Мотиви към присъда № 50, постановена на 11.12.2019г. по НОХД №920/2019г. по описа на Районен съд- Търговище
Подсъдимата С.С.С. с ЕГН **********
е предадена на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.201, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК – за това, че за периода от
19.08.2013г. до 09.12.2013г. в гр.Омуртаг, в качеството си на длъжностно лице -
„кредитен консултант“ в „Оптимал Кредит“ ООД, гр.Русе
с месторабота в гр.Омуртаг, при условията на продължавано престъпление в четири
отделни случая присвоила суми, както следва:
на 08.09.2013г. – сумата от 112лв.; на
09.09.2013г.
- сумата от 224лв.; на 07.10.2013г. – сумата от 280лв.; на 09.12.2013г. - сумата от 392лв. или общо 1008лв., собственост на „Оптимал Кредит“ ООД,
гр.Русе с управител Й.Й., връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява въз основа на договор за паричен заем № 06/******
от 30.04.2013г между „Оптимал Кредит“ ООД, гр.Русе и Ш.А.от гр.Омуртаг.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението по чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК като безспорно доказано. Намира, че фактическата обстановка описана в обвинителния акт е установена по несъмнен
начин от събрания по делото доказателствения материал. Пледира, подс.С. да
бъде призната за виновна в извършването на посоченото престъпление, за което да й бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“. Счита, че като
смекчаващи отговорността й обстоятелства
следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало, направеното
самопризнание и напредналата вече възраст. На тази база предлага, след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК да й бъде наложено наказание от 1
година „лишаване от свобода“. Счита, че изтърпяването на така определеното
наказание следва да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
Подсъдимата С.С. се
признава за виновна, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2
от НПК и изразява съжаление за деянието си.
Защитникът на подсъдимата намира фактическата
обстановка за безспорно установена и обвинението за доказано по несъмнен начин. По отношение вида
и размера на наказанието, следващо се на подс.С. за
извършеното престъпление, защитникът поддържа становището на прокурора. Пледира,
изтърпяването му да бъде отложено за срок от три години на основание чл.66 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
От месец март 2013г. подсъдимата С.С.С. *** по силата на сключен „договор за посредничество
при предоставяне на потребителски заем с консултант „№02 - ОМR изпълнявала
длъжността „кредитен консултант“ към „Оптимал Кредит“
ООД - Русе с ЕИК
по Булстат *********. Основният предмет на дружеството, чието седалище било в гр.Русе, било
предоставяне на т.нар „бързи кредити“. Дружеството било регистрирано в гр.Русе,
като към 2013г. негов управител била Д.В.Й.. Сред собствениците на дружеството
бил и св. Й.Й.. Дружеството имало офиси в няколко
населени места, включително и в гр.Омуртаг.
В този
период (2013г.) в офиса в гр.Омуртаг работели освен подсъдимата С. и свидетелите В.Ц.и П.Г.като кредитен
консултант. Регионален мениджър била свидетелката Н.Б.. За работата в офиса на
„Оптимал Кредит“ ООД в гр.Омуртаг нямало ясно
определени правила. Според създадената вътрешна организация, кредитните консултанти набирали кандидати за
кредит. Кандидатите подавали заявление
за кредит, което се проверявало от офис -
мениджъра и се изпращало в гр.Русе за одобрение. След одобрение, със съответния клиент се сключвал договор за
паричен заем с индивидуален номер и приложен погасителен план в два екземпляра.
