Решение по дело №116/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                                                      

 

                                                           Р  Е  Ш  Е Н  И  Е   № 128

 

                                                    29.07.2020г., гр.Кюстендил

 

                                               В   И М Е Т О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                            Председател:Ваня Богоева

                                                                                                    Членове:Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

 

            С участието на секретаря:Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия Стамова гр.д.№116/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Кюстендил, пл.”Велбъжд”№1, представлявана от П.Г.П. срещу решение №88/30.01.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№2103/2019г. в осъдителните му части.

 

       С посоченото решение КнРС е осъдил Община Кюстендил да заплати на В.Й.М., ЕГН **********,*** сумата от 500.00лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени негативни емоции, стрес, уплаха, психически болки и страдания в резултат на ПТП, възникнало на 29.07.2018г.,  в гр. Кюстендил, на ул. „Чаталджа“, при управление на МПС  марка „***“, модел „***“ с ДК№ ***, собственост на В.В.М., ЕГН **********, управляван от В.Й.М., ЕГН **********,***, по ул. „Чаталджа“, в посока към с. Лозно при преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като за сумата от 500.00 лв., представляваща разликата между уважената част на иска до пълния му предявен размер за сумата от 1000.00 лева отхвърля иска, като неоснователен.Община Кюстендил е осъдена да заплати на В.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 97.00 /деветдесет и седем/лева, представляваща обезщетение за причинените на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК№ ***, собственост на ищеца, имуществени вреди - спукани две гуми от дясната страна на този автомобил, причинени от ПТП, възникнало на ул. „Чаталджа“, при управлението на автомобила от В.Й.М., ЕГН ********** *** в посока към с. Лозно   и преминаването през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане.Съдът се е произнесъл и по разноските.

 

            В подадената от жалба са преповторени съображенията на районния съд за уважаване на исковете, като е изразено несъгласие с тях.Твърди се необсъждане по отделно и в съвкупност на събраните доказателства и необсъждане на възраженията на жалбоподателя респ. необоснованост на изводите му.Жалбоподателят поддържа становище за недоказаност на предявените искове.Липса на причинно- следствена връзка между претендираните имуществени вреди в уважения размер и настъпилото ПТП, липса на доказателства за извършени от втория ищец действителни разходи в уважения размер от 97.00 лева, за замяна на две спукани гуми, за замяна на гумите с нови такива или втора употреба, както и за отремонтирането им.Оспорва се  позоваването на съдебно – техническа експертиза, доколкото не установява релавентни факти, а съдържа съждения за възможни сценарии, основание на специални знания без конкретика.Тъй като експертизата е изготвена 1 година и половина след твърдения деликт се оспорва възможността въз основа на същата да се направи извод за състоянието на пътната настилка към онзи момент, наличните сигнализации на пътя и състоянието на автомобила.Доколкото не е извършен оглед на автомобила се оспорва извода за посочената скорост на придвижването му 45 км/ч предвид изразената антитеза, че в случай, че скоростта на автомобила е била по- висока, в подобни обстоятелства като твърдените това би предизвикало повреди на джантите на същия.Не било установено дали автомобилът е в движение, и с какви гуми е оборудван.Оспорва се извода за доказаност на неимуществени вреди намиращи се в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и обосноваването им с показанията на свид.М., от които според жалбоподателя се установява, че ищецът В.М. е имал негативни преживявания от воденото срещу него административно – наказателно производство с наложена му глоба от 200 лева, както и временно отнемане на СУМПС,които са били отменени т.е вреди от действия на органи и лица, за които не може да ес ангажира отгворността на Община Кюстендил.Жалбоподателят е посочил постановения във връзка с обжалването на наказателно постановление съдебен акт, а именно решение на КнАС по адм.д.№146/2019г., факта, че наказателното постановление е било отменено на формално основание, при данни за виновно поведение на водача и техническа неизправност на автомобила, както и несъобразена скорост по смисъла на чл.20 вр. с чл.21 ЗДвП.Такова обосновава с позоваване на нормите на чл.20 ЗДвП, чл.21 ал.1 ЗДвП и чл.47 ЗДвП, с оглед данните от протокол за ПТП описание на пътната настилка, наличието на кръстовище изключващи водачът да се е движил със скорост съобразена с атмосферните условия, времето на настъпване на ПТП, през лятото при което видомостта не е ограничена и препятствието при дължима грижа е могло да бъде избегнато.Несъответно и нелогично според жалбоподателя е обсъждането на движение с максималната допустима скорост с оглед факта, че няма спор за това, че автомобилът е спрял на около 500м. от кръстовището.С изложените доводи и даденото в Тълкувателно решение №28 от 28.11.1984г. по н.д.№10/84г. разрешение се потвърждава заявеното в първоинстанционното производство възражения за съпричиняване.В жалбата липсва искане за събиране на нови доказателства.

