Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV – 300 31.12.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и първи
декември, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното
от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2723 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, вр.
чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба на К.В.З. – ищец по иска, срещу Решение №260425/13.10.20г., постановено от Районен
съд Бургас по гр.д.№2355/20г. с което е отхвърлена предявената
от К.В.З., ЕГН **********,***,
молба за защита от осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Д.И.Г.,
ЕГН **********,***, чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и забрана на
ответника да приближава молителката, жилището й, местоработата й и местата й за
социални контакти и отдих за срок от 18 месеца; въззивницата е осъдена да
заплати на Д.И.Г. съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 лв., а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на
25,00 лв. Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата за защита да
бъде уважена.
Оспорва
се извода на съда за недоказаност на осъществено от страните фактическо
съпружеско съжителство в периода 08.01. – 17.04.20г. и в тази връзка се
изразява становище, че производството по делото е следвало да бъде прекратено
на това основание. На следващо място се обсъждат показанията на свидетелите,
посочени от двете страни, за да се формира извод, че твърденията за фактическо
съпружеско съжителство са верни. Гласните доказателствени средства се обсъждат
и за обосноваване тезата на ищцата за осъществено спрямо нея от ответника
домашно насилие – следене, писане на СМС-и, заплахи по телефона, както и
надраскване на личния й автомобил.
Препис от
въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника Д.И.Г.. В срока по
чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени
възражения. В тях се излагат съображения, споделящи изводите
на първоинстанционния съд. При обсъждане на свидетелските показания, както и
изявленията на ищцата в молбата за защита, се обосновава извод за липса на
фактическо съпружеско съжителство между страните и липса на осъществен акт на
домашно насилие.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд Бургас е образувано по повод предявената от К.В.З. против Д.И.Г.
молба за издаване на заповед за защита, от осъществено домашно насилие от
страна на ответника, с когото през периода 08.01.2020 г. – 17.04.2020 г. са били
във фактическо съпружеско съжителство. Твърди се, че след раздялата на
страните, ответникът извършил множество актове на психическо насилие: заплахи и
действия, с които е увредил нейно имущество. Така на 08.05.2020 г. около 15,00
ч. ответникът надраскал цялата лява страна на собствения й лек автомобил; на
13.05.2020 г. и на 15.05.2020 г. отправил заплахи за самоубийство, тъй като тя
не искала да живее с него. Това породило у молителката страх, че той ще посегне
и на нейния живот. В периода след 15.05.2020 г. ответникът постоянно й звънял
по телефона и й изпращал СМС-и със заплахи. Излага се конкретен случай на
21.05.2020 г., при който молителката управлявала лекия си автомобил, а
ответникът я следвал с неговия автомобил, отварял прозореца и й правел знаци с
ръка, че ще й отреже главата.
На
22.05.2020 г. около 01,00 ч. молителката била уведомена от органите на Първо РУ
– Бургас, че личният й автомобил е бил запален, като тя счита, че това е дело
на ответника, тъй като няма пререкания с други лица. Молителката заявява, че се
страхува за здравето и живота си и моли да бъде издадена заповед за незабавна
защита, с която ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея, както и да му бъде забранено да приближава до нея,
до жилището й, до местоработата й и до местата й за социални контакти и отдих.
Тези
обстоятелства молителката декларира и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Претендира да й бъде дадена защита срещу поведението на ответницата, което
според нея съставлява домашно насилие.
Ответникът
оспорва молбата за защита. На първо място оспорва твърдението на молителката,
че двамата са живели във фактическо съпружеско съжителство. Признава, че са
имали интимна връзка през посочения в молбата период, но заявява, че не е живял
в нейното жилище, а само е оставал понякога да нощува там. През целия период е
живял на постоянния си адрес, не е участвал в домакинството на молителката, не
е полагал грижи за нея и за жилището й, не я е подпомагал финансово. Поради
това ответникът счита, че не попада в кръга на лицата по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Ответникът
оспорва да е извършил посочените в молбата за защита актове на насилие.
Заявява, че на 08.05.2020 г. около 15,00 ч. е бил със свои приятели на различно
от посоченото в молбата за защита място, а на 22.05.2020 г. около 01,00 ч. се е
намирал в *** с компания. Заявява също така, че не е следил молителката след раздялата
им и не е търсил контакт с нея, поради което твърдяната от нея среща на
21.05.2020 г. изобщо не се е състояла. Според ответника описаните от
молителката актове не представляват домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
За
установяване твърденията на страните, в първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите М.В. – приятелка на молителката, К.С. – съсед на молителката, Х.С.
и Д.А. – приятели на ответника - всички без родство със страните.
Според
св. В., молителката и ответникът са живели заедно от м. януари 2020 г. до края
на м. април 2020 г. в апартамент на ***. Свидетелката многократно им гостувала –
в жилището имало вещи и на двамата. Твърди, че е чувала изявления и от двамата,
че живеят заедно като мъж и жена – в едно жилище. Според свидетелката, страните
правели всичко заедно - вечеряли, излизали на разходка, тренирали. След
раздялата им м. май 2020 г., ответникът започнал да следи молителката - по
заведения, с автомобила си; непрекъснато я заплашвал в социалните мрежи и по
телефона с СМС-и, ходил в дома й, и я заплашвал - понякога звънял по домофона,
а понякога бил пред вратата на дома й, но тя не му отваряла. Според
свидетелката, колата на молителката е била надраскана, а след това е била
запалена. Свидетелката заявява, че след раздялата с ответника молителката живее
в страх и има проблеми със съня, поради което е започнала да посещава психолог,
но и до момента не се е отърсила от травмата от психическия тормоз. Твърди, че
е виждала ответника да се занимава с детето на молителката - да рисуват заедно
и да решават задачи. Свидетелката заявява, че не се е интересувала и не знае
дали ответникът е подпомагал финансово молителката.
Свидетелят
С. установява, че познава страните от началото на годината, когато те са се
нанесли в кооперацията, но не ги е виждал да внасят или изнасят багажи. Многократно
(над 20-30 пъти) ги е виждал да излизат и да влизат в сградата сутрин и вечер.
Свидетелят заявява, че е влизал в дома им - виждал е там вещи на ответника –
парфюми и обувки, като впечатленията му са, че те живеят заедно. В средата на
м. април 2020 г., на рождения ден на молителката, свидетелят бил на терасата на
жилището си и чул К. да крещи на ответника да се махне от жилището й и от
живота й, като това много учудило свидетеля. 2-3 дни след Гергьовден, след
обед, свидетелят отново бил на терасата си и видял, че ответникът драска колата
на молителката с остър предмет, като колата била спряна пред кооперацията. Когато
К. слязла, свидетелят й казал какво е видял. Заявява случка на 12.09.2020 г.,
когато видял, че ответникът спрял колата си напряко пред колата на молителката,
паркирана пред кооперацията, след което форсирал колата си 2-3 пъти и тръгнал.
Според
свидетеля, молителката изпитва страх и не й приятно да се споменава името на
ответника, като след раздялата им тя се е променила и не е щастлива. По това
време молителката не била в автомобила си. Свидетелят твърди, че 2-3 часа след
като се е явил в съда на предходно заседание по настоящото дело, е бил нападнат
и ударен с юмрук в слепоочието от лице, което познава.
Свидетелят
А. заявява, че почти ежедневно се вижда с ответника, но никога не го е виждал
да има сериозна връзка. Ответникът не е казвал на свидетеля да има сериозна
връзка с молителката, в т.ч. и в периода от началото на настоящата година до м.
май. Ответникът му е казвал, че е имал чисто сексуални отношения с молителката,
както и с много други момичета, с които е имал интимни контакти през месеците
март, април, май и юни. Заявява, че през горепосочения период многократно се е
виждал с ответника (с изключение на м. януари и февруари), както и че го е
виждал с различни момичета през този период, но не го е виждал с молителката. В
процесния период е гостувал в дома на ответника, като не му е направило
впечатление той да не живее там.
