Определение по дело №1801/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./…………08.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА       

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 1801 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 във вр. чл. 258  и сл. от ГПК.

С решение № 108/26.07.2018 г. постановено по т.дело № 244/2018 г. по описа на ВКС, е отменено на основание чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК определение № 2060/10.06.2015 г., постановено по в.гр.дело № 1682/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д. № 11246/2014 г. на ВРС, е прекратено производството по предявения от „КНМ Груп” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби” АД иск и е върнато делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.

Въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г”, представлявано заедно от всеки двама от Боряна Димитрова Пенева, П.С.С., Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, предявена чрез адв. Ана Колева от ВАК, е против Решение № 1627/03.04.2015 г. по гр.д. № 11246/2014 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. ”Георги Живков” № 22, партер, представлявано от Управителя П.Н.К., сума от 960,78 лева, като платена от праводателя на ищеца Илияна Иванова Станева при първоначална липса на основание, представляваща стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на потребител с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр.Белослав, ул.”Люляк” №11, за периода от 14.02.2013 г. до 12.08.2013 г., за която е издадено дебитно известие № ********** от 22.08.2013 г., като вземането е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 12.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 03.09.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата от 630 лева, представляваща съдебно деловодни разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Конкретно се посочва, че първоинстанционният съд немотивирано е приел, че между страните не е налице договорно основание за заплащане на доставената и потребена ел. енергия в процесния размер. Позовавайки се на чл. 16 от ОУ, се излагат съображения за наличие на задължения на потребителя да не променя схемата на свързване на СТИ и да не използва ел.енергия, неотчетена от последното. Изразява се становище, че посочения текст на ОУ не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. Позовавайки се на представения по делото констативен протокол, подписан от двама свидетели и изслушаната по делото СТЕ, обосновава наличие на виновно поведение на потребителя, представляващо нарушение на договорните отношения между страните, довело до неотчитане на потребената ел. енергия. Навеждат се доводи за недействителност на договора за цесия, представен по делото, поради липса на предмет, евентуално – липса на съгласие, а от друга страна, ненадлежно уведомяване на длъжника за цедиране на вземането. Въззивникът настоява първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна “КНМ Груп” ЕООД – Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1801/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  02.10.2018 от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да уредят спора по извъсъдебен ред, като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба, на ищеца се връща половината от внесената държавна такса, както и да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                                    

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                   

                                                                                          2.