№ 1016
гр. Бургас, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20242100100290 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от Е. И. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Оборище”, №77 против Д. И. К., ЕГН **********, с адрес
гр.***, ул.*** № ** за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 43 000
/четиридесет и три хиляди/ лева, представляваща остатък от сумата в размер на 53000
/петдесет и три хиляди/ лева, дължима съгласно подписано споразумение от 09.05.2023г. и
която съгласно издадената от ответника нотариално заверена декларация от 20.12.2017г. с
peг. № 6189, заверена от помощник- нотариус по заместване при нотариус Николай Ников,
вписан в НК с № 246 и с район на действие PC- Бургас е собственост на ищцата, ведно със
законната лихва от 10.05.2023г. до предявяване на иска в размер на 4531,66лева, както и
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че живяла с ответника на съпружески начала в продължение на
петнадесет години. Сочи, че отношенията им се влошили, когато узнала, че последният има
връзка с друга жена, което било причина да промени отношението си към нея като се
стигнало включително до физически саморазправи.
Поради отправени към ищцата заплахи на 27.02.2023г., тя подала молба за незабавна
защита, по повод на което била издадена заповед за незабавна защита №29 от 20.03.2023г. по
гр.д.№ 1610/2023г. по описа на PC- Бургас. От посочената дата страните не живеели заедно.
П. твърди също така, че на 24.02.2014г. предала на ответника сума в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева. На същата дата била открита банкова сметка №
*********************** в „ПроКредит Банк“ ЕАД с титуляр Д. К., в която са внесени тези
финансови средства. Заявява се от ищцата, че паричните средства, които предоставила на
ответника са нейна собственост и това се потвърждава от подписана от него декларация на
20.12.2017г. В този документ се посочвало също така, че П. може да разполага и с
постъпващите по сметката суми, които също са нейна собственост.
1
След като П. взела решение, че повече не може да живее с ответника, поискала да и
бъдат върнати предоставените му парични средства, но узнала, че на 08.07.2020г.
последният е учредил залог върху тях в полза на банката.
След раздялата им, К. променил потребителското име и парола за достъп до
банковата сметка, с което осуетил възможността за онлайн банкиране от страна на ищцата.
Ограничил и ползването на издадената банкова карта.
Излага се в исковата молба, че на 09.05.2023г., страните подписали споразумение, с
което ищцата поела задължение да оттегли подадената молба за незабавна защита по ЗЗДН, а
ответникът се задължил да и изплати дължимата от него сума в размер на 53 000 лева в срок
до 01.12.2023г. В изпълнение на поетите по споразумението ангажименти, ищцата оттеглила
подадената молба, а ответникът заплатил сума в общ размер на 10 000 лева, които били
преведени с два превода от по 5 000 лева, съответно на 10.05.2023 г. и на 17.05.2023 г. До
настоящия момент ответникът не бил заплатил други суми.
С оглед обезпечаване на евентуалното си вземане по настоящата претенция, ищцата
поискала от съда да допусне обезпечение на бъдещия и иск, което искане било уважено и с
определение № 375 от 07.02.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 144/2024г. на БОС е наложена
обезпечителна мярка възбрана върху ½ ид.ч. от собствен на ответника недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, подробно описан в исковата молба.
В заключение се твърди, че ответникът се е обогатил за сметка на ищцата с
претендираната сума, поради което за нея е налице интерес от предявяване на настоящата
претенция.
Ответникът Д. К. в подадения от него отговор не оспорва факта, че с ищцата са
живеели в условията на фактическо съжителство в продължение на петнадесет години.
Оспорва предявените искове изцяло. Твърди, че първата му раздяла с ищцата била през март
2023г. и тъй като последната не желаела това да се случи, образувала дело против ответника
по реда на Закона за защита от домашно насилие, заплашвайки, че ще го вкара в затвора.
Ответникът също образувал дело по реда на посочения закон, за друг акт на домашно
насилие, извършено от ищцата на работното му място пред негови служители.
Заявява се от ответника, че подписал споразумението от 09.05.2023 г. под натиск, тъй
като ищцата завела две дела против представляваното от него дружество и го заплашила, че
ще запорира сметките му. Това събудило у него основателен страх, защото средствата в
сметките на дружеството били необходими за нормалното му функциониране. Установил
също така, че на 26.04.2023г. по гр.д. № 2204/2023 г. на БРС е постановено определение, с
което е наложен запор на банковите сметки на дружеството. По тази причина, въпреки
волята си, ответникът подписал споразумението, а ищцата оттеглила исковите си молби и
производствата по делата били прекратени. Ответникът подчертава, че това обстоятелство
потвърждава твърденията му за упражнен натиск при подписване на споразумението.
Навеждат се доводи, че клаузите на процесното споразумение от 09.05.2023 г. са
нищожни, поради нееквивалентност на престациите, липса на съгласие и липса на
основание. Заявява се, че плащанията по двете преводни нареждания от 10.05.2023 г. и
17.05.2023 г. са извършени от самата ищца, след като заживели отново заедно и след
подписване на споразумението. Според К. ищцата наредила преводите, тъй като имала
достъп до неговия телефон.
2
По- нататък ответникът навежда доводи, че отношението на ищцата спрямо него е
маниер на поведението и с мъжете, с които е имала връзка. Сочи как се била разделила с
бившия си съпруг и как „изпразнила“ активите на работещото му дружество. Излага
твърдения, че бившият съпруг на П. подал жалби в прокуратурата, за извършено
престъпление от последната, за което били образувани НОХД № 1332/2023 г. и НОХД №
5318/2014г. Против нея се водили също така множество изпълнителни дела, което било
причина, привидно да се организират така нещата, че тя да няма никакво имущество, което
да може да се опише от ЧСИ. Постепенно ищцата започнала да манипулира ответника, като
поискала да я осигури финансово за старини. К. сочи, че в една от сметките му бил и
процесния депозит от 50 000 лева, като той се съгласил да подпише две декларации, че тази
сума е собственост на ищцата. Заявява, че не бил обърнал внимание на текста в
декларацията, включващ изявление, че освен наличните суми, собственост на ищцата стават
и всички постъпващи по сметката суми. Уточнява, че бил дал на Е. П. и паролите на
електронното си банкиране на всичките си лични и фирмени сметки.
На следващо място се излага, че през 2014г. К. придобил къща с дворно място в с.
Крушевец, като по настояване на ищцата за купувач бил вписан нейния син. Ответникът
направил значителни подобрения в къщата, като заявява, че бил инвестирал повече от
120 000 евро. След влошаване на отношенията им с ищцата, тя започнала да указва натиск
върху него да се откаже от учреденото му пожизнено право на ползване за този имот.
Междувременно, през лятото на 2022г., ответникът направил ремонт на апартамента
на ищцата, находящ се в ж.к.“***“ бл. **, където понастоящем живеела. Закупил на нейно
име и апартамент в гр. Поморие за сумата от 48 000 евро. Пак в този период, тя поискала
нова кола и ответникът и представил електрическо БМВ, придобито с кредит на фирмата.
След тези събития, ищцата започнала да се държи много лошо. Била конфликта и правела
ежедневни скандали по всякакви поводи. Ответникът твърди, че в този период Е. П.
прехвърлила всички негови средства, до които имала достъп в нейна лична сметка. Сочи, че
за кратко време последната се разпоредила със сумата от 198 000 лева от сметките му.
Навеждат се твърдения и за причините, поради които ответникът се оказал принуден да и
прехвърли на ищцата дружествените си дялове от „ЕМ ДИ ЕЙ – 2014“ ЕООД.
По отношение на нотариално заверената декларация от 20.12.2017г., ответникът
счита, че може да се позове на изтекла в негова полза обща петгодишна давност, като
заявява от друга страна, че изявленията в този документ изобщо не са породили правни
последици.
Прави се от ответника и възражение за нищожност на споразумението от
09.05.2023г., като накърняващо добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
Сочи се още, че споразумението противоречи на закона, тъй като при дела за домашно
насилие, споразумение не би могло да бъде постигнато, а единствено молителя може да
оттегли молбата за защита. Позовава се на тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г.
по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
На последно място, ответникът излага доводи за неоснователност и на претенцията за
мораторна лихва за претендирания период, като сочи че дължимостта на лихвата е
уговорена в самото споразумение след 01.12.2023 г., поради което ответникът не е бил в
забава.
В съдебно заседание е направено уточнение и допуснато изменение на претенцията в
частта и за претендираната законна лихва за забава, която следва да се счита заявена за
времето 02.12.2023г. до 26.02.2024г. за сумата от 1392 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че през 2014г. ответникът е открил спестовна сметка в
3
„Прокредит Банк“ЕАД, депозирайки сумата от 50 000 лева, както и че през 2017г. е
подписал декларация, с която потвърдил собствеността на ищцата върху наличните в същата
парични средства. Не са налице противоречиви позиции и относно факта на подписване на
споразумение между страните, с което ответникът се задължил да заплати на ищцата сумата
от 53000 лева в срок до 01.12.2023г., а последната поела ангажимент да оттегли, подадена от
нея искова молба по ЗЗДН, като същевременно заявила, че след получаване на процесната
сума няма да има претенции по отношение на паричните средства, депозирани в банковата
сметка на ищеца. Няма разногласия и досежно извършването на два превода от сметка на
ответника по сметка на ищцата на сума в общ размер 10 000 лева.
Автентичността на представените по делото писмени документи не се оспорва.
Оспорва се обаче валидността на сключеното между страните споразумение, като в тази
връзка се излагат доводи, че същото е подписано под натиск, при липса на съгласие и липса
на основание. Въведени са и твърдения, че е налице нееквивалентност на престациите,
включително, че договорките, обективирани в документа противоречат на закона.
По делото, освен процесното споразумение са представени декларация от
20.12.2017г., договор за откриване на спестовна сметка, платежни нареждания,
свидетелстващи за извършени плащания на суми по банков път в полза на ищцата,
извлечения от сметки, както и писмени материали, свързани с водени между страните други
дела и постановени по тях съдебни актове.
Събрани са и гласни доказателства. Свидетелката Н.Л. споделя, че е била
счетоводител на „Ем Ди Ей“-дружество, чиито едноличен собственик първоначално бил
ответника, а след това дяловете били прехвърлени в собственост на ищцата. Знаела, че
страните са сключили споразумение, а от ответника научила, че е подписал декларации, със
съдържанието на които я запознал, свидетелстващи за това че конкретни суми в него
банкови сметки са собственост на П.. К. и споделил също така, че когато може ще върне
паричните средства на ищцата. Според свидетелката последнала е предоставила финансови
средства на ответника и именно във връзка с връщането на сумата от 50 000 лева е
изготвено споразумението. В.С. си спомня също за декларации, подписани от К., които
ищцата и дала да съхранява в дома си, за да може в случай че се раздели със съпруга си да ги
използва срещу него. Според нея двамата са се разделили окончателно през месец март
2023г.
Съдът, при обсъждане показанията на посочените по-горе лица, съобразява
разпоредбата на чл.172 ГПК, като независимо от това възприема позиция, че свидетелите са
изложили добросъвестно и обективно, всичко, което знаят по случая.
Настоящият състав след внимателен анализ на приобщените по делото доказателства
възприема позиция, че с процесното споразумение страните са уредили отношенията си,
уточнявайки размера на задължението на ответника към ищцата, срока за погасяването му,
включително последиците от неизпълнение на същото. Касае се за постигнати договорки,
отчитащи вече съществуващи такива между страните, но основателността на претенцията,
въведена като предмет на настоящия спор, зависи единствено и само от изпълнение на
ангажиментите поети по силата на това споразумение. По мнение на съда става дума за
валидно постигнато съглашение, поради което и следва да се съобрази неговото съдържание
и да се зачете неговия материалноправен ефект, тъй като постигнатата спогодба е
релевантен юридически факт.
На практика ответникът е признал неизгодния за него факт, че има непогасено
парично задължение в размер на 53 000 лева към ищцата, а процесното споразумение следва
да се счита за достоверно и надеждно доказателство на това обстоятелство. За извънсъдебно
признание в съдебната практика се приема включително и частичното плащане, какъвто
несъмнено е и настоящия случай. В изпълнение именно на тези договорки ответникът е
започнал да изплаща частично дължимите суми. Категорично недоказано е останало
4
твърдението, че ищцата е направила тези плащания от името на К. и през неговия мобилен
телефон. Тази теза се опровергава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства-
неоспорени платежни нареждания, както и от показанията на свидетелката Л.. С подписване
на процесния документ ответникът е потвърдил задължението си към ищцата, заявил е
съгласието си досежно неговия размер и крайния срок за връщане на сумата.
Направените възражения за нищожност на споразумението съдът счита за бланкетно
формулирани и недоказани. Страните са постигнали съгласие относно съдържанието и
договорките, обективирани в подписания документ, като същия е породил целените от тях
правни последици да бъдат уредени окончателно отношенията им. Противоречие със закона
не се открива и при внимателен прочит на клаузите на споразумението. Порокът
противоречие на закона е налице, когато основанието на договорките противоречи на закона
и когато техният предмет е забранен от закона, сделката противоречи на закона и когато
нейният резултат и правни последици противоречат на закона. Не такъв е настоящият
случай. Не се констатира и нарушаване на императивни разпоредби на закона във връзка с
конкретни договорени клаузи. Още по малко може да бъде възприета позицията за
накърняване на добрите нрави. Такова е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. В настоящия казус ангажимента за
оттегляне на молбата, по която е образувано гражданско дело №1610/2023г. по описа на
Районен съд гр.Бургас не е обвързан от каквото и да е насрещно действие на ответника и
това е видно от прочита на процесния документ. Ясно е при това положение и при отчитане
действителната воля на страните, че въобще не е необходимо да се обсъжда въпросът за
еквивалентност на престациите на страните.
Не се установява и твърдяната от ответника липса на съгласие по смисъла на чл. 26
ал.2 пр.2 ЗЗД. Това е тежък порок, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие“, например- изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване- на шега. Касае се за направено изявление, но то е само формално
като всъщност липсва съгласие на едната страна. В конкретния случай данни това да се е
случило отсъстват по делото. Напротив с подписването на споразумението се е стигнало до
съвпадане на волеизявлениято на страните. Още по-малко може да се твърди липса на
основание за сключване на същото, тъй като вече беше посочена причината страните да се
задължат- предходни отношения между тях.
По делото липсват каквито и да е доказателства за упражняване на принуда преди или
в момента на подписване на процесното споразумение. Воденето на граждански дела не
може да се квалифицира като форма на проявена психическа такава спрямо ответника, тъй
като същият е разполагал с всички възможности и способи да защити своите права и
законни интереси в хода на тези висящи производства. До такъв извод няма как да доведе и
предмета на правните спорове, висящи между страните- такива свързани със заплащане на
трудово възнаграждение, налагане на обезпечителни мерки или по ЗЗДН. Заплашването води
до недействителност/унищожаемост/ на волеизявлението само, ако е резултат от
непозволени и противоречащи на закона и морала действия, като такава фактология по
делото не се разкрива.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
заявените от него фактически твърдения, като е установил, че има вземане към ответника за
сумата от 43 000 лева, произтичащо от подписано между страните споразумение.
Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху дължимата главница в размер на 1392 лева, считано от 02.12.2023г.-датата на
настъпване на падежа до 26.02.2024г.
5
Съобразявайки изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание
чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 6411.25 лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № ** да заплати на Е. И.
П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Оборище”, №77 сумата от 43 000
/четиридесет и три хиляди/ лева, представляваща остатък от сума в размер на 53000
/петдесет и три хиляди/ лева, дължима съгласно подписано споразумение от 09.05.2023г. и
която съгласно издадена от ответника нотариално заверена декларация от 20.12.2017г. с peг.
№ 6189 е собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху дължимата главница в
размер на 1392 /хиляда триста деветдесет и два/ лева, считано от 02.12.2023г.- до
26.02.2024г., както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** ул.*** № ** да заплати на Е. И.
П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Оборище”, №77 сумата от 6411.25 лв
/шест хиляди четиристотин и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева- направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6