Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-Б въззивен
състав, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Магърдичян
Ивайло Димитров
като изслуша
докладваното от съдия Димитров ч. гр. д. № 4895 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е
по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление от 25.01.2021 г. по изпълнително дело № 20217900400052 на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, в
което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали приетите за събиране
разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лв., както и пропорционалната такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на
взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното
производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени до размера от 200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че
изпълнителното дело е с ниска фактически и правна сложност, а в срока за
доброволно изпълнение е погасил всички дължими по изпълнителния лист суми.
Взискателят по изпълнителното дело И.Г.Г., счита жалбата за неоснователна. Поддържа,
че освен молба за образуването на изпълнително дело, по искане на процесуалния
представител на кредитора е наложен запор на банковите сметки на длъжника, както
и е връчена покана за доброволно изпълнение, представляващи изпълнителни
действия, за които се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Частен съдебен изпълнител Р.М. е депозирал мотиви, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 47,33 лв. с
ДДС.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20217900400052
на ЧСИ Р.М., рег. №790 на КЧСИ, е образувано по молба от И.Г.Г., чрез адв. Б.В.,
за събиране на вземания от „Т.С.“ ЕАД, обективирани в изпълнителен лист от 30.12.2020 г., в общ размер на 763
лв. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие
от 05.01.2021 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили
адвокатско възнаграждение в общ размер на 400
лева (по 200 лв. за образуване и за водене на изпълнителното производство),
заплатени в брой, видно от отбелязването в договора. С молбата за образуване е
поискано налагане запор на банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД и който изпълнителен
способ не е спорно, че е довел до събиране на вземането на 12.01.2021 г.
На 11.01.2021 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 763 лв. –
присъдени разноски; 400 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на
взискателя; 291,65 лв. – такси по ТТРЗЧИ.
С обжалваното постановление от
25.01.2021 г. ЧСИ е оставил без уважение депозираното на 13.01.2021 г. възражение на длъжника
за намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар до сумата от 200 лв.,
дължим единствено за образуване на изпълнителното дело, и редуциране на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга.
На л. 17 от изпълнителното дело е
приложена сметка № 101871 от 26.01.2021 г., според която съдебният изпълнител е
определил върху размер на паричното вземане от 963 лв. пропорционална такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 96,30 лв. без ДДС (115,56 лв. с ДДС).
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за
сметка на длъжника.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай,
към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност
на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата
страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер.
В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително
дело. Същото не е спорно, че се дължи с оглед депозираната от адвоката на
взискателя молба за образуване на изпълнителното дело.
Разпоредбата
на чл. 10, т. 2 от НМРАВ урежда размера на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В
случая обаче по изпълнителното дело не се установява процесуалният представител
на взискателя да е осъществил процесуални действия, които да имат характера на
такива, за които да се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. Обективно не
е било необходимо предприемането на действия по удовлетворяване на паричното
вземане, тъй като е безспорно, че в срока за доброволно изпълнение са постъпили
суми от наложен запор по банковите сметки на длъжника. Извод в обратен смисъл
не следва от факта, че посоченият от взискателя в молбата за образуване
изпълнителен способ е довел до удовлетворяване на вземането му, доколкото
посочването на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата и е
условие за нейната редовност (арг. от чл. 426, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 1 ГПК), а
за нейното изготвяне и депозиране на адвоката се полага възнаграждение по чл.
10, т. 1 НМРАВ, но не и такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на
чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Следователно,
уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо единствено за
образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лева, като над този размер
до претендираните 400 лв. не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника.
При определяне размера на начислената от съдебния
изпълнител пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ, следва да се има предвид като база за изчисляването ѝ вземането
по изпълнителния лист и в него не се включват разноските за възнаграждението за
адвокат по изпълнителното дело, поради което таксата следва да бъде
преизчислена. Съгласно т. 26, б. „б“ от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв.
- 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.. Предвид че вземането, за което е
образувано изпълнителното дело, е в размер на 763 лв., то и дължимата такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ се равнява на 91,56 лв. с ДДС (76,30 лв. без
ДДС) и над този размер до посочените в сметка №101871/26.01.2021 г. 115,56 лв.
с ДДС, таксата следва да бъде намалена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника „Т.С.“ ЕАД постановление от
25.01.2021 на ЧСИ Р.В., рег. №790 на КЧСИ, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400 лв., както и по отношение на начислената
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – за разликата над 91,56 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.