 

            Преписи от жалбата са връчени на ответниците.Подадена е отговор от адв.Е.Й. с приложени пълномощни с позоваване на чл.36 вр. с чл.38 ЗА, в който е противопоставено становище, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъборазно.Изложените доводи са определени, като нови, ирелевантни и неоснователни на основание чл.266, ал.1 ГПК.Твърди се опит за интерпретация на безспорно доказана фактическа обстановка, при неявяване в първоинстанционното производство и защита на тези опити.В отговора е формулирано искане за потвърждаване на решението.Отправено е искане за присъждане на деловодни ра-зноски за адвокатско възнаграждение в условията на чл.38 и чл.36 ЗА.

   

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Нови доказателства не са посочени.

 

            Производството пред КнРС е образувано по искова молба подадена от адв.Е.Й. ***.В исковата молба се съдържат твърдения, че на 29.07.2018г. при управление от първия ищец В.Й.М. на принадлежащ на втория ищеца В.М. лек автомобил марка „***” модел „***” с ДК№***,при преминаване през необезопасена и необозначена дупка  били спукани две от гумите на автомобила.Посочено е че след уведомяване на контролните органи те пристигнали на място и съставили Протокол за ПТП, в който като причина за инцидента е посочено управлението на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост – мокър асфалта на кръстовище, през дупка с размери 0.90м., на 1,40м. и с дълбочина 0,15 м. , съставено било наказателно постановление впоследствие отменено.Доколкото спукването на гумите на автомобила представлява вреда за собственика му – втория ищец и с твърдението, че инцидента е предизвикал у ищецът В.М. негативни изживявания – стрес, уплаха, шок и страдание от провалени семейни планове за празничните дни е отправено искане за заплащане на обезщетение за така претърпените вреди – 1000 лева за първия ищец и 500 лева, за втория, ведно със законната лихва от датата на увреждането.Отговорността на ответната Община е обоснована с твърдението, че поддръжката на общинските пътища е нейно задължение съгласно чл.31 ЗП.

 

            Община Кюстендил е оспорвала исковете всяко едно твърдение в исковата молба в това число и относно механизма при който е настъпило ПТП, аргументирайки становище,че   увреждането е следствие на управление на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, липса на доказателства за поправяне на причинените имуществени вреди и прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди.

 

            По делото е представен Протокол за ПТП №1583778 от 29.07.2018г. в който като съставител е посочено лицето В. Т. В., има схема на ПТП, ищецът В.М. е посочен, като участник в ПТП а В.М., като собственик на процесния автомобил, като видими щети са описани предна дясна и задна дясна гуми, като  са посочени техните размери и марка, отразено е, че при движение с несъобразена скорост с пътните условия – мокър асфалт на кръстовището, преминаване през дупка с размери 90 на 140 см и дълбочина около 13 см., която не е обезопасена гумите се спукали и автомобила спрял на около 500 м.В протокола е отбелязано, че инцидента  е посетен на място, в графата за метеорологични условия е посочена цифрата 4, платно за движение 3, състояние 2, пътно покритие 1, пътни условия 02, план и профила на пътя 1, регулиране 2, осветление 1.Протоколът не е подписан.

