РЕШЕНИЕ

 

Номер   260651                      02.12 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      двадесет и четвърти  ноември                   2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    4748      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 453743-F481270/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА „ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

           МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

   Обжалвано е Наказателно постановление № 453743-F481270/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

 

   Жалбоподателят ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД чрез пълномощника си по делото адв. М. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.

 

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 02.04.2019г. в 16.35часа на обект-дентален кабинет, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Мортагон“ № 5, е констатирано, че лицето е допуснало нарушение, като извършва продажби на услуги, заплащани в брой, без наличие в обекта на фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. Установено е, че е извършена услуга почистване на зъбен камък на стойност 50лв., платена в брой, за което не 4е издаден фискален бон.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F481270/14.04.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят М.В.Х. изцяло поддържа отразените в него констатации. Допълва, че помолила свой познат – Х Д Х, да посети проверявания обект и да поиска извършване на услуга почистване на зъбен камък. Той сторил това и заплатил сумата от 50лв. с три банкноти от 20лв., като му били върнати 10лв., но не му бил издаден фискален бон. След това актосъставителя и нейна колежка влезли в обекта, за да извършат проверка, наложило се да извикат полиция, като описали оборота, а в последствие се съставил и АУАН.

      В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел и Х Д Х, който потвърждава, че посетил обекта на жалбоподателя като пациент по молба на свид. Х., бил му почистен зъбния камък, за което заплатил сумата от 50лв. с три банкноти от 20лв., като му били върнати 10лв., но не му бил издаден фискален бон. Заявява, че в нито един момент от обслужването му представител на кабинета не му е казвал, че следва заплащането да се извърши по банков път.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД административно нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя и свид. Х., дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая. Същите напълно се подкрепят и от приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, декларация, опис на парични средства, пълномощни, заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички продажби.

     Във връзка с това следва да се посочи, че отсъстват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че заплащането на услугите в обекта става само по банков път. Напротив – свид. Х е категоричен когато описва, че е заплатил услугата в брой, било му е върнато ресто и по никакъв начин не е бил поставян въпроса за заплащане по банков път.

     Освен това налице е съставомерно деяние по чл.7 ал.2 от Наредбата, тъй като е извършена услуга, без в обекта, в който тя е осъществена да има регистрирано и функциониращо фискално устройство. От совя страна ал.1 на същата норма предвижда деяние, изразяващо се в невъвеждане в експлоатация на такова фискално устройство. Тоест двете алинеи уреждат съвсем различни нарушения на ЗДДС и не се припокриват. Още повече, че в конкретния случай напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на жалбоподателя именно по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

     Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите за определен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез дневен финансов отчет, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 453743-F481270/29.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 3000лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

   По делото се твърдят, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно и списък с разноски жалбоподателят „ДЕНТА-МЕД” АГПППДМ ООД ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

  

     По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.