , че е лишена от правоуправление, съответно вина за твърдяното нарушение на чл.150 ЗДвП. От АНО не беше доказана вина нарушителката за извършване на нарушението по чл.150 ЗДвП и в този смисъл са налице основания за отмяна на НП в тази част.

Относно твърдяното нарушение в т.2 по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП спор между АНО  и нарушителката няма. При извършване на вменената му служебна проверка на  текста на НП , решаващия съдебен състав прецени, че в останалата си част НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

               Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда , като санкционно релевантно поведение, при което  водач на МПС не може да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. От обективна страна извършеното от С.Н. деяния, консумира признаците на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Деянието е подробно описано от свид.К. и Б.. В този смисъл правилно е наложена  и предвидената в санкционната част на чл.183, ал.1, т.1, предл.3  ЗДвП „Глоба” в размер на 10 лева.

Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 16-0237-000365/26.07.2016 на Началник група към ОДМВР-Бургас,  на РУП- Айтос, в частта с която на С.Д.Н., ЕГН: ********** ***, за нарушение на чл.150 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-0237-000365/26.07.2016 на Началник група към ОДМВР-Бургас,  на РУП- Айтос в останалата част.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                  Районен съдия: