РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Перник, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221700600130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 НПК.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимият А. В. А.
чрез упълномощения от него защитник адв. Н.Ц. срещу Присъда № 239/2021 г., постановена
по №260056/03.12.2021 година по НОХД № 239/2021 година по описа на съда за 2021
година, с което подсъдимият А. В. А. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.209, ал.1, НК, за ВИНОВЕН в това, че на *** в гр.***, като сключил и подписал
предварителен договор за покупко-продажба на наследствен недвижим имот, представляващ
изключителна собственост на майка му К.М.П., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у С. А. Н. заблуждение, че ще му продаде наследствения недвижим имот,
представляващ изключителна собственост на майка му К.М.В., находящ се в местността
«***», община ***, състоящ се от 1000/хиляда/ квадратни метра със съседи И.М.П., и с това
на *** в гр.*** причинил на С. А. Н. имотна вреда в размер на 9000 /девет хиляди/ лева -
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.209, ал.1, вр.чл.54, ал.1
от НК, го ОСЪЖДА и му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от една
година и шест месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание
1
«Лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Във въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал,
както и че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин. Прави се възражение,
че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, като се прави искане въззивната
инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го
оправдае.
В срока по чл.319 от НПК е постъпила въззивна жалба от частният обвинител С. А.
Н. срещу Присъда № №260056/03.12.2021г., постановена по НОХД № 239/2021 година по
описа на съда за 2021 година, с която обжалва присъдата в частта относно наложеното
наказание, като счита същото за незаконосъобразно, тъй като чрез него не могат да се
постигнат целите на чл. 36 НК. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда в тази
й част, като бъде отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура счита
жалбата за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че
първоинстанционната присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния
и процесуалния закон, че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите
констатации на първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на
основание чл.334 т.6 от НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Частният обвинител С.А., чрез своя повереник адв. Т. в открито съдебно заседание
изразява становище, че постановената от РС – Перник присъда е неправилна и следва да
бъде отменена в частта относно наложеното наказание на подсъдимия.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения подсъдимият чрез своя
защитник иска да бъде отменена първоинстанционната присъда поради недоказаност,
незаконосъобразност и в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, представеният
документ, написан на ръка с поправки, не може да бъде сочен като доказателство за
извършена измама. Твърди, че между подсъдъдимия и частният обвинител съществували
предишно спорове по сделка и цели да принуди подсъдимият да си оправят сметките по нея.
Иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал.1 НК Счита, че следва да
бъде постановено нова присъда, с която да бъде признат А.А. за невиновен, сочи че
пострадалият от деянието не е могъл да има такава сума, която да предостави веднага.
В съдебно заседание в лична защита подсъдимият А.А. поддържа казаното от неговия
защитник, като в последната си дума твърди, че не е виновен.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
2
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият А.А. е извършил
престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема
от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера на
наказанието. Квалификацията на извършеното от подсъдимият престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият А. В. А. е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното
наказание е към законовия минимум, а именно наказание „лишаване то свобода“ за срок от
една година и шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наложеното наказание «Лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане в
сила на присъдата.
Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото
изменяне или отменяне.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се
отбележи следното:
Подсъдимият А. В. А. и свидетелят С. А. Н. – пострадал от деянието се познавали от
1999 г. Свидетелят С.Н. не оспорва възникналите взаимоотношения между него и
подсъдимия А.А. по сключването на предварителен договор за покупко-продажба на
3
недвижим имот, находящ се в гр.*** още през 1999 година. Заявява,че до сключване на
окончателен договор така и не се е достигнало. По отношение на развитието на
взаимоотношенията между него и подсъдимия през 2016 г. твърди, че подсъдимият му е
предложил да му прехвърли като своеобразно обезщетение за неизпълнение на сключения
предварителен договор от 1999 година. Свидетелят се е съгласил и подписал предложения
от подсъдимия А. договор, в който било записано, че до края на 2016 година ще получи
нотариален акт за един декар земя в гр.***. От 2016 г. свидетелят търсил непрекъснато
подсъдимия, но той постоянно се криел.
Посредством тези гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля се
установява по безспорен начин формираната представа у същия от страна на подсъдимия за
действията, които ще предприеме за обезщетяването му, както и последващото бездействие
на подсъдимия. Свидетелят е категоричен и по отношение на мотивите да се съгласи на това
предложение, поради обстоятелството, че не е станал факт сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***.
При така приетата за установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата,
въззивната инстанция неприема наведеното възражение от подсъдимия и неговия защитник
относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на св. С. А. Н. - пострадал
от деянието, което се явява неоснователно, тъй като съгласно чл.117 от НПК със
свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и
които допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила.
Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по
доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че
не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно
доказателствено средство, или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните
гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени
средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за
авторството на деянието от страна на подсъдимият.
За първостепенния съд не е съществувала пречка да провери посочените в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства посредством разпитите на
свидетеля С. А. Н., както и от приобщените към делото доказателствени средства, а именно
изслушана и приета съдебно-почеркова експертиза, обективирана в протокол
№520/18.11.2021 година, където вещото лице е категорично в изводите си, че ръкописния
текст, положен върху предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
***дина, сключен между А. В. А. и С. А. Н. е положен от подсъдимият А..
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на подсъдимия
и неговия защитник относно авторството на договора, тъй като видно от заключението на
назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза, подписа, положен върху
процесния договор като продавач е изпълнен от А. В. А., а подписа на купувач е изпълнен
частния обвинител.
4
Събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства се подкрепят и от писмените документи,
приложени по ДП№267/2020 година по описа на 01 РУ Перник.
Предвид установеното от фактическа страна и от правна стана настоящият съдебен
състав намира, че с поведението си подсъдимият А. В. А. е осъществил от обективна и от
субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, тъй като на
*** в гр.***, като сключил и подписал предварителен договор за покупко-продажба на
наследствен недвижим имот, представляващ изключителна собственост на майка му К.М.П.,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С. А. Н. заблуждение, че ще му продаде
наследствения недвижим имот, представляващ изключителна собственост на майка му
К.М.В., находящ се в местността «***», община ***, състоящ се от 1000/хиляда/ квадратни
метра със съседи И.М.П., и с това на *** в гр.*** причинил на С. А. Н. имотна вреда в
размер на 9000 /девет хиляди/ лева.
За да стигне до гореизложената фактическа обстановка, първостепенният съд е
събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен
и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Първоинстанционния съд подробно е
обсъдил обясненията на подсъдимия и е посочил в коя част ги кредитира и в коя ги
отхвърля, като се е мотивирал за това. По показанията на свидетелят С. А. Н., се установява
по несъмнен, категоричен и безспорен начин времето, мястото и механизма на извършеното
деяние по чл. 209, ал.1 НК, както и неговото авторство. Следва да се подчертае, че
показанията на свидетеля С.Н., независимо от обстоятелството, че е пострадал, са подробни,
последователни и идентични, потвърждават се по основните въпроси изцяло от
представените и приети по делото писмени доказателства, поради което доводите във
въззивната жалба за тяхната недостоверност изцяло се отхвърлят от настоящата инстанция
като несъстоятелни.
Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема
изцяло от въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения
материал. Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието
е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда.
Показанията на пострадалия са аналитично обсъдени и резонно са кредитирани като
непротиворечиви, последователни и са изцяло в унисон с кредитираните показания на
останалите свидетели, включително и на кредитираната част от обясненията на подсъдимия.
Те съответстват и на другите събрани и приети по делото доказателства. Така обсъдени тези
доказателства безспорно установяват деятелността на подсъдимия преди, по време и
непосредствено след деянието, както и причинените на пострадалия имуществени вреди. Те
са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират изцяло със събрания и приложен по
5
делото доказателствен материал..
Първоинстанционния съд е обсъдил и обясненията на подсъдимия, като се е
съобразил с двоякия характер на тези обяснения- както като на гласно доказателствено
средство по см. на чл. 115 НПК, така и като израз на защитната позиция на подсъдимия.
Същите са анализирани, като ПРС е дал аргументиран отговор защо не ги кредитира като
доказателствено средство и е изложил подробни доводи за тяхната несъстоятелност. При
изследване на тези обяснения прави впечатление, че подсъдимия А. В. А. по принцип не
отрича отношенията си със свидетеля С. А. Н., но им дава различно обяснение.
За оценката на обясненията на подсъдимия първоинстанционният съд е подходил
преценявайки ги в съответствие с кредитираните свидетелски показания, както и с факта, че
те градят и защитната версия на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че районният съд е обсъдил свидетелските показанията по
делото както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия. Посочил е кои показания кредитира и в кои части, както и защо.
Настоящият съдебен състав намира, че порок при обсъждането на доказателствата в
присъдата и мотивите към нея няма, включително и посочените от защитата в жалбата и в
съдебно заседание. Детайлно в мотивите си районният съд сочи защо кредитира показанията
на свидетелите, кои и в коя част. Обстойно се е аргументирал в тази насока, като е направил
изискуемия от закона паралел, с обясненията на подсъдимия.
Доводът на защитата, че е било налице противоправно поведение от страна на
пострадалия и неговото поведение, насочено към компроментиране на подсъдимия, не се
възприема от настоящата инстанция, тъй като както и районния съд е сторил –
разглеждайки този факт в светлината на цялата съвкупна доказателствена маса – той остава
изолиран, недоказан, некореспондиращ с останалите доказателства и се възприема като
резултат от предприета защитна теза на подсъдимия.
Пернишкият окръжен съд като преценява всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е
осъществил посоченото деяние, квалифицирано правилно в присъдата на районния съд.
Съображенията на Пернишкият районен съд по отношение на обект, обективна
страна, субект, субективна страна са правилни, логични и законосъобразни, те се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което и не се преповтарят.
Анализът на доказателствата при обсъждане на елементите на състава на
престъплението също се възприема изцяло от ПОС, защото е логичен, последователен и
почива изцяло на правната доктрина и константната практика на ВКС на РБ. Районният съд
е бил изключително прецизен при разглеждането на делото в съдебно заседание и е събрал
всички възможни доказателства.
При служебната проверка по отношение на определяне на наказанието, ПОС
прецени, че при определяне на наказанието на подсъдимия Н.Б.Б. не е налице явна
6
несправедливост. Наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите по чл.36 от
НК.
Съдът е констатирал следните смекчаващи отговорността обстоятелства –
добросъвестно процесуално поведение на подсъдимия в хода на производството по делото.
В същото време съдът не е намерил отегчаващи вината обстоятелства.
Въззивният състав категорично счита, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, но не и многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 т.2 от НК.
По отношение на направеното възражение от страна на частният обвинител С.Н.
относно определеното наказание от 1 /една/ година и шест месеца „лишаване от свобода“,
като на основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание
«лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, е
именно съответното и за деянието и за дееца. Така определеното наказание е съобразено с
всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия и с етимологията на
конфликта. Наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия е обосновано
и законосъобразно, както с оглед констатираните обстоятелства, така и с обществената
опасност, която разкриват самото деяние и дееца. По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Поради тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните изводи,
които е извел първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимият е
осъществил с действията си от обективна и субективна страна състава на престъпление
чл.209, ал.1 НК са правилни и законосъобразни.
Престъплението от субективна страна е извършено умишлено, при форма на вината
пряк умисъл с целени и настъпили общественополезни последици.
Вината на подсъдимият се доказва по несъмнен начин както от гласните
доказателства така и от изготвени и приети по делото експертизи.
При така установената фактическа обстановка, доводите на защитата, се явяват
неоснователни, а материалният закон е приложен правилно.
Въззивният съд счита жалбата за неоснователна, а наказанието като справедливо
определено, защото наказанието е определено в пределите на НК, предвидено за този вид
наказания. Като размер същото е към минималния размер на предвиденото в НК наказание
и е в съответствие на извършеното.
Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което не се дължат.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260056/03.12.2021 година по НОХД № 239 година по
7
описа на Пернишки районен съд за 2021 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест по аргумент от чл.
346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8