№ 414
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500363 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат И.М., в
качеството му на особен представител на ответника П. АТ. Т., ЕГН
**********, против Решение №262676/29.12.2021г., постановено по гр. д.№
4452/2020г. по описа на РС- Пловдив, с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателя , че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, плащане на следните суми , за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело
19796/ 2019г. по описа на ПдРС: 625.36 лв.- главница, представляваща
незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 10.07.2018г. – 24.10.2019г., за обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.
***, лихва в размер на 37.11 лв. за период на забавата от 30.09.2018г до
31.10.2019г., ведно законна лихва върху главницата начиная от датата на
подаването на заявлението в съда - 05.12.2019г. до окончателното изплащане
на вземането и жалбоподателят е осъден да заплати на търговското дружество
сумата от 830 лева- разноски по двете дела.
От жалбоподателя са релевирани оплаквания за неправилност на
1
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна в и
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В постъпилия писмен отговор въззиваемото „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си юрисконсулт
Г.Н. ,оспорва основателността на въззивната жалба с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо. Предвид горното и в
съответствие с разпоредбата на чл.269, ал.2 от ГПК следва да се провери
правилността му по изложените във въззивната жалба доводи, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против П. АТ. Т., ЕГН **********, за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от
625.36 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 10.07.2018г. – 24.10.2019г. за обект,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 37.11 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.09.2018г до
31.10.2019г., законна лихва върху главницата начиная от датата на
подаването на заявлението в съда - 05.12.2019г. до окончателното изплащане
на вземането , за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №19796/2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, Х гр. с.
В случая не се оспорват фактическите изводи на съда, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се гр.Пловдив, ул. *** и
2
потребител на В и К услуги съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи . Имотът на
потребителя е водоснабден от сградната водопроводна инсталация и има
монтиран един водомер - № 00104335678.Задълженията на абоната за
доставените от дружеството ВИК услуги са били остойностени на база чл. 49
от ОУ на ВИК-поради отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на показанията на
водомера.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР
Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от
публикуването им. С оглед ноторно и служебно известния факт на
публикуване на общите условия, следва да се приеме, че същите са влезли в
сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги,
включително спрямо въззивника. С оглед липсата на твърдения и
доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ,
общите условия са станали част от договорните им отношения.
Съгласно чл. 23 ал. 4 от Общите условия отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия,
потребителят е длъжен да осигурява свободен достъп на оператора за
извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя,
или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година
от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да
осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една година,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49. Посочените клаузи
възпроизвеждат съдържащата се в чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
3
нормативна регламентация.
В случая липсата на оказано от потребителя дължимо съдействие е
удостоверена по надлежния ред с представения по делото протокол за
отказан достъп от 10.05.2018г., изготвен съобразно предвидената в общите
условия форма, поради което процедурата по чл.24, ал.4 от ОУ следва да се
приеме за спазена. Неоснователно е твърдението в жалбата, че е за ищеца е
била преклудирана възможността да представи доказателства по делото, след
депозиране на исковата молба и в частност на процесния протокол за отказан
от потребителя достъп на оператора за извършване на отчет на
индивидуалния водомер.Същият е бил депозиран в срока по чл.143 ал.2 ГПК
и е представен, с оглед доклада на съда и разпределената между страните
доказателствена тежест, във връзка със спорните обстоятелства по делото. Ето
защо, ПдОС приема, че приобщавайки посочения документ, като
доказателство по делото, и основавайки решението си на него,
първоинстанционния съд не е извършил нарушение на съдопроизводствените
правила и действията му са били в съответствие с процесуалния закон.
На основание чл. 5 и чл. 24, ал. 1 ОУ на ВиК и чл. 43 от Наредба №
4/14.09.2004 г., въззивникът е бил длъжен да осигури достъп или, ако е в
невъзможност за отчет поради неговото отсъствие да уточни удобно време с
представител на оператора за извършване на отчитането на основание чл. 35,
ал. 4 от цитираната наредба. Въпреки тази възможност и въпреки
задължението да осигури достъп, ответникът е бездействала системно, поради
което правилно разходът на вода е начислен при спазване на методиката по
чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 49 от ОУ на ВиК.
Съгласно представеното по делото заключение по допусната ССЕ, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните за
процесния период се дължи стойност на услуги от 625,36 лв.
С неплащането на падежа, а именно тридесет дни от датата на фактуриране –
чл. 31 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва по всички фактури, която е в общ размер на 37,11 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 415, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са доказани по своето основание и
размер и следва да бъдат уважени.
4
По изложените съображения и при съвпадане на правните изводи на
двете инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 300 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262676/29.12.2021г., постановено по гр.
д. № 4452/2020г. по описа на РС- Пловдив, ХІІ гр.с.,
ОСЪЖДА П. АТ. Т., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, сумата от 300 лв.- разноски по
делото и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. И.М. - особен представител на П. АТ. Т., ЕГН
**********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5