 

            На основане чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2 пр.1 ЗДвП на В.М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, с наказателно постановление №18-1139-001243, отменено с решение на КнРС, последното потвърдено с решение на КнАС по адм.д.№146/2019г.

 

            Свидетелят В.В., посочен в протокола за ПТП, като актосъставител е разпитан в първоинстанционното производство, потвърждава съставянето на протокола за ПТП, пристигнал на място по сигнал за спукана гума, не  е бил пряк свидетел спомня си , че било дъждовно и препраща към останалите констатации в протокола.Заявява, че не може да каже и не твърди със сигурност, че водача на автомобила е могъл да възприеме предварително, че става въпрос за дупка в асфалта в следствие на падналия дъжд или е било такова, че да се възприеме, като обикновено събиране на вода, за да намали скоростта и да премине безпрепятствено или да премине в насрещното платно.

 

            Свидетелят Г. М. през лятото на 2018г. бил уведомен от ищеца по телефона за инцидент, отишъл на място, като полицаите вече били там, заедно с тях премерили дупките, след което били съставени документите и си заминали.Като му се обадил ищецът В. му казал да отиде защото има проблем, не видял две дупки пълни с вода и спукал гумите,бил притеснен.Търсили начин как да придвижат автомобила, след три часа намерили стара гума, за да придвижат автомобила до дома на свидетеля да не е на улицата.Ищецът В. бил поръчал гуми за *** от София.Притеснявал се за сина си, било му отнето свидетелството за управление на МПС, няколко пъти бил ходил в КАТ за да се разправят и бил обезпокоен и притеснен от отнемането на свидетелството му за управление на МПС.

 

            В заключение с вх.№28786/27.12.2019г. по поставени от страните въпроси е описан механизмът на ПТП:непосредствено след Т- образно кръстовище с ул.”20-ти април” се намира дупка в асфалта с неправилна форма и размери 80х125 см и дълбочина 13 см, която по това време е била запълнена с вода.Преминавайки през дупката автомобилът в резултат на удара на двете десни гуми във вертикалния ръб на дупката ги спуква, но продължава движението по ул.”Чаталджа”, а при следващия разклон по ул.”Лозенски път”, на около 400 м. чувайки характерния шум при движение със спукани гуми, спира автомобила.Вещото лице заявява, че при спукване на гуми по описания начин те подлежат на смяна с нови или с изпробвани – втора употреба.Операциите които се извършват в сервизите, занимаващи с тази дейност са демонтаж на негодни гуми, монтаж на технически изправни и балансиране.Средната стойност за осъществяване на тези дейности определя на 97.00 лева.Въз основа на данните за извършен технически преглед на автомобила, който е таксиметров от 18.06.2018г. прави извод за липса на основание да се приеме неизправност.Счита, че ако не е била усложнена метеорологичната обстановка с обилен валеж на дъжд водачът би могъл да избегне попадането на автомобила в дупката, тъй като в този случай тя не би била пълна с вода.Въз основа на данни от радиуса на завоя на улицата, коефициента  на сцепление на гумите на лек автомобил с мокра асфалтова пътна настилка и липса на данни да е поднесъл определя скорост на движение на автомобила 45 км/ч.Разстоянието от процесната дупка до мястото показано му от водача на автомобила е измерил на 400 м.Вещото лице заявява, че ако дупката не е била запълнена с вода, то водачът би могъл да я избегне, доколкото инцидента става през светлата част на деня.В заключението е посочено, че скоростта е била относително ниска, а при по- висока скорост биха били деформирани и джантите и елементите от окачване на колелата, изразява становище, че е налице причинно – следствена връзка с настъпилите вреди – с оглед преминаване със скорост 45 км/ч на лек автомобил през дълбока 13 см.дупка и настъпилите вреди, че двете неща си кореспондират.Вещото лице разсъждава и върху въпроса дали скоростта на движение на пострадалия е била съобразена с пътните условия, като обобщава, че не е съобразена със състоянието на пътя, но при липса на предупредителен пътен знак от вида на А12 за състоянието на пътя, водачът е лишен от възможността да се съобрази с наличието на дупка на пътя. 