Договорът и двата екземпляра на погасителния план се подписвали от заемополучателя и съответния упълномощен регионален
мениджър. Съобразно условията на договора, на съответния падеж, на който следвало да се внесе вноска по
кредита, заемополучателят носел парите по вноската в
офиса и се подписвал в погасителните планове - както в този, екземпляр от който се съхранявал в него, така
и в този, който се съхранявал в офиса на
дружеството. Плащането на съответната вноска следвало да се отрази в двата
плана - кредитният консултант изписвал датата, на която е направена вноската,
получена от клиента и също се подписвал
в графата “получил сумата“. След това, кредитният консултант следвало да предаде
сумата на офис –мениджъра, който я
внасял по сметката на дружеството преди края на работния ден. Кредитополучателят
(клиентът) не разполагал с възможност да плати вноската директно по сметката на
дружеството. При ежедневното внасяне на сумата, офис - мениджърът не посочвал
във вносната бележка за кои заеми се внася сумата през този ден. В договора
липсвала клауза или условие, посочващо по какъв начин се удостоверява, че
полученият кредит е погасен от длъжника с внасянето на последната дължима
вноска. Отново според утвърдените от практиката правила за работа в офиса в
гр.Омуртаг, при погасяване на заема -
изплащане на последната дължима вноска, офис –мениджърът - св. Ц. или някой от
кредитните консултанти следвало да изпише върху погасителния план
собственоръчно, че кредита е изплатен на съответната дата, да се подпише и да
сложи печат на дружеството.
Като
кредитен консултант, по силата на сключения договор за посредничество,
подсъдимата С. имала задължение да събира погасителните вноски по предоставени
заеми и да ги отчита на дружеството (в случая на св.Цв.).
Чл.9, т.2 от договора задължавала кредитния консултант при получаване на сума
от заемополучателите да отразява в двата погасителни
плана датата, на която е направена вноската и да полага подпис в съответната
графа. Чл. 15 от договора задължавал консултанта да отчита ежедневно сумите от
събраните погасителни вноски.
На 30 април
2013г. св. Ш.А.от гр.Омуртаг решил да изтегли кредит за лични нужди. Той
посетил офиса на „Оптимал кредит“ ООД в гр.Омуртаг и провел разговор със св. П.Г..
Тя го консултирала за условията, при които дружеството отпуска заеми и му
помогнала да попълни искане за заем. Искането за заем било разгледано и
одобрено същия ден. Между „Оптимал Кредит“ ООД и св.А.
бил сключен договор за паричен заем № 06/****** от 30.04.2013г. По силата на
този договор, св.А. получил сумата от 950лв. Срокът на заема бил 33 седмици, а размера
на седмичната погасителна вноска - 56,00лв. Общата сума, която А. следвало да изплати
била 1848,00 лв. Към сключения договор бил приложен и погасителен план.
Погасителният план бил в два екземпляра, като първият екземпляр бил подписан от
св.А. в качеството му на заемополучател и от св.Д. И.-
организатор офис. Този първи екземпляр се съхранявал в офиса на дружеството в гр.Омуртаг.
Вторият екземпляр от погасителния план не бил подписан от св.И., а само от А.. Този втори екземпляр останал у А..
Двата екземпляра били идентични като бланка - представлявали таблица с 8 колони
и 33 реда (колкото били погасителните вноски). Първата колона съдържала номер
на вноската (от 1 до 33), втората – дата, на която е следвало да се внесе
вноската (падежна дата), третата - размер на вноската (по 56 лв.) -
съдържанието на тези първи три колони било изписано предварително. В колона 4
следвало да се вписва от кредитния консултант датата, на която е направена
вноската, в колона 5 следвало да се подпише клиентът по договора, а в колона 6 - лицето приело сумата (кредитният
консултант). Колони 7 и 8 били свързани с лихвите за забава - сумата и дата на
плащане. След колона 3- в останалите 5
колони нямало предварително вписан текст.
На св. А.
било обяснено изрично, че при предоставяне на вноска по кредита задължително
следвало да изисква подпис от кредитния консултант в погасителния план, който
му бил предоставен.
Първата
вноска по плана била платена на 13.05.2013г. В плана, който бил в офиса на
дружеството, се подписала като получил
сумата (кредитен консултант)- св.П.Г.. В
плана на А. обаче се подписала подсъдимата
С.. До 21.06.2013г. свидетелят плащал вноските си по кредита на св.Г., като
отново имало несъответствие в подписите на кредитния консултант - в плана,
който бил в офиса се подписвала св.Г., а в плана на А.- подсъдимата С..
На 21.06.2013г.
св.Г. напуснала работа. Св.Цв. извършил проверка на
всички погасителни планове, обслужвани до този момент от Г., включително и този
на А.. На гърба на договора св.Цв. удостоверил с
подписа си, че е проверил плана.
След
напускането на св. Г., в офиса останала на работа подсъдимата С. и на нея било прехвърлено обслужването на
договора на А..
До
21.06.2013г. А. внасял редовно вноските си по погасителния план. След тази дата
същият започнал да изпитва известни финансови затруднения. Поради тази причина,
той не могъл да плаща ежеседмично вноските си по кредита, а го правел веднъж
или два пъти в месеца. Така дължимите вноски за периода от 24.06.2013г. до
08.07.2013г. внесъл на 08.07.2013г., като това плащане било отразено в двата
погасителни плана. Парите по плащането били приети от С.С.,
която се подписала върху двата екземпляра. В следващите месеци А. отново
забавял плащанията. Случвало се да даде пари на С. извън офиса, като после
носел своя план за подпис и двамата пресмятали внесените суми кои вноски
покриват. Нередовността на плащанията, както и наивността на А., който се
доверявал на подсъдимата С. и се съгласявал тя да се подписва на погасителния план, който бил в него, както и обстоятелствата, че плащанията
често ставали извън офиса, породили у С.
намерение да присвои сумите, които получавала от А. за плащането по
договора. За целта тя го уверила, че е достатъчно да се попълва информация само
в неговия погасителен план и не е необходимо това да се прави и в плана, който
бил в офиса на дружеството.
На неустановен ден в периода от 19.08.2013г.
до 08.09.2013г. св.А. дал на С. сумата за две погасителни вноски -112 лв. На
08.09.2013г. той предоставил на С. погасителния план, за да се отрази това плащане. Плащането на
сумата от 112лв. било отразено в редове 16 и 17, като на съответния ред в
колона 4 била записана датата (нечетливо), в колона 5 се подписал А., а в
колона 6- подсъдимата С.. Според посочените по-горе задължения, в качеството й на кредитен консултант, С.
следвало да предаде получената от А. сума от 112 лв., представляваща пари, собственост
на „Оптимал Кредит“ООД – Русе, на офис - мениджъра- св.Цв.,
който да я внесе по сметката на дружеството. Вместо това, С. задържала тази
сума за себе си, като по този начин я присвоила. За да прикрие деянието си, тя
не отразила изобщо в погасителния план, съхраняван в офиса на дружеството
направеното от А. плащане.
На следващия ден - 09.09.2013г.
А. отново направил вноска по заема - той дал на подсъдимата сумата за 4 вноски - общо 224 лв. В
погасителния си план, в колона 4 на ред
от 18 до 21 изписал датата „09.09.13г.“, подписал се
на тези редове в колона 5 и предоставил плана на подсъдимата, която се подписала на тези редове в колона
6. С. не предала получените от А. пари на св.Цв., а
ги задържала за себе си. Тя отново не отразила плащането в погасителния план, съхраняван
в офиса на дружеството.
На
07.10.2013г. съпругата на А.- св.З.А.а дала на С. сумата от 280 лв. за
заплащането на 5 вноски по заема. С. взела сумата, но не я отчела на Цв.,
а я задържала за себе си. След няколко
дни, А. отишъл при С. и й занесъл погасителния план, в който предварително бил нанесъл на редове от
22 до 26 датата, на която било направено
плащането- 07.10.2013г., като в графата „платил“ се била подписала съпругата му А.а. Той дал плана на С., която, тъй като била взела парите, се подписала на тези редове в колона 6. С.
отново не отразила плащането в погасителния план, съхраняван в офиса.
На
09.12.2013г. свидетелят А. дал на подсъдимата С. сумата от 392 лв., с които изплатил
последните 7 вноски по получения заем. В погасителния си план, в колона 4 на ред от 27 до 33 изписал датата
„09.12.2013г.“, подписал се на тези редове в колона 5 и
предоставил плана на подсъдимата, която се подписала на тези редове в колона 6.
Тъй като според него, бил изплатил
задължението си, той дал погасителния
план на С., която изписала собственоръчно с ръкописни букви на бяло поле след
последната колона текста „изплатен заем“. С. отново не предала получените от А.
пари на св.Цв., а ги задържала за себе си. Тя отново
не отразила плащането в погасителния план, съхраняван в офиса на дружеството.
Така към
09.12.2013г. св.А. предоставил на подсъдимата сумата от общо 1008лв., представляваща общо 18
вноски по заема към „Оптимал Кредит“ООД. Подсъдимата получила
тези суми в качеството си на длъжностно лице- кредитен консултант към
дружеството. Получените пари били собственост на дружеството и С. следвало да
ги предаде на св.Цв., който от своя страна да ги
внесе по банковата сметка на „Оптимал Кредит“ ООД, а вместо
това, тя присвоила сумата, връчена й в това й качество. За да осъществи
присвояването, тя умишлено не отразила в
погасителния план на дружеството получените от А. пари, а сторила това единствено
в екземпляра на А.. Св. А. от своя страна бил сигурен, че е изплатил получения
заем, защото С. се подписвала в неговия план и при плащането на последната
вноска изписала, че заемът е изплатен.
Поради
извършеното от С. деяние заемът на А. станал изискуем. „Оптимал
Кредит“ ООД цедирал задължението на А. на „ЕОС Матрикс“ ООД. В резултат на това и след заведено дело в РС-
Омуртаг, А. бил осъден да изплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
сума, надхвърляща неколкократно получения заем. В хода
на съдебното производство по гражданско дело № 265/2016г. по описа на РС-
Омуртаг А. представил своя погасителен план, но въпреки това загубил делото, тъй
като не поискал да се назначи експертиза, която да докаже автентичността на
подписите на С. върху неговия план. Междувременно
единствен управител и собственик на дружеството „Оптимал Кредит“
останал св.Й.Й..
Изложената фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимата С.С., направено по
реда на чл.371, т.2 от НПК, кореспондиращо с
показанията на свидетелите Ш. А.,З.А.а, П.Г.и В. Ц., дадени на ДП, заключението на
назначената съдебно- почеркова експертиза и
останалите писмени доказателства приложени към делото. Събраните доказателства са непротиворечиви,
изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната по
–горе фактическа обстановка, респ. доказват, че в периода от 19.08.2013г. до
09.12.2013г. в гр.Омуртаг, подс. С. - в качеството си на длъжностно лице - „кредитен
консултант“ в „Оптимал Кредит“ ООД, гр.Русе с
месторабота в гр.Омуртаг, при условията на продължавано престъпление в четири
отделни случая, присвоила суми, както
следва: на 08.09.2013г. – сумата от
112лв.; на 09.09.2013г.
– сумата от 224лв.; на 07.10.2013г. – сумата от 280лв.; на 09.12.2013г. - сумата от 392лв. или общо 1008лв., собственост на „Оптимал Кредит“ ООД,
гр.Русе с управител Й.Й., връчени в това й качество и
поверени й да ги пази и управлява въз основа на договор за паричен заем № 06/******
от 30.04.2013г между „Оптимал Кредит“ ООД, гр.Русе и Ш.А.от гр.Омуртаг.
