№ 994
гр. Варна , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 271152/12.02.2021 г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54, чрез юрисконсулт М.Н., против Разпореждане № 260072/04.01.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 11804/ 2020 г. по описа на РС - Варна, XVII състав, в частта, с която е
отхвърлено заявление на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу длъжника Д. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 40,65 лв. - премия за застраховка „Живот“, сумата от 41,46
- премия за застраховка „Безработица“, сумата от 5,00 лв. - възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Живот“ за периода 25.05.2019 г. – 25.04.2020 г., сумата от 5,10 лв. -
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица“ за периода 25.05.2019 г.
– 25.04.2020 г., сумата от 9,73 лв. – обезщетение за забава върху премията за застраховка
„Живот“ за периода 25.05.2019 г. – 03.09.2020 г., сумата от 9,93 лв. – обезщетение за забава
върху премията за застраховка „Безработица“ за периода 25.05.2019 – 03.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху премия за застраховка „Живот“ и премия за застраховка
„Безработица“ от датата на подаване на заявлението в съда - 21.09.2020 г., до окончателното
погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на
банката, обективиращо задължения по сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 19.01.2019 г.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт в обжалваната част за
незаконосъобразен и неправилен. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд,
че застраховките по процесния договор са нищожни, недължими и противоречащи на
добрите нрави. Сочи, че съгласно чл. 19 от процесния договор, потребителят само по свое
желание може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен
агент, като това не представлява задължително условие за сключване на самия договор. В
тази връзка счита, че сключването на процесните застраховки не противоречи на добрите
нрави, тъй като кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат
финансирани от кредитора и възстановени от кредитополучателя.
1
Твърди, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за
потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани, и
не са налице пороци във формиране и изява на волята на потребителя. Посочва, че
процесният договор за потребителски кредит е в писмена форма на хартиен носител, като
цялата информация в него е представена в еднакъв вид, формат и размер на шрифта - Arial
Narrow 12.
Излага, че в масивите на дружеството отпуснатите суми – стойността на преведената
по сметка на кредитополучателя сума и финансираните застраховки, са под един общ
компонент – главница, и са разпределени с месечните вноски, в които е включена и
договорената между страните възнаградителна лихва.
Настоява за отмяна на обжалваното разпореждане. Моли за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, както и в частта за
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, производството по настоящото дело е
едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по ч. гр. дело № 11804/2020 г. по описа на РС – Варна, XVII състав, е
образувано по подадено Заявление вх. № 267201/21.09.2020 г., уточнено с молба №
274568/20.10.2020 г. и молба № 282066/17.11.2020 г., от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу длъжника Д. П. П., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми, дължими съобразно
извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № ********** от 19.01.2019 г., а именно: сумата от 821,17
лв. – главница, сумата от 40,65 лв. - премия за застраховка „Живот“, сумата от 41,46 -
премия за застраховка „Безработица“, сумата от 108,40 лв. – такса „Оценка на риска“, сумата
от 96,80 лв. – възнаградителна лихва върху главницата за периода 25.05.2019 г. – 25.04.2020
г., сумата от 5,00 лв. - възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за
периода 25.05.2019 г. – 25.04.2020 г., сумата от 5,10 лв. - възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Безработица“ за периода 25.05.2019 г. – 25.04.2020 г., сумата от 13,33
лв. - възнаградителна лихва върху такса „Оценка на риска“ за периода 25.05.2019 г. –
25.04.2020 г., сумата от 196,59 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
25.05.2019 г. – 03.09.2020 г., сумата от 9,73 лв. – обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот“ за периода 25.05.2019 г. – 03.09.2020 г., сумата от 9,93 лв. –
обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за периода 25.05.2019 г.
– 03.09.2020 г., сумата от 25,95 лв. - обезщетение за забава върху такса „Оценка на риска“ за
периода 25.05.2019 г. – 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, премия
за застраховка „Живот“, премия за застраховка „Безработица“ и такса „Оценка на риска“ от
датата на подаване на заявлението в съда - 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
Представен е Договор за потребителски кредит № ********** от 19.01.2019 г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – кредитор, и Д. П. П. – потребител. В чл. 7 от
същия е отразен общ размер на кредита и условията за усвояването му, като в т. 1 е посочен
размер на кредита: 1000,00 лв., общ размер на застрахователна премия: 99,99 лв., BANK
КОМБО ЖИВОТ: 49,50 лв., BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА: 50,49 лв., общ размер на
кредита: 1231,99 лв., еднократна такса за оценка на риска: 132,00 лв. Т. 2.2 на същия член
гласи, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или
2
да се включи в някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при
условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие при
подписването на договора. В чл. 9, т. 1 е отразено, че лихвеният процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 21,97%; в чл. 9, т.
4 е посочено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл. 10 е посочен
годишният процент на разходите (ГПР) – 47,61. Приложени са и подписан между страните
на 19.01.2019 г. Рамков договор за платежни услуги на физически лица и Декларация от Д.
П. П., преддоговорна информация за програма „Защита живот безработица/хоспитализация“,
Застрахователна програма „Защита живот безработица/ хоспитализация“, както и Заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, като в т. 7 от последното е отразено
съгласието на кредитополучателя да му бъде сключена застраховка „Живот“.
В подадената уточняваща молба № 274568/20.10.2020 г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
във връзка с дадено указание с Разпореждане № 264326/24.09.2020 г., е посочено, че
главницата по процесния договор за потребителски кредит е сбор от сумата, преведена по
сметка на потребителя (1000,00 лв.), финансираните от негово име застрахователни премии
за застраховка „Живот“ (49,50 лв.) и застраховка „Безработица“ (50,49 лв), както и
еднократна такса за оценка на риска (132,00 лв.) – в масивите на дружеството същите са под
един общ компонент главница и са разпределени равномерно с месечните вноски, в които е
включена и договорената между страните възнаградителна лихва, тъй като всички суми са
предоставени на ответника за ползване и са разпределени съобразно заявеното от него
желание при подписване на договора. Изтъква се, че с оглед направените частични
плащания по този договор, е останала непогасена главница в размер на 1011,68 лв.
С молба № 282066/17.11.2020 г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, във връзка с даденото
указание с Разпореждане на РС – Варна (стр. 29), е повторено становището, изложено с
уточняваща молба № 274568/20.10.2020 г. В абзац 4 е посочено, че сумата по договорената
между страните застрахователна премия е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
от ЗПК, като същата е финансирана от Банката и платена директно на застрахователя при
условията на чл. 7.2.2. от процесния договор.
С молба № 290325/18.12.2020 г. от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, във връзка с даденото
указание с Разпореждане № 271859/24.11.2020 г. за предоставяне на договора, сключен
между заявителя и застрахователя, е посочено, че същият представлява отделно
правооотношение и не касае процесното.
Първоинстанционният съд, с атакуваното Разпореждане №. 260072/ 04.01.2021 г., е
отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. П. П. - в частта за обжалваните
суми.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава
на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него, освен
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), приложение намират и
разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
3
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които
са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
Настоящата инстанция, при съпоставяне твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора,
които обуславят тяхното действие, констатира наличие на противоречие в подадените
уточняващи молби № 274568/20.10.2020 г. и № 282066/17.11.2020 г. В същите е застъпено
становище, че в претендираната със заявлението непогасена главница в размер на 1011,68
лв. са включени както част от сумата, директно преведена на кредитополучателя, така и
части от сумите за застраховки и за такса „Оценка на риска“ – в масивите на дружеството
същите са под един общ компонент главница. Едновременно с това са изложени доводи, че
сумата по договорената между страните застрахователна премия е допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
В тази връзка следва да се посочи, че в нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.
Това са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
- предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора.
В конкретния случай в процесния договор е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност – 47,61. Заявителят претендира
като главница по кредита сумата в размер на 1231,99 лв., но в представения по делото
Договор за потребителски кредит липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация
осносно съдържанието на кредитната сделка, в т.ч. не може да бъде установено
недвусмислено каква е поисканата, уговорената и предоставената на кредитополучателя
сума. Горното не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят
ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси – а именно: следва
да бъде спазен принципът за информираност на потребителя. На същия следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради
което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и
стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и за ГПР и начина,
по който е формиран. С оглед на гореизложеното и предвид констатираните противоречия в
подадените уточнителни молби, се поражда колебание относно съдържанието на кредитната
сделка и нейните основни елементи. В допълнение, не става ясно и дали цената на
допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне на годишния
процент на разходите.
4
Поради предвидената законодателна закрила, съдът още на фаза заповедно
производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя. По този начин се гарантират в пълна степен правата на
последния. За кредитора стои възможността да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
В конкретния случай първоинстанционният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение в обжалваните части.
С оглед на всичко изложено, с Разпореждане № 260072/ 04.01.2021 г. в обжалваната
част Районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
настоящата инстанция и същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260072/04.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
11804/ 2020 г. по описа на РС - Варна, XVII състав, в частта, с която е отхвърлено заявление
на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу длъжника Д. П. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *******, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 40,65 лв. - премия за застраховка „Живот“, сумата от 41,46 -
премия за застраховка „Безработица“, сумата от 5,00 лв. - възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Живот“ за периода 25.05.2019 г. – 25.04.2020 г., сумата от 5,10 лв. -
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица“ за периода 25.05.2019 г.
– 25.04.2020 г., сумата от 9,73 лв. – обезщетение за забава върху премията за застраховка
„Живот“ за периода 25.05.2019 г. – 03.09.2020 г., сумата от 9,93 лв. – обезщетение за забава
върху премията за застраховка „Безработица“ за периода 25.05.2019 – 03.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху премия за застраховка „Живот“ и премия за застраховка
„Безработица“ от датата на подаване на заявлението в съда - 21.09.2020 г., до окончателното
погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на
банката, обективиращо задължения по сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 19.01.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5