 

            При тези обстоятелства, установени и от първоинстанционния съд съдът намира, че изводът за наличие на основание за ангажиране отговорността на Община Кюстендил следва да бъде споделен.

 

            Предявени са искове с правно основание чл.49 ЗЗД – претендира се обезщетение за имуществени вреди от бездействие във връзка с отстраняване и обозначаване на дупка на общинска улица.В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже настъпването на вреди, бездействие във връзка с дължими действия при повреди на пътя и причинна връзка между бездействието и причинените му вреди. ПТП е станало на улица в населено место, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл.1, ал.2, т.1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в Кюстендил, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 от ППВС №4/ 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта.В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. При  наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е налице резултат от бездействието на длъжностните лица, на които е възложено изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е Община Кюстендил е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.

 

            С оглед показанията на разпитаните свидетели В. и М., които са възприели непосредствено през лятото на 2018г. м.юли, при дъждовно време  автомобила, собственост на ищеца В.М. управляван от ищеца В.М. *** със  спукани гуми на разстояние от дупка, намираща се на ул.”Чаталджа” преди кръстовището с ул.”10-ти април”( последното следва от отразена в Протокол за ПТП схема, която свид.В.В. потвърждава) следва, че са нарушени материални блага на втория ищец В.М. – настъпила имуществена вреда, изразяващи се в увреждане на автомобила му.

 

            По въпроса дали настъпилите в патримониума на ищците вреди са в пряка причинно следствена връзка с факта на съществуваща неотстранена дупка на пътното платно респ. бездействие на натоварените за това лице с отстраняването и обозначаването и, според въззивния съд отговорът следва да е положителен.Причинната връзка не се предполага тя подлежи на доказване, такава е налице тогава когато вредата е последица от същата, когато противоправното бездействие е достатъчно условие за настъпване на вредата.За да се приеме, че е налице причинна връзка между настъпилите увреждания и противоправното бездействие на служители на Община Кюстендил то в тежест на ищеца е по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; (Решение по гр.д.№ 3026/2008 г. на IV ГО ВКС). Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира,че е налице причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилия вредоносен резултат. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.

 

            Относно установяване на причинната връзка по делото са събрани гласни доказателства, представен е протокол за ПТП и е назначена експертиза.Представеният протокол ПТП не е  оспорен от ответника.Същият е съставен по реда на НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд(Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.) съгласно която протокол за ПТП се съставя при повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Протоколът за ПТП съставен след посещение на място е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП - местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други( решение от 25.07.2014г. на ВКС по т.д.№1506/2013г. І о).Отразеното в този протокол – схема на ПТП, местонахождение на дупка на пътя и останалите отразени обстоятелства са потвърдени от свид.В.В. посетил мястото на инцидента – съставител на протокола, като при липса на възражения съдът не намира за нужно да обсъжда дали в случая са били налице условия за съставяне на такъв протокол.Установено е при това, че в близост до място на което е заварен автомобила, управляван от ищеца В. А. със спукани губи, при мокър асфалт  и дъждовно време на пътя е имало дупка с размери 90 на 140 см. дълбочина 13 см.От заключението на в.л. следва да се приеме, че при попадане на дупка с такива размери, запълнена с вода е възможно да настъпят посочените в исковата молба имуществени вреди.В заключението на в.л. е обяснено, че при по висока скорост при тези обстоятелства биха били увредени и джантите на автомобила.Заключението на в.л. не е оспорено от жалбоподателя, данните относно състоянието на пътя се установяват от показанията на разпитаните свидетели и представения протокол, поради което възраженията на ответника за недоказаност на причинна връзка са неоснователни.Следва да се отбележи че  спукване на гумите може да се дължи на много други причини, но по делото не са въведени твърдения нито са представени доказателства създаващи индиции за такива и изключващи по категоричен начин посочения начин на настъпване на вредите.В обобщение съдът приема наличието на причинна връзка между бездействие на служители на Община Кюстендил във връзка с отстраняване дупка на пътя и претърпените от ищецът В.М. имуществени вреди. При повреда на вещ е налице вреда която се остойностява със средствата необходими за поправка на вещта.С оглед заключението на в.л. следва, че тази стойност в случая възлиза на 97.00 лева.Свидетелят Г. М. потвърждава, че гуми са били поръчани от София.При доказана повреда на вещ представянето на доказателства за отстраняването на повредата не е обуславящо за претенцията за обезщетяването и, освен при твърдение, че вещта е била бракувана.Не се установява заплатените средства за отстраняване на вредата да са в по – малък размер. 

