Р Е Ш Е
Н И
Е № 260419
гр. Пловдив, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.08.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12874 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Жаник“ ООД, ЕИК
********* срещу Н.С.Ш..
В исковата молба се излагат
твърдения, че на 09.02.2015 г. между ищеца и ответника е сключен предварителен
договор, по силата на който ищеца се е задължил да продаде на ответника
описания в исковата молба недвижим имот. С Анекс от 17.02.2015 г. страните са
изменили предварителния договор, като ищецът се е задължил да предаде на
ответника правото на строеж върху апартамента и избата и да реализира
строителството на обектите срещу заплащане на определена в договора цена. На
18.02.2018 г. между страните е подписан нотариален акт с предмет недвижимия
имот по предварителния договор, с продажна цена от 16 880 евро. Излагат се
твърдения, че в периода юли до август 2016 г. ищецът извършил по възлагане на
ответницата подробно описани в молба от 16.09.2019 г. СМР. Било уговорено
стойността на извършените СМР да бъде заплатено заедно с последната вноска за
апартамента в деня на издаване на Разрешението за ползване. Не била уговорена
конкретна цена. Ответницата приела извършената от ищеца работа без възражения и
оплаквания. Претендира се стойността на извършените СМР в общ размер на 7066.40
лева, разбита по пера в исковата молба.
Наред с това се претендира и сума
в размер на 1498.61 лева, платена без основание от ищеца, за ползвана от
ответницата за периода месец юни 2016 г. до месец януари 2017 г. ел. енергия за
обект на *** времянка, прокарана за ищцовото дружество за нуждите на строежа на
сградата, в която се намира процесния апартамент на ответницата. Твърди се, че
ответницата се нанесла в апартамента през месец юни 2016 г и същата единствено
е ползвала ел. енергия, начислена за посочения период. Други обитатели в
сградата не е имало, както и дейността на ищеца по строежа на сградата е
приключил и не се налагало в този период да се използва от дружеството ел.
енергия.
С оглед изложеното са предявени
исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника. Ответникът признава, че между страните е сключен
предварителен договор от 09.02.2015 г., анекс към него от 17.02.2015 г. и
сключване на договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт от
18.02.2015 г. Твърди се, че фактическите отношения между страните са започнали
с извършването на оглед на имота от страна на ответницата в присъствието на
законния представител на ищеца. По време на огледа, който предшества
сключването на предварителния договор ответницата не е одобрила процесния имот,
поради наличието на преходни помещения. Законният представител на ищеца й
предложил да се извърши преграждане на преходните помещения за сметка на продавача,
без да се отразяват върху финансовите условия на сделката. Ответницата приела
това предложение и изразила готовност за сключване на предварителен договор
след извършване на втори оглед. Твърди се, че към момента на подписване на
предварителния договор от 09.02.2015 г., преграждането на преходните помещения
е извършено, поради което се пристъпило към подписване на предварителен
договор. Твърди се, че след сключване на предварителния договор в имота на
ответницата не са извършвани никакви преустройства и СМР от ищцовото дружество.
Договорната цена за довършване на обекта на ответницата, посочена в
предварителния договор е крайната и окончателна такава, включваща степен на
завършване, такава каквато е при предаване на обекта за експлоатация. Оспорва да
е възлагала на ищеца извършване на допълнителни СМР, както и такива
допълнителни СМР не са извършвани от ищеца в обекта на ответницата.
Наред с това се твърди, че е
започнала да обитава процесното жилище от месец декември 2016 г., поради което
не дължи стойността на начисленото и претендирано от ищеца количество ел.
енергия. Твърди, че за месец декември е дала на ищеца сума в размер на 150 лева
за потребената от нея ел. енергия за месец декември 2016 г. С оглед изложеното
счита исковете за неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, XXII
състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл.59, ал.1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск
ищецът следва да докаже наличието на посоченото
облигационно правоотношение между страните, изпълнение на възложените строителни работи от страна на
ищеца за претендирания период, уговорките на страните за заплащане на цената на
отделните СМР, предаването на изработеното и приемането му от ответника,
стойността на извършените СМР. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по - горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията, следва
да установи, че задълженията са погасени.
По правната квалификация. Съдът е дал правната квалификация на исковете на база изложените от ищеца
обстоятелства в исковата молба и в допълнителните молби от 20.08.2019 г. /л.37/, от 16.09.2019 г. /л.42/ и от
07.10.2019 г. /л.48/. В тях се твърди, че ответницата е възложила на ищеца да
извърши допълнителни строителни-монтажни работи по закупения от нея апартамент,
подробно описани в молба от 16.09.2019 г. /л.42/. Твърди се, че ищецът приел да
изпълни възложената му работа, че работата е изпълнена, предадена и приета от
ответницата без възражение. Излагат се твърдения, че възнаграждението е
следвало да бъде заплатено заедно с последната вноска за апартамента, дължима
от ответницата. От изложеното в молбите
се прави извод, че претенцията на ищеца произтича от договорно правоотношение с
ответника. Неслучайно съдът няколкократно е давал указания на ищеца за
уточняване на исковите претенции с цел да се установи от какво правоотношение
произтичат вземанията на ищеца. Твърденията са недвусмислени – възложена,
изпълнена и приета работа. Обстоятелството, че страните не са уговорили
конкретен размер на възнаграждение за възложената от ответника работа не
обуславя липсата на договорно правоотношение. В случая е приложима разпоредбата за търговската
продажба, визирана в чл.326, ал.2 ТЗ, а именно ако цената не е определена, се
смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при
сключване на договора за същия вид работа, при подобни обстоятелства. Именно и
това са твърденията на ищеца, че с ответника са се споразумели плащането да
бъде направено в последствие с последната вноска за апартамента. В смисъл, че
ако при договор за изработка, като търговска сделка, не е уговорено
възнаграждение се прилагат правилата за договора за търговска продажба,
предвидени в разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ е Решение № 59 от 10.09.2010 г. по т.д. № 511/2009 г., II ТО на ВКС, Решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр.д. №
384/2009 г. IV ГО на ВКС. Доколкото ищецът е търговско дружество, което по занятие
извършва строително-ремонтни дейности сделката е търговска по смисъла на
чл.287, вр. с чл.286, ал. 1 ТЗ.
Наред с това следва да се посочи, че договорът за
изработка е неформален и консенсуален договор като за неговото сключване е
достатъчно страните да са постигнали съгласие, като именно това са твърденията
на ищеца.
В нито един момент ищецът не е излагал твърдения, че
претенцията му за извършените СМР се основава на неоснователно обогатяване и
има разместване на блага без да има основание за това. Напротив излагат се
недвусмислени твърдения за наличие на договорни отношения по възлагане и
изпълнение на възложена работа по извършване на строителни-монтажни работи.
Искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и е допустим, тогава когато няма друга
възможност за защита. Сочената от ищеца практика, обективирана в Решение № 179
от 16.12.2016 г. по т.д. № 2235/2015г. на ВКС касае казус за нищожен договор за
изработка при липса на форма, какъвто не е настоящия случай.
Предвид
изложеното съдът е дал правна квалификация на иска за сумата от 7066.40 лева по чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266,
ал. 1 ЗЗД.
С Определение от 18.12.2019 г. са отделени като признати между страните обстоятелствата, че между страните е сключен
предварителен договор от 09.02.2015 г., анекс към него от 17.02.2015 г. и
сключване на договор за покупко-продажба под формата на нотариален акт от
18.02.2015 г.
Видно от предварителен договор за
покупко-продажба на имот от 09.02.2015 г. /л.8/ се установява, че същият е
сключен между „Жаник“ ООД, като продавач и Н.С.Ш., като купувач, по силата на
който продавачът се задължава да продаде на купувача следния недвижим имот –
апартамент № 4, находящ се на 2 етаж с площ от 73.25 кв.м., състоящ се от
входно антре, две спални, дневна с трапезария и кухненски бокс, баня с
тоалетна, тоалетна и тераса, ведно с избено помещение.
В раздел I,
т.1 от предварителния договор на стр.2 е посочено, че към апартамент № 4
има прилежащ плосък покрив на Магазин № 1 с площ приблизително от 25 кв.м.,
който да се преработи като тераса за ползване от собствениците на Апартамент №
4. В т.2 е посочено, че цената на имота е формирана и с добавена стойност на
тераса /преработка/.
В предварителния договор в раздел
III е предвидено в каква степен на завършеност ще се предаде имота, в това
число с балкони с метален парапет и гранитогрес.
