Р Е Ш Е Н И Е
№54 24.02.2017г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На двадесет и първи февруари 2017г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: И.А.
ПРОКУРОР: РУМЕН АРАБАДЖИКОВ
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №183 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на Н.С.Ц. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София с правно основание чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за осъждане на ответника да
заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди от условията в затвора в град Пазарджик – килия с размери
по-малко от 4 кв.м., липса на санитарен възел
и течаща вода в нея, липса на топла вода и баня, в която да се
удовлетвори необходимостта от къпане, липса на препарати за почистване на
килията и наличие на паразити и хлебарки в нея, както и от бездействие на
администрацията на затвора в град Пазарджик да осигури лечение и прегледи в
Окръжна болница. Незаконосъобразните бездействия да се предостави медицинска
помощ и да се осигурят условия за осъществявани на естествените физиологични
нужди от тоалетна, топла вода и хигиена, са осъществени в периода от месец юли
2000г. до месец ноември 2010г. Ищеца е преместен в затвора в град Стара Загора
на 09.11.2010г. В исковата молба се твърди, че след преместването му в затвора
в град Стара Загора, а именно през месец март 2015г. е установена болестта
диабет, която според ищеца е в причинно следствена връзка с условията в затвора
в град Пазарджик и липсата на прегледи в болница в исковия период. В съдебно
заседание по същество заявява, че няма оплаквания от условията в затвора в град
Стара Загора, а благодарение на Началника на същия затвор е получил медицинска
помощ и лечение, съответно е установено, че болките в краката, получени за
първи път още през 2000г. и повторили се през 2014г., са от заболяването
диабет, диагностицирано в Окръжна болница в град
Стара Загора през март 2015г.
От съда се иска да установи, че нечовешките условия и унижения, които е
преживял в килията в затвора в град Пазарджик са му причинили психическа травма
и за цял живот болестта диабет, и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000лв. за тези
неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните бездействия на администрацията в затвора в град Пазарджик
да осигури необходимите условия за живот и медицинско обслужване.
Назначеният по реда на Закона за
правната помощ служебен защитник на ищеца пледира за доказаност
на фактите, обусловили предявяване на исковата претенция от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и счита, че болестта диабет е в пряка
причинна връзка с нечовешките условия на изтърпяване на наказанието в затвора в
град Пазарджик, като нейното установяване през 2015г. е основание да се приеме
за неоснователно възражението на ответника за изтекла пет годишна погасителна
давност по смисъла на т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС. Според процесуалния
представител на ищеца, давностния срок за
обезщетяване на вредите тече от момента, в който настъпването им е доведено до
знанието на потърпевшия, което в случая е през 2015г. Счита още, че никое
човешко същество не би могло спокойно и без последици да понесе описаните в
исковата молба и потвърдени от разпита на свидетеля по делото условия в килията
на затвора в град Пазарджик и отношението на администрацията към здравословното
състояние на ищеца, който има право на справедлив процес и на установяване на
факта, че диабета е настъпил в следствие на преживения стрес в течение на
исковия период. Претендира и разноските по делото.
Ответника Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, представлявана от юрисконсулт П. прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, съгласно тълкуването дадено с т.4 на ТР
№3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС и предвид на факта, че ищеца е изведен от
вредоносното фактическо положение и спрямо него са прекратени бездействията на
затворническата администрация по осигуряване на адекватни условия и лечение на
09.11.2010г., а искът е предявен на 12.04.2016г. след изтичане на петгодишната
погасителна давност. Алтернативно оспорва иска като неоснователен, тъй като
разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС за условията, на които трябва да отговарят
помещенията за настаняване на лишените от свобода влиза в сила към
01.01.2019г., а влизането в сила на чл.20 от ППЗИНС/ към който препраща
разпоредбата на чл.43 от ЗИНЗС/, е отложено за срок до три години след приемане
на програмата на МС за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода. Следователно законодателството отрича твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие на
администрацията, представлявана от ответника. Липсата на санитарен възел и течаща
вода във всяко помещение не може да се определи като директно унизително или
нехуманно отношение, тъй като в процесния случай по
отношение на ищеца са осигурени, макар и общи, санитарен възел и течаща вода с
възможност за поддържане на лична хигиена. Изпълнението на наказанията в
местата за лишаване от свобода изисква утвърждаване на графици за обслужване
нуждите на настанените в тях лица, с оглед необходимостта от ред и охрана на
сигурността. Трябва да се има предвид, че осъдените на лишаване от свобода
загубват обичайната си социална, семейна и битова среда и не е логично да
очакват същите условия на живот, каквито са имали преди санкциониране на
неправомерното им поведение. На ищеца е осигурявано и медицинско обслужване, чрез консултации,
хоспитализации и лечение, а поставената през месец март 2015г диагноза е за
диабет тип 2, не инсулинозависим, без усложнения. Към
отговора са представени Писмо №4824/25.11.2016г. на Затвора в град Пазарджик,
Медицинска справка от МЗ при затвора в град Стара Загора с приложени към нея
осем броя епикризи /описани в протокол от първо по
делото заседание/, а с допълнителна
молба са представени и приети като доказателства епикриза
от 14.01.2003г., медицински справки – 8 броя и 8 броя амбулаторни листи,
заповеди за извеждане до лечебно заведение в системата на ГД „ИН” и справка за
преместване на лишен от свобода в друг затвор, с което се изпълнява
задължението за предоставяне на пълната медицинска документация, намираща се
при ответника за исковия период. Претендира разноските по делото в размер на
възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурора при ОП Стара Загора дава
становище за погасяване на предявения иск по давност, както и за неговата
неоснователност и недоказаност по аргументите, изложени от процесуалния
представител на ответника.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
В затвора в град Пазарджик ищеца
постъпва на 24.11.1999г. по повод извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 предл. първо във вр. с чл. 198
ал.1 от НК, извършено на 15.11.1999г., за което му е наложено наказание
„Доживотен затвор” с присъда по НОХД №539/2000г. на Окръжен съд Стара Загора,
потвърдена с решение №268/24.04.2004г. на ВКС, като е влязла в сила на
24.04.2003г., а с оглед вида на наложеното наказание е поставен на УСИЛЕНО
СТРОГ РЕЖИМ от 17.05.2003г. Считано от 01.06.2009г. режимът му е изменен в
СТРОГ поради влизане в сила на ЗИНЗС. От
09.11.2010г. е преместен в затвора в град Стара Загора по силата на Заповед
№Л9433/26.10.2010г. на Главния директор на ГД ИН гр. София. През периода
24.11.1999. до 09.11.2010г. е извеждан от затвора в град Пазарджик общо осем
пъти / съответно има и осем епикризи от болнично
заведение/, с цел лечение в болницата към затвора в град Ловеч т.е. в рамките
на системата за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”. По време на
престоя в град Пазарджик е бил настанен сам в спално помещение №108, с площ от 7 кв.м., намиращо се в зоната с
повишена сигурност в затвора. Мебелите, с които е било оборудвано са легло,
маса, стол, метален шкаф за лични вещи, а естествената светлина от прозореца се
компенсира и от изкуствено осветление. Отоплението се осъществява посредством
локална парна инсталация. Санитарния възел в отделението е общ с отделни
прегради, с постоянно осигурена топла връзка и студена течаща вода, а
ползването им е организирано по утвърдения вътрешен ред в затвора.
Организацията на хигиенно и противоепидемично осигуряване е съгласно утвърдените
правила, като дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията
се извършва по график от специализирана за тази дейност фирма. Цялата
медицинска документация, представена по делото е неразделна част от
медицинското досие на ищеца.
От показанията на разпитания по делото
свидетел се потвърждава, че в зоната за сигурност, в която е бил настанен ищеца
няма санитарен възел и течаща вода в отделните помещения, както и че е бил сам
в килия, оборудвана съгласно посоченото в справката към отговора, а именно
легло, маса, стол и шкаф, радиатор като част от локалната инсталация за
отопление и прозорец с решетки, който не се е отварял, а е имал стъкло през
зимата и без стъкло през лятото. Санитарния възел е бил общ с две тоалетни и
един душ, който се е ползвал от всички настанени в зоната с повишена сигурност,
което не е давало възможност за спокойно удовлетворяване на физиологичните
нужди, както и на необходимостта от изкъпване. Пръскането против насекоми,
гризачи и паразити е провеждано, но не е било ефективно, според свидетеля,
както и медицинското обслужване, състоящо се в предписване на парацетамол и аналгин, независимо от оплакванията. Също
според свидетеля, хигиенни материали са предоставяни само за почистване на
коридора, но не и на килиите в зоната за повишена сигурност, което е възприето
от него по повод на работата му в този участък на затвора – изхвърлял е кошчетата
за боклук и е носил храна, лежал е в карцера.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че заедно с ищеца са били в една килия до есента на 2000г., тъй
като тези показания противоречат на удостовереното със справката настаняване на
Ц. в една и съща килия от постъпването му на 24.11.1999г. до 09.11.2000г. ,
както и на изнесеното от свидетеля, че е изтърпявал наказание лишаване от
свобода за срок от 11 години при строг режим, което сочи на невъзможност да
бъде настанен заедно с Ц. при постъпването му с цел задържане под стража,
докато влезе в сила присъдата, а след това поради различния режим на
изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор”, а именно „усилено строг”. Свидетеля
в показанията си потвърждава установеното от медицинските специалисти за хипохондричен синдром и страх от смърт, тъй като същия
заяви пред съда, че ищеца е имал чувството, че ще умре в затвора, че е много
болен, а не го лекуват, че не може да яде и да се движи, поради което при
разходките на открито е „гледал в небето”, а обяснението за това му състояние е
прилагането на психотропни лекарства / депо/, които да го държат спокоен, за да
не се оплаква и да не пише жалби. Следователно, установява се настаняване в
условия без санитарен възел и течаща вода в килията, но не и при размери
по-малки от 4кв.м., предвид площта на килията от 7 кв.м. Установява се още, че
са липсвали и материали за хигиена на помещението и за удовлетворяване на
необходимостта от лична хигиена.