         

Относно твърдените неимуществени вреди претърпени от В.М..Съгласно чл.52 ЗЗД -Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.По справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволено увреждане, а и естеството и характера на страданията, за които се присъжда такова обезщетение.Не всяко неприятно усещане и чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези които справедливостта изисква да бъдат възмездени.( решение 1102-81-І).С посоченото решение е прието, че не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за неимуществени вреди за преживените страдания във връзка с наблюдаван палеж на лично имущество.Като изхожда от разбирането, че подлежащи на обезщетяване са онези неприятни изживявания, емоции и стрес характеризиращи се все пак с по – висок интензитет на засягане на емоционалното и психическо състояние и негативни емоции сравнимо с ежедневните които съпътстват социалния живот на всеки, свързани с провалени планове, очаквания, притеснения при повреда на вещи и счита, че  в разглеждания случай не са доказани такива.Не се установява притеснение от повреждане на чужд автомобил( принадлежащ на сина на ищеца) и други негативни емоции свързани с придвижване на автомобила за отстраняване на повредата и смяна на гумите други свързани с това неудобства, провалени ангажименти на ищеца, свързани с използването на автомобила и то с интензитет обуславящ обезщетяването им.За да подлежи на обезщетяване негативното емоционално и психологическо преживяване следва да е от такъв характер, да е непознато за индивида и поради това създаващо проблем за преодоляването му и предизвикващо поради това страдание.По делото е установено, че три часа след инцидента автомобилът е бил придвижен.Не може да се приеме че инцидента е довел до увреждане емоционалното и психическо състояние на ищеца до страдание подлежащо на обезщетяване.Неимуществени вреди – неудобства причинени от отнемане на свидетелство за правоуправление, свързани с посещения на институции, подаване на жалба и неприятното усещане от неправомерно накърняване на права от държавен орган за които сочи свид.М. свързани със съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не могат да се свържат с противоправното бездействие във връзка с отстраняване на препятствие повреда на общинска улица.Ако мислено се изключи наличието на дупка на пътя следва, че съставянето на акта и наказателното постановление не са обусловени от така създаденото положение  по никакъв начин.

            Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако пострадалият е допринесъл за вредите обезщетението може да се намали.По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже противоправно поведение на пострадалия намиращо се в причинно следствена връзка с причинените му вреди.Това поведение следва да се изразява в  извършването на определени действия или въздържане от такива действия, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Задължително условие за приложение на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. За да се приеме правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и каузално да го е обусловил. На следващо място, основание за намаляване на обезщетението по силата на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могло да бъде и противоправно поведение на увредения, при което се нарушава императивна правна повеля - забраняваща или заповядваща правна норма. Накрая, обезщетението за вреди би следвало да се намали и когато без да е нарушил правна норма, пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила ( решение № 312 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008 г., II г. о.).

Възраженията в случая се свеждат до твърдение за управление на автомобила с несъобразена с факторите по чл.20, ал.2 ЗДвП и те са относими към претенцията на ищеца В.М., която съдът приема за неоснователно поради липса на доказателства за претърпени неимуществени вреди.Ето защо обсъждане на възражение за съпричиняване е безпредметно.