Според
свидетеля на 18.05.2020 г. около 13,00 ч. Д.Г. е отишъл в неговия офис и
двамата били заедно до около 17,00 ч. – обикаляли с автомобила на Д., ходили да
обядват в Морската градина, след това отишли до дома на свидетеля и накрая
ответникът върнал свидетеля в офиса му. Свидетелят С. твърди, че от началото на
годината до м. май е посещавал дома на ответника няколко пъти, но не му е
правило впечатление той да не живее там или да липсват негови вещи. Свидетелят
заявява, че е виждал ответника с молителката само веднъж на заведение, като
ответникът не му е казвал, че се грижи за дете или че издържа финансово жена,
нито че планира да живее с жена извън ***. Твърди, че през периода от началото
на годината до м. май Д.Г. е имал неангажиращи отношения с различни момичета.
Свидетелят
заявява, че вечерта на 20-ти срещу 21.05 - той, ответникът и още десетина
човека са били в семейна вила на свидетеля в *** и са празнували, преспали са
там и се върнали в *** на следващия ден. Свидетелят заявява, че не си спомня
точно датите, но със сигурност помни, че е било четвъртък вечер, когато са били
в ***. На следващия ден Д. бил задържан във връзка с палеж на автомобил, който
е станал, докато те са били в ***.
По
делото е представена разпечатка от кореспонденция чрез СМС, водена между
молителката и ответника. Доколкото свидетелят С. сочи, че телефонния номер на
ответника е **********, а видно от разпечатката от този номер изхождат
съобщенията, за които ищцата твърди че са й изпратени от ответника, въззивната
инстанция намира, че това доказателство следва да бъде кредитирано в съвкупност
с останалите доказателства по делото.
Представени
са и издадено от психолог удостоверение, съгласно което считано от 05.06.2020
г. К.З. два пъти седмично посещава психолога, тъй като страда от психична
травма – посттравматичен стрес вследствие на отношенията й с Д.И.Г. и осъщественото
от него насилие, като са приложени и касови бележки за заплащане на суми за
посещения при психолог през периода 10.06.2020 г. – 02.10.2020 г., но според
съда същите не доказват твърденията на молителката, че на посочените в молбата
дати ответникът е осъществил твърдяните актове на насилие спрямо нея.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с
което молбата следва да бъде уважена.
Според
легалната дефиниция на чл.2, ал.2 ЗЗДН, домашно насилие
е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Законодателството
и в частност Законът за защита от домашно насилие не дефинира понятието
„фактическо съпружеско съжителство“. В практиката си съдилищата в Република
България приемат че такова е налице, когато мъжа и жената живеят в едно жилище,
имат общо домакинство, оказват си един на друг грижа, материална и емоционална
подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, споделят едни и същи интереси и
ценности. Или отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се
различават от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че
отношенията между тях са като между съпрузи.
Наличието на
фактическо съжителство е въпрос на преценка на фактите и обстоятелствата за
всеки конкретен случай. В настоящото дело за установяването на това спорно
обстоятелство освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, ищцата ангажира
показанията на свидетелите С. и В.. Въззивната инстанция намира, че от
декларираните в декларацията изявления и от показанията на тези свидетели може
да се направи извод, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство.
Свидетелите установяват, че в жилището на молителката е имало и вещи и дрехи на
ответника. Свидетелката В. заявява, че е чувала от двамата изявление, че живеят
заедно; те прекарвали времето си заедно – на разходка, тренировки. Свидетелят С.
– незаинтересован от изхода на спора съсед, който има непосредствени и
постоянни наблюдения установява, че ги е виждал много пъти заедно да излизат и
да се прибират в жилището на молителката.
Тези показания не
се опровергават от показанията на свидетелите А. и С., които свидетелстват за
отрицателни факти – че не знаят, че не са чували ответникът да има по-специална
връзка с ищцата и че живее с нея. В тази връзка показанията им се опровергават
от съдържанието на представената по делото смс-кореспонденция, която сочи, че
ответникът е имал специални чувства към ищцата, уверявал я е, че е единствена и
настоявал е връзката им да продължи.
При тези данни, за
целите на настоящото производство, въззивната инстанция намира, че между
страните е било налице фактическо съпружеско съжителство, даващо възможност на
ищцата да търси защита от домашно насилие.
