№ 55
гр. Самоков, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870101096 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от Д. И. Б. с
ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********.Искът е на стойност 5
000лева и касае искане за установяване на клауза по договор за кредит между
страните за поръчителство за нищожна, като неравноправна и въз основа на
това изцяло прогласяване на нищожността на договора за кредит. В условията
на евентуалност се отправя искане само неравноправната клауза да бъде
обявена за нищожна.Твърдяната за неравноправна клауза е договорка
кредитополучателя да плати услуга поръчителство от партньор.Твърди се че
ГПР на разходите с добавянето на услугата е по-голяма от упоменатата в
договора за кредит и така потребителят е заблуден.Освен това тавана на ГПР
съгласно ЗПК бил надминат.
Ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Касае за иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11
ЗПК вр. чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане, по договора за кредит между страните,
като основното искане е за прогласяване нищожността на целия договор за
кредит.
На 26.9.2023г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор
за кредит с номер 1289703, по силата на който са му предоставени в
собственост заемни средства в размер на 5000,00 лева, при фиксиран годишен
процент на разходите - 49,66% .Едновременно с това бил сключен и договор за
1
гаранция между кредитополучателя и Мултитюд Банк в размер на 5050лева,
като последното дружество ставало поръчител на Б..
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от,
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно предствените договори за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
поръчителство от 5050лева.
Както правилно е отбелязано в исковата молба и според съда не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договорът за
потребителски кредит да е разписан действителния размер на Годишния
процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени огромните такси
за поръчителство с който ГПР надхвърля 100%.Това е заблуждаваща
търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук
до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.
22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса за поръчителство по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 3ПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва
да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за поръчител.
Възнаграждението за поръчител в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер па
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът за прогласяване
нищожността на двата потребителски кредита се явява основателен.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 250 лв.
2
разноски за държавна такса, както и сумата от 500лева за адвокатско
възнаграждение.