Решение по дело №540/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 11
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20215300900540
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20215300900540 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът СТ. Т. Н., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.А.С., съдебен
адрес ***, твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие на 29.05.2020 г. в
гр.Пловдив, на ул.“Васил Левски“. Твърди, че произшествието е причинено виновно от
Й.М.П., която при управление на лек автомобил Ауди А4 с рег.№*** нарушила правилата за
движение по пътищата – ищцата се возела на задна лява седалка в л.а. Форд Фиеста с рег.
№***; автомобилът спял на червен сигнал на светофара, след което бил ударен отзад от
горния автомобил. По случая е образувано наказателно производство, приключило с влязло
в сила решение, с което на виновния водач Й.П. е наложено наказание по чл.78а НК.
Твърди, че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество със срок на валидност от
30.11.2019 г. до 29.11.2020 г. Твърди се, че в резултат на горното произшествие на ищцата е
причинена контузия на гръбначния стълб в шийната област с изкълчване на прешлени и
контузия на нервни коренчета, довело до трайно затрудняване движенията на врата и до
отлепване на стъкловидното тяло на дясното око. Ищцата преживяла силни болки и
страдание. Не можела да си движи главата поради обездвижване на шията. До 04.06.2020 г.
била в болница, а след това провела домашно лечение. Поради силни болки в гърба, в шията
и в тилната област, загуба на памет и намалена зрителна способност с дясното око, се
наложило ново болнично лечение в отделение за нервни болести от 28.09.2020 г. до
03.10.2020 г. Претърпените от ищцата неимуществени вреди се оценяват на общата сума 51
600 лв. Твърди се, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди – направила е разходи за
лекарства, уточнени по пера и стойности в уточняваща молба от 16.08.2021 г., на обща
1
стойност 865,37 лв. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба
е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 51 600 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, както и сумата
865,37 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, ведно със законна лихва
от 15.06.2020 г. (след изтичане на 15-дневния срок за доброволно плащане от
застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, чрез пълномощника си юрк.И.Й., оспорва исковете.
Признава, че е сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите за посочения в
исковата молба автомобил, че в рамките на срока на действие на същия договор е настъпило
застрахователно събитие, както и, че е бил сезиран с извънсъдебна претенция от страна на
ищцата като пострадала от същото събитие. Възразява да е дал повод за завеждане на
делото, тъй като от ищцата са били изискани документи за установяване основанието и
размера на претенцията, които тя не е представила. Счита, че е налице забава на кредитора.
Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди по размер. Възразява, че същият не
отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва уврежданията на дясното око на
ищцата да са настъпили от процесното ПТП, като поддържа, че същите увреждания се
дължат на хронично и прогресивно заболяване на ищцата, датиращо преди инцидента.
Възразява се, че липсват данни за усложнения и влошаване на здравето, както и, че
възстановителният период при ищцата е бил кратък. Възразява се също така, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат в резултат от поведение на ищцата, която също е
нарушила правилата за движение по пътищата, като е пътувала без поставен предпазен
колан. Оспорва се също така всички претендирани от ищцата разходи да са свързани с
процесното застрахователно събитие. По изложените съображения ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва се и претенцията за лихви. Претендират се
деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че с влязло в сила на 06.03.2021 г. решение по а.н.д.№639/2021 г. на
РС Пловдив Й.М.П., ЕГН **********, от гр.Пловдив, е призната за виновна в извършването
на престъпление по чл.343, ал.1, б.б) във вр. с чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 29.05.2020 г. в
гр.Пловдив, на моста на ул.“Васил Левски“, при управление на МПС марка „Ауди“ с рег.
№***, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на СТ. Т. Н., изразяваща се в контузия на гръбначния стълб в шийната област с
частично изкълчване между четвърти и пети прешлен с контузия на нервните коренчета в
същата област, довело до трайно затрудняване движенията на врата. Обвиняемата е
освободена от наказателна отговорност и на същата е наложено административно наказание
глоба на основание чл.78а, ал.1 НК.
От приложените по делото епикризи се установява, че ищцата е постъпила в болница
2
на 29.05.2020 г. с диагноза „contusio radices regiocervcalis“ и е изписан на 04.06.2020 г. Като
придружаващи заболявания в първоначалната епикриза от клиниката по неврология при
УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД са отразени аортна стеноза и дегенерация на макулата и задния
полюс. От пациента е снета анамнеза за болка в шията и болка и слабост в дясната ръка.
Назначена е терапия с медикаменти за отчетената частична редукция на коренчевата
симптоматика на дясната ръка. Проведена е консултация със специалист по очни болести,
като е констатирано задно отлепване на стъкловидното яло на дясното око и обширни
макулени дегенерации на двете очи – атрофична форма. Изписана е на 04.06.2020 г.
Установява се, че ищцата е постъпила за болнично лечение отново от 28.09.2020 г. до
03.10.2020 г. във Втора МБАЛ София, поради оплаквания от затруднени движения в шийния
отдел на гръбначния стълб, болка в шията и тилната област на главата, треперене на ръцете,
паметови нарушения за близки събития. Проведено е консервативно медикаментозно
лечение.
От приетите по делото амбулаторни листове се установява, че ищцата е посещавала
неколкократно медицински специалисти (нервни и очни болести) в периода от 17.06.2020 г.
до 08.07.2021 г., като е провела и физиотерапевтични процедури във връзка с
констатираните увреждания в шийната област на гръбначния стълб. Предписана е
медикаментозна терапия.
От приложените към исковата молба фактури с касови бонове се установява, че в
периода от 10.06.2020 г. до 16.03.2021 г. ищцата е направила разходи за изследвания, такси
и лекарства в общ размер 965,22 лв.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, че за управлявания от
Й.М.П. автомобил с рег.№*** е сключен договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ датата на
произшествието 29.05.2020 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 30.03.2021
г., към която са приложени преписи от цитираното по-горе решение на ПРС по а.н.д.
№639/2021 г., фактури и фискални бонове за закупени лекарства. С писмо от 23.06.2021 г.
ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение, под претекст, че от
представените документи не се установява по категоричен начин основателността на
претенцията.
Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, според което в следствие
произшествието на 29.05.2020 г. ищцата е претърпяла контузия на гръбначния стълб в
шийната област с частично изкълчване между 4-ти и 5-ти прешлени, контузия на нервните
коренчета, както и дегенеративни промени в същата област. При подобни травми
настаняването в болнично заведение е задължително с цел наблюдение и изключване на
евентуални усложнения. Типичният период на възстановяване е 3-4 месеца. Констатираните
при ищцата увреждания на зрението се дължат на високостепенно късогледство, което е в
резултат на перипапиларна атрофия, обширни макулни дегенерации на двете очи –
3
атрофична форма. Проблемът със зрението на ищцата се дължи на продължителен болестен
процес, а именно – на перипапиларна атрофия и обширни макулни дегенерации на двете
очи. Това заболяване е започнало доста преди процесното ПТП. В резултат на процесното
ПТП няма настъпило влошаване на зрението. Шийната травма се дължи на абнормено
движение в шийната област, касае се за т.нар. „камшичен удар“. Това абнормено движение в
областта на шията по никакъв начин не зависи от ползването или не на предпазен колан. От
данните по делото не може да се каже, че има негативни прогнози по отношение
здравословното състояние на ищцата. Не всички медикаменти, за които към исковата молба
са представени фактури с касови бонове, са били необходими за лечение на травмите от
процесното ПТП, като в заключението са изброени поименно лекарствата, които нямат
връзка според вещото лице с инцидента на 29.05.2020 г. (Описаните от вещото лице
лекарства, които нямат връзка с инцидента, са на обща заплатена от ищцата стойност според
приложените фактури 325,67 лв.) В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ищцата е в
увредено общо състояние в резултат на развиващи се при нея още преди катастрофата
болестни процеси. Пряк резултат на процесното ПТП са промените в шията, които са
съпроводени с болки и затруднени движения в областта на шията и горните крайници,
останалите здравословни проблеми на ищцата, в това число проблемите й със зрението, не
са свързани с процесното застрахователно събитие. Констатираното при ищцата отлепяне на
стъкловидното тяло на дясното око не е в резултат от произшествието, защото за него е
необходим удар в областта на главата, а ищцата не е ударила главата си. Отлепянето се
дължи на установения при ищцата болестен дегенеративен процес. Същото се отнася до
тремора и намалената паметова способност.
Разпитана е като свидетел Г.К. – сестра на ищцата. От показанията й се установява,
че свидетелката е управлявала лекия автомобил, в който се возела ищцата на задната
седалка, спрели на червен светофар, когато колата била ударена от друг автомобил отзад.
Ищцата седяла отзад с поставен предпазен колан. След удара свидетелката погледнала към
нея – тя треперела, стояла неподвижно и не можела да каже абсолютно нищо. Извикали
бърза помощ, дошла линейка, поставили й яка на шията. Ищцата била в шок, трудно я
извадили от колата. Пролежала в болница известно време, децата й помагали. Тогава всичко
я боляло, не можела да мърда, не ставала от леглото. След това се прибрала вкъщи, имала
нужда от чужда помощ в домакинството в продължение на 2-3 седмици. По това време не
можела и да вижда. Болките започнали да отминават след месец-два до три. Междувременно
започнала да ходи на прегледи, провела и физиотерапия, предписано й било лечение, но
оттогава ищцата не била същия човек. Преди била пъргава, вършела си абсолютно всичко, а
сега болките в гръбнака не й позволявали, схващали й се и ръцете. Ищцата преживяла
инцидента много трудно, започнала да изпитва страх, сънувала кошмари, не можела да спи.
Притеснявала се да излезе сред хода, да пресича улиците. Постепенно започнала да
придобива кураж за това, защото се налагало да пазарува.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
4
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил
своевременно сезиран, но не е определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последната резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил „Ауди“ с рег. №*** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено решението по а.н.д.№639/2021 г. на
РС Пловдив, което в съдебната практика се приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата
съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно част от горепосочените
елементи – противоправност на деянието, авторството на дееца и вината под форма на
непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е
резултатно и задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е
задължителна за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на делинквента и телесното увреждане, която връзка
също е обективен съставомерен елемент от престъпния състав.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Възраженията на ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпилия резултат
5
със собственото си противоправно поведение, са недоказани и неоснователни.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Във връзка с това, не са събрани доказателства
по делото, въз основа на които да се направи извод, че ищцата е допринесла, чрез свое
противоправно поведение, за настъпване на вредоносния резултат. Възражението, че ищцата
е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, е недоказано, тъй като от
свидетелските показания се установява точно обратното. Отделно от това, не се установява
такова евентуално поведение да се намира в причинна връзка с настъпилия резултат, тъй
като от приетата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че процесното
увреждане е от такова естество, че би настъпило със или без поставен предпазен колан.
Следователно, не се доказа противоправно поведение на ищцата, което да се намира в
причинна връзка с така настъпилото увреждане, за това съдът намира, че съпричиняване не е
налице и ответникът следва да бъде държан отговорен за пълния размер на дължимото
обезщетение.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че
ищцата е претърпяла контузия на гръбначния стълб в шийната област, която й е причинила
интензивни болки и страдания в началния етап от лечението и последващи по-слаби такива,
които са продължили в рамките на година и два месеца след произшествието, в който
период ищцата е посещавала специалисти по нервни болести с оплаквания, произтичащи
пряко от процесната контузия. Ищцата е изпитвала болки в шийната и тилната област,
изпитала е неудобствата от двукратен престой в болнични заведения, от многократни
посещения при медицински специалисти и от двукратно провежданата физиотерапия.
Понастоящем ищцата е в увредено общо здравословно състояние, което според приетата по
делото медицинска експертиза се дължи на болестни процеси, настъпили и развили се преди
произшествието, които нямат връзка с последното. От заключението и от свидетелските
показания са установява, че интензивните болки от процесната травма са отшумели в
рамките на 3-4 месеца от инцидента, след което ищцата е започнала да се обслужва сама, не
е имала нужда от чужда помощ, върнала се е към предишния си начин на живот, като се
6
изключат необходимостта от последваща физиотерапия и остатъчни спорадични оплаквания
от скованост в ръката и притесненията при движение навън на места с повече автомобили.
Пак от медицинската експертиза се установява, че твърдените тремор и паметови
нарушения, както и зрителните нарушения, в частност отлепване на стъкловидното тяло на
дясното око, не се дължат на процесното произшествие, нито са усложнение от същото, а са
резултат от дегенеративни и болестни промени при ищцата, настъпили преди настоящото
застрахователно събитие, ето защо неблагоприятните последици от същите не следва да
бъдат съобразявани при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за
ищцата, съобразно доказаните по делото болки и страдания и други морални вреди, които е
претърпяла, както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 25 000 лв.
Искът следва да се уважи до този размер, като се отхвърли за разликата до пълния заявен
такъв от 51 600 лв.
По предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, съдът намира следното:
установено е от представените писмени доказателства, че ищцата е направила разходи за
медицински изследвания, такси за посещения при лекар и за закупуване на лекарства в общ
размер 965,22 лв. От тях с уточняваща молба на л.63 се претендират разходи за един
медицински преглед и закупени лекарства на обща стойност 865,37 лв. Според експертизата
част от тях са направени във връзка с процесното застрахователно събитие и за лечение на
травмата от него, а останалите в общ размер 325,67 лв., подробно описани по наименование
в заключението, а по стойност – в приложените фактури, нямат връзка с процесната травма,
а са за лечение на общите заболявания на ищцата. При това положение съдът намира, че
този иск се явява доказан и основателен за разликата между общо претендираните разходи и
тези, които не са свързани с процесното събитие, или за сумата 539,70 лв. (865,37 лв. - 325,67
лв.) За разликата до пълния заявен размер от 865,37 лв. този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът претендира лихва за забава от 15.06.2020 г. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в
застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В
ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но
не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни
кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното събитие, следователно
лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните имуществени вреди се
дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, което се
установява да се е случило на 30.03.2021 г. Съответно горните обезщетения следва да бъдат
7
присъдени на ищеца, ведно със законна лихва, от 30.03.2021 г. до окончателното им
плащане, като искането за законна лихва се отхвърли за периода от 15.06.2020 г. до
29.03.2021 г.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищцата искане, същата има право
на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата е освободена от държавна такса и
разноски по делото, поради което не е заплащала такива. Претендира се от тази страна
адвокатско възнаграждение в размер 1 580 лв., заплатено изцяло и в брой на пълномощника.
От него в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковата претенция, следва
да се присъди сумата 769,13 лв.
Ответникът също претендира за разноски и такива следва да му се присъдят на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е заплатил възнаграждение на вещо лице в размер
150 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи по
реда на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер 200 лв., общо 350
лв., от които по съразмерност ищцата следва да му заплати 179,62 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 1 021,59 лв. –
държавна такса в размер 4 % от присъденото общо вземане, както и сумата 150 лв. –
разноски за вещо лице, по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, да заплати на СТ. Т. Н., ЕГН **********, от ***,
сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, както и сумата 539,70 лв. (петстотин тридесет и девет лева и
70 ст.), ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински преглед и лекарства, които
обезщетения се дължат вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на
29.05.2020 г. в гр.Пловдив, на ул.“Васил Левски“, причинено виновно при управление на
лек автомобил „Ауди“ с рег. №***, за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК
*********, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете над горните до пълните им заявени размери,
съответно от 51 600 лв. за неимуществените и 865,37 лв. за имуществените вреди, като
неоснователни, КАТО ОТХВЪРЛЯ и претенцията за присъждане на законна лихва за забава
в плащането на горните обезщетения за периода от 15.06.2020 г. до 29.03.2021 г.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, да заплати на СТ. Т. Н., ЕГН **********, от ***,
сумата 769,13 лв. (седемстотин шестдесет и девет лева и 13 ст.) – адвокатско
възнаграждение за производството по т.д.№540/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
8
състав.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета
на съдебната власт, сумата 1 171,59. (хиляда сто седемдесет и един лева и 59 ст.) – държавна
такса и разноски за експертиза по т.д.№540/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
ОСЪЖДА СТ. Т. Н., ЕГН **********, от ***, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Стефан Караджа” №2,
сумата 179,62 лв. (сто седемдесет и девет лева и 62 ст.) – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за производството по т.д.№540/2021 г. по описа на ОС
Пловдив, ТО, XVI състав.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9