Според
нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства, дори
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение за
съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност на
твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от
случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която
присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие
на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на
пострадалия се придава значението на оборима презумпция. Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите, когато липсват други
доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната страна представи
доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията следва да се
преценява на база всички доказателства по делото.
Бургаският
окръжен съд намира, че ангажираните от ответника гласни доказателствени
средства не опровергават твърденията, изложени от молителката в декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН и гласните доказателствени средства, ангажирани от нея чрез
разпита на свидетелите В. и С.. Твърденията, че ответникът е надраскал колата
на ищцата се потвърждават от него в кореспонденцията им в Instagram и от показанията на св.С. – пряк очевидец
на случилото се.
Твърденията,
че ответникът отправя заплахи към ищцата, освен от декларацията и показанията
на св.В., се установяват от представената по делото и неоспорена откъм
авторство смс - кореспонденция. Тук следва да се каже, че съдържанието на
кореспонденцията сочи, че ответникът в желанието си да възобнови отношенията си
с ищцата е отправял изявления за самоубийство. Макар тези заплахи да не са
насочени срещу телесната неприкосновеност на молителката, настойчивостта, упоритостта
и честотата им, съдържащите се в тях отчаяни призиви и осъщественото физическо
преследване – с автомобила и пред жилището, могат да се квалифицират като
психическо и емоционално насилие. Хронологически от кореспонденцията се
установява, че поради неотзивчивостта на ищцата, поведението на ответника е
ескалирало в психически заплахи срещу нея „вече не съм ти приятел… вече не ти
мисля доброто“.
Така
въззивната инстанция намира, че от представената и необорена декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, свидетелските показания и писмените доказателства се
установяват твърденията на молителката за осъществено спрямо нея домашно
насилие, създаващо създават стрес, уплаха и негативни емоции, които независимо
от тяхната продължителност във времето, по легалната дефиниция на чл.2 ЗЗДН
съставляват психическо и емоционално насилие. За пълнота следва да се каже, че
дори опитът за такова насилие се санкционира от нормите на Закона.
При
определяне на мерките за защита, които с оглед характера на производството - спорна
съдебна администрация, съдът служебно следва да прецени, следва да се вземат
предвид личността на извършителя и пострадалия, интензитета на насилието,
възможността то да продължи и последиците върху пострадалите лица. В настоящия
случай въззивната инстанция намира, че не се касае за инцидентна проява, а за
ескалиращи във времето действия, характеризиращи се с настойчивост и
постоянство. Това е довело до необходимост на ищцата да потърси специализирана
психологическа помощ.
Ето
защо, съобразно установените факти и направените изводи, въззивната инстанция
намира, че е осъществено домашно насилие налага прилагане както на най-ниската
по степен мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие, така и мярката по чл.5, ал.1,т.3 ЗЗДН – забрана на молителя да приближава ищцата, жилището, местата й за отдих и
социални контакти за срок от една година и кумулативната мярка по чл.5, ал.4 – налагане
на глоба в минимален размер от 500 лева.
Предвид
уважаването на молбата, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати държавна такса, в размер на 25.00 лева за подаване на молбата
и 12.50 за въззивно обжалване – общо 37.50 лева по сметка на Бургаски окръжен
съд.
В
полза на въззивницата не следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски, т.к. не се представят доказателства такива да са направени.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260425/13.10.20г., постановено от
Районен съд Бургас по гр.д.№2355/20г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА
на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, в полза на К.В.З. ЕГН ********** ***, мерки за защита срещу Д.И.Г. ЕГН **********,***,
за осъществено на 08.05.2020 г., на 13.05.2020 г., 15.05.2020 г. и на
21.05.2020г. домашно насилие, като ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНИКА Д.И.Г. ЕГН ********** ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие.
ЗАБРАНЯВА
на ответника Д.И.Г. ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра
молителката К.В.З. ЕГН **********,***,
местоработата й и местата й за социални контакти, за срок от една
година.
НАЛАГА
на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН на Д.И.Г. ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
Д.И.Г. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бургаски окръжен съд държавна
такса, в размер на 37.50 лева.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.