Предвид изложеното съдът приема,
че страните още в предварителния договор са уговори преработката на плосък покрив
в тераса, както и че в същия ще има положен гранитогрес и метален парапет.
Стойността на тази преработка е включена в предварителния договор.
По делото не се установява в имота на ответницата да е имало две тераси с
плосък покрив, които да са били преустройвани. От свидетелските показания на
свидетелите на ответницата Р. Й. Г. и И. С. Ш. /протокол от о.с.з. от 03.06.2020
г. л. 102/ се установява, че в имота на ответницата има две тераси, като само
една от тях е с плосък покрив.
Отделно от това свидетелите на ищеца С. И. П. и К. М. Д. /протокол от
о.с.з. от 03.06.2020 г. л. 101/ не дават сведения, че по допълнително възлагане
от страна на ответницата е изграден плосък покрив на тераса.
С оглед изложеното съдът приема, че претендираната в исковата молба
стойност на извършената преработка на плосък покрив в тераса е уговорена от
страните в предварителния договор. По отношения на тези СМР не се установява да
е имало допълнително възлагане от страна на ответницата, отделно от
предварителния договор. Този извод на съда не се променя от заключението на
вещо лице Р., в което е установено, че извършената преработка на плосък покрив
не е предвидена в инвестиционния проект, тъй като такава договорна уговорка са
имали страните в предварителния договор.
От показанията на свидетелите П. и Д. не се установява конкретно
ответницата да е възлагала на ищцовото дружество след подписване на
предварителния договор да извършват допълнително строителни – монтажни работи
по премахване на съществуващи стени и изграждане на нови стени. От показанията
на свидетеля П. става ясно, че принципно по желание на клиента и по нареждане
на у. на „Жаник“ ООД се е извършвало преправянето на вътрешното разпределение
на стените. Същият не дава информация за конкретни уговорки между страните,
както и какво е било извършено допълнително. Свидетелят заявява, че в апартаментите,
в строената от ищеца сграда, са извършвани дейности по преправяне на вътрешни
стени, а не конкретно в апартамента на ответницата. Не се установява и в кой
период са извършвани преправянията на стените в имота на ответницата, дали това
е след сключване на предварителния договор и окончателния такъв.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че същият е работил по
договорка , с ответницата, която му възлагала извършването на ремонтни
дейности, които същата му заплащала. Същият не установява в имота на
ответницата след построяване на сградата и след сключване на окончателни
договор за продажба да са извършвани допълнителни строителни дейности по
премахване и изграждане на стени.
Предвид изложеното съдът приема за недоказана претенцията на ищеца за
осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 7066.40 лева,
представляваща стойността на допълнително възложени от последната на ищеца
строително-монтажни работи и изпълнени от ищеца. Не се доказа, че извършването
на тези СМР по събаряне на съществуващи стени, изхвърляне на строителни
отпадъци, доставка на нови тухли и иззиждане на стени на новите места, по
указание на ответницата, измазване на нови стени с гипсова мазилка, напрaва на циментова
замазка на местата, освободени от старите стени, преработка на ел. инсталацията
в новите помещения, както и преработка на плосък покрив в тераса, доставка на
гранитогрес, полагане на гранитогрес, направа на цокъл от подова керамика,
направа на облицовка от оформен камък и направа и монтаж на алуминиев парапет
на тераса са извършени по възлагане на ответницата след придобиването на имота.
По отношение на иска по чл.59 ЗЗД.
По иска по чл.59, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че в периода м.06.2016
г. до м.01.2017 г. ищцата е обитавала процесния имот, че имота се е захранвал
от времянка, с открита партидата на ищеца, че за посочения период е начислено
посоченото в исковата молба количество ел. енергия, стойността на това
количество ел. енергия, че е заплатил стойността на ел. енергията за процесния
период, че това количество ел. енергия
е потребено от ответницата.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва
да установи, че е погасил задълженията. Ответникът следва да докаже и
възраженията си по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, че и други собственици в процесния
период са обитавали апартаменти в сградата, за която е прекарана времянката.
С Протоколно определение от
25.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че за периода от м.06.2016-м.01.2017 г. жилищна сграда,
находяща се в *** е захранвана от времянка с открита партида на името на ищеца,
по която количеството ел. енергия, начислено за посочения период, в посоченото
количество и стойност от ищеца в исковата молба, е заплатено от последния
От показанията на свидетеля С. П. и от показанията на свидетеля К. Д. се
установява, че ответницата е започнала да живее в закупеното от нея жилище в
сградата на *** в процесното жилище преди издаването на Акт 16, като не могат
да посочат конкретен период на нанасянето на ответницата.
Видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /л.18/,
представляващо Образец Акт 16, същият е издаден на 22.12.2016 г.
От показанията на свидетелите на ответницата - Р. Й. Г. и И. С. Ш., се
установява, че ответницата се е нанесла в закупеното от нея жилище от ищеца в
началото на месец декември 2016 г., като преди това е живяла при свидетелката Р.
Г..
Съдът кредитира показанията на всички свидетелите. Същите съдът цени като
обективни и непротиворечиви помежду си. Свидетелите на ищеца, заявяват, че
ответницата се е нанесла в процесния имот преди издаването на Акт 16, което е
преди 22.12.2016г., същото установяват и свидетелите на ответницата, като
посочват конкретен период, в който ответницата се е нанесла в имота.
Наред с това, доколкото електрическата енергия за процесната сграда, в
която се намира жилището на ответницата, е подавана от времянка, то не може да
се установи, какво е разпределеното количество ел. енергия конкретно за имота
на ответницата, доколкото ел. енергия се е отчитала и начислявала общо за
цялата сграда и за всички самостоятелни обекти в нея, включително и общи части.
Съдът не може да приеме, че за процесния период от 09.06.2016 г. до
08.01.2017 г. начисленото количество ел. енергия е потребено единствено от
ответницата. Това е така, доколкото от показанията на разпитаните свидетели не
се установява, че ел. енергия е потребяване единствено и само от ответницата.
От показанията на свидетеля Г. П. се установява, че извършваните от
ищцовото дружество строително-монтажни работи на сградата на *** са завършили
през 2016 г., като не се уточнява конкретния период, като е възможното това да
е настъпило с издаването на Акт 16 декември 2016 г. Наред с това от показанията
на свидетелите, доведени от ответницата се установява, че същата се е нанесла
за постоянно в имота началото на месец декември от който момент е започнало
реалното ползване на имота. Още повече свидетелят И. Ш. установява, че е
присъствал на предаване на сумата от 150 лева от страна на ответницата на
представител на ищеца за потребена ел. енергия за времето за което е ползвала
имота. Свидетелите на ищцата установяват, че към момента на нанасяне на
ответницата през месец декември 2016 г. е имало и други обитатели в процесната
сграда, които са извършвали довършителни работи по апартаментите.
Предвид изложеното не се установява, че и за периода декември 2016 г. до
януари 2017 г. единствения обитател в сградата е била ответницата и само за
нейния имот е потребено търсеното количество ел. енергия.
С оглед изложеното и този иск се явява недоказан и като такъв ще се
отхвърли.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане в тази насока,
представен е списък по чл.80 ГПК. Ответникът доказа следните разноски – 760 лева– платено адвокатско възнаграждение,
за реалното плащане на който е представена разписка, обективирана в
представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.58/, която сума
ще се присъди изцяло на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Жаник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Брацигово“ № 1, представлявано от С.
М. – У. срещу Н.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл.79, ал.1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата
в размер на 7066.40 лева, представляваща стойността на допълнително извършени
от „Жаник“ ООД, ЕИК ********* по възлагане от Н.С.Ш., ЕГН ********** строителни
– монтажни работи за преработка на собствения на ответницата апартамент ***, находящ се в жилищна сграда с
административен адрес:***, които не се обхващат от предмета на сключения между
страните договор – предварителен договор от 09.02.2015 г. и анекс към същия от
17.02.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Жаник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Брацигово“ № 1, представлявано от С.
М. – У. срещу Н.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** иск, с правно основание
чл.59 ЗЗД, за присъждане на сумата в общ размер на 1498.61 лева, представляваща
стойността на потребената от Н.С.Ш., ЕГН ********** за собственото й жилище,
находящо се в *** и заплатена от „Жаник“ ООД, ЕИК ********* електрическа
енергия за периода 09.06.2016 г. до 08.01.2017 г.
ОСЪЖДА „Жаник“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брацигово“
№ 1, представлявано от С. М. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в общ размер на 760 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