РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503237 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Н. Л. против
решение № 261598/30.05.2021г., поправено с решение № 262515/17.11.2021г., по гр.д.№
17102/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката иск по чл.31, ал.2 от ЗС против П. Н. П. и Р.П. П. за обезщетение за
ползването на съсобствена между страните двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.П.,
ул.“.***, а именно за обезщетение в размер, представляваща разликата над присъдените 161
лева- обезщетение за ползването на съсобствено дворно място и барака в него, до пълния
претендирания размер от 2079,58 лева- обезщетение за ползването на двуетажната жилищна
сграда, дворното място и бараката в него. Решението се обжалва и в частта, с която
жалбоподателката е осъдена по предявения от П. и Р. П.и насрещен иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС
да им заплати сумата от 116,06 лева- припадащата й се част от необходим ремонт на общи
части на горепосочената жилищна сграда, изразяващ се в зазиждането на дупка в
стълбищната клетка и ремонт на покрива.
Във въззивната жалба се сочи, че решението на ПдРС в обжалваната му част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че от страна на П.и въобще не е
заявено твърдение за придобиване по силата на давностно владение на собствеността върху
втория етаж от жилищната сграда. Не били и налице доказателства в подкрепа на такъв
извод. Въпреки това решаващия мотив на ПдРС, за да отхвърли иска за обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС бил в този смисъл. По отношение на насрещния иск по чл. 30, ал.3 от ЗС се
сочи, че изводите на съда са напълно неясни и немотивирани.
Въззивна жалба е подадена и от П. Н. П. и Р.П. П. против същото решение на ПдРС в
частта, с която са осъдени да заплатят на В. Н. Л. сумата от 161 лева- обезщетение по чл. 31,
ал. 2 от ЗС за ползването на дворно място и бараката в него. Твърди се, че обезщетението е
присъдено за части от имота, които изрично са били предоставени за ползване на Л. и самата
1
тя с отправена до П.и нотариална покана е признала този факт, като е отказала да ги ползва.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 17102/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. са предявени искове по чл.31, ал.2 от ЗС
и чл. 86 ЗЗД от В.Л. против П. и Р. П.и, както и насрещни искове от П.и против Л. по чл. 74,
ал.2, вр. чл.72 от ЗС, а при условията на евентуалност по чл.74 от ЗС и по чл. 30, ал.3 от ЗС.
В исковата молба, подадена от В.Л. се твърди, че с ответниците- въззиваеми и
жалбоподатели по настоящето дело са съсобственици на дворно място, находящо се в гр.П.,
ул.“***, с площ от 217 кв.м., съставляващо имот с пл. № 405, в парцел І, кв.54 по плана на
гр.Пловдив, кв***“, ведно с построените в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с
площ от 66 кв.м и бараката. В.Л. се легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от дворното
място, жилищната сграда и бараката по силата на нот.акт за дарение № 71/14.05.1982г., с
който нейните и на брат й П.П. родители Н.и А. П. й дарили ¼ ид.ч. от имота и по
наследство от тях. Останалата ½ ид.ч. била собственост на П.и на основание договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нот.акт
№ 72/14.05.1982г.. С нотариална покана, връчена на П.П. на 05.09.2017г. при условията на
отказ за получаване, Л. заявила претенция за ползване на собствената й ½ ид.ч. от имота или
при положение, че не й бъде предоставена възможност за ползване, за заплащане на
обезщетение. Тъй като П.и възпрепятствали ползването на притежаваната от нея идеална
част, тя претендира солидарно от тях сумата от 2079,58 лева- обезщетение по чл.31, ал.2 от
ЗС за периода от 05.09.2017г. до 30.10.2018г. и по- конкретно за дворното място по 30 лева
месечно, за жилищна сграда 110 лева – месечно, за бараката по 10 лева месечно, ведно с
мораторна лихва върху всяка месечна главница за периода от 05.09.2017г. до 30.10.2018г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба- 30.10.2018г..
С подадения от П. и Р.П.и отговор на исковата молба исковете по чл.31, ал.2 от ЗС са
оспорени като неоснователни. Твърди се, че ползването на жилищната сграда в дворното
място е разпределено още през 1979г., приживе на наследодателите Н. и А.П., като на П.и
било предоставен за ползване втория етаж от сградата, а П. останали да живеят на първия
етаж до смъртта си. Впоследствие Л. ползвала първия етаж, като държала в него свои лични
вещи. П.и не били ограничавали достъпа на Л. до имотите. Тя имала свободен достъп до
дворното място и до първия етаж от къщата. Бараката и клозетът не съществували, тъй като
покривите им били паднали и постройките били засипани. Освен това с поканата тя не е
изразила желание да ползва имота, а е поискала заплащането на обезщетение от 150 лева
месечно, като изрично отказала да ползва дворното място и първия етаж от жилищната
сграда. С молба за уточнение на насрещната искова молба от П.и / л.60 и 61 по
първоинстанционното дело/ същите са заявили, че още от м.май 1984г. са установили
владение върху целия втори етаж от жилищната сграда. Позовават се на разпоредбата на
чл.68 от ЗС, от което следва, че претендират да са придобили останалата ½ ид.ч. от етажа на
основание на недобросъвестно 10- годишно давностно владение.
В насрещна искова от П. и Р. П.и се твърди, че в качеството им на недобросъвестни
владелци на втория етаж през месец септември 2014г. те извършили подобрения на този
етаж, изразяващи се в направата на баня и тоалетна на втори етаж през м.септември 2014г. и
по- конкретно: изграждане на бетонна плоча и бетонни колони на баня и тоалетна;
шпакловка и боя на баня, подсилване с гипсокартон и кнауф на стените на банята; поставяне
на плочки, фаянс и теракот; поставяне на ВиК инсталация, щранг, тръби; прекарване на
обратна вода; поставяне на тоалетна чиния, мека връзка, кранче, маншон; къртане, бутане,
изнасяне на отпадък; поставяне и обръщане на врата; изкопаване на канал за включване към
канализация; 10. подмяна на ел.инсталация на кухня и баня; зазиждане на паднала тухла от
перваза на фасаден прозорец на вестибюл на втори етаж по покрива на сградата м.август
2016г.. Тези подобрения били извършени със знанието и без противопоставяне на
съсобственичката В.Л., като вследствие на същите имотът увеличил стойността си със 7000
лева, от които се претендират 3500 лева. Евентуално се иска, ако не бъде установено, че
2
подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на Л., да бъде присъдена
сумата от 2295 лева, която представлява половината от стойността на направените разходи
за подобренията.
Предявен е и насрещен иск по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 400 лева, претендирана
като половината от разходите за необходими ремонти на общата вещ- подмяна на
електрическа инсталация в кухнята и банята, зазиждането на дупка в общите части на
сградата- стълбищна клетка, ремонт на покрива и запълване на дупка на перваз.
От В.Л. е подаден отговор на насрещната искова молба, с който оспорва исковете.
Изрично е изразено становище по претенцията на П.и за изтекла в тяхна полза придобивна
давност по отношение на останалата ½ ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, като се
твърди, че те никога не са демонстрирали своене на същата.
Видно от приетите по първоинстанционното дело нотариални актове №№ 71 и 72 от
14.05.1982г. Н. и А. П. са прехвърлили в полза на децата си В.Л. и П.П. по ¼ ид.ч. от
дворното място, жилищната сграда и бараката. Видно от удостоверението на л.55 по делото
на ПдРС П. и Р. П.и са сключили граждански брак през 1976г.. Прехвърлената срещу
задължение за издръжка и гледане ¼ ид.ч. е придобита от тях възмездно в режим на СИО.
На л.205 по делото на ПдРС е налице заверено копие от протокол за проведено на
17.04.1984г. публично съдебно заседание по гр.д.№ 2429/1984г. на Пловдивски районен съд,
в което е одобрена делбена спогодба, по силата на която в дял на Н. П. са предоставени по
1/3 ид.ч. от дворното място и от масивната барака с външен клозет, както и целия първи
етаж от жилищната сграда, а в общ дял на В.Л. и П.П. са предоставени по 2/3 ид.ч. от
дворното място и от масивната барака с външен клозет, както и целия втори етаж. Налице е
очевидно, макар и не пълно противоречие, между делбената спогодба и двете сделки от
1982г., но в крайна сметка правата на страните- В.Л. от една страна и П. и Р. П.и от друга са
равни, тъй като и по нотариалните актове и по делбената спогодба те получават по равно. Н.
