Р Е Ш Е Н И Е
№ 770 23.08.2019 г. Град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав
На двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело №608 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с жалба, подадена от “Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Айтос, ул.”Гоце
Делчев”№ 48, представлявано
от Шасине Аръкан, против отказът на ЧСИ Ивелина Божилова да прекрати изпълнителното дело по
отношение на построените в ПИ №51500.21.41 апартаменти- 155 на брой, който е
обективиран в писмо изх.№6252/19.03.2019г. Жалбоподателят счита, че отказът е
незаконосъобразен, тъй като е необоснован и немотивиран. Не било уточнено кои
законови изисквания на кои разпоредби според ЧСИ не са налице. Сочи, че е
собственик на процесните 155 бр. апартаменти по силата на извършен апорт на 28.06.2009г., вписан в ТР и СВп.
Спрямо тези имоти било в ход принудително изпълнение, тъй като длъжникът и праводател на жалбоподателя ипотекирал в полза на „СИБАНК“
АД поземления имот и правото на строеж върху него с нотариален акт за договорна
ипотека от 2007г., а през 2010г. върху имотите била наложена възбрана. Заявява,
че няма основание принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо тези имоти,
понеже не принадлежат на длъжника, а на трето лице, както се явявало
дружеството. Сочи се, че жалбоподателят
не е учредявал вещни права върху тези имоти в полза на взискателя по
изпълнението, а в частност- ипотека, нито било придобило имотите, обременени с
такива права. Длъжникът по изпълнителното дело също не бил учредил ипотечни
права за тези обекти в полза на кредитора си „СИБАНК“ АД. Затова, посредством
извършената апортна вноска в капитала на “Топ Билдингс” ЕООД придобило имотите чисти от вещни тежести и права на
трети лица. Учредената ипотека била само върху поземления имот, ведно с правото
на строеж за изграждане в него на хотел, но изобщо не индивидуализирала
обектите, които били предвидени за изграждане, въпреки посочването в нотариалния акт на издадено разрешение за
строеж и одобрен инвестиционен проект. Така не било спазено изискването за
специалност на ипотеката по чл.166, ал.2 от ЗЗД. То не било самоцелно, а имало
за цел да не се допусне цялото имущество на длъжника да служи като обезпечение
на кредитора, а от друга страна – третите лица да можели да се информират кой е
конкретно ипотекирания имот. Заявява, че ипотекирания имот бил за изграждането
на хотел като единен обект на бъдещо застрояване, докато принудителното
изпълнение било насочено спрямо отделни самостоятелни обекти, които не можели
да се идентифицират с посочения в нотариалния акт за ипотека хотел, нито с част
от него. В ипотеката не било записано, че ипотеката ще има действие и върху
построеното въз основа на одобрения архитектурен проект, което щяло да позволи
ипотеката да се разпростре и върху бъдещите обекти. Цитирано е решение на ВКС,
като се сочи, че в случая не са налице посочените в решението условия. Акцентира,
че посочените в т.2 б.“Б“ от нотариалния акт имоти, описани в ипотечния
нотариален акт не се намират и не са построени в ПИ №51500.21.41 , а в друг
имот ПИ №51500.204.58. На следващо място се сочи, че ако банката считала, че
процесните 155 бр. имоти са обхванати от действието на ипотечното право в
договора от 2.11.2017г. със сигурност щяла да ги посочи и в молбата си за
подновяване на ипотеката, включително чрез техните идентификатори, както са
били описани имотите още от ЧСИ Трифон Димитров, когато делото било висящо пред
него. Затова дружеството жалбоподател не можело да се счита за ипотекарен
длъжник по изпълнението, а предприетите спрямо процесните имоти действия по
принудително изпълнение били незаконосъобразни. Сочи, че постановените до този
момент съдебни решения по това изпълнително дело не били относими към искането
за прекратяване на изпълнението по отношение на жалбоподателя и заличаването му
като ипотекарен длъжник, понеже не били постановявани по искане във връзка с
липса на конкретна индивидуализация на процесните 155 апартамента. Моли отказът
да бъде отменен и делото да се върне на ЧСИ божилова с указания да прекрати
изпълнителното дело спрямо “Топ Билдингс” ЕООД и заличаването на дружеството като страна- ипотекарен длъжник. Моли да
се постанови спиране на изпълнителните действия до постановяване на решението.
Прилага писмени доказателства.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило
възражение /озаглавено „отговор“/ от юрисконсулт Николов- пълномощник на взискателя
„Обединена българска банка“ АД като универсален правоприемник на „СИБАНК“ АД. Взискателят
намира жалбата за недопустима и неоснователна. Изложени са подробни съображения
в подкрепа на становището му, че това е пореден опит на “Топ Билдингс” ЕООД за блокиране на изпълнителните действия, въпреки
множеството постановени съдебни актове по обжалване действия на ЧСИ Труфон Димитров,
а впоследствие тези на ЧСИ Божилова, според които действието на ипотеката се
разпростира и върху построените в ипотекирания ПИ 155 бр. апартаменти. Сочи се,
че това разрешение е в съответствие с практиката на ВКС, като са цитирани
съдебни решения. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прилага
съдебна практика /на ВКС и постановена по настоящото изпълнително дело/. Моли
да не се уважава искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителните
действия.
Останалите страни по
изпълнителното дело не са взели становище по жалбата.
ЧСИ Ивелина Божилова е приложила копие
от изпълнителното дело, както и мотивите си по обжалваните действия. Изложени
са хронологично предприетите изпълнителни действия. По съществото на жалбата се
сочи, че жалбоподателят има качеството на длъжник по изпълнителното дело, тъй
като субективните предели на изпълнителния лист се отнасят и до него като
правоприемник на дружеството, което е учредило ипотеката върху поземления имот
и върху правото на строеж в него за индивидуализираните в съответствие с
изискванията на ч.166, ал.2 от ЗЗД апартаменти, съобразно одобрения
инвестиционен проект. Сочи се още, че доводът, касаещ останалите ипотекирани
имоти- апартаменти по т.2, б.“Б“ от ипотечния акт е ирелевантен, тъй като се
касае за съвсем различно имущество. Моли жалбата да се остави без уважение като
неоснователна, необоснована и недоказана.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
следните фактически и правни изводи:
На 11.01.2010 г. по
молба на „СИБАНК” АД било образувано изпълнително дело № 20108010400003
по описа на ЧСИ Трифон Димитров с рег.№801 по регистъра на КЧСИ против длъжника
„ДЕЛТА СТРОЙ 2003” ООД гр.Айтос. Като основание за това е послужил изпълнителен лист, издаден на 16.12.2009 г. по ч.гр.д.№812/2009 г. по
описа на Районен съд гр.Айтос, по силата на който „ДЕЛТА СТРОЙ 2003” ООД е
осъдено да заплати на „СИБАНК” АД сумата
от 3150000 евро, договорна лихва 284410,14 евро, наказателна лихва 87073,92
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2009г.,
съдебни разноски- 137749 лв. и адвокатско възнаграждение от 69099 лв.
Предприети са множество действия по принудителното изпълнение на вземането по
изпълнителния лист.
Делото е прехвърлено по искане на взискателя при ЧСИ Ивелина Божилова,
където е образувано под №368/2012г. по описа на ЧСИ №800 на КЧСИ. Понастоящем универсален
правоприемник на „СИБАНК” ЕАД,
респективно- взискател по изпълнителното дело е „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД.
