Решение по дело №340/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК, вр. чл. 195 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на С. Й. К. от гр. Силистра, [улица][адрес] чрез процесуален представител адв. Р. Г. М. срещу Заповед № ЗК-1831/10.09.2024 г. на Кмета на Община Силистра за премахване на строеж, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.

Твърдят се отменителни основания по всички точки на чл. 146 от АПК. Оспореният акт е унищожаем, респ. нищожен.Жалбата се основава на твърдения за процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.Акцентира се, че заповедта не съдържа мотиви, които да могат да формират ясни волеизявления. В резултат на това не може да се разбере по коя хипотеза от чл.195,ал.6 от ЗУТ се развива производството. По тази причина не може да се изградят и насрещни възражения.На следващо място, оспореният акт е издаден въз основа на констативен протокол от 09.09.2024 г. на комисия към Общината, но този протокол не е връчван на заинтересованото лице. Като доказателство за това е насочено вниманието към обстоятелството, че оспореният акт е издаден на следващия издаването на протокола ден.Обобщава се, че в административното производство са пропуснати цели етапи от нормативно-предвидената процедура по чл.195 от ЗУТ. Не е ясно дали строежът е търпим, ако се приеме, че Общината е счела, че строежът е незаконен. Не е ясно дали той загрозява по нетърпим начин обществената среда , дали е опасен и дали е самосрутващ се.

Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата - кметът на община Силистра, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд гр.Силистра, като прецени доводите на жалбоподателката във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във вр. с чл. 219, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба срещу Заповед № ЗК-1831/10.09.2024 г. на Кмета на Община Силистра за премахване на строеж, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Наредено е един от съсобствениците, а именно на жалбоподателката, да премахне външна тоалетна, находяща се в поземлен имот с идентификатор 66425.500.148, който съставлява УПИ II-148, в кв.40а на гр.Силистра. В мотивите на заповедта е вписано, че имотът не се обитава, външната тоалетна има неподдържан вид, нехигиенична е и местоположението й е неподходящо.

От приложената административна преписка се извличат и мотиви, че процедурата е провокирана от висящата процедура на съсобственика на дворното място А. П. Г. , който е изградил на вътрешна за парцела граница своя сграда, спрямо която съществуващата тоалетна създава усложнения.

От събраните по делото доказателства – документите, комплектовани в административната преписка, и от приетото без възражения заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява следното:

Процесната сграда се намира на територията на поземлен имот с идентификатор 66425.500.148, който съставлява УПИ 11-148, в кв.40а на гр.Силистра. Административният адрес на имота с процесната сграда е ул.“Васил Левски“, № 10. Санитарният възел представлява външна тоалетна, изградена монолитно с покрив от стоманобетонна плоча, излята под наклон и ограждащи стени от измазани с хоросан тухлени зидове, което я определя като масивна.

С приложената ортофото снимка са онагледени имотите, засегнати от спора в делото - ПИ № 66425.500.148 съставляващ УПИ II-148 и ПИ № 66425.500.149, който заедно с ПИ № 66425.500.4475 съставлява УПИ I-149,4475. Към датата на изображението от 07.03.2024 г. към процесната постройка от запад на калкан в ПИ №66425.500.4475 има долепена друга тоалетна. Тези две сгради са отразени в кадастралния план от 1984 г(стр.11 от делото) и от комбинираната скица №22/09.01.201З г(стр. 10 от делото). При огледа на жилищната сграда в ПИ № 66425.500.148 се установи, че същата се състои от анфиладно свързани помещения - три стаи, кухня и мокро помещение - баня. Банята се намира в южния край на жилищната сграда. В пода на банята има сифон, свързан с канализационна тръба фи 50мм, чиито малък диаметър не съответства на техническите норми за клозет. Тази тръба води до външната тоалетна. От тук тръгва външната канализационна връзка вече с фи160мм, като преминавайки през двора в посока север, към нея се включва и външна чешма с бетоново корито. Тази връзка води до уличната канализация. Други санитарни възли или части от жилищната сграда, свързани с канализационна тръба фи 16Омм, съответстваща на техническите норми за тоалетна(клозет) не са констатирани. В кадастралния план от 1984 г(стр. 11 от делото) и комбинираната скица №22/09.01.2013 г (стр.10 от длото), както и от ортофото извадките в заключението, следва, че процесната постройка до месец април 2024 г. е била при условията на свързано застрояване със същия по предназначение обект в съседния ПИ№66425.500.4475.

Със строително разрешение №46 от 01.04.2024 г в ПИ №66425.500.4475 са предприети СМР по основен ремонт и реконструкция на съществуващата жилищна сграда. Тогава тук е премахната външната тоалетна. Остатък от общия разделителен зид с процесната тоалетна е онагледен на фотоса по заключението.

Процесната постройка в УПИ II-148 е на общата странична регулационна граница с УПИ I-149,4475, (както бе установено по-горе) и начинът на застрояване е „свързан в два имота“, при условията на чл.21, ал.4 от ЗУТ. От тези факти следва, че до април 2024 г. в ПИ №66425.500.4475 е имало също външна тоалетна, застроена свързано за процесната постройка в ПИ № 66425.500.148. Обрушеният зид от фотоса по- горе показва, че са били разделени с общ зид от 25 см. Конструкцията и на двете сгради е масивна. Свързаният начин на застрояване със съборената тоалетна в съседния имот, може да се установи само с взаимно съгласие между собствениците на имотите. Вещото лице, пресъздава изявление на жалбоподателката, че баща й, който по професия е бил строител, е построил тоалетните с помощта на бившите собственици на ПИ №66425.500.4475. Тъй като в кадастралния план от 1984 г(стр.11 от делото) са отразени и двете тоалетни, очевидно те са били построени преди тази година и при условията на тогава действащата нормативна уредба. Завареният свързан начин на застрояване на двете тоалетни, обвързва двата УПИ с определено общо условие за обитаване. С реконструкцията на жилищната сграда в УПИ I-149, 4475 и премахването на тяхната външна тоалетна, се нарушава едностранно това общо условие, за което собственикът на УПИ II-148 е трябвало надлежно да бъде уведомен и да се поиска нотариално завереното му съгласие.

Съобразно чл.20, ал.1 и 2 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти може да бъде основно и допълващо. В УПИ I 149.4475и УПИ II-148 основното застрояване е жилищно.

Съгласно ЗУТ - „ Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде е жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.“

Тъй като се установява че, процесната постройка е единствената тоалетна за жилищната сграда в ПИ № 66425.500.148, то тя се явява като част от основното застрояване и не е допълващо застрояване. Както се установява, предполагаемото построяване на двете външни тоалетни е от преди 1984 г. Към този времеви париод те са отговаряли на нормативно-предписаното в чл.68 и чл.69, ал1 от Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство.

По смисъла на ПЗР на ЗУТ ~ §16.(1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване...:както и респективно на §127, процесната постройка е търпима, тъй като е масивна, а свързаният начин на застрояване е бил еднакво обвързващ и задоволяващ нуждите и на двата съседни имота.

Приетата по делото административна преписка, съдържа: оспорената заповед № 1831 от 10.09.2024 г.на кмета на Община Силистра; констативен протокол от 04.09.2024 г., съставен от служители в Дирекция „УТОС“ към Община Силистра; констативен протокол от 09.09.2024 г., съставен от членове на комисия към Община Силистра ,комбинирана скица № 22 от 09.01.2013 г., издадена от дирекция „Устройство на територията“,коментирана по-горе в заключението на вещото лице,Копие от кадастрален план на гр. Силистра; Скица на ПИ № 4067 от 22.12.2008 г., издадена от СГКК гр. Силистра; Удостоверение за наследници с изх. № 697 от 13.02.2019 г., издадено от Община Силистра; Нотариален акт № 30, том III от 1958 г. – Силистренски народен съд; Декларация с рег. № 1771 от 30.09.2024 г., извършена нотариална заверка от нотариус с рег. № 429 на Нотариалната камара, район РС-Силистра; Вносна бележка за платена държавна такса, издадена от ЦКБ АД-клон Силистра; Писмо от Община Силистра с изх. № 11-00-77 от 03.10.2024 г.; Пълномощно за процесуално представителство с рег. № 8440 от 16.11.2023 г. на нотариус с рег. № 704 на нотариалната камара и с район на действие РС-Силистра,писмо от началник РДНСК Силистра с изх. № СС-368-00-334 от 26.08.2024 г.; искане, входирано в РДНСК-Силистра под № СС-368-00-858 от 20.08.2024 г.; протокол от съдебно заседание за утвърждаване на спогодба с вещно-правен ефект от 06.07.2023 г. по гр. дело № 1627 от 2022 г. по описа на РС – Силистра, скица на ПИ № 15-825709-01.08.2023 г., издадена от СГКК гр. Силистра; искане до Община Силистра, РДНСК, входирано в Община Силистра под № 9386 от 20.08.2024 г.; Информация за обект, подадена от АГКК- КАИС-Портал за електронни услуги; Вътрешно съобщение от зам.-кмета на „УТОС“ - Силистра под № Втр.К №909 от 04.09.2024 г.; Писмо от служители в Отдел „ГРАО“ към Община Силистра до заместник кмет „УОТС“ при община Силистра с Втр.К № 12 от 11.09.2024 г.; удостоверение за наследници с изх. № 2016-38 от 04.09.2024 г., издадено от Община Силистра; Удостоверение с изх. № ГР 2016-35 от 04.09.2024 г., издадено от Община Силистра; Писмо от кмета на Община Силистра с изх. № К-9386#1/28.08.2024 г.; Писмо от кмета на Община Силистра с изх. № К-99-007 от 11.09.2024 г. на пощенски куриер „Български пощи“ с идентификатор: ИД PS 7500 00WEMW L.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Силистра, намери за установено следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лица по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срещу подлежащ на съдебен контрол, на основание чл. 215, ал. 1 изр. 1-во от ЗУТ акт на кмета на община Силистра, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

Според чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно ал. 2 на същия член комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

Заповед № 1831 от 10.09.2024 г., от кмета на община Силистра, представлява индивидуален административен акт, същата е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и в кръга на неговите правомощия. Ето защо жалбата за прогласяване нищожност на оспорения акт е неоснователна.

По отношение на жалбата за отмяна поради унищожаемост на оспорения административен акт:

Не е спазена установената от закона форма. Оспорената заповед не съдържа всички реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно фактически основания за издаването й. В тази връзка са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на производствените правила, а така също и в разрез с указанията на материалния закон.

При извършената служебната проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът установи, че в хода на проведеното административно производство са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяната на акта, дори и само на това основание, като незаконосъобразен.

Както вече е отбелелязано, в настоящия съдебен акт, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

Описаната процедура съдържа редица кумулативни изисквания, а липсата, на което и да е от тях, води до съществено нарушаване на административните правила.

В настоящия случай, обжалваната заповед е издадена на основание констатации обективирани в Констативен протокол от 09.04.2024 г.(л.47 и л.48 ),а оспорената заповед е издадена на следващия ден – 10.09.2024 г. Няма данни същият да е доведен до знанието на жалбоподателката, която да може и в периода от подписването му до издаването на следващия ден на заповедта , да вземе отношение.От анализа на тези обстоятелства ,следва, че същият не е изпълнил функцията си по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ относно състоянието на процесната сграда, което води до съществено нарушение на процедурата пред административния орган. На С. К.,в качеството й на заинтересовано лице, не е предоставена възможност да бъде изслушана, пред комисията, относно състоянието на процесната сграда. В императивна норма 196, ал. 2 от ЗУТ, изрично е предвидено, че следва да бъдат изслушани всички заинтересовани лица, както и че изслушването следва да е преди съставянето на констативния протокол. В настоящия случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресата на заповедта и съответно е нарушение от категорията на съществените.

Отделно от изложеното, в случая е нарушен и материалният закон.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът, поради естествено износване или други обстоятелства е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, създава условия за възникване на пожар или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. При постановяване на заповед с такова правно основание, административният орган е длъжен да обследва наличието на горепосочените предпоставки и при възможност за поправяне или заздравяване на строежа посредством ремонтни и възстановителни работи, следва да постанови заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, с която да задължи собственика на сградата да ги извърши в определен срок. В настоящия случай, след надлежно изследване на фактите относно състоянието на сградата, в това число и приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че процесната сграда е търпима и не подлежи на премахване.Ето защо, административният орган незаконосъобразно и в нарушение с нормата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е издал заповед за премахването й.

По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена като издадена при нарушение на предвидената в закона процедура и като материално незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят такива в общ размер на 1110 лева, от които 800 лева - адвокатски хонорар , внесена държавна такса в размер на 10 лева и 300 лева, заплатен депозит за вещо лице, която сума следва да бъде възстановена от бюджета на община Силистра.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Силистра

РЕШИ

ОТМЕНЯ по жалба на С. Й. К. от гр. Силистра, [улица][адрес] чрез процесуален представител адв. Р. Г. М. Заповед № ЗК-1831/10.09.2024 г. на Кмета на Община Силистра за премахване на строеж, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.

ОСЪЖДА община Силистра да заплати на С. Й. К. от гр. Силистра, [улица][адрес] съдебни разноски в размер на 1110 лева, от които 800 лева - адвокатски хонорар , 10 лв.внесена държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България.