От документите в медицинското досие се
установява противното на твърдението за липса на медицинско обслужване. Ищеца е
получил медицинска помощ в исковия период за първи път на 27.03.2001г. по повод
оплакване от контрактура на трети и четвърти пръст на
лява ръка с назначена терапия, като повод на същото оплакване на 30.09.2002г /
амбулаторен лист от същата дата/ е прегледан от ортопед и е насочен за
оперативно лечение, като на 17.12.2002г. фелдшера предлага да бъде извършено
оперативно лечение в хирургично отделение в болницата към Софийския централен
затвор. Представена е епикриза от 14.01.2003г от
хирургичното отделение на МБАЛ при СЦЗ, според която диагнозата е контрактура на Дюпоитрен на трети
и четвърти пръст на дясна ръка, като заболяването датира от 1999г. Кръвна захар
4.3, урина без особености. След консултация с ортопед от МВР болница е
установено, че за момента не подлежи на оперативно лечение и е изписан от
отделението.
На 11.10.2004г. ищеца е прегледан
от доктор Барбаров към МЦ на затвора във връзка с
изтръпване на лявата половина на лицето, изкривяване и невъзможност да се
затвори окото и смущения при хранене, които датират от два дни, като лекаря е
установил синдром на Бел, а също и отклоняване на устните в дясно при опит да
се усмихне. Хиперестезия в ляво, спонтанна и палпаторна болка в областта на мастоиден
израстък. Впоследствие на 12.10.2004г. постъпва в СБАЛЛС гр. София, където на
16.11.2004г. е извършена операция на дясната ръка по поставената диагноза контрактура на Дюпоитрен, с което
са елиминарани и установените парализи на лицето.
На 24.08.2005г. е прегледан от
специалист по повод неврологични оплаквания – установен лумбо
сакрален радикулит, с проведено образно изследване и
назначена терапия, като на 06.12.2005г. отново е прегледан от лекаря към МЦ по
повод на оплаквания от болки в крайниците, съпроводени с изтръпвания с
непостоянна локализация. Предвид неустановените, посредством и образни
изследвания, съществени патологични отклонения и след консултация с невролог с
данни за лумбосакрален радикулит,
за лечение на който резултат е дал плацебо ефекта, а
не назначената терапия, е насочен към Психиатричното отделение в СБАЛЛС гр.
Ловеч. Междувременно на 18.01.2005г. е установено от лекар към болница „Хигия”
ООД гр. Пазарджик, че по повод на множество страхове за собственото здраве,
емоционална нестабилност / за които съобщава и свидетеля/, подтиснатост,
тревожност и настояване за множество изследвания и консултации, е установен хипохондричен синдром, страх от смъртта и болести, които
ангажират мисленето на Ц. със засилено съзнание за болест. На 27.01.2006г.
постъпва в СБАЛЛС Ловеч и остава там до 20.02.20006г., където е лекуван с
медикаменти и се изписва след подобрение. Скоро след завръщането му от Ловеч
оплакванията за болки в шията, гърдите, кръста, изтръпване на горни и долни
крайници, без видима връзка помежду им са се подновили по аналогичен начин, с
променящи се болки в опорнодвигателния апарат,
изтръпвания на крайниците, психомоторна възбуда. Провежданите терапевтични
курсове не са дали резултат и отново е насочен за хоспитализация в Неврологичен
сектор на ВО на СБАЛЛС гр. София за обстойно изследване и лечение. От невлорогичния сектор на ВО е съставена епикриза
от 04.09.2006г. с диагноза: Торакална радикулопатия. Личностово
разстройство –тревожно депресивен синдром. Проведени изследвания на ПКК и урина в
референтни стойности / стр. 45 по делото/. Следователно, налице е както
заболяване на опорнодвигателния апарат, за което
ищеца е съобщавал симптоми, така и тревога и депресивно състояние, които е
житейски логично да са утежнени и повлияни от престоя в описаните условия,
както и от липсата на движение на лишените от свобода, неизбежна последица от
изтърпяване на наказанието.