Не се спори, че принудителното
изпълнение е насочено върху 155 бр. апартаменти, построени в ПИ №51500.21.41 по
плана на землището на гр.Несебър, м. „Бостанлъка“, тъй
като според банката и ЧСИ върху тези апартаменти тежи ипотечно право. Същото
било учредено с нотариален акт №101, т.XXXV, рег.№17867, дело №6701 от
2.11.2007г. на помощник нотариус Йорданка Йовчева, действаща по заместване на
нотариус Стоян Ангелов. С него дружеството – длъжник „ДЕЛТА СТРОЙ 2003” ООД учредило договорна ипотека в полза на „Стопанска и
инвестиционна банка“ /СИБАНК/ АД като обезпечение на вземането на банката по договор
за банков кредит в размер на 3750000 евро, отпуснат за рефинансиране на други
кредити на дружеството, както и на физически лица, както и за изграждането на
апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център в гр.Несебър, м.“Бостанлъка“, с разгърната застроена площ от 9565,38 кв.м.
Видно
от нотариалния акт ипотекираните имоти са най-общо две групи.
В т.2
„А“ от нотариалния акт ипотеката е учредена върху следния обект- ПИ №51500.21.41 по плана на
землището на гр.Несебър, м. „Бостанлъка“, ведно с
правото на строеж за изграждане в горния имот на обект: „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и
фитнес център“ в гр.Несебър, м.“Бостанлъка“,, състоящ
се от четири свързани блока – А, В, С и Д, със застроена площ от 2313,72 кв.м.
и обща застроена разгърната площ от 9565,38 кв.м., КИНТ 1,2 и кота корниз 10м.,
съгласно издадено разрешение за строеж №78 от 19.09.2007г. и одобрен проект.
В т.2 „Б“ от нотариалния акт е
учредена ипотека върху конкретно описани апартаменти, находящи се в сградата,
изградена в УПИ III- 61003 в
кв.83 по плана на гр.Несебър, представляващ ПИ с идентификатор 51500.204.58,
като не се спори, че тези апартаменти са различни от процесните 155 бр.
апартаменти.
Не е спорно също,
че договорната ипотека е била подновена с молба по чл.172 от ЗЗД от „СИБАНК” ЕАД /л.16 от настоящото дело/,
вписана в Службата по вписванията, като в тази молба ипотекираните имоти са
описани по идентичен начин с тези в нотариалния акт от 2007г.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото е видно, че след
като процесните 155 бр. апартаменти са били изградени в ПИ с идентификатор 51500.21.41,
същите са били апортирани от „ДЕЛТА СТРОЙ 2003” ООД в капитала на дружеството- жалбоподател
„Топ Билдингс“ ООД, като са подробно описани в
дружествения договор, вписан в Агенцията по вписванията през 2009г.
Не се спори, че процесните 155
бр. апартаменти са били описани от ЧСИ Трифон Димитров и спрямо тях поотдело /а не в цялост като апартаментен хотел/ по изп.д.№638/12г. на ЧСИ Божилова продължават да се извършват
изпълнителни действия по искане на взискателя ОББ АД.
Безспорно е също, а и видно от
приложените от страните съдебни решения, в хода на производството дружеството
жалбоподател е обжалвало различни действия и актове на ЧСИ по съображения, че е
трето лице, върху чието собствено имущество незаконосъобразно е предприето
принудително изпълнение. Жалбите са оставяни без разглеждане или без уважение в
зависимост от естеството на обжалваните действия. Мотивите, изложени от
различните съдебни състави в посочените решения не се ползват със сила на пресъдено нещо и не обвързват настоящия съдебен състав,
който следва да направи самостоятелен анализ на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да разреши спора, повдигнат с жалбата-
дали са налице предпоставки за прекратяване на делото срещу „Топ Билдингс“ ООД по отношение на процесните 155 бр. апартаменти.
С молба от 8.03.2019г. /л.2535-2538/
„Топ Билдингс“ ООД е отправило искане до ЧСИ Божилова
за прекратяване на производството по отношение на 155 бр. апартаменти и
заличаване на дружеството като длъжник по изпълнителното дело. Съображенията му
са, че дружеството е трето лице, което е собственик на тези 155 бр.
апартаменти. Не е учредявало ипотека върху апартаментите в полза на взискателя,
ните ги е придобило обременени с ипотечно право. Длъжникът „Делта строй 2003“
ЕООД също не бил учредявал ипотечни права за тези обекти с нотариалния акт от
2007г. Съображенията му в тази насока се припокриват изцяло с изложените в
жалба, във връзка с която е образувано настоящото производство, поради което не
следва да се преповтарят.
С писмо с изх.№6252/19.03.2019г. до
„Топ Билдингс“ ЕООД /л.2570 от ИД/ ЧСИ Божилова е
отговорила на тази молба, че към момента не са налице законовите изисквания
съгласно разпоредбите на ГПК за прекратяване на делото.
Същото е връчено на представител
на жалбоподателя на 26.03.2019г.
Жалбата е депозирана в кантората
на ЧСИ Божилова на 1.4.2019г.
По допустимостта на
производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Жалбата е с правно основание
чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.
Подадена е в законоустановения
срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Същата съдържа реквизитите по чл.261 и чл.262 от ГПК и изхожда от законния представител на дружеството- жалбоподател.
Настоящият съдебен състав приема,
че жалбата е подадена против подлежащ на обжалване акт на ЧСИ. Вярно е, че
отказът е постановен под формата на писмо и не е спазена изискуемата форма-
разпореждане по чл.434, ал.1 ГПК. Но тъй като от една страна е постановен във
връзка с искане на жалбоподателя по движението на делото /л.2535/, а от друга
страна съдържа изявление на ЧСИ, че не са налице законовите изисквания съгласно
разпоредбите на ГПК за прекратяване на делото, то следва да се приеме, че
писмото с изх.№6252/19.03.2019г. на ЧСИ Ивелина Божилова до „Топ Билдингс“ ЕООД /л.2570/ представлява разпореждане за отказ
да бъде прекратено изпълнително дело №368/12г. по отношение процесните 155 бр.
апартаменти.
Съдът намира още, че жалбата е
подадена от лице, което е легитимирано да обжалва този отказ на основание
чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК. Жалбоподателят
„Топ Билдингс“ ЕООД има качеството на длъжник по
изпълнителното дело. Не е спорно, че принудителното изпълнение е насочено върху
недвижими имоти, които са собственост на „Топ Билдингс“
ЕООД, макар да не е длъжник по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. Не е спорно също, а и се установява от
писмените доказателства по изпълнителното дело, че процесните 155 бр.
апартаменти са придобити от него чрез апортна вноска в капитала му, извършена
от дружеството- длъжник „Делта Строй“ ЕООД, вписана в ТР и СВп.
Апортът е извършен след учредяването на договорната
ипотека от страна на длъжника „Делта Строй“ ЕООД в полза на „Сибанк“ ЕАД /понастоящем „ОББ“ АД/ с нотариален акт №101 от
2007г. Понеже „Топ Билдингс“ ЕООД има качеството на
частен правоприемник на длъжника, то на основание чл.429, ал.3 ГПК субективните
предели на изпълнителния лист срещу длъжника се разпростират и върху „Топ Билдингс“ ЕООД. В този смисъл е и разрешението, дадено в
мотивите на т.2 от ТР №4/2017 от 11.03.2019г. по тълк.дело
№4/2017г. на ОСГТК на ВКС. Затова „Топ Билдингс“ ЕООД
има право да обжалва действията и актовете на ЧСИ на основанията, посочени в
чл.435, ал.2 ГПК.
По същество жалбата е
неоснователна.
Неоснователно е оплакването за
незаконосъобразност на отказа поради липса на мотиви. Вярно е, че същите са
лаконични- „не са налице законовите изисквания съгласно разпоредбите на ГПК за
прекратяване на делото“, но за съда няма съмнение, че се касае за липсата на
предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК, които са изчерпателно уредени в тази
норма.
В случая в жалбата си „Топ Билдингс“ ЕООД се позовава единство на обстоятелството, че
ипотеката от 2007г., учредена с т.2 „А“ от нотариалния акт за договорна
ипотека, сключен между длъжника и взискателя по изпълнителното дело не тежи
върху процесните 155 бр. апартаменти, поради това, че същите не били описани
подробно в ипотечния акт /не било спазено изискването за специалност на
ипотеката по смисъла на чл.166, ал.2 от ЗЗД/, от което следвало, че ипотечното
право било учредено само върху поземления имот и правото на строеж, но не се
простирало и върху построените впоследствие апартаменти. Напрактика тези доводи
са такива за недействителност на ипотеката, поради съществуването на
неизвестност за тъждеството на имота по смисъла на чл.170 от ЗЗД. Такъв спор
/за наличието на ипотека върху процесните 155 апартамента/ обаче не може да
бъде разрешен в производството по чл.435 и следващите от ГПК, а единствено по
общия исков ред, както е видно от приложената от страните съдебна практика.
За нуждите на настоящото
производство е достатъчно да се отбележи, че ипотекираните имоти са в
достатъчна степен индивидуализирани в нотариалния акт от 2007г. чрез
препращането към предвижданията за застрояване в разрешението за строеж и
одобрения архитектурен проект, поради което изискването за специалност на
ипотеката е спазено. В тази връзка по-скоро спорният въпрос е дали изобщо
нотариалния акт съдържа съгласие на страните ипотеката да се разпростира върху
построеното върху поземления имот. Настоящият съдебен състав приема, че това е
така.
Изразът в нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека от 2007г., а именно: „Делта строй 2003“ ООД
гр.Айтос, учредява в полза на „СИБАНК“АД договорна ипотека върху ПИ
№51500.21.41 по плана на землището на гр.Несебър, м. „Бостанлъка“,...ведно с правото на строеж за изграждане
в горния имот на обект: „Апартаментен
хотел с ресторант, магазин и фитнес център“ в гр.Несебър, м.“Бостанлъка“, състоящ се от четири свързани блока – А, В, С
и Д, със застроена площ от 2313,72 кв.м. и обща застроена разгърната площ от
9565,38 кв.м., КИНТ 1,2 и кота корниз 10м., съгласно издадено разрешение за
строеж №78 от 19.09.2007г. и одобрен проект“ няма предвид учредено право
на строеж по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗС, а сочи на постигнато съгласие
ипотеката да разпростре действието си и върху апартаментния хотел, включително
и върху всички самостоятелни обекти в нея, след построяването на сградите. В
този смисъл е и приложената от жалбоподателя съдебна практика- решение №385 от
8.05.2015г. по гр.д.№1069/2014г., IVг.о. на ВКС.
От изложеното следва, че
дружеството- жалбоподател има качеството на лице, придобило ипотекирани
процесните имоти, поради което на основание чл.173, ал.1 от ЗЗД е длъжно да
търпи принудителното изпълнение върху имотите за удовлетворяване вземанията на
ипотекарния кредитор до размера на ипотекираното имущество.
В заключение Бургаският окръжен
съд приема, че не са налице предпоставките на чл.433 ГПК за прекратяване на
принудителното изпълнение относно процесните 155 бр. апартаменти, собственост
на жалбоподателя „Топ Билдингс“ ЕООД, поради което
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№05823/1.04.2019г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, подадена от “Топ Билдингс” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Айтос, ул.”Гоце
Делчев”№ 48, представлявано
от Шасине Аръкан, против отказът на ЧСИ Ивелина Божилова да прекрати изпълнителното дело по
отношение на построените в ПИ №51500.21.41 апартаменти- 155 на брой,собственост
на жалбоподателя, който отказ е обективиран в писмо изх.№6252/19.03.2019г. по
изпълнително дело №368/2012г. на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.