П. е починал на 06.12.2004г., а съпругата му А. П.- една година по- рано, на 23.12.2003г..
Ако към датата на смъртта си Н. П. все още е бил собственик на първия етаж от жилищната
сграда или на ½ ид.ч. от него, то тази собственост също е наследена по равно между
неговите деца.
От показанията на разпитаните пред ПдРС свидетелки П. А. и М. П. не се установява
П. и Р. П.и да са демонстрирали своене на притежаваната от В.Л. идеална част от втория
етаж на жилищната сграда. Първата свидетелка сочи, че между П.П. и сестра му В.Л. е
имало уговорка той да ползва целия имот, но да намерят решение за продажбата му. Според
свидетелката А. от около три години Л. няма достъп до имота. Свидетелката П. познава П. и
Р. П.и от 1975г.. Познава и сестрата на П.П., като твърди, че тя има свободен достъп до
целия имот. Не се сочи, че П.и по някакъв начин да са оспорили правото на собственост на
Л. върху ½ ид.ч. от втория етаж. Ето защо, заявената от П.и претенция да са придобили по
давност притежаваната от жалбоподателката Л. идеална част от този етаж се явява
недоказана.
Изключително спорно е доколко е било допустимо разделянето чрез делбената
спогодба на жилищната сграда по етажи, тъй като тя се води еднофамилна. От тази спогодба
се потвърждава едното от твърденията на П.и, а именно, че по онова време или дори по-
рано Н. и А. П. са се установили да живеят на първия етаж. При липса на данни за
противното следва да се приеме, че до 2004г. този етаж е бил обитаем, като в тази връзка
следва да се отбележи и това, че в делбения протокол от 1984г. и двата етажа са описани
като такива, състоящи се от предверие, две стаи, кухня и килер. От показанията на
свидетелката М. П. се установява, че на първия етаж В.Л. е съхранявала свое
стоматологично оборудване. Безспорно е, че и преди и след смъртта на Н. и А. П. на втория
етаж са живеели само П.и, като липсват данни до 2017г., когато е изпратена нотариалната
покана от В.Л. до брат й, тя да е заявила претенции за ползването на втория етаж от къщата.
3
От събраните по делото доказателства не се установява кога и по какви причини Л. е
изоставила ползването на първия етаж. В изпратената от нея нотариална покана е записано
следното: До настоящия момент не сме си уредили доброволно съсобствеността, като Вие
ми предлагате да ползвам единствено първия етаж и общите части. Категорично заявявам,
че не желая да ползвам първия етаж, тъй като е много малък, не е просторен, представлява
изба, няма санитарен възел и е негоден за нормално обитаване от хора, живеещи в 21 век“.
Единственото изречение, в което се упоменава втория етаж е следното: „Вие и вашата
съпруга ползвате втория жилищен етаж от къщата и дворното място, в което е построена
масивната барака с клозет“.
В показанията си свидетелката П. А. сочи, че преди години В.Л. имала намерение „да
настани квартиранти“. Обадила се на брат си, той й отворил дворната врата. Л.,
свидетелката и кандидат- квартирантите влезли в двора, за да огледат имота и тогава П.и
категорично заявили, че няма да допуснат квартиранти в имота. От показанията не става
ясно коя част от имота е имала намерение да отдаде под наем Л.- дали първия етаж от
сградата, който тя впоследствие преценя като негоден за живеене, или втория. За да отдаде
под наем втория етаж или определени помещения от същия, тя би следвало да е сигурна, че
може да осигури на наемателите безпрепятственото ползване. Това обаче към онзи момент е
било обективно невъзможно, защото на втория етаж е живеел брат й със съпругата си и тя
не е била заявила изрична и ясна претенция за ползването на този етаж. Такава претенция не
е заявена и с нотариалната покана. Със същата тя е претендирала от П.и да й заплащат
обезщетение за ползването единствено от тях на „недвижимите имоти в размер на
среднопазарния наем по 150 лева на месец“, равняващи се нейния дял „от общата вещ“. От
така формулираното искане, а и като се има предвид, че сборът от претендираните месечни
обезщетения за дворното място, за жилищната сграда и за бараката по молбата за уточнение
на исковата молба на л.18- 19 по делото на ПдРС е в размер от 150 лева, следва да се приеме,
че с нотариалната покана е претендирано обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за целия имот-
дворно място, двуетажна жилищна сграда и барака. С нотариалната покана обаче В.Л.
изрично признава, че са й предоставени за ползване първия етаж и общите части. Щом като
е имала свободен достъп до първия етаж или поне П.и са изразили желание да й предоставят
такъв достъп, то тя би следвало да разполага с достъп и до дворното място. При това
положение не е налице основание да се счита, че на Л. е била лишена напълно от
възможността да ползва през процесния период съсобствения имот и в частност жилищната
сграда, съобразно с притежаваната от нея ½ ид.ч. от същия.
Съгласно трайната съдебна практика, ползващият съсобственик се освобождава от
задължението за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, ако предостави ползването
на неползващия съсобственик такава част от съсобствения имот, съответстваща на правата
му. Действително от приетите по първоинстанционното дело заключения, изготвени от вещо
лице Д. М. и от вещи лица Н. П. и К. М. е видно, че първият етаж е в много по- лошо
състояние от втория, т.е. те са неравностойни. От друга страна обаче е безспорно, а и от
свидетелските показания се установява, че П.и не са ползвали първия етаж от къщата, при
което В.Л. би могла да претендира обезщетение само за втория етаж. Такава претенция
обаче, както се изясни по- горе, не е заявена нито с нотариалната покана нито с исковата
молба. С исковата молба, съобразно с молбата за уточнение на л.18- 19, е претендирано едно
общо обезщетение за цялата жилищна сграда в размер от 110 лева месечно. Съответно- с
основното заключение на вещо лице Д. М. е определен пазарен наем за цялата сграда, но не
и отделно само за втория етаж. Ето защо, като не е налице каквото и да било основание за
присъждане на обезщетение за ползването на първия етаж, то на база на наличните
доказателства не може да бъде определено евентуално дължимото обезщетение само за
втория етаж. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с
която е отхвърлен предявеният от В.Л. иск по чл.31, ал.2 от ЗС за обезщетение за ползването
на жилищната сграда.
4
Необходимите разноски за зазиждане на дупка в стената на стълбището, за подмяна
на 60 бр. керемиди и зазиждане на паднала тухла от перваза са определени в допълнително
заключение на вещо лице Д. М. с вх.№ 272573/29.03.2021г. / л.173- 174/ в общ размер от
201,12 лева. В мотивите към обжалваното решение погрешно е възприета стойност в размер
от 232,11 лева. В показанията си разпитаният по първоинстанционното дело свидетел И. К.
сочи, че през лятото на 2014г. Р. и П.П.и са запознали по- сериозни ремонти на жилищната
сграда, в която живеят. След проливен дъжд се била отворила дупка във външна стена, през
която се виждала стаята. Р.П. го извикала по спешност, за да зазида дупката. През 2016г.
свидетелят основно претърсил покрива на жилищната сграда и подменил 60 бр. керемиди.
Била паднала една тухла над единия прозорец. Свидетелят укрепил и нея. Искът за
направени разходи от един /едни от етажните собственици разходи по поддържане на
съсобствената вещ се квалифицира по чл.30, ал.3 от ЗС. Съгласно тази разпоредба, всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Всеки
съсобственик следва да поеме съответстваща на дела му в съсобствеността част от
разходите. Това обаче са действително направените разходи, а не непременно разходи,
определени по пазарни цени. От показанията на свидетеля И. К. не става ясно какви
материали и на каква стойност са били необходими за зазиждането на дупката във фасадната
стена и за укрепването на тухлата над прозореца. Не става ясно също така и какви керемиди
е ползвал за подмяна на повредените 60 бр. при претърсването на покрива- нови или втора
употреба и на каква стойност. Към насрещната искова молба от П.и са приложени заверени
копия от множество фискални бонове, стокови разписки и фактури за закупени материали,
но между тях не са налице керемиди. От показанията на свидетеля не се установява също
така какво възнаграждение му е платено общо за целия ремонт на жилищната сграда и
конкретно само за зазиждане на дупка в стената на стълбището, за подмяна на 60 бр.
керемиди и зазиждане на паднала тухла от перваза / или над прозореца/. Ето защо,
уваженият насрещен иск по чл.30, ал.3 от ЗС се явява недоказан по размер и поради това
обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено.
Що се отнася до уважената част от иска по чл.31, ал.2 от ЗС, жалбата на Р. и П.П.и се
явява основателна, тъй като, както беше констатирано по- горе, В.Л. не е била лишена от
възможността да ползва дворното място. Дори и от определен момент нататък дворната
врата да е била заключена и тя да не е разполага с ключ, не се установява П.и да са й
отказвали достъп до двора, а и тя самата не е заявила по никакъв начин намерение да ползва
двора по определен начин. В основното заключение на вещо лице Д. М. е отразено
следното: „До оградата на север и запад има останали зидове без външна и вътрешна
мазилка от барака и външна тоалетна. Покривът е срутен от изгнили дървени греди,
останали са разхвърляни и неподредени цигли, с които са били покрити“. Става ясно, че
бараката, за ползването на която също е присъдено обезщетение, се е самосрутила преди
доста време. За ползването й не е определен пазарен наем.
Материалният интерес по подадената от В.Л. въззивна жалба е в общ размер от
2034,64 лева, от които 1918,58 лева по иска по чл.31, ал.2 от ЗС и 116,06 лева по насрещния
иск по чл.30, ал.3 от ЗС. Уважената част от въззивната жалба е с материален интерес в
размер от 116,06 лева, поради което в полза на жалбоподателката В.Л. ще следва да бъде
присъдена 116,06/2034,64- та част от направените от нея съдебни разноски във въззивното
производство в размер от общо 469,50 лева, а именно сума в размер от 26,78 лева.
Материалният интерес по подадената от Р. и П.П.и въззивна жалба е в размер от 161 лева,
като същата е изцяло основателна. Ето защо, ще следва да им бъдат присъдени изцяло
направените от тях съдебни разноски в размер от общо 825 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261598/30.5.2021г., поправено с решение №
262515/17.11.2021г., по гр.д.№ 17102/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката В. Н. Л. иск по чл.31, ал.2 от ЗС против П. Н.
П. и Р.П. П. за обезщетение за ползването през периода от 05.09.2017г. до 30.10.2018г. на
съсобствена между страните двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.П., ул.“***, а
именно за обезщетение в размер, представляващо разликата над присъдените 161 лева-
обезщетение за ползването на съсобствено дворно място и барака в него, находящи се на
същия адрес, до пълния претендирания размер от 2079,58 лева- обезщетение за ползването
на двуетажната жилищна сграда, дворното място и бараката в него.
ОТМЕНЯ решение № 261598/30.5.2021г., поправено с решение №
262515/17.11.2021г., по гр.д.№ 17102/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., в частта, с която
жалбоподателката В. Н. Л. е осъдена по предявения от П. и Р. П.и насрещен иск по чл. 30,
ал. 3 от ЗС да им заплати сумата от 116,06 лева- припадащата й се част от необходим ремонт
на общи части на горепосочената жилищна сграда, изразяващ се в зазиждането на дупка в
стълбищната клетка и ремонт на покрива, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. П. и Р.П. П. насрещен иск по чл.30, ал.3 от ЗС за
това В. Н. Л. да бъде осъдена да им заплати сумата от 116,06 лева- припадащата й се част от
необходим ремонт на общи части на горепосочената жилищна сграда, изразяващ се в
зазиждането на дупка в стълбищната клетка и ремонт на покрива.
ОТМЕНЯ решение № 261598/30.5.2021г., поправено с решение №
262515/17.11.2021г., по гр.д.№ 17102/2018г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., и в частта, с която П. Н. П.
и Р.П. П. са осъдени да заплатят на В. Н. Л. сумата от 161 лева- обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС за ползването на дворно място и бараката в него, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Л. иск по чл.31, ал.2 от ЗС против П. Н. П. и Р.П. П.
за това те да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 161 лева- обезщетение за ползването
през периода от 05.09.2017г. до 30.10.2018г. на дворно място, и бараката в него, находящи
се на адрес: гр.П., ул.“***.
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН: ********** и Р.П. П., ЕГН: **********- двамата от гр.П.,
ул.“****, да заплатят солидарно на В. Н. Л. от гр.П., бул.“****, ЕГН: ********** сумата от
26,78 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Н. Л. от гр.П., бул.“***, ЕГН: ********** да заплати солидарно на П. Н.
П., ЕГН: ********** и Р.П. П., ЕГН: **********- двамата от гр.П*, ул.“***, сумата от 825
лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7