            По отношение на ищеца В.М. не се твърди и не се установява съпричиняване доколкото не той е управлявал автомобила, а в предоставяне на технически изправен автомобил за управление на друго лице, за което няма спор, че е правоспособен водач няма нищо противоправно.Като собственик на автомобила по отношение на това лице би могло да се приеме съгласно чл.50 ЗЗД съпричиняване само при твърдение за неизправно състояние на автомобила, неизвестно на деликвента, намиращо се в причинно – следствена връзка с настъпилите вреди.Неправилното боравене с вещта – управлението и при евентуално нарушение на правилата за движение по пътищата не е основание за да се ангажира отговорността на собственика на автомобила.Такъв извод следва от даденото в Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС разрешение според което - ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане, като в случая изобщо не се твърди управлението на автомобила да е  по възлагане от ответника В.М..Според даденото в решение №309/13 от 04.06.2014г. тълкуване по гр.д.№1354/12г. ІV г.о -Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя.Ако лицето, упражняващо надзор, е единствено виновно за увреждането, както се твърди в случая тогава собственикът не носи отговорност по чл. 50 ЗЗД.

            По въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД в хипотеза, при която освен делинквента принос за настъпване на вредите има не увреденият, а трето лице; солидарно ли отговарят пред увредения делинквента и трето лице – съизвършител и може ли да бъде отхвърлен иска срещу някой от тях за обезщетяване на цялата вреда, поради това, че принос за настъпването има и другият е даден отговор в решение №146/28.05.2019г. на ВКС по гр.д.№4482/2018г.

            С посоченото решение е прието, че съпричиняването като основание за намаляване на дължимото обезщетение по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице тогава, когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия. Когато за настъпването на вредите има значение и поведението на трети лица, то това поведение не изключва отговорността на делинквента, освен ако напълно прекъсва причинната връзка между действията му и настъпилите вреди. Противоправното поведение на третите лица може да обоснове и тяхна отговорност (при съпричиняване без да е прекъсната причинната връзка с действията на ответника делинквент), доколкото за вредата, причинена от неколцина, отговорността е солидарна (чл.53 ЗЗД). Противоправното поведение на третите лице в такава хипотеза не съставлява съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. В същата хипотеза искът на пострадалия срещу делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде отхвърлен частично по съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица, защото при солидарните задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците (чл.122 ал.1 ЗЗД). Същото важи и когато пострадалият насочва претенцията си срещу възложителя на работата на делинквента. Последният не може да възразява за съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в отношенията между него, делинквента и третото лице, но не и в отношенията между отговорния за чужд дълг и пострадалия.

            Доколко поведението на водача на автомобила стои в причинна връзка с настъпилата вреда, е извън предмета на делото. Този факт не е правнорелевантен, тъй като по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД значение има само поведението на пострадалия, не и това на трети лица. Поведението на лицето, което е управлявало автомобила би имало правнорелевантно за спора значение само ако прекъсва напълно причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на ответника и причинените вреди на ищеца.При данни за настъпилия при дъждовно време инцидент, при липса на обозначаване на дупка с дълбочина 13 см. на пътното платно и липса на категорични доказателства, че при движение с по – ниска скорост водачът на автомобил би могъл да възприеме дупката и да я заобиколи или при преминаване през дупка с тази дълбочина при по- ниска скорост настъпването на такива увреждания е невъзможно, доводите изключващи отговорността на ответника не могат да бъдат преценени, като основателни.Доказателства за това, че при движение с посочената от в.л. скорост не е било възможно движението на автомобила да бъде блокирано на 500 м. не са представени.

            В обобщение, по изложените в отговор на оплакванията в жалбата съображения, съдът приема за доказан предявения от В.М. иск за заплащане на обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди настъпили при управление на автомобила му от друго лице и следствие на попадане в неотстранена и необозначена дупка на пътното платно, в гр.Кюстендил ведно със законната лихва считано от датата на увреждането станало на 29.07.2018г. дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

            Искът предявен от В.  В.М. за заплащане на обезщетение за претърпени от същия инцидент неимуществени вреди съдът намира за неоснователен.

            С оглед неоснователността на жалбата в частта и срещу постановеното по отношение на В.М. решение, на жалбоподателя разноски не се дължат.Същевременно, доколкото по делото е представено пълномощно за представителство от адвокат Е.Й. подписано както от упълномощителя така и от пълномощника, с отбелязване, че първият е  близък на основание чл.36 вр. с чл.38 Закона за адвокатурата, на пълномощника адв.Е.Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева с оглед действащата към момента разпоредба на чл.7 ал.2  т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Възражения за прекомерност на разноските за въззивното производство не са направени от Община Кюстендил.Следва да се потвърди първоинстанционното решение и в частта му относно присъдените на този ищеца деловодни разноски.Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна.Липсата на договор за правна помощ и уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. ( определение от 13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на ВКС І г.о, определение определение №515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г.).

            С оглед отмяна на обжалваното решение в частта му по отношение на В.М., разноски на този ищец за въззивното производство както и за първоинстационното не се следват.На Община Кюстендил следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство – съответна част от заплатената държавна такса или 25.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК.Юрисконсултско възнаграждение на Община Кюстендил в първоинстанционното производство не е определено и не е присъдено, при липса на искане за изменение на решението в тази част, въззивният съд не може да присъди такова.Други разноски не се следват – в първоинстанционното производство е заплатен от Община Кюстендил депозит за в.л. в размер на 100 лева, от което са и присъдени 50.00 лева, с оглед частичното уважаване на иска на В.М., като доколкото обстоятелствата по експертизата касаят и двата иска, липсва основание за присъждане на останалата част от платената сума.

              Водим от горното, съдът

                                                            Р        Е       Ш     И:

ПОТВЪРЖДАВА  постановеното на 30.01.2020г. по гр.д.№2103/2019г. решение на Кюстендилския районен съд, в частта, в която ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1 е осъдена да заплати на В.В.М., ЕГН **********,***, сумата от 97.00 /деветдесет и седем/лева, представляваща обезщетение за причинените на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК№ ***, собственост на ищеца, имуществени вреди - спукани две гуми от дясната страна на този автомобил, причинени от ПТП, възникнало на ул. „Чаталджа“, при управлението на автомобила от В.Й.М., ЕГН ********** *** в посока към с. Лозно   и преминаването през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно присъдените на В.М. разноски.

 

ОТМЕНЯ постановеното на 30.01.2020г. по гр.д.№2103/2019г. решение на Кюстендилския районен съд, в частта, в която ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1 е осъдена да заплати на В.Й.М., ЕГН **********,*** сумата от 500.00лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени негативни емоции, стрес, уплаха, психически болки и страдания в резултат на ПТП, възникнало на 29.07.2018г.,  в гр. Кюстендил, на ул. „Чаталджа“, при управление на МПС  марка „***“, модел „***“ с ДК№ ***, собственост на В.В.М., ЕГН **********, управляван от В.Й.М., ЕГН **********,***, по ул. „Чаталджа“, в посока към с. Лозно при преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането - 29.07.2018 г., както и в частта относно присъдените на това лице деловодни разноски, като вместо това постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В.Й.М., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата  до 500.00лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени негативни емоции, стрес, уплаха, психически болки и страдания в резултат на ПТП, възникнало на 29.07.2018г.,  в гр. Кюстендил, на ул. „Чаталджа“, при управление на МПС  марка „***“, модел „***“ с ДК№ ***, собственост на В.В.М., ЕГН **********, управляван от В.Й.М., ЕГН **********,***, по ул. „Чаталджа“, в посока към с. Лозно при преминаването на автомобила през необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 29.07.2018г.

 

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА В.Й.М., ЕГН **********,*** да заплати на Община Кюстендил разноски за въззивното производство в размер на 125.00 лева.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, адрес - пл. “Велбъжд“ №1   да заплати на основание чл.38 ЗА на адв.Е.С.Й., ЕГН ********** от КАК адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

      

    Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                                                                       Председател:

 

                                                                                     Членове:

 

 

             

 

           

            .