Решение по дело №25/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260000
Дата: 1 февруари 2021 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20205330700025
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №260000

 

01.02.2021г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдия административно дело № 25 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Производството по делото е по реда на чл. 11, ал.3 ППЗСПЗЗ вр. с чл. 145 АПК.

            Образувано е по повод на постъпила жалба от Е.А., гражданин на Р.Турция в качеството му на наследник на ***чрез адв. А.Ш. против Заповед № ***. издадена от ** на Община Пловдив с която на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА и чл.11, ал.3 и ал.4 ППЗСПЗЗ вр. с чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ вр. с чл. 13, ал.1 и ал.4 ППЗСПЗЗ въз основа на Протколо № 1 от 02.06.2020г. на Комисия назначена със заповед № ***на К. на Община Пловдив е одобрена застроената площ на част от имот пл. ***по стар кадастрален план на „Източно от панаира“ гр. Пловдив от около ***., която попада в поземлен имот с идентификатор № ***, ***, ***, ***, **, *** по КК на гр. **, по границите с удебелен контур, означен на приложена скица, неразделна част към заповед с номера на точките от 1 до 5, с площ от 361 кв.м, която попада в поземлен имот с идентификатор № ***, частна собственост и от т.6 до т.11 с площ от 2960 кв.м., която попада в улична регулация.

            Жалбоподателят заявява, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и нищожна, тъй като е постановена в противоречие на материалноправните разпоредби, при постановяването й не е спазена установената форма, защото обжалвания административен акт няма изложени мотиви, също така поради това че е постановена от некомпетентен орган. Твърди се наличието и на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.

            Иска се отмяна на обжалваната заповед.

            В о.с.з процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, ангажира доказателства, излага подробни съображения за нейната незаконосъобразност. Претендира разноски.

            Ответник – *** на Община Пловдив чрез юрк. А.А. в о.с.з заседание оспорва изцяло жалбата. Поддържа, че атакуваната заповед е законосъобразна. Заявява, че жалбата не отговаря на законовото изискване за съдържание – не съдържа указание в какво точно се състои незаконосъобразността. Посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона форма, проведено е законосъобразно административно производство по издаване на заповедта, в чийто ход е постановено решение по т.1 от Протокол № *от ***. на Комисия, назначена със заповед № ***. на К. на Община Пловдив и е изготвена скица по чл.11, ал.3 и ал.4 ППЗСПЗЗ. Не е допуснато нарушение на материалния закон, спазена е целта на закона. Предвид на гореизложеното се иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.

            Подадената жалба е процесуално допустима като заведена в законоустановения срок от надлежна страна като се установява, че за наследниците на *** един от които е жалбоподателя Е.А. е образувана административна преписка с № *** в Поземлена комисия – Пловдив за възстановяване на бивш земеделски имот в землището на гр. **, местност „Балаака“ за който земеделски имот е отреден бивш имот с №**-2 по стар кадастрален план на „Източно от панаира“ на гр. Пловдив от около 1952г. предмет на Заповед № ***. с която е одобрена част от застроената площ за този имот.

            Обжалваната заповед е постановена в производство, образувано по заявление № *** като Комисия назначена със заповед № ** на К. на Община Пловдив е провела заседание на което е постановила Решение по т.1 взето с Протокол № **. като с последното е определена застроена площ от заявения за възстановяване **по плана от 1952г.

            Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в небходимата форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

            Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие, бивша поземлена комисия, постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от правилника, като преди издаването на скица и удостоверение следва да се развие процедура по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т.е. да бъде постановено решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на К. на общината, в което се определя застроената част, която не се възстановява на собствениците. Освен това, разпоредбата на чл. 11, ал. 4. от ППЗСПЗЗ предвижда определянето на застроената част да се извършва служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7) и на хигиенните и противопожарните норми. Производството има за цел да се установят точните кадастрални граници на поземления имот, след което съответно да се установи размера на застроената част от него и респективно размера на свободните площи от имота. Графичната част на административния акт, в която въпросните обстоятелства са геодезически обективирани и удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в което са описани индивидуализиращите имота данни, съставляват годно основание за постановяване на решение, с което се възстановява правото на собственост върху имот, разположен в границите на урбанизираните територии или съответно се отказва да се възстанови това право във възстановимите на терена стари реални граници на имота. В тази връзка производството по определяне на застроена част има за предмет онези имоти, които попадат в приложното поле на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Според изричния текст на посочената правна норма, това са имотите намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) – какъвто е процесния имот и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като в ал. 1 са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, а в ал. 2 съответно - съоръженията, които съставляват нормативно установена пречка в тази насока. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство, развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ като основния релевантен въпрос е законосъобразното провеждане на процедурата по определяне на застроената площ.

Съгласно тълкувателно решение № 5/18.10.2011г. по тълк. дело № 8/2010г. на ВАС в производството по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ се установяват правоизключващите реституцията обстоятелства по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, а именно в конкретния случай дали строежа е законен и дали е започнал преди 01.03.1991г. като ако тези правоизключващи реституцията обстоятелства не са налице за съществуващия строеж, то бившия земеделски имот се счита за незастроен

            По делото за проследяване кадастрално-регулационния статут на имот пл. №**-2 е допусната и приета съдебно-техническа експертиза с вещо лице ** В.К. от която се установява, че площ от бившия имот с пл. №**-2 в размер на 2 960 кв.м. обозначени с букви Л-ГД-Е-Ж-М-Л попада в улична регулация на новопостроения ** за който имот има издадено разрешение за строеж № *** към настоящия момент строежът е реализиран, но не е въведен в експлоатация. В.Л.е установило, че от площта от 2960 кв.м е незастроена площ от 80 кв.м. ограничена с буквите Л-М-Ж-Н-Л, която площ попада в регулация на новопостроения **, като площта от бившия имот пл. №**-2 в размер на 150 кв.м. ограничена с буквите А-К-ИА, понастоящем имот с идентификатор № *** е незастроена, незастроена е площта в размер на 361 кв.м ограничена с букви К-Б-В-З-И-К, която попада в имот с идентификатор № ***. Според В.Л.незастроена е и площта в размер на 1 329 кв.м, която е ограничена с бувките З-В-Л-М-Ж-З, която попада в имот с идентификатор № ***

            Съдът кредитира заключението на В.Л.като компетентно и безпристрастно изготвено, тъй като същото при изготвянето му е ползвало съхраняваните в Техническа служба при Община Пловдив планове за имота, извадки от коите са онагледени в приложените към заключението скици.Не се възприемат възраженията затова, че В.Л.не притежава необходимата квалификация и образование за изготвянето на заключението, тъй като задачите към В.Л.не са от такова естество, че да предполагат инженерна специалност и правоспособност по  смисъла на ЗКИР – арг. от  чл. 16, ал.1 ЗКИР вр. с чл. 35 и чл. 51 ЗКИР.

            Видно от протокол за откриване на строителна площадка строителството на ** е започнало на 11.04.2017г. поради което се приема, че е налице правоизключващия факт на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ – строежът да е започнал преди 01.03.1991г., което пък води до извода, затова че строежът е незастроен именно в контекста на даденото разрешение в тълкувателно решение № 5/18.10.2011г. на ВАС, така и Решение от 28.11.2008г. по адм. дело № 973/2007г. по опсиа на Административен съд - Пловдив. Същевременно установява се от заключението на В.Л.К., че проведеното строително мероприятие на ** не е въведено в експлоатация, поради което и строителния процес не е приключил, т.е за да е налице е застроен имот строежът следва да бъде въведен в експлоатация. Следователно като взе предвид разрешението на тълкувателно решение № 5/18.10.2011г. по тълк. дело № 8/2010г. на ВАС и предвид установеното, че строителството е започнало след 01.03.1991г., без строежът да е въведен в експлоатация /в тази връзка решение № 108/06.01.2015г. по адм. дело № 7585/2014г. на ВАС съгласно което под застроен имот се разбира имот, в който има изцяло изцяло построена сграда, въведена в експлоатация с разрешение за ползване/ то площта от 2 960 кв.м означена от т.6 до т.11 към скицата, която е неразделна част от обжалваната заповед се явява незастроена.

            Незастроена се явява и в площта от 361 кв.м, означен на приложената скица, към обжалваната заповед с номера на точките от 1 до 5 която попада в поземлен имот с идентификатор № ***, тъй като В.Л.в заключението си посочва тази площ като незастроена означена по букви К-Б-В-З-И-К към комбинирана скица № 4 от заключението в която връзка е неясно поради какви съображения административния орган е приел тази площ за застроена, респ. в административната преписка по издаването на заповедта също не може да се установи въз основа на какви обстоятелства от фактическо и нормативно естество административния орган е приел, че тази площ е застроена като в настоящето производство негова е доказателствената тежест затова.

Предвид на гореизложеното при издаването на обжалваната заповед от административния орган – К. на Община Пловдив и предвид задължителните указанията на ВАС по прилагането на закона е следвало да бъде извършена преценка затова застроен ли е процесния имот предмет на заповедта не само от гледна точка на фактически осъществените мероприятия върху него, но при отчитане, първо кога е започнал строежа, и второ налице ли е фактическия състав на чл. 177 ЗУТ. Това е необходимо тъй като приемането, че имотът е застроен рефлектира в последващата процедура по реституиране собствеността и предпоставя произнасянето на друг административен орган в зависимост от прието от ответника.

При съдебното обжалване на ИАА административния орган носи доказателствената тежест да докаже, че издадения от него акт е законосъобразен, а съгласно чл. 168, ал.1 АПК съдът не е обвързан само от посочените основания за незаконосъобразност в жалбата, а изследва всички основания по чл. 146 АПК. Ето и защо са неоснователни твърденията на административния орган, че по делото не е могло да се определи търсената съдебна защита, респ. ответникът не е могъл да реализира защитата в настоящия процес.

Предвид на гореизложеното настоящата инстанция приема, че неправилно в обжалваната заповед в противоречие със закона и задължителната тълкувателна практика на ВАС е прието, че част от имот пл. №**-2 е застроена с площ от 2960 кв.м и 361 кв.м поради което и заповедта подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора по делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 2160 лева разноски за настоящата инстанция.

Не се приема възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като делото е с фактическа и правна сложност, касае процедура по ППЗСПЗЗ и е свързано с проучването голяма по обем нормативна уредба в областта на строителните и реституционни норми и относима съдебна практика.

Предвид на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 20ОА-1040/09.06.2020г. издадена от Кмет на Община Пловдив с която на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА и чл.11, ал.3 и ал.4 ППЗСПЗЗ вр. с чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ вр. с чл. 13, ал.1 и ал.4 ППЗСПЗЗ въз основа на Протколо ***. на Комисия назначена със заповед № **. на К. на Община Пловдив е одобрена застроената площ на част от имот пл. №**-2 по стар кадастрален план на „Източно от панаира“ гр. Пловдив от около 1952г., която попада в поземлен имот с идентификатор № **, **, *** *** ***, *** по КК на гр. Пловдив, по границите с удебелен контур, означен на приложена скица, неразделна част към заповед с номера на точките от 1 до 5, с площ от 361 кв.м, която попада в поземлен имот с идентификатор № ***, частна собственост и от т.6 до т.11 с площ от 2960 кв.м., която попада в улична регулация като незаконосъобразна, тъй като имот пл. №**-2 по стар кадастрален план на „Източно от панаира“ гр. Пловдив от около ***. е незастроен;

ОСЪЖДА Община Пловдив ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.А. с документ за самоличност рег. № **, серия *** издадена на *** Служба гражданско състояние *** със съдебен адрес:***, офис 306 сумата от 2 160 лева разноски за настоящата инстанция.

Комбинирана скица № 4 към заключението на В.Л.В.К. по съдебно-техническата експертиза е неразделна част от настоящето решение.

           

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

Вярно с оригинала.

В.С.