Определение по дело №189/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 191
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20203000600189
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

191/01.07.2020г.

 

гр.Варна, 30.06.2020 година

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети  юни  две хиляди и двадесета година в състав :

 

    Председател: Павлина Димитрова

                                                  Членове: Светослава Колева

                                                                  Георги Грънчев

 

след като се  запозна с материалите по ВЧНД №189/2020 г. на Варненския апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

         

 Съдебното производството е по реда на чл.270 ал.4 НПК и е образувано по частен протест на Варненската окръжна прокуратура срещу протоколно определение от 12.06.2020г. по НОХД №1042/2018г. на Варненския окръжен съд, с което мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на подсъдимия К.Т.Т. е изменена в „гаранция“ в размер на 10 000 лева. В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и потвърждаване на мярката за неотклонение „домашен арест“.

Протестът е подаден в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което се явява допустим, а разгледан по същество е основателен.

За да измени мярката за неотклонение на подсъдимия, съдът е приел, че опасността подсъдимият Т. да се  укрие  или извърши престъпление е отпаднала, предвид извършената проверка за спазване на наложената мярка „домашен арест“. На подсъдимия му предстои полагането на многобройни изпити, за което съдът следва да даде разрешение за напускане на жилището, а то от своя страна обезсмисляло прилагането на мярката за неотклонение  „домашен арест“. Друга причина за изменение на мярката е следващото заседание по делото е насрочено за края на месец юли 2020 година, продължителността на съдебния процес е непредсказуема.

Подсъдимият К.Т.Т. е обвинен  в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 вр. чл.115 НК вр. чл.18 НК вр. чл.20 ал.2 във вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК, т.е. за опит за убийство, извършено по хулигански подбуди, в съучастие с друго лице. Обвинението  е за тежко умишлено престъпление против личността и е с висока степен на обществена опасност, предвид засягането на най-ценното човешко право, а именно правото на живот.

 Разпоредбата на алинея първа на чл. 270 от НПК изисква  при решаване на въпроса за мярката за неотклонение да са настъпили нови обстоятелства. От доказателствата по делото  е видно, че такива няма. Двадесет дни  преди настоящото определение, съдът е приел, че  не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Т. в по-лека.  В атакуваното определение  съдът е приел обстоятелства, обосноваващи промяна на мярката за неотклонение, както и продължителността на съдебния процес.

  Приетите от съда  обстоятелства, нито са  новонастъпили, нито са основателни за изменение на мярката за неотклонение. Въззивният съд не следва да се произнася по обоснованото предположение за извършена престъпление, тъй като производството се намира в съдебна фаза.

 На преценка подлежи основателната опасност подсъдимият да извърши престъпление или да се укрие от правосъдието. От доказателствата по делото е видно, че срещу подсъдимия Т. има постановени три присъди за извършени от него умишлени престъпления от общ характер, две от които тежки.  Престъпленията са извършени в периода месец септември – месец декември 2017 година. На 28.01.2018 г. е извършено деянието предмет на настоящото наказателно производство. От поредицата извършени престъпни деяния се извежда изводът за наличието на траен престъпен умисъл у подсъдимия, а оттам основателната опасност да извърши ново престъпно деяние. В тази връзка следва да се посочи и наличието на други наказателни производства, които се разглеждат от съдилищата с обвинения срещу подсъдимия  Т. за умишлени престъпления от общ характер.

Въззивната съдебна инстанция не споделя становището на окръжния съд за отпаднала опасност да извърши престъпление, обоснована със спазването от подсъдимия на наложената мярка „домашен арест“. Спазването на мярката за неотклонение е задължение на подсъдимия и нейното нарушаване би довело до изменението и в по-тежка. От това обстоятелство не може да се заключи, че реалната опасност за извършване на престъпление е отпаднала.

Явяването на изпити също  не е основание за изменение на мярката за процесуална принуда. Приложената мярка за неотклонение „домашен арест“ ограничава свободата на придвижване на подсъдимия, докато гаранцията в пари няма такава същност. При първоначалното определяне на мярката за неотклонение, както и при последвалото й изменение, съдилищата са преценили за процесуално необходимо да ограничат свободното придвижване на подсъдимия Т.. Към настоящия момент не са налични нови обстоятелства, които да ревизират тази преценка.

Насрочването на следващото заседание по делото за края на месец юли също не е от естеството да повлияе на преценката за прилагане на по-лека мярка за неотклонение.

В заключение, мярката за неотклонение „домашен арест“, определена на подсъдимия Т. е съобразена с разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК. Взети са предвид високата степен на обществената опасност на престъплението, в което е обвинен подсъдимия Т. – опит за убийство, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, възрастта и други данни за личността на подсъдимия – осъждания за  предишни престъпления, извършени непосредствено преди деянието по настоящото дело. Мярката за неотклонение „домашен арест“ е съответна на  обществената опасност на престъплението, в което е обвинен подсъдимия Т. и на данните за личността му. Налице са всички предпоставки за нейното продължаване. Като е приел противното окръжният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който в рамките на настоящата проверка следва да бъде отменен, а молбата на подсъдимия за изменение на мярката му  - оставена без уважение.

По изложените съображения  Варненският апелативен съд на основание чл.270 ал.4 НПК

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.06.2020г. по НОХД №1042/2018г. на Варненския окръжен съд, с което мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на подсъдимия К.Т.Т., е изменена в „гаранция“ в размер на 10 000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на подсъдимия К.Т.Т., която да се изпълнява на адрес-град Варна, местност „Малко Ю“, №528.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                        Членове: