М
О Т И В И
към присъда № 260013 от
17.03.2021 година, по н. о. х. дело № 4/2019 година
по описа на Районен съд гр.
Кюстендил.
С
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Кюстендил подсъдимият А.Б.Д., роден
на *** ***,***, ***, с висше образование, търговец, неженен, осъждан-
реабилитиран, живущ *** , ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на
16.05.2018 година в землището на село Копиловци,обл. Кюстендил, се заканил на
другиго – И. К. В.,*** с престъпление против неговата личност - убийство,
изричайки думите“Ще те убия, ще те унищожа, ще те нарежа на парчета“ и това
заканване е могло да възбуди във В. основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Със
същият обвинителен акт Районна прокуратура гр. Кюстендил е внесла и още едно
обвинение спрямо А.Б.Д. , роден на *** ***,***, *** гражданин, с висше
образование, търговец, неженен, осъждан- реабилитиран, живущ *** , ЕГН **********
и предала последния на съд за това ,че на 16.05.2018 година в землището на село
Копиловци , общ. Кюстендил е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- буйствал, държал
се агресивно, блъскал с ръце и се опитал да души и удря с юмрук И.К.В. ***,.
Отправял на висок глас обидни думи, псувни и закани към В., крещял, замахвал с
брадва към В.- престъпление по чл. 325 , ал.1 от НК.
По
делото е допуснат за участие и конституиран като частен обвинител, пострадалия
от престъплението В. ведно с упълномощения от него адвокат Д.Д..
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Кюстендил излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
за извършеното от него престъпление по чл.144 ал.3 от НК,"Лишаване от
свобода" за срок от една година и шест месеца, а за извършеното
престъпление по чл. 325 , ал.1 от НК, наказание“лишаване от свобода“ за срок от
десет месеца,и кумулативно предвиденото в закона наказание“Обществено
порицание“. Иска се след налагане по отделно наказание за двете извършени
престъпления на основание чл. 23, ал.1 от НК да се определи едно общо
наказание, което да е най-тежкото измежду двете определени наказания и съдът да
отложи изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК. Подробни съображения за
това се излагат в хода на съдебните прения.
Частния
обвинител и граждански ищец, И.К.В., лично и чрез процесуалния си представител,
адвокат Д.Д., поддържат обвинението така както е повдигнато и предявено и молят
съда да намери подсъдимият за виновен и го осъди с предвиденото в закона
наказание. От страна на повереника не се претендира присъждане на сторени по
делото разноски.
Подсъдимия
А.Б.Д. , ЕГН ********** не се признава за виновен, не е критичен към
извършеното. Не отрича че е имало конфликт между него и пострадалия, но отрича
да е имал секира в ръцете си, както и да е заплашвал с нея пострадалия. Счита
себе си за невиновен в извършването на престъпленията за което е предаден на
съд. Своите съображения за това излага в хода на съдебните прения. Защитника на
подсъдимия – адвокат Е. пледира, като оспорва фактическата обстановка и моли
съда да оправдае подзащитният му. Излага доводи, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод, че подзащитния е извършил
престъпленията за които е предаден на съд. Подробни съображения за това излага
в хода на съдебните прения.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият
А.Б.Д., роден на *** ***, ЕГН ********** до момента на деянието не се е намирал
в бизнес отношения с пострадалия В.. Характерно за тези им отношения е че не са
били оформени писмено във вид на договори съгласно действащото законодателство.
Предоставена била земекопна и транспортна техника относно която договор за
отдаване под наем или аренда липсва. Постепенно отношенията на сътрудничилите
си помежду си „бизнесмени“ се влошило. Възникнали спорове относно собствеността
на част от използваната техника, както и разходите по ремонт на
същата.постепенно устните спорове прераснали в писмени такива, при които всеки
от двамата съдружници имал претенции спрямо другия.
На
16.05.2018 година пострадалия В. заедно със свидетелите Т. и М. се намирали на
обект в землището на село Копиловци, общ. Кюстендил. При тях с лек автомобил
пристигнал подсъдимия А. Д.. С него бил и свидетеля М.А.. Слизайки от
автомобила започнал да отправя обидни думи с нецензурно съдържание, както и да
псува. Приближавайки В. подсъдимия държейки се агресивно посегнал да го удари с
юмрук в областта на главата. В. успял да избегне удара. Но след като не успял
да го удари подсъдимия Д. започнал да го блъска с ръце и крещял агресивно,
обидни епитети, сред които и обръщението“нещастник“. Напсувал пострадалия,
започнал да сипе закани говорейки ,че знае къде живее и че В. ще изгори. Тези
му действия предизвикали страх. В. го обзела и паника, че е много вероятно
заканите да бъдат изпълнени поради което решил да сигнализира на телефон 112.
