O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 14
гр.М*** , 11.01.2018 год.,
Административен съд - М*** ІІ – ри съдебен състав в
закрито заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в
състав,
Административен съдия: С*** К***
като разгледа докладваното от съдията Административно
дело №13/2018г. по описа на
Административен съд - М*** , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с
чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на Г.Б.Г. ***, против Решение
№12-Р*** -0066/20.12.2017год. на Директора на РДСП гр.М*** .
С оспореното решение е отхвърлена жалбата му с
вх.№1204-945-00-2882/07.12.2017год. против Заповед №ЗСП/Д-М/5536/21.11.2017год.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – М*** , с която му е отказана
целева помощ за отопление по реда на Наредба №РД 07-5/2008год. на МС.
С разпореждане от 08.01.2018 г. жалбата е оставена
без движение с указание жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на
съобщението да посочи обжалвания административен акт, както и да посочи в какво
се състои неговата незаконосъобразност. В указания срок указанията са
изпълнени, видно от молба вх.№87 от 11.01.2018год. В същата молба Г.Б.Г. посочва,
че административният акт, който е предмет на обжалването е Решение №12-Р*** -0066/20.12.2017год.
на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” гр.М*** , като
уточнява, че го е посочил още с подадената жалба.
Съгласно чл.13, ал.2 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП) социалните помощи се отпускат, респ. се отказват, със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено
от него длъжностно лице, която според ал. 5 на същия чл. 13 от ЗСП се обжалва
пред директора на съответната регионална дирекция "Социално
подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Този специален
закон (ЗСП) не урежда самостоятелно въпроса кой акт след това се обжалва пред
съответния съд - заповедта по чл.13, ал.2 ЗСП в негативната за жалбоподателя
част или решението на директора на съответната регионална дирекция
"Социално подпомагане", с което той отхвърля подадената до него
жалба. Затова в този случай следва да бъдат приложени правилата на общия закон
- АПК, а според чл. 145, ал.1 и ал.2 от този закон на оспорване (пред съда)
подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът
да се издаде такъв акт или актът на по-горестоящия административен орган, с
който е отменен или изменен първоначалният индивидуален административен акт.
С решението си директорът на РДСП е потвърдил
оспорената пред него заповед на директора на ДСП, поради което настоящият
съдебен състав приема, че на съдебно обжалване подлежи първоначалният съдебен
акт - заповедта на директора на ДСП (чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК). След като
жалбоподателят изрично посочва, че обжалва Решението на РДСП, следователно
предвид изложените по-горе съображения, обжалваният от нея в настоящото
производство акт, като акт на по - горестоящ административен орган не подлежи
на самостоятелно съдебно оспорване и производството по жалбата следва да бъде
прекратено.
С оглед гореизложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК - актът не подлежи на оспорване, Административен съд - М*** ,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Б.Г. ***,
против Решение №12-Р*** -0066/20.12.2017год. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане гр.М*** , като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело № 13/2018г. по описа на
Административен съд - М*** .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Определението да се съобщи на страните.
Административен съдия: