Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, .…11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 16864 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД
срещу решение от 08.10.2019г. по гр. дело № 30948/2018г. на Софийски районен
съд, 77 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Д.М.Д.: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата 481. 34 лв. до пълния предявен размер от
1232. 93 лв. за периода м.05.2013г. – м.09.2014г.; иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за разликата над сумата 96. 68 лв. – лихва за забава за периода 16.11.2015г.
– 09.11.2017г. до пълния предявен размер от 309. 94 лв.; иск за сумата 15 лв. –
такса за услугата дялово разпределение за периода м.05.2013г. – 30.04.2015г. и за
сумата 3. 59 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.11.2014г. – 09.11.2017г.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на
исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилно
приложение на материалния закон относно приложимата погасителна давност по чл.
111 ЗЗД. Поддържа, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия
от 2008г., дължимите суми за топлинна енергия се заплащат в 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2014г., клиентите не заплащат обезщетение за забава до
изравнявяне на отчетния период. Поради изложеното твърди, че към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.11.2017г., не е бил настъпил
счетоводният падеж на дължимите общи фактури и не е налице погасителна давност.
По отношение на вземането за дялово разпределение поддържа, че е приложима
общата петгодишна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да уважи исковете, като му присъди разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият– ответник и третото лице - помагач не
заявяват становище по въззивната жалба.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
С оглед влязлото
в сила решение в частта за уважаване на исковете за главница и лихва, предмет
на въззивното производство е единствено размерът на претендираните главница за
топлинна енергия и лихва за забава за разликата над присъдените до пълните предявени
размери.
СРС
е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, като е приел, че са погасени по давност
вземанията за претендирания период м.05.2013г. – м.09.2014г., т.е. три години преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.11.2017г.
Задълженията за плащане на цената на
доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага от
еднородния и периодичен характер на задълженията, които, независимо че имат в
основанието си доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се
дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155,
ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение
на топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури
постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни
вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително
определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
В
случая по отношения на вземанията за периода м. май 2013г. – м. март 2014г. безспорно
е налице изтекла погасителна давност, съобразно уговорения в чл. 33, ал. 1 от
действащите към този момент Общи условия на ищцовото дружество, одобрени през
2008г., падеж – 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение на вземанията за периода след м. март 2014г. са приложими ОУ,
одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно
чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на
покана, поради което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече
от датата на възникване на вземанията. Поради това, противно на твърденията в
жалбата, издаването на обща фактура и счетоводното й отчитане не променя падежа
на общото задължение, респ. давността не започва да тече от изтичане на 30 -
дневния срок от публикуването й за фактурираните и потребени услуги за минал
период. Предвид изложеното, вземанията
за главница за топлинна енергия до м.09.2014г. са погасени по давност към момента
на подаване на заявлението на 15.11.2017г.
По
отношение на иска за такса дялово разпределение е релевиран единствен довод, че
е приложим 5 годишен давностен срок, каквито мотиви липсват в обжалваното
решение. Искът е отхвърлен като неоснователен, а не като погасен по давност. Предвид
липсата на конкретни оплаквания в жалбата извън приложението на чл. 111 ЗЗД, както
и липсата на императивна материалноправна норма, за чието приложение да следи
служебно, въззивният съд не дължи произнасяне в посочената част.
С
оглед изложеното, неоснователни са и акцесорните искове за мораторни лихви,
като по отношение на вземането за лихва върху погасената по давност главница за
топлинна енергия, е приложима
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.
Поради
съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение трябва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното, решението в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Разноски не се
претендират от въззиваемия и не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 08.10.2019г. по гр. дело № 30948/2018г. на Софийски районен съд,
77 състав в обжалваната част за отхвърляне на исковете.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.