След като чул ,че Д. му се заканва, В. набрал сестра си Н.В. на телефона и тя
успяла да чуе новата поредица от псувни и закани отправяни от Д. къмто брат и.
Разпитана в досъдебното производство и в съдебното тя твърди , че ясно е чула
посдъдимия да произнося думите: „ще те убия“ и обидите „Майка ти да еба“,
„Копеле, до кога ще те чакам?“ както и „педераст“. Свидетеля М.А. се намесил в
разпрата, като хванал подсъдимия Д. през кръста и почнал да го дърпа назад,
пречейки му така да развие атаката като премине към ръкопашна саморазправа. При
това подсъдимият отишъл до автомобилът си, отворил задна врата и извадил от
купето брадва. Вече с брадва в ръка тръгнал отново към В. замахвайки към него и
изричайки думите: „Ще те унищожа“, както и „ще те нарежа на парчета“. През това
време свидетеля А. се опитвал да го успокоява, но подсъдимия бил неудържим.
Всичкото това, крясъците на висок глас, директно отправените недвусмислени
закани както и действията с брадвата възбудили в пострадалия основателен страх,
че подсъдимия Д. е способен да осъществи заканите си за убийство. Успоредно с
това предприетите действия имат характеристиката на: „ непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“.
Очевидно било нарушено спокойствието на намиращите се в близост и имащи
възможност да възприемат случващото се граждани. При това благодарение на
своевременната и активна намеса на свидетеля А. по-нататъшната саморазправа
била спряна и подсъдимия се качил в автомобилът. Бързо напуснал
местопроизшествието в неизвестна посока.
Действията на подсъдимия са пряко възприети от
свидетелите М. М. С.Т..Узнаваики какво се случва свидетелката Н.В., се обадила
на съпругата на пострадалия – В.В., която от своя страна подала сигнал за
нанесен побой над съпругът и. Посочила мястото на инцидента и данните на
подсъдимия. Още същият ден тя имала възможност да види лично последиците от
инцидента - разкъсаната фланела на съпругът. И.В. не изглеждал добре след отправените спрямо него закани а и
предприети активни физически действия целящи саморазправа. В следствие на подадения сигнал
местопроизшествието е посещавано от дежурни полицейски служители, които от своя страна извършили проверка
и докладвали резултатите по съответният ред. В хода на проверката и разследването била извършена техническа
експертиза на записите от подаваните сигнали на спешен телефон 112. Описаното
от свидетелите страхово изживяване настъпило при пострадалия В. е следствие но
преживяното и добре кореспондира с юридическото понятие „Основателен страх“.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и несъмнено установена от
обясненията на подсъдимият, свидетелските показания и обяснения на
пострадалия И.В., В.В., Н.В., С.Т., М.М.,
И.К., М.А., снетите при непосредствената проверка писмени обяснения, копия от
писмени документи приложени в делото, веществено доказателство-компакт диск
предаден от център 112- София приложен по делото, както и направената
експертиза доказваща автентичността на записа, както и другите приобщени към
делото доказателства.
От
тези показания се извличат и данни за това, че по време на инцидента подсъдимия
се е държал изключително грубо, дръзко и непристойно. Държал се през цялото
време агресивно, крещял, отправял закани за физическа саморазправа, сипел
обидни думи, псувни и ругатни. Т. Е извършвал и „непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“.
Подсъдимият
А.Б.Д. не се признава за виновен по повдигнатите обвинения, категорично отрича
да е извършвал описаното в обвинителния акт. От обясненията му става ясно, че
не оспорва факта на въпросната дата и часа да е възникнал конфликт между него и
пострадалия, като и че двамата са имали бизнес отношения но отрича изцяло , че
е имало конфликт по време на които той
да е заплашвал В. с физическа саморазправа, както и да е имал поведение в
разрез с общоприетите правила за добро поведение в обществото. В тази насока е
и позицията на неговия защитник в лицето на адвокат Е.. Излагат се доводи, че
изложената фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Според защитата, пострадалия е знаел отпреди инцидента
характера на подсъдимия и е предизвикал разправия но тя е била с бизнес
характер а не насочена къмто закани за физическа саморазправа или хулигански
прояви на публично място. Посочва се, че има сигнал подаден и от подсъдимия. Но
анализа на писмените доказателства сочи, че това са последващи действия,
извършени с цел създаване на алиби. Излагат се доводи, че пострадалия по
някакъв начин е променил начина си на живот след инцидента за да е налице
обосновано предположение за настъпил при него страх – внушено убеждение относно
неизбежност на отправените закани за физическа саморазправа. Съдът, обаче
намира всичко това за една защитна позиция на подсъдимия и неговия адвокат,
която обаче не намира опора в последователната логичност на събраните по делото
доказателства.
Не
се спори по делото, че по време на деянието на местоизвършването му не са
присъствали посочените от обвинението свидетели. Не се оспорва и че между
подсъдимия и пострадалият е възникнал словесен конфликт за бизнесотношенията
им. Отричат се хулиганските прояви. Безспорен по делото е факта, че подсъдимия
е бил във управлявания от него автомобил но посоченото в обвинението място и към
момента на деянието. Слизал е от автомобила, крещял на висок глас, отправял
точно цитирани в обвинителният акт закани и ругатни, върнал се до автомобила,
въоръжил се е с брадва за да е по-убедителен в действията си. Размахвал я е
срещу пострадалия като е отправял закани. Подсъдимия отрича да е извършил това
в което е обвинен, но основните
свидетели по делото твърдят обратното. Съдът приема обясненията на подсъдимия
за една защитна позиция и с оглед съпоставянето им на другите доказателства,
намира че те не съответстват на останалите доказателства по делото, не се е
опират на тях. Съдът кредитира с доверие показаният на пострадалият В. и тези
на свидетелките В. както и на свидетелите С.Т. и М. М.. Показанията им са
индиректно подкрепени с показанията на свидетеля М.А., които не еднократно
обяснява как се е наложило да прилага усилие за да спре подсъдимия от
извършване на по-активни действия и окончателна саморазправа. Подсъдимия
безспорно е притежавал секира и е ползвал същата за да постигне и затвърди
ефекта от заканите си. Безспорно е, че секирата е ползвана, като подсъдимия се
е заканил на пострадалия с убийство. В тази насока са и показанията на
свидетелите очевидци и тези на които непосредствено е преразказано случилото
се. Не без значение за изхода на делото
е че тези показания кореспондират и със снетите писмени обяснения от страна на
полицейските служители извършвали проверката. Следователно, за съда е безспорно
установено, че към момента на възникналите между подсъдимия и пострадалият
пререкания, Д. е използвал секирата за да бъде по-убедителен и с цел да сплаши
пострадалия В., като с това е реализирал изпълнителното деяние на
престъплението, за което е предаден на съд. Описаното от свидетелите страхово
изживяване настъпило при пострадалия В. в следствие на преживяното добре
кореспондира с юридическото понятие „Основателен страх“. В същото време
извършваните говорно артикулирани,
жестово подкрепени и обосновани
действия носят характеристиката на грубо нарушаване на обществения ред и явно
неуважение към обществото.
Показанията
на свидетелите по делото, подкрепени от действията на служителите на полицията
не променят и не биха могли да променят така наложеното вътрешно убеждение от
съда. В по-голямата си част те потвърждават възприетото за обективно и реално
съществуващо. Ценените от съдът свидетелски възприятия за инцидента се
основават на разказаното от страна на пострадалия, непосредствено и лично
възприети факти, докато подсъдимия не е останал на място за изясняване на
случилото се а е побързал да се махне от там в неизвестна посока. Тези
свидетели описват, пострадалия като разтревожен, приповдигнат във близкото
време след отправената му заплаха.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С
оглед на гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно и
несъмнено установено, че с деянието си подсъдимия А.Б.Д. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, като на 16.05.2018 година в
землището на село Копиловци,обл. Кюстендил, се заканил на другиго – И. К. В.,***
с престъпление против неговата личност - убийство, изричайки думите“Ще те убия,
ще те унищожа, ще те нарежа на парчета“ и това заканване е могло да възбуди у В.
основателен страх за осъществяването му. В същото време и на същото място е
извършил и непристойнидействия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, буйствал държал се агресивно, блъскал с ръце и
се опитвал да души и удря с юмрук И.К.В., отправял на глас обидни думи, псувни
и закани, крещял и замахвал с брадва къмто В.– престъпление по чл.325
ал. 1 от НК.
Престъплението
„закана с убийство" се намира в раздел "Принуда" на НК и с
правната норма на чл. 144, ал. 3 от НК се защитава личната
свобода на гражданите, а не живота им. С извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока. От обективна страна за осъществяването на
престъплението по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, се изисква обективиране на
заканата, както с думи, така и с действия, тя да е насочена спрямо определено
лице, което да я е възприело непосредствено. Заканата трябва да е такава, че да
може да възбуди основателен страх от осъществяването й. В конкретния случай
заканата е била от естество не само да възбуди страх у засегнатия, но и
действително е възбудила. Налице е и непосредствено възприемане на заканата от
страна на заплашения. От субективна страна подсъдимият Д. е съзнавал
съдържанието на заканата и това, че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха, и че е била налице вероятност да реализира
престъплението. В случая не е необходимо дори заплашеният действително да се е
изплашил, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.
За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство,
нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално
може да настъпи /TP № 53/18. 09-1989 година по н. д. № 47/89 ОСНК/. В настоящия
случай от субективна страна деянието е безспорно установено и доказано, че е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния му
характер и предвиждайки обществено-опасните последици, като е допускал
настъпването им / а именно ефекта от заканата и възприемането от пострадалия й,
съпоставено на база психичното състояния на гняв у подсъдимия и създадената
обстановка, която е дала основание да се приеме, че заканата може да бъде
реализирана/. Именно това е целял да постигне подсъдимия. Следва да се посочи,
че правно релевантно за съставомерността на деянието е дали заканването
обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването му. От друга
страна подсъдимият Д. не се признава за виновен и отрича да е бил извършил
действията, за които е обвинен. Тези обяснения, обаче не кореспондират със събраните
по делото доказателства за което съдът се спря го горе в мотивите си. В НПК
законодателят е посочил, че подсъдимият има право да дава такива обяснения
каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Обясненията на подсъдимия, в частта им където оспорва
фактическите положения относно процесните деяния са изолирани и в противоречие
с останалия събран доказателствен материал подкрепящ обвинителната теза.
За
да признае обвиняемият за виновен съдът прие че деянието е извършено виновно
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на обществено опасните последици от него/както бе
отбелязано обвиняемият е съзнавал не само характера на заканата си като закана
за убийство, но е целял и внушението й като такава, т. е. целял е възприемането
й от лицето, към което те е отправена, като реална такава закана/. Реализирана
заканата е възприета от пострадалия като действителна и обективно годна да
възбуди основателен страх от осъществяването й /а в случая се установи нещо
повече, че е възбудила основателен страх за осъществяването и/. В същото време
словесно физическите му действия по време на саморазправата имат
характеристиката на „непристойни действия ,грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото“. От субективна страна извършвайки ги
подсъдимият е съзнавал, че извършва престъпление, искал е и е целял постигането
на престъпният резултат.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание "лишаване от свобода", степента на
обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК.
За
гореописаното престъпление, по чл. 144 , ал.3 във вр. с ал.1 от НК
законодателят след последното изменение на правната норма ДВ брой 26 от 2010
година, е предвидил наказание "Лишаване от свобода" за срок до шест
години.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чистото съдебно минало.
Отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства – не са налице.
Предвид
на изложените съображения съдът и при съобразяване със събраните по делото
доказателства определи на подсъдимия А.Б.Д., ЕГН - **********. наказание
"Лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок
от четири години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по делото. Съдът наложи наказание много под
средният предвиден в закона размер с оглед на това, че пострадалия е провокирал
с поведението си подсъдимия предвид ситуацията преди това. С предходно до
конфликта поведение пострадалия е създал напрежение, което е допринесло за
реакцията на подсъдимия. Ето защо съдът намери, че едно наказание по близо до
средното към предвидения в закона максимален размер би въздействало на
подсъдимия щото същия повече да не върши противообществени прояви и би
реализирало целите на закона. Предвид изложените по-горе съображения съдът и
при съобразяване със събраните по делото доказателства за извършеното
престъпление по чл. 325 ал.1 от НК определи на подсъдимия А.Б.Д., ЕГН - **********.
наказание "Лишаване от свобода" за срок от десет месеца, както и
„Обществено порицание“ изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по делото.
На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи едно общо наказание- най тежкото от
така наложените му наказания а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.66 , ал.1
от НК отложи за изпитателен срок от четири години, като на основание чл.23 ,
ал.2 от НК присъедини и кумулативно наложеното наказание „Обществено
порицание“.
На
основание чл.67 , ал.1 от НК по време на изпитателния срок спрямо подсъдимия
наложи възпитателни грижи, които да се изпълняват от районният инспектор по
местоживеенето на Д..
На
основание чл. 189 от НПК съдът присъди в тежест на
подсъдимия направените по делото съдебни и разноски, в размер на 66,01 лева.
ПРИЧИНИ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление е незачитане на моралните
и законови норми в обществото, явно незачитане на правовия ред в страната и
слабите морално – волеви задръжки.
Водим
от горните мотиви, Районен съд гр. Кюстендил Х ти състав постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: