Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 29.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА Т.
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Радка Георгиева, с участието на прокурор Мартин Бешков, като разгледа
докладваното от съдия Урумов ВНОХД № 5226 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 13.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 13463 / 2016 г.,
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116
състав е признал подсъдимата Е.И.Б. за виновна в това, че на 02.09.2013 г.,
в гр.София, бул. ”********, в
сградата на Търговски център “The Mall”,
магазин ”ОВС”, чрез използване на специален начин ( изискващо специални умения, които обикновените хора
не притежават – особена ловкост ), е отнела чужди
– собственост на Р.Н.И. и Й.К.Н.–
движими вещи : кожен несесер на стойност 7,00 лева, съдържащ
сумата от 357,38 лева служебни пари на “Общински
синдикален съюз” - гр. Елин Пелин, сума в размер на 420,00 лева лични пари,
дебитна карта на ”Уникредит
Булбанк” на името на Р.Н.И., дебитна карта на „Уникредит Булбанк”, запечатана в
оригинален плик на “Борика” на името на Й.К.Н.–
без стойност, всичко на обща стойност 784,38 лева от владението на Р.Н.И.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.54 от НК
и е наложенo наказание “Лишаване от свобода” за срок от три
години, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК отложено за срок от
пет години.
Със същата присъда съдът е признал за
виновна подсъдимата С.Б.Т. за виновна, в това, че на 02.09.2013 г.,
в гр. София, бул. “********, в сградата на Търговски
център “The Mall”, магазин “ОВС”, с цел да набави за себе си имотна облага е
укрила чужди - собственост на Р.Н.И. и Й.К.Н.- движими вещи : кожен несесер на
стойност 7,00 лева, съдържащ сумата от 357,38 лева служебни пари на “Общински
синдикален съюз” - гр. Елин Пелин, сума в размер на 420,00 лева лични пари,
дебитна карта на “Уникредит Булбанк” на името на Р.Н.И., дебитна карта на “Уникредит
Булбанк”, запечатана в оригинален плик на “Борика” на името на Й.К.Н.- и двете
без стойност, всичко на обща стойност 784,38 лева, за които знаела, че са
придобити от Е.И.Б., ЕГН: ********** чрез престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като взела горепосочените вещи от Б. и ги
укрила на неустановено място, поради което и на основание чл.215, ал.1, пр.1
във вр. с чл.54 от НК и е наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от
три години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от
пет години.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите Б. и Т. съдът е възложил направените по делото
разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Т.Г., в качеството
ѝ на служебен защитник на подсъдимите Е.Б. и С.Т.. Във въззивната жалба
се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни
доводи, че по делото не са били събрани достатъчно доказателства за това
подсъдимите Е.Б. и С.Т. да са осъществили престъпленията, за което им е било
повдигнато обвинение. С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимите лица, алтернативно се иска намаляване на размера на
наложените им наказания.
В разпоредително заседание на 15.11.2017
г., по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание
и прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена
инициираната с жалбата проверка, поради което не допусна събирането на
допълнителни доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на Софийска градска прокуратура моли депозираната от подсъдимите
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановената присъда от Софийски
районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Изразява
становище, че от събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, подробно описана
в обвинителния акт. Според прокурора в подкрепа на описаната в обвинението
фактология на събитията са показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на лицево - индентификационните експертизи, оценителната
експертиза, както и ангажираните по делото веществени доказателства. По
отношение на наложените на подсъдимите лица наказания изразява становище, че
последните са в рамките на законоустановения вид и размер, като са съобразени
със завишената степен на обществена опасност на деянията и личността на подсъдимите.
Процесуалният представител на частния
обвинител Р.И. – адв. Д. счита, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил
доказателствата, на които е основал присъдата. Намира депозираната от
подсъдимите лица жалба за неоснователна. Оспорва застъпените в нея твърдения,
че подсъдимите лица към момента на извършване на деянието са се намирали извън
пределите на страната.
Пред въззивния съд защитникът на
подсъдимите Б. и Т. – адв. Г. счита присъдата на Софийски районен съд за неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Моли последната да бъде отменена с оглед
изтъкнатите в жалбата и допълненията към нея аргументи. Излага доводи, че
подзащитните ѝ незаконосъобразно са били осъдени единствено въз основа на
показанията на пострадалото лице, като в хода на съдебното следствие не са
събрани каквито и да е било други доказателства в подкрепа на обвинителната
теза. С оглед на горното моли обжалваната присъда да бъде отменена, като
подзащитните ѝ да бъдат признати за невиновни. Алтернативно прави искане
за намаляване на размера на наложените на подсъдимите наказания, доколкото
последните са явно завишени.
В предоставената последна дума,
подсъдимата Е.Б. заявява, че не е виновна, като моли да бъде оправдана.
В предоставената възможност за последна
дума, подс. С.Т. не се признава за виновна, като моли да бъде намален размера
на наложеното ѝ наказание.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното от фактическа страна :
Подс. Е.И.Б. е
родена на *** г., в гр. Хасково, българка, с българско гражданство, с основно
образование, безработна, омъжена, с ЕГН **********. Последната е неосъждана.
Подс. С.Б.Т. е
родена на ***г***, българка, български гражданин, с основно образование,
безработна, разведена, с ЕГН **********. Последната е неосъждана
/реабилитирана на основание чл.86, ап.1, т.4 от НК/.
Спрямо двете
няма данни за влезли в сила наказателни постановление по чл.218б от НК.
На 02.09.2013 г.
около 15,00 часа частният обвинител Р.И. се намирала в търговски център “The
Mall“, находящ се в гр.София, бул. “******. Свид. Р.И. започнала да разглежда
магазините, като влязла в магазин “ОВС“, където застанала пред щанд с дрехи и
започнала да ги разглежда. Усетила леко бутане, помислила, че пречи на друг
клиент и се отместила леко в ляво. Видяла, че до нея стои подс. С.Т., в този
момент усетила, че от лявата ѝ страна чантата, която носела ( голяма, с джоб за лаптоп ) се издърпва към
хълбока ѝ. В това време подс. Е.Б. успяла да бръкне в чантата на свид. Р.
И., като последната не усетила
действията ѝ. Подс. Е.Б. напипала несесера в чантата на частния тъжител и
тръгнала да го изважда. В това време свид. Р.И. сложила ръката си върху капака
на чантата и докато я притискала към себе си видяла как подс. Е.Б. изтегля
кожения несесер от чантата ѝ на стойност 7,00 лева, съдържащ сумата от
357,38 лева служебни пари на “Общински синдикален съюз” - гр. Елин Пелин, сума
в размер на 420,00 лева лични пари, дебитна карта на “Уникредит Булбанк” на
името на Р.Н.И., дебитна карта на “Уникредит Булбанк”, запечатана в оригинален
плик на “Борика” на името на Й.К.Н.- без стойност, всичко на обща стойност
784,38 лева. Обърнала се и видяла, че подс. Е.Б., отправяйки се към изхода на
магазина предава на несесера подс. С.Т., която наблюдавала всички действия на
подс. Е.Б. и се намирала в непосредствена близост до нея. Частният обвинител Р.И.
започнала да вика, че е ограбена, като последвала двете подсъдими, които вече е
намирали на изхода на магазина, настоявайки да провери чантите им. Свид. Р.И.
помолила служители на магазин “ОВС“ да повикат охраната, за да може да се
изясни станалото, но ѝ било отговорено, че трябва да се обърне към общата
охрана на търговския център. Двете подсъдими седнали в кафене, което било пред
магазин “ОВС“, докато свид. Р.И. се опитвала да намери охрана. Когато се
върнала на място с охраната на търговския център подсъдимите С.Т. и Е. Б. вече ги нямало в заведението, в което ги
била оставила. За случилото се свид. Р.И. подала жалба в 07 РУ на същия ден.
Обадила се на свид. Николов, като му казала, че са ѝ откраднали
документите, и го помолила да блокира банковата си карта, която се намирала в
несесера, който ѝ бил отнет.
Към 02.09.2013 г.
свид.М.работел в СДВР - “Криминална полиция“, сектор “Улична престъпност“. При
изпълнение на служебните си задължения многократно задържал двете подсъдими, като
контингент по линия джебчийски кражби. На 30.09.2013 г. прегледал
видеоматериал, заснет в ТЦ ,“Тhe Mall“ от 02.09.2013 г., на който видял две лица от
женски пол да се движат по цялата територия на търговския център, имащи прилика
с двете подсъдими.
При изследването
на записите от охранителните камери, предоставени от TЦ “The Mall“ се
установило, че те са на оптичен носител данни - CD-R, марка “Verbatim“, който
съдържал 36 файла. Файловете представлявали цифрови видеоизображения, цветни,
заснети през светлата част на денонощието, на изкуствена светлина.
Изображенията съдържали вкопирани в кадър данни за номер на дата и часово
време. Кадрите били заснети от 19 камери, поставени над нивото на човешкия
ръст, от общите части на търговския център. Изображенията били негодни за
идентификация на лице и фотосъпоставителна експертиза. Вещите лица не били
изследвали кадри от магазин “ОВС“. На повечето от камерите се виждало
движението на група от четири жени - еднакво облечени и еднакво изглеждащи, без
признаци за точно определено лице.
При
допълнителното изследване на записите се установило, че приоритетно на записите
се наблюдават четири лица от женски пол, които за времето от 15,22 часа до
15,56 часа на 02.09.2013 г. влизат в обхвата на заснемащите устройства, преминават
през наблюдаваните зони, посещават различни търговски обекти и напускат
заснемания периметър. В изображенията на една от камерите, заснемаща
пространство с два ескалатора, под които са разположени в кръг маси и столове,
а в горния десен ъгъл на кадъра, зад ескалатора се наблюдава част от коридор, в
15,47 часа се наблюдавали посочените четири лица, които идвайки от посочения
коридор преминават през заснемания периметър и излизат от кадър в левия край на
кадъра. При влизането им отново в кадър, в 15,50 часа / от посоката, в която
излизат от кадър / две от лицата се насочват към изхода на търговския център, а
другите две сядат в заведение, намиращо се в близост до посочените търговски
помещения, където към същите се приближава друго лице от женски пол, като между
същите най-вероятно се осъществява комуникация. Действията, свързани с
комуникацията между лицата не могат да се конкретизират, поради разположените
рекламно табло, указационна табела и лошото качество на изображенията.
Посочените по-горе събития се случват в участък на ниво 0 в ТЦ “Тhe Mall“, в близост до търговски помещения №043,045,086,087. В посоката, в
която посочените четири лица излизат и отново влизат в кадър се намира
търговско помещение № 045 / към 20.03.2017 г. магазин “Sport vision“/. Според
заключението на вещите лица записът не
позволявал да се отговори на въпроса дали между посочените лица е настъпил
скандал, дали на някое от лицата е разглеждана дамската чанта или е имало друго
съприкосновение помежду им, като изображенията на заснетите лица били негодни
за извършването на лицева идентификация.
Към 02.09.2013г.
пред магазин “ОВС“ било осъществявано видеонаблюдение чрез записващи камери,
като част от мерките за сигурност в ТЦ “Тhe Mall“. Във вътрешността на магазина от тяхна страна не
били монтирани записващи камери. Договорът за наем помежду им бил прекратен на
01.02.2015 г.
На 11.11.2013 г.
било регистрирано влизане на територията на Република България в 20,25 часа на
подс. Т. през ГКПП Капитан Андреево – шосе, като пешеходец.
Описаната
фактическа обстановка въззивният съд установи след анализ на събраните в хода
на производството доказателства: обясненията на подсъдимите, дадени пред
първоинстанционния съд, показанията на
св. Р.И. /в това число и частично прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелката от досъдебното производство/ на св. И.М./включително
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля
от досъдебното производство/ и на св. Йосиф Николов; заключенията на:
техническите / л.44-45 от ДП и л.69-78 от СП/ и съдебно-оценителна /л.40-42 от
ДП/ експертизи; приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл.283 от НПК: справка от ТЦ „The Mall“ /л.65 от СП./, справка от ГД
„ГП“ за подс.Т. / л.79-80 от СП./, справка от СДВР за двете подсъдими,
протоколи за разпознаване на лица / л.38-39 от ДП/, свидетелства за съдимост на
подсъдимите Б. и Т. /л.47-48, л.51-53 от ДП/; веществени доказателства:
16p.CD-R, марка „Verbatim“, с надпис ДП №2319/13 OVS джеб.
Така
установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от
приетото за установено от страна на районния съд. Първата инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това,
контролираният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички
необходими мерки за разкриване на истината.
Въззивната
инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд анализ на
ангажираните по делото доказателствени матриали. Освен, че анализът на
доказателства е правилен и логичен, въз основа на него се установява по един
категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от въззивната
инстанция фактическа обстановка. Контролираният съд прецизно и в съответствие
със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, защо е дал вяра на едни и не е
кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му подробно са обсъдени всички събрани по делото
доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372 от 01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във
връзка с горното настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете
изрично, с оглед възраженията на защитата, че се солидаризира със съществения
доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на пострадалата
св. И. са надежден доказателствен източник, както за времето, мястото,
механизма и предмета на извършените инкриминирани деяния, така и за авторството
им, доколкото последните са логични, последователни, детайлни, кореспондиращи с
останалия с доказателствен материал. Изложената от пострадалата свидетелката
пряка доказателствена информация по отношение на извършените инкриминирани
деяния и авторството им, не се опровергава по категоричен начин от останалите
ангажирани по делото доказателствени източници (обясненията на подсъдимите
лица), а идентификационният ѝ
извод намира потвърждение в резултатите от извършените в хода на досъдебното
производство процесуални-следствени действия, обективирани в приобщените по
делото протоколи за разпознаване от 13.11.2013 г.
С
оглед доводите на защитата, настоящият съдебен състава намира за нужно да
отбележи, че изводът за достоверност на показанията на пострадалата И. относно
авторството на инкриминираните деяния, не се разколебава от представеното по
делото писмено доказателство – справка от ГД „ГП“. От последното в
действителност се установява, че на 11.11.2013г. в
20,25 часа е било регистрирано влизане на територията на Република България
през ГКПП Капитан Андреево-шосе от страна на подс. Т., но доколкото в самата
справка не фигурира датата, на която последната е напуснала границите на
страната, а от друга страна в съдържанието ѝ се посочва, че от
01.01.2007г. спрямо гражданите на Европейския съюз, ЕИП, Конфедерация Швейцария
и членовете на техните семейства, в това число и българските граждани и на
превозните средства, с които пътуват, се прилагат така наречените „минимални
гранични проверки“, като проверките в информационните масиви на МВР се
извършват несистематично, а съдържащите се в тях данни за пътувания на
посочената група лица и превозни средства са непълни, то противно на доводите
на защитата, от наличното по делото писмено доказателство не може да се направи
извод, че към датата на извършване на инкриминираните деяния, подсъдимата Т. се
е намирала извън пределите на Република България.
Предвид
горното настоящият съдебен състав намира за обективно и логично съдържащото се
в мотивите към присъдата доказателствено изследване на дадените от подсъдимите
лица обяснения, в които последните отричат да са извършили вменените им
престъпни посегателства. Въззивният съд, също като контролираната инстанция,
оценява обясненията на подсъдимите лица, в които последните не излагат
обстоятелства свързани с процесния инцидент на инкриминираната в обвинението
дата, а единствено с категоричност отричат съпричастност към инкриминираните
деяния, отчитайки правната им природа на
основно гласно доказателствено средство, но и на такова, чрез което лицата
упражняват в пълен обем правото си на защита, като недостоверни, опровергаващи
се по категоричен начин от показанията на пострадалото лице.
С
оглед горните съображения според настоящият съдебен състав фактът на
извършването на инкриминираните деяние, както авторството им, се установяват по
несъмнен начин, като освен вече изложените съображения в таза насока,
настоящата инстанция споделя и аргументираните изводи на първостепенния съд,
изложени в мотивите на обжалваната присъда.
Предвид
изложеното, въззивният съд намери, че въз основа на правилното анализиране на
фактите, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи и от
правна страна.
По
отношение на подс. Е.Б. въззивната съдебна инстанция споделя и направените от
първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, както от обективна, така
и от субективна страна.
От
обективна страна подсъдимата Б. *** 115, в сградата на Търговски център „The
Mall”, магазин „ОВС”, чрез използване на специален начин /особена ловкост,
изискваща специални умения, които обикновените хора не притежават/ е отнела
чужди – собственост на Р.Н.И. и Й.К.Н.–
движими вещи: кожен несесер на стойност 7,00 лева, съдържащ сумата от
357,38 лева служебни пари на „Общински синдикален съюз” - гр.Елин Пелин, сума в
размер на 420,00 лева лични пари, дебитна карта на „Уникредит Булбанк” на името
на Р.Н.И., дебитна карта на „Уникредит Булбанк”, запечатана в оригинален плик
на „Борика” на името на Й.К.Н.– без
стойност, всичко на обща стойност 784,38 лева от владението на Р.Н.И., с
намерение противозаконно да ги присвои, т.е подсъдимата е прекъснала е
фактическата власт на св. И. върху инкриминираните вещи, след което е
установила свое владение върху тях, доколкото е успял да се отдалечи с тях,
така че да се разпореди с вещите – чрез предаването им на подс. Т.. Отнемането
е извършено без наличие на съгласие на предишния владелец, поради което се
явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са били собственост на подс. Б.,
т.е. по отношение на нея се явяват чужди.
Осъществен
е и квалифициращият състав по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4, пред.3 от НК,
доколкото деянието е извършено по специален начин. Съдебната практика е
константна по въпроса, че употребената ловкост при извършване на кражба може да
се приеме за проявена форма на специален начин по смисъла на чл. 195, ал. 1, т.
4 НК, когато избраният от дееца способ е необичаен, отличава се съществено по
своите психо-физични белези. В конкретния случай, при осъществяване на
изпълнителното деяние на кражбата подсъдимата е използвала особена ловкост,
умение и сръчност да извади несесера, с намиращите се в него инкриминирани вещи
от чантата на пострадалата, които повечето хора не притежават, с оглед на което
е осъществен квалифициращият елемент по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – деянието е извършено по специален начин.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимата Б. е съзнавала, общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала те да
настъпят. Всичките ѝ действия, извършени в логична последователност показват,
че тя е съзнавала, че отнема чужда движими вещи, без съгласието на собственика
им, с намерението ѝ противозаконно да ги присвои – след като побягнала с
инкриминираните вещи се разпоредила с тях, като ги предала на подс. Т..
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно достатъчни, за да бъде призната подсъдимата С.Т. за виновна в
извършване на престъплението „вещно укривателство“, посочено в правната норма
на чл. 215, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата Т. *** 115, в
сградата на Търговски център „The Mall”, магазин „ОВС”, с цел да набави за себе
си имотна облага е укрила чужди – собственост на Р.Н.И. и Й.К.Н.– движими вещи:
кожен несесер на стойност 7,00 лева, съдържащ сумата от 357,38 лева служебни
пари на „Общински синдикален съюз” - гр.Елин Пелин, сума в размер на 420,00
лева лични пари, дебитна карта на „Уникредит Булбанк” на името на Р.Н.И.,
дебитна карта на „Уникредит Булбанк”, запечатана в оригинален плик на „Борика”
на името на Й.К.Н.- и двете без стойност, всичко на обща стойност 784,38 лева,
за които знаела, че са придобити от Е.И.Б., чрез престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, пр.3, вр.чл.194, ал.1 от НК, като взела горепосочените вещи от Б. и ги
укрила на неустановено по делото място.
Вещното укривателство представлява вторична
престъпна дейност, чийто обект на посегателство се явяват обществените
отношения, свързани с охрана правото на собственост върху движими вещи.
Престъпното деяние по този текст на наказателния закон винаги предпоставя
осъществена общественоопасна първична проява, чрез която фактическата власт
върху предмета е била установена от друго (различно от субекта) лице и
непосредствено предхождаща по време осъществяването на изпълнителното деяние.
Последното от своя страна е описано от законодателя чрез три лимитативно
отразени форми – „укрие“; „придобие“ и „спомогне да бъдат отчуждени“ вещи от
посочената по-горе категория. При осъществяването, на която и да е от формите
на изпълнителното деяние, по отношение на предмет, притежаващ обективната
особеност-предмет на първично престъпление, е налице осъществен от обективна
страна състав на престъпление по чл. 215 от НК.
В този смисъл в конкретната хипотеза извършеното на
процесната дата –02.09.2013 г. от подс. Т. укриване на неустановено място на
процесните инкриминирани вещи,
предадени им от страна на подс. Б.,
напълно покрива обективните белези на вещното укривателство. За така
осъществилите се действия с категоричност свидетелства пострадалата И..
На второ място и настоящият съдебен състав, както и
първоинстанционният намира, че престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК е било
осъществено от страна на подс. Т. и от неговата субективна страна. Не е спорно
обстоятелството, че отговорност за вещно укривателство има когато деецът знае
или предполага действителния общественоопасен произход на вещта. Вещното
укривателство е умишлено престъпление и в този смисъл деецът трябва да съзнава
всички белези от обективната страна на посегателството си, един от които е
престъпният или поне общественоопасен произход на укриваната вещ. Липсата на
знание, на който и да е от обективните признаци води до липса на умисъл и
съответно до липса на съставомерно деяние. В конкретния случай няма съмнение,
че налице подс. Т. е знаела, че процесните вещи са били откраднати от подс. Б.,
доколкото Т. е била очевидец на извършеното престъпление, информация за което
обстоятелство се извлича пряко от кредитираните от двете съдебни инстанции
показания на пострадалата свидетелка И.. Въззивната инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд, че е налице и специфичното намерение у подс. Т. да укри
инкриминираните вещи с цел набавяне на имотна облага.
Относно вида и размера на наложените на подсъдимите
лица наказания въззивният съд намира следното:
За извършеното от подс. Б. престъпление по чл.
чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.194, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода” от една до десет години.
За извършеното от подс. Т. престъпление по чл. 215,
ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода” от една до шест години, но не
по-тежко от предвиденото за самото
престъпление.
При правилна оценка на събрания доказателствен
материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимите, като е приел, че следва да
ги определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства, които да обусловят
приложение на чл. 55 от НК. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция,
която намира, че в конкретния случая не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимите Б. и Т. обстоятелства, нито такива, които да имат
изключителен характер.
При контрол върху присъдата в частта, с която са
индивидуализирани наказанията на двете подсъдими въззивната инстанция споделя
отчетените от съда отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
всяка една от тях, като, противно на доводите на защитата, намира, че
наложеното наказание на всяка една от подсъдимите (от по три години лишаване от
свобода), е справедливо, като така отмерен, размерът на наказанието се явява
съответен, както на степента на обществена опасност на извършените деяния, така
и на обществената опасност на подсъдимите лица, като в пълнота би изпълнило
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на
института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,
съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на двете подсъдими.
Чистото им съдебно минало към датата на извършване на деянията и размерът на
наложените им наказания (ненадвишаващи три години) очертават формалните
предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите
на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите лица
не се налага последните да бъдат изолирани от обществото, чрез постановяване на
ефективно изтърпяване на така определеното им наказание „лишаване от свобода“, доколкото
видно от свидетелствата им за съдимост, при последните не са формирани трайни
престъпни навици. Предвид това с оглед личността им, според въззивната
инстанция законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без
ефективното изтърпяване на наложените им наказания. Следва да се има предвид,
че предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно
възпиращо-превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимото лице,
в рамките на определения му изпитателен срок, извърши ново престъпление.
Въззивният съд намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимите лице, в контекста на
наложените им наказание, както и силно мотивиращо бъдещото им законосъобразно
поведение.
Воден от изложените съображения, въззивната
инстанция намира за вярно и точно решението на първоинстанционния съд да отложи
за срок от пет години изпълнението на така определените на двете подсъдими
наказания „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок,
районният съд е съобразил характеристичните данни на подсъдимите лица, като
едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва
ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на
подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв
размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително
възпитателно-превантивно въздействие върху подсъдимите и останалите членове на
обществото.
Вземайки предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, въззивният съд намира, че определените с присъдата наказания ще
окажат нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на подсъдимите, но и върху другите неустойчиви членове на обществото,
в каквато насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по
чл.36 от НК. В същото време, ще се даде възможност на подс. Б. и Т. да се
поправят и превъзпитат, без да бъдат демотивирани от едно ненужно тежки
наказания.
Според настоящата инстанция не са налице основания
за изменение на първоинстанционната присъда и в частта, в която съдът се е
произнесъл по направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че така обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва
да се потвърди. Изложените в жалбата твърдения в обратна насока са явяват
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон.
При извършената на основание чл. 314, ал. 1 във вр.
с чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания
съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, III въззивен състав
Р Е Ш И :
П О
Т В Ъ Р Ж Д А В А
изцяло присъда от 13.06.2017 г., постановена по НОХД № 13463 / 2016 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 116 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.