Съдът прие, че описаните действия
са извършени от подсъдимата С. в
качеството й на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т.1, б."б" от НК, тъй като се установи, че в посочения период (19.08.2013г. - 09.12.2013г.) е изпълнявала длъжността
„кредитен консултант“ към
юридическото лице „Оптимал Кредит“ООД - Русе по силата на сключен „договор за
посредничество при предоставяне на потребителски заем с консултант „№ 02- ОМR“. На подсъдимата
писмено е било възложено да изпълнява
длъжността „кредитен консултант“ срещу ежемесечно заплащане. Въз основа на този договор тя извършвала е работа, свързана с пазене и
управление на чуждо за нея имущество – пари, предоставяни й от кредитополучатели за
погасяване на месечни вноски по кредити, собственост на юридическото лице „Оптимал Кредит“ ООД
-Русе. Тези пари са и били поверявани точно в качеството и на длъжностно лице -
консултант и то не еднократно и инцидентно, а трайно и последователно. Длъжностното
качество и свързаните с него задължения на консултант са пораждали задължение у
подсъдимата да пази и управлява ежедневно получаваните пари с конкретна цел - да ги отчете до 12,00 часа в деня на
получаването им или най-късно до 12,00 часа на следващия работен ден.
С оглед
изложеното, съдът прие, че посредством действия, състоящи се в получаване на
пари от А. с конкретно предназначение - погасяване на вноски по договор за
паричен заем № 06/****** от 30.04.2013г., задържането им и разпореждането като
със свои собствени, подс.С.
е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.201, ал.1 от НК.
Съзнавайки конкретната причина, поради която А.
(или съпругата му) са й предавали парични суми, подсъдимата е била наясно, че тези пари са чужди за нея и че са и
връчени с конкретна цел, а именно да ги отчете на кредитодателя.
Вместо да изпълни това си задължение, С. е задържала предоставените и от св.А.
пари и се е разпоредила с тях като със свои лични. Следователно от субективна
страна подс.С. е действала умишлено, с пряк умисъл. Същата е съзнавала всички елементи от
престъпния състав. Съзнавала е противоправния
характер на деянията си, респ. общественоопасните последици и е целяла настъпването им.
Установи се,
че присвояването на сумата от 1008лв. не е извършено еднократно, а с четири
отделни деяния. Четирите отделни деяния са извършени в непродължителен период
от време при една и съща фактическа обстановка- св.А. е предоставял сума на С.,
тя се е подписвала в неговия план, не е отразявала в плана на дружеството
получената сума и я е задържала за себе си. Налице е еднородност на вината-
деянията са извършени с пряк умисъл. Поради
изложеното, съдът прие, че
четирите отделни присвоителни деяния представляват
едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, съдът прие, че подсъдимата
С. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което я призна за виновна.
За престъплението по чл. 201, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, законът предвижда наказание до осем години “лишаване от свобода”, като съдът може да постанови „конфискация“ до една втора от имуществото
на виновния и да го лиши от права по чл.37, ал.1 т.6 и 7 от НК. При индивидуализацията
на наказанието, следващо се на подсъдимата за извършеното престъпление, съдът отчете като отегчаващи отговорността й обстоятелства – проявената престъпна упоритост, както и настъпилите негативни последици
за св.А.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, направеното самопризнание, проявеното
разкаяние за извършеното, както и напредналата й вече възраст. В тази
насока взе предвид и обстоятелството, че от извършването на деянието са изминали повече от шест години. На тази база прие, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и определи на подс.С. наказание
от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“. Съгласно чл.373, ал.2 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намали същото с 1/3 и
така наложи на подсъдимата наказание в окончателен размер от 1 година
„лишаване от свобода“. Съдът
прие, че в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, поради което
отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано
от влизането на присъдата в сила. Счете, че на подс.С.
следва да бъде наложено и наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Прецени, че
упражняването на професия или дейност, свързана с пазене, управление и отчитане на чуждо имущество би било
несъвместимо с характера на извършеното престъпно деяние, поради което същата бе
лишена от правото да упражнява такава професия или дейност за срок от една година,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че посредством така
определените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати целите на
индивидуалната и генерална превенции, поради което и не наложи наказание
конфискация, каквато възможност също е предвидена в закона.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да
заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата от 322, 38лв., представляваща разноски за изготвяне на съдебно – почеркова експертиза, направени в досъдебната фаза на
процеса.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: