Р Е Ш Е Н И Е
№ 860
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 533 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Адв.Вл.В., пълномощник на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” заявява, че на 19.07.2017г., представляваното от
него дружество сключило с „АЛД Аутомотив“ ООД договор за застраховка „Каско”
под формата на застрахователна полица №5С058835750 за лек автомобил „Пежо 308”
с рег.№СВ .............................. ВР.
На 09.03.2018г. И.П.П. управлявайки
посочения автомобил по ул.“Потсдам“ в гр.Русе, срещу бензиностанция „Ромпетрол“
преминал през необозначено препятствие – необезопасена дълбока дупка на пътното
платно, пълна с вода, вследствие което настъпило ПТП довело до увреждане на
застрахованото МПС.
Произшествието било посетено на
място от служители на ПП – КАТ ОД МВР Русе, които изготвили протокол
№1616682/09.03.2018г.
Във връзка с подадено от собственика
заявление, застрахователят образувал преписка №470417181812105 (реф.№50-07000-00386/18).
След извършен оглед и оценка на материалните щети, молителят констатирал, че
техният общ размер възлиза на 171.38 лева, които изплатил на собственика на
23.04.2018г., чрез превод по посочена банкова сметка.
***.29 ЗП и чл.48, т.2, б.”в” от
Правилника за прилагането му, молителят счита, че община Русе не е изпълнила
задължението си да поддържа или поне да обезопаси участъкът от пътя, на който е
осъществено ПТП, поради което следва да понесе отговорността за причинените при
произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му.
Позовавайки се на чл.410, ал.1 КЗ
приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение се суброгира в правата
на „АЛД Аутомотив” ООД до размера на изплатеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл.49 ЗЗД или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования.
Застрахователното дружество
депозирало заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №8446/2018г.
и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу община Русе за
посочената сума.
Предвид постъпилото от длъжника
възражение, застрахователното дружество моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че община Русе, ЕИК ********* с адрес – гр.Русе,
пл.”Свобода”№6, представлявана от кмета Пламен Стоилов, дължи на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ********* сумата 171.38 лева – изплатено обезщетение
по застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил
„Пежо 308” с рег.№СВ ..................... ВР при ПТП, настъпило на 09.03.2018г.
в гр.Русе по ул.”Потсдам” срещу бензиностанция „Ромпетрол“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение, постановена по гражданско дело №8446/2018г.
по описа на РРС.
Претендира разноските, направени по
заповедното и настоящото производство.
В срока от чл.131 от ГПК Община Русе
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно
неоснователността на ищцовите претенции. Намира за недоказани твърденията на
застрахователното дружество, досежно начина, по който е увредено застрахованото
МПС. Счита, че искът не е доказан по основание и размер.
Оспорва протокола за ПТП приложен
към исковата молба. Сочи, че в документа, собственикът на автомобила е
дружество с ЕИК **********, но при справка в търговския регистър било установено,
че такова дружество не съществува.
В условията на евентуалност приема,
че е налице съпричиняване на увреждането от страна на водача, който управлявал
автомобила със скорост, несъобразена с пътните и атмосферни условия. Счита, че
същият е имал техническа възможност да управлява автомобила с по-ниска скорост,
която да не позволи реализиране на ПТП.
Оспорва по размер възнаграждението
за процесуално представителство заплатено в заповедното производство.
Моли съда да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 19.07.2017г., между ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” и „АЛД Аутомотив“ ООДе сключен договор за застраховка
„Каско Стандарт“ под формата на застрахователна полица №5С058835750 за лек
автомобил „Пежо
Представен е протокол №1616682, в
който са описани видимите щети по лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№СВ ..............
ВР, причинени вследствие ПТП настъпило на 09.03.2018г. в гр.Русе по
ул.“Потсдам“ срещу бензиностанция „Ромпетрол“. В документа са посочени
обстоятелства, при които е настъпил инцидента: „участник 1 навлиза в
несигнализирано препятствие на пътното платно (дупка пълна с вода).
И.П.П. – водач на л.а. „Пежо 308“ с
рег.№СВ 8643 ВР, изнася данни относно обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието. Пояснява, че инцидентът е настъпил на ул.“Потсдам“. Движил се
със скорост 40 – 45 км/час. След бензиностанцията на „Ромпетрол“ навлязъл в
необозначено препятствие – дупка покрита с вода, вследствие което десните гуми
на автомобила се сцепили. Отбил вдясно и спрял. Обадил се на тел.112 и уведомил
за произшествието. По-късно служители на сектор „Пътна полиция“ посетили
мястото и изготвили протокол за ПТП.
Св.Д.Т.Ч.– младши автоконтрольор в
ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ заявява, че при извършения оглед
констатирал в района на произшествието наличие на препятствие на пътното платно
– „дупка с големи размери, пълна с вода“. Твърди, че препятствието не можело да
се види от разстояние.
Във връзка с
щети, причинени вследствие преминаване през несигнализирано препятствие,
собственикът на автомобила, уведомил ищеца за настъпилото застрахователно
събитие. След извършени опис и експертиза, ищецът заплатил 171.38 лева на „АЛД
Аутомотив“ ООД (платежно нареждане за кредитен превод от 23.04.2018г.
С покана,
получена на 18.07.2018г., ищецът предоставил на ответника срок за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.
По искане на ищеца е възложена и
приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието
заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Експертът е
установил разходите за подмяна на увредените гуми. Описал е механизма на
произшествието, като е приел, че уврежданията са вследствие преминаване през
несигнализирано препятствие на пътното платно. Поради неустановените размери на
пътната неравност и запълването й с вода, при движение в тъмната част на
денонощието, счита, че водачът не би могъл да възприеме пътната неравност и да
предотврати ПТП чрез обхождане, заобикаляне или спиране.
Въз основа
на заявление, депозирано до РРС, застрахователят се снабдил със заповед №4521/19.12.2018г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ЧГД №8446/2018г. срещу община Русе за сумите: 171.38
лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2018г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок длъжникът
възразил срещу заповедта за изпълнение. На 10.01.2019г. заявителят е уведомен
за възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи на дружеството сумата 171.38 лева – изплатено обезщетение по
застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо
308” с рег.№СВ .................. ВР при ПТП, настъпило на 09.03.2018г. в
гр.Русе по ул.”Потсдам” срещу бензиностанция „Ромпетрол“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение, постановена по гражданско дело №8446/2018г.
по описа на РРС
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 03.01.2019г., община Русе
е депозирала възражение по реда на чл.414 ГПК. На 10.01.2019г. заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим,
тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
Разгледан по същество, искът се
явява основателен.
Претенцията на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” произтича от разпоредбата начл.410, ал.1 КЗ, която предвижда, че
с изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В настоящия казус не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
увредения автомобил и ищцовото дружество. В тази връзка е представена
застрахователна полица, която към датата на инцидента, е покривала съответния
риск за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП.
Правото на застрахования, което
застрахователят упражнява е във връзка с обезщетение за имуществени вреди по
чл.49 ЗЗД. По своя характер, отговорността за чужди действия или бездействия е
безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително – гаранционна
функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА, поради което е
пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Управлението на
общинските пътища, включващо проектирането, строителството и поддържането им, е
възложено на кметовете на съответните общини. В § 1, т.14 от ДР на ЗП е дадена
легална дефиниция на понятието „поддържане на пътищата” - „дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение
през цялата година…”. От изложеното следва, че отговорността на община Русе за
процесното произшествие е ангажирана поради неизпълнение на задълженията,
произтичащи от разпоредбите на чл.29 и сл. от ЗП.
Неоснователни са възраженията на
ответника, според които механизмът и причината за настъпване на произшествието
не е установено. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства, според които
увреждането на гумите е настъпило при преминаване несигнализирано препятствие
на пътното платно по ул.“Потсдам“ в гр.Русе. В тази насока е и заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза.
Предвид възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, следва да се
отбележи, че в хода на производството община Русе не установи наличието на
различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на лицето,
управлявало автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие или последиците от него. По изложените по-горе аргументи,
съдът счита, че непредприетите от ответника действия за поддържане на пътната
настилка са единствената предпоставка за възникване на инцидента, в резултат на
което е увредено застрахованото МПС. Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава
водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и
със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Легална дефиниция на "препятствие на пътя" е дадена в §
1, т.19 от ДР на ППЗДвП - всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да
е предвидимо това препятствие, обаче, съответно за да се породи задължение по
чл.20, ал.2 ЗДвП е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да
поддържа пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и
ги отстранява във възможно най-кратък срок. В този смисъл липсата на надлежна
сигнализация за неравностите по пътя, води до извод, че за водача на автомобила
в конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова
страна. Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника да
черпи права от собственото си неправомерно поведение като се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения.
Изложеното води до извод, че
претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 325 лева, които
ответникът следва да заплати.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 405 лева (заплатена държавна такса, възнаграждение за процесуално
представителство и депозит за вещо лице), които са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК
********* с адрес – гр.Русе, пл.”Свобода”№6, представлявана от кмета Пламен
Стоилов, дължи на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* сумата 171.38 лева – изплатено обезщетение по
застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Пежо
308” с рег.№СВ .................... ВР при ПТП, настъпило на 09.03.2018г. в
гр.Русе по ул.”Потсдам” срещу бензиностанция „Ромпетрол“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение
№4521/19.12.2018г., издадена по гражданско дело №8446/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК ********* сумата 325 лева – разноски по ЧГД №8446/2018г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в
размер на 405 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: