№ 34
гр. С.З. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001109 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260083/16.02.2021г., постановено по гр.д. №
1111/2019г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените
искове от "О.Ф.Б." ЕАД, гр.София против Д. ИВ. Г. да се признае за
установено по отношение на Д. ИВ. Г. съществуването на вземането на
"О.Ф.Б." ЕАД за следните суми: 4 238.27 лв. главница по договор за кредит за
текущо потребление от 08.05.2015 г., 297.13 лв. договорна лихва от
21.02.2016г. до 25.10.2016г., 50.37 лв. наказателна лихва от 21.03.2016г. до
25.10.2016г., 120.00лв. такси и разноски по договор за кредит за текущо
потребление от 08.05.2015г. и законната лихва върху главницата от
26.10.2016г., за изпълнението на което задължение е издадена заповед №
1238/28.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по
частно гражданско дело № 2123/2016г. по описа на Районен съд - К., като
неоснователни, както и са отхвърлени предявените от "О.Ф.Б." ЕАД против
Д. ИВ. Г. евентуални искове да се осъди Д. ИВ. Г. да заплати на "О.Ф.Б." ЕАД
следните суми: 4 227,38 лв. – неизплатена главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 08.05.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от
12.04.2019г. до окончателното плащане, от които: 1 107,37 лв. – незаплатена
главница, формирана от сбора на главниците на вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на исковата молба, 3 120,01 лв. - незаплатена главница,
1
формирана от сбора на главниците на предсрочно изискуеми вноски по
погасителен план от 21.04.2019г. до 08.05.2025г.; 903,95 лв. - неплатена
непогасена по давност редовна лихва за периода от 21.03.2016г. до
11.04.2019г., представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като
част от вноски по погасителен план от 21.03.2016г. до 21.03.2019г.
Във въззивната жалба въззивникът "О.Ф.Б." ЕАД излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е
съдебна практика. Развити са съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважат предявите искове. Претендират се
разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез особения представител на страната, с който се взема становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения
по направените във въззивната жалба оплаквания. Посочена е съдебна
практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Моли съда да се произнесе по въпроса с разноските по делото, като без оглед
изхода на спора се заплати възнаграждение на особения представител в
настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанионния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422 от ГПК и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл. 430 от ТЗ.
Ищецът "О.Ф.Б." ЕАД моли съда да признае за установено по
отношение на Д. ИВ. Г., че съществуват вземания на "О.Ф.Б." ЕАД, като
частен правоприемник - цесионер на „Б.Д." ЕАД - цедент, за които са
издадени Заповед № 1238/28.10.2016 г. и Изпълнителен лист от 28.10.2016 г.
по ч.гр.д. № 2123/2016 г. по описа на Районен съд - К., произтичащи от
Договор за кредит текущо потребление от 08.05.2015 г., включващи: 4 238,27
лв. - неизплатена главница; 297,13 лв. - неплатена редовна лихва за периода
от 21.02.2015 г. до 25.10.2016 г.; 50,37 лв. - лихвена надбавка за забава за
2
периода от 21.03.2016 г. до 25.10.2016 г.; 120,00 лв. - дължими заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 26.10.2016 г. до
окончателното плащане. Моли да бъдат присъдени разноските, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2123/2016 г. по описа на Районен съд
К. в размер на: 94,12 лв. - държавна такса, и 394,70 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
При условията на евентуалност ищецът е предявил следните
осъдителни искове за осъждане на Д. ИВ. Г. да заплати на "О.Ф.Б." ЕАД, като
правоприемник - цесионер на „Б.Д." ЕАД – цедент следните суми: 4 227,38 лв.
- неизплатена_главница по Договор за кредит за текущо потребление от
08.05.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от предявяване на
настоящата искова молба до окончателното плащане, от които: 1 107,37 лв. -
незаплатена главница, формирана от сбора на главниците на вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба, а именно от вн. №
11 по погасителен план /с падеж 21.03.2016 г./ до вн. № 47 /с падеж
21.03.2019 г./; 3 120,01 лв. - незаплатена главница, формирана от сбора на
главниците на предсрочно изискуеми вноски по погасителен план от вн. № 48
с падеж 21.04.2019 г. до вн. № 120 с падеж 08.05.2025 г.; 903,95 лв. -
неплатена непогасена по давност редовна лихва за периода от 21.03.2016 г. до
11.04.2019 г., представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като
част от вноски по погасителен план от вноска № 11 с падеж 21.03.2016 г. до
вн. № 47 вкл. с падеж 21.03.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Т. П.-Х., с който заявява, че счита
предявения установителен иск за неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск, моли същият да бъде оставен без разглеждане по
гореизложените съображения - предсрочната изискуемост на вземането не е
обявена надлежно и към настоящия момент ищецът няма качеството на
кредитор на ответника, тъй като уведомлението за цесията не е достигнало до
него. В случай, че приеме за разглеждане осъдителния иск, моли съда да
отхвърли същия като неоснователен.
Безспорно е установено, че между Б.Д." ЕАД и Д. ИВ. Г. е сключен
договор за кредит за текущо потребление от 08.05.2015 г., по силата на който
3
Б.та е предоставила на ответника в заем сума в размер на 4 500 лева, която
сума ответникът се задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, с
падеж 21 -во число на месеца, при преференциален лихвен процент 7.9 %
годишно. В чл. 8 страните договорили, че кредита се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на Договора за кредит е в размер на 7.9 % годишно или 0, 02 % на ден, при
изпълнение на Условията по програма Д. Престиж Плюс ("Условията"),
подробно описани в "Приложение № 2" към Договора. При нарушаване на
Условията кредитополучателят губи преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава съгласно Условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент при
нарушение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим при
стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на
Договора е 13.769% годишно и ГПР 9.26 %.
С Нотариална Покана - уведомление с изходящ на Б. „Д.“ № 12-20-
01173/16.08.2016 г. с рег. № 1849, том 1, акт 92 от 24.08.2016 г. на Нотариус
И.Г. - връчена на кредитополучателя Д. ИВ. Г. при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК на 31.08.2016г. „Б.Д. ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2123/2016 г. по описа на Районен съд
- К., на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение № 1238/28.10.2016г. за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ срещу Д. ИВ. Г. за сумите 4238.27 лв. главница, 297.13
лв. договорна лихва от 21.02.2016г. до 25.10.2016г., 50.37 лв. наказателна
лихва от 21.03.2016г. до 25.10.2016г., 120.00лв. такси и разноски по договор
за кредит за текущо потребление от 08.05.2015г. и законната лихва върху
главницата от 26.10.2016г. до изплащане на вземането, както и 488.82 лв.
разноски по делото, от които: 94.12 лв. държавна такса и 394.70 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания срок е
предявен иск относно вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
4
По делото е представен договор за покупко - продажба на вземания
/цесия/ от 21.06.2017 г., сключен между "Б.Д." ЕАД и цесионера "О.Ф.Б."
ЕАД, по силата на който Б.та прехвърлила свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в приемо - предавателен протокол от
27.06.2017 г., между които и процесните вземания от ответника .
По делото е назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза,
която е депозирала първоначално и допълнително заключение, неоспорени от
страните, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвени. От първоначалното заключение се установява, че всички
договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване
на кредита към датата на подаване на исковата молба - 12.04.2019 г. са от
вноска №11 с падеж 21.03.2016 г. до вноска №47 с падеж 21.03.2019 г. или 37
вноски на обща стойност 2 011.32 лева, от които 1 107.37 лева главница. От
допълнителното заключение се установява че Б. „Д.“ е превела по банковата
сметка, с титуляр Д. ИВ. Г. сумата от 4 500 лева. Предоставеният кредит е
усвоен. Установени са, плащания от страна на длъжника, като плащането на
суми е преустановено на 19.02.2016 г. Вещото лице дава заключение и за
размера на дължимите суми по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
5
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.;
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да
уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за
сключената цесия. По делото няма данни уведомлението да е връчено на Д.
ИВ. Г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на
вземанията, чрез връчване на препис от исковата молба с приложеното към
нея уведомление на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не
може да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е
уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез
упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне на вземания,
а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника,
то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез
особения представител.
Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на
вземания няма действие по отношение на Д. ИВ. Г., тъй като за извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е
спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо
"О.Ф.Б." ЕАД няма качеството на кредитор на ответника Д. ИВ. Г., поради
което предявените установителни искове против него са неоснователни и
6
следва да бъдат отхвърлени.
По гореизложените мотиви, следва да бъдат отхвърлени и предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове от "О.Ф.Б." ЕАД против Д.
ИВ. Г..
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260083/16.02.2021г., постановено по
гр.д. № 1111/2019г. по описа на Районен съд – гр.К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7