На 16.10.2006г. е съобщил за
подутина от около два месеца с червен цвят, която нараства в областта на
горната устна. Установена формация с диаметър от около 4мм, болезнена при
натиск. Лекуван е гломангом в областта на горна устна
в хирургичното отделение при СБАЛЛС гр. София, съгласно Епикриза
от 16.11.2006г. В същата е отбелязана стойност на кръвната захар от 5.4. /
стр.42 по делото/.
На 12.03.2007г. е установена хипертромия на очите, лекуван с корекция в град Пазарджик,
ДКЦ І. Следва епикриза от 20.02.2008г от болницата
към затвора в Ловеч за лечение на тревожния синдром. На 26.03.2008г. по повод
на оплаквания от дъвкателната мускулатура се
установил остатъчен двигателен дефицит и патологични синкинезии
от парезата на лицевия нерв, лекуван с медикаменти.
На 13.01.2009г отново е предложено
да бъде хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч по повод на вътрешно напрежение,
раздразнителност, лош сън, в съчетание със соматични оплаквания от рода на
болки и изтръпване, с непостоянна и разнообразна симптоматика, с давност от
няколко месеца.
Епикризата с дата 05.03.2009г. от Ловеч е
идентична с предходните епикризи от същата болница.
На 15.01.2010г. отново по повод на вътрешно напрежение, раздразнителност,
непоносимост към останалите лишени от свобода, лош сън в съчетание с посочените
соматични оплаквания е изплатен в СБАЛЛС гр. Ловеч, от където епикризата с дата 29.03.2009г. се различава от предишните.
След десетия ден от лечението, включително и на неврологичните оплаквания / диклофенак/, се е наблюдавал епизод със силна тревожност,
страх, ажитация, говорна възбуда, обилни сложни
зрителни халюцинации предимно вечерно време. Конслутиран
е с невролог и извършена КАТ на главен мозък с нормален мозъчен статус.
Това са данните за проведено
лечение и консултации в исковия период, които сочат, че действително ищеца е
имал здравословни проблеми, които обаче са намерили адекватно лечение и не може
да се приеме, че е налице незаконосъобразно
бездействие на администрацията на затвора в град Пазарджик да предостави
медицинско обслужване. Видно от медицинските справки, съставени от лекаря към
затвора, всички оплаквания са описани и Ц. е насочван към болници и специалисти
за лечение., включително в град София.
От представените епикризи и амбулаторни листи, съставени в исковия период, с
вписани стойности от проведени изследвания на кръвта, не се установява
констатираното на 18.03 март 2015г. за първи път, повишено ниво на кръвната
захар със стойност 18.4ммол, по повод за първи път съобщено съхнене на устата,
което се повишава до 25.8 на 30.03.2015г., с продължаващо съхнене на устата. Не
са необходими специални знания, за да може да се каже, че данни за настъпило
заболяване диабет тип 2 в хода на исковия период, не са налични по делото,
както и че същото е установено не по повод на оплакване за болки в краката, а
по повод на съхненето на устата, съобщено през март 2015г.
Основателни са единствено
оплакванията за липса на санитарен възел и течаща вода в килията, както и за
средства за лична хигиена, които причиняват страдания въз от съмнение и
неподлежащи на доказване. Всеки човек има нужда да удовлетворява физиологичните
си потребности в момента, когато възникват, без да е необходимо да чака ред за
това и съответно да бъде и сам в тези моменти, а не в общи помещения.
Непредоставянето на такива условия не е неизбежна последица от наказанието,
нито е необходимо специален закон да изисква от администрацията на затвора
тяхното изпълнение, поради което няма значение, че ЗИНЗС влиза в сила през
2009г., както и че конкретните разпоредби, уреждащи минималната площ и
оборудване на помещенията са с отложено действие. Поставянето в условия,
непозволяващи нормално физическо съществуване винаги представлява нечовешко и
унизително отношение, което подлежи на обезвреждане.
Настоящия състав на АС Стара Загора намира за
основателно възражението на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност
по чл.110 от ЗЗД вр. с §1 от ДР на ЗОДОВ, тъй като
излагането на вредоносното фактическо положение / предвид причиняването му от
бездействие на администрацията/ е прекратено към 09.11.2010г., когато ищеца е
преместен в затвора в град Стара Загора, от условията в който не се оплаква и
не заявява, че остава в същото вредоносно фактическо положение, поради
осъществени незаконосъобразни бездействия от служителите и в този затвор.
Следователно от 10.11.2010г. започва да тече давността за упражняване на
правото на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и изтича към 10.11.2015г., а искът е
предявен на 12.04.2016г. В рамките на давностния срок
е била установена и болестта диабет – март 2015г.,
Съгласно ТР №3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС, погасителната давност за
предявяване на иска за заплащане на обезщетение за вреди от незаконни действия
или бездействия на административни органи тече от момента на преустановяването
им, а не от момента на признаването им за незаконни, което се извършва в
мотивите към акта на съда по обезщетението. Установяването на
незаконосъобразността на действията и бездействията от съда по обезщетението е
правило, представляващо изключение от общия принцип за недопустимост на
исковете по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ преди
отмяната на административните актове като незаконни т.е. предявяването
на специалния иск за осъждане на
администрацията да извърши действия, съответно на предявявенот
на искане съда да разпореди прекратяване на действия, не е условие за
допустимост на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за вреди
от незаконосъобразните действия и бездействия. Законодателното разрешение за
изключение от правилото за допустимост на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ след
отмяна на актовете като незаконосъобразни, е възприето, предвид особеностите на
претенциите по чл.250 и чл.256 от АПК, изискващи наличие на правен интерес да
се иска осъждане на административния орган да извърши действия / т.е ако все
още има необходимост от тях/, съответно да му се нареди да прекрати незаконно
действие / докато трае действието/. Отсъствието на правен интерес от защита по
реда на чл.250 и чл.256 от АПК препятства предварителното установяване на
незаконосъобразността на действията или бездействията, поради което
законодателя е преценил, че следва да се предвиди изключение от правилото на
чл. 204 ал.1 от АПК, което е сторено с разпоредбата на чл. 204 ал. 4 от същия
н.а., аналогично е разрешението и когато съществува пречка да се произнесе съда
по законосъобразността на административния акт по аргумент от чл.204 ал.3 от АПК. Тези правила за допустимост на исковете по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, основани на
твърдения за вреди от незаконосъобразни действия, бездействия, оттеглен или нищожен
административен акт, нямат отношение към началния момент на давността по чл.110
от ЗЗД, съгласно ТР №3/22.04.2004г на ОСГК на ВКС, като прочита на т.4 от диспозитива на това решение не оставя място за съмнение. Противното
становище води до противоречие с диспозитива на т.4
от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, отричайки изцяло института на
погасителната давност, когато се касае до иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на вреди от незаконосъобразно поведение на администрацията, а
именно: ако се приеме, че давността тече от момента, в който съда по
обезщетението установява незаконосъобразността на действията или бездействията,
то тогава давността ще започва да тече, не само след предявяване на иска, но и
след постановяване на съдебното решение по основателността на исковата
претенция, което сочи на безсрочност да се търси обезщетение за вреди от
незаконосъобразни действия или бездействия. Настоящия състав съобразява още и
правилото за задължителност на тълкувателните решения, които трябва да се
прилагат точно според текста на диспозитива им, а не
да се подлагат на допълнително тълкуване.
Поради това, при преценка на
основателността на направеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящия състав съобрази датата на прекратяване на вредоносното за ищеца
поведение на администрацията, след която за него съществува възможност да търси
удовлетворение на причинените му вреди. Искът е предявен на 12.04.2016г., която
дата следва датата 10.11.2015г. Само за яснота и в отговор на възражението на
служебния защитник за диагностициране на настъпило
заболяване след прекратяване на вредоносните бездействия, следва да се каже, че
същото може да обуслови допустимост на иска за обезщетяването му, когато е предявен
в условията на т.нар. екцес, а именно настъпване на
допълнителни вреди след разглеждане на вече предявен иск в рамките на давностния срок.
На основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ вр. с
чл. 78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ ищеца дължи на ответника възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 100лв.
Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
иска на Н.С.Ц. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане
на сумата от 50 000лв./петдесет хиляди/, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди – психически тормоз и заболяване диабет, причинени
от незаконосъобразни бездействия на администрацията в затвора в град Пазарджик
да осигури минимални жилищни и хигиенни условия, и медицинско обслужване в
периода от юли 2000г. до ноември 2010г.
ОСЪЖДА Н.С.Ц. ЕГН: ********** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: