№ 13644
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110158509 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Г. В. Г., с ЕГН
**********, срещу „У....“ Лтд. чрез „У.... Црт. - клон България“ КЧТ.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“
от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 782.33
лв., представляваща обезщетение за отмяна/голямо закъснение на полет W6
4328 Брюксел (Шарлероа) - София на 19.07.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36451/2022 г. по описа на
СРС, 76 с-в.
Ищецът Г. В. Г. твърди, че е закупил самолетен билет за дестинацията
Брюксел - София от авиокомпания „У....“ Лтд. за въздушен превоз с полет №
W6 4328 от Брюксел до София, определен за изпълнение по следното
разписание – излитане от летище Брюксел на 19.07.2021 г. в 21.35 часа и
пристигане в краен пункт София на 20.07.2021 г. в 01.10 часа местно време.
На 19.07.2021 г., в деня на полета, ищецът се е представил на гишето за
регистрация на летището в Брюксел, където е бил информиран, че полетът се
отменя. Вследствие на това ищецът твърди, че е пътувал с друг полет със
забава над 72 часа. Сочи, че е предявил извънсъдебна претенция към
1
ответника за изплащане на обезщетение в размер на 400 евро във връзка с
отмяната на въпросния полет. Посочва, че в кореспонденция с ответника
последният е признал, че полетът е отменен и че ищецът има качеството на
редовен пътник на въпросния полет. Ищецът твърди, че неоснователно „У....“
Лтд. не е заплатило претендираното обезщетение.
В следствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 36451/2022 г. по
описа на СРС, 76 с-в за сумата от 782, 33 лв., представляваща обезщетение за
отменен полет № W6 4328, както и за сумите от 25 лв. за държавна такса и
300 лв. за адвокатско възнаграждение. „У....“ Лтд. оспорва издадената заповед
с възражение по чл. 414 ГПК от 16.09.2022 г., вследствие на което и след
дадени указания от заповедния съд е предявена настоящата искова молба.
Претендира разноски от заповедното и исковото производства – за държавна
такса, за адвокатско възнаграждение.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „У....“
Лтд. чрез „У.... Црт. - клон България“ КЧТ. е постъпил писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Не оспорва, че между страните е налице валиден сключен договор
за въздушен превоз № W6 4328 със същото разписание като представеното от
ищеца. Твърди, че полетът е бил отменен поради лоши метеорологични
условия на летище София на 19.07.2021 г., поради което процесният самолет е
кацнал на летище Бургас при изпълняване на преходен полет от Бергамо до
София. Сочи, че поради наложен вечерен час на летище Брюксел по-късен
полет на същия ден е бил невъзможен. Посочва, че неизпълнението се дължи
на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на
Европейския парламент и Съвета в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства - възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за
въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало
2
задължение да изпълни полет W64328 по направление летище „Шарлероа
Брюксел юг“ – гр. Шарлероа (Белгия) – летище „София“ на 19.07.2021 г., за
който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът не е изпълнил
задължението си и е отменил полета, а разстоянието на полета е над 1 500 км.
При доказване на горепосочените обстоятелства от ищеца в тежест на
ответника е да установи, че са налице обстоятелства по чл. 5, т. 3 от РЕО №
261/2004, изключващи отговорността му, или погасяване на дълга.
С определение от 13.03.2023 г., в което е обективиран изготвеният по
делото писмен доклад, съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
между страните е налице валиден договор за въздушен превоз с полет
W64328 по направление летище „Шарлероа Брюксел юг“ – гр. Шарлероа
(Белгия) – летище „София“, планиран за дата 19.07.2021 г., с планиран час на
излитане 21:35 ч. и планиран час на кацане 01:10 ч. (местно време), чието
разстояние е над 1 500 км.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е отправил покана до дружеството – ответник за заплащане на
обезщетение. По делото обаче не са налице данни от страна на ответното
дружество да е извършено плащане на дължимото обезщетение.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са разграничени хипотезите, при
наличието на които възниква право на пътника да получи обезщетение за
причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, сред които е и
отмяната на полет (чл. 5).
Спорен въпрос в производството по делото в конкретния случай е
дължимостта на обезщетението, доколкото ответникът твърди, че
закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които го освобождават
от отговорност, а именно – лоши метеорологични условия на Летище София
на 19.07.2021 г., които са наложили процесното въздухоплавателно средство с
рег. № G-WUKN да кацне на летище Бургас при изпълнение на предходен
полет W64352 от Бергамо до София през същия ден.
Съгласно разпоредбата на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004
във връзка с 14 и 15 от същия въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, ако отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими
3
мерки. Тези елементи от освобождаващия от отговорност фактически състав
следва да са налице кумулативно при стриктното ограничително тълкуване на
фактите от хипотезата, предвид целта на договарящите страни за постигане на
висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт. За да бъде
извънредно, това обстоятелство следва да не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач и поради естеството и
произхода му да се намира извън ефективния контрол на същия.
В конкретния случай ответното дружество твърди наличието на лоши
метеорологични условия на Летище София на 19.07.2021 г., които са
наложили процесното въздухоплавателно средство с рег. № G-WUKN да
кацне на летище Бургас при изпълнение на предходен полет W64352 от
Бергамо до София през същия ден. Ответникът цитира редица решения на
Съда на Европейския съюз (СЕС) в подкрепа на твърдението си, че лошите
метеорологични условия са извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5,
пар. 3 от Регламента, което се приема и от настоящия състав на съда. Съдът е
запознат и с практиката на СЕС, че за да се освободи от отговорност за
отмяната на полет, въздушният превозвач може да се позове на извънредно
обстоятелство, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство предходен полет, какъвто е процесният случай
(Решение по дело C-74/19, т. 49 – 55).
В цитираното решение обаче СЕС приема още, че „премаршрутирането
на пътник - извършено от въздушен превозвач с друг опериран от самия него
полет поради извънредно обстоятелство, засегнало превозващото пътника
въздухоплавателно средство - вследствие на което този пътник е
пристигнал на следващия ден спрямо първоначално предвиденото, не
представлява „разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от
задължението му за плащане на обезщетение, предвидено в член 5,
параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент, освен ако не е
съществувала никаква друга възможност за премаршрутиране, директно
или с връзка, с полет, опериран от самия него или от който и да е друг
въздушен превозвач и с не толкова късно време на пристигане като
следващия полет на съответния въздушен превозвач, или ако извършването
на такова премаршрутиране представлява за последния жертва,
непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния
момент...“ СЕС продължава в т. 60 от цитираното решение, че въздушният
4
превозвач се освобождава от отговорност „само ако няма нито едно
свободно място на друг полет, директен или с връзка, позволяващ на
съответния пътник да достигне крайния пункт на пристигане не така
късно както със следващия полет на съответния въздушен превозвач, или ако
извършването на такова премаршрутиране представлява жертва,
непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния
момент...“.
От приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът
кредитира като логично, последователно и обосновано, се установява, че при
изпълнението на предходен полет с процесното въздухоплавателно средство с
номер W64352 от летище Бергамо, Италия, до летище София на 19.07.2021 г.,
с планирано време за кацане 17:45 ч. местно време, поради лоши
метеорологични условия командирът е взел решение да кацне на летище
Бургас, което е станало в 20:45 ч. – точно три часа след планирания час за
кацане в София. Лошите метеорологични условия представляват извънредно
обстоятелство, засегнало полет с номер W64352 от летище Бергамо, Италия,
до летище София на 19.07.2021 г. Това премаршутиране на полет W64352 е
попречило на въздушния превозвач да използва същото превозно средство по
график за процесния полет W64328, поради което същият е бил отменен.
Казаното обаче не е достатъчно, за да се приеме, че лошите метеорологични
условия са извънредно обстоятелство, годно да освободи от отговорност
въздушния превозвач за неизпълнението на задълженията му във връзка с
процесния полет.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията
на главно и пълно доказване не само наличието на лоши метеорологични
условия, засегнали предходния полет със същото въздухоплавателно
средство, а и предприемането на всички разумни мерки за избягване на
отмяната на полета по смисъла на съображение 14 от Регламента. В т. 59 от
Решението на СЕС по дело C-74/19 се приема, че „грижата, която се
изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва
всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране
при задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да
потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от
5
други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова
късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния
въздушен превозвач.“
От първите три анализирани от вещото лице метеорологични съобщения
за летище София за 19.07.2021 г. се установява, че още в 17:00 ч.
направлението и скоростта на вятъра са били вариращи (от 090 до 280 градуса
направление, от 11 до 18 възела скорост). От третото метеорологично
съобщение се установява, че още в 18:00 ч. е имало прогноза за гръмотевична
буря с дъжд. Процесният полет е следвало да кацне на летище София в 01:10
ч. на 20.07.2021 г. Следователно въздушният превозвач е имал достатъчно
време да предприеме необходимите мерки, за да не допусне посочените лоши
метеорологични условия да доведат да отмяната на полета. Превозвачът не
установява някаква пречка да се осигури друго въздухоплавателно средство,
което да осъществи процесния полет съобразно планираното разписание,
както и че би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед капацитета
на предприятието му, ако се осигури друго въздухоплавателно средство.
Същевременно нито се твърди, нито се установява по делото ответникът да е
потърсил други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от
други въздушни превозвачи, позволяващи на съответния пътник да достигне
крайния пункт на пристигане. Ето защо не може да се приеме, че отмяната на
полета е в резултат на непредвидени обстоятелства – същата се дължи на
лошо планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да се
избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е
сблъскал, да доведат до отмяната на полета (в този смисъл Решение № 1981
от 20.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5069/2022 г.; Решение № 1570 от
23.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7624/2021 г.; Решение № 1181 от
23.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10688/2021 г.; Решение № 1327 от
16.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5011/2022 г.).
Ето защо настоящият състав намира, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на спорното право, поради което съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 782.33 лв., е основателен и доказан
за пълния предявен размер.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
6
– 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 425.00 лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса
и заплатено адвокатско възнаграждение. Дължимите по заповедното
производство разноски са в размер на 325.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „У....“
Црт., вписано в Търговския регистър към Министерството на правосъдието
на Унгария с дружествен номер ...., със седалище и адрес на управление:
Л......, Будапеща, Унгария, чрез „У.... Црт. - клон България“ КЧТ , ЕИК ....,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1540, район Искър, зона
Летище София, сграда ИВТ, дължи на Г. В. Г. , ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, .... – адв. С. Б. Б., сумата от 782.33 лв., представляваща
компенсаторно обезщетение за отмяна на полет W64328 по направление
летище „Шарлероа Брюксел юг“ – гр. Шарлероа (Белгия) – летище „София“ –
гр. София (България), на 19.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 12.07.2022 г. по ч. гр.д. № 36451/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76
състав.
ОСЪЖДА „У....“ Црт. , вписано в Търговския регистър към
Министерството на правосъдието на Унгария с дружествен номер ...., със
седалище и адрес на управление: Л......, Будапеща, Унгария, чрез „У.... Црт. -
клон България“ КЧТ, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1540, район Искър, зона Летище София, сграда ИВТ, да заплати на Г. В.
Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .... – адв. С. Б. Б., сумата от
425.00 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и
7
разноски за заповедното производство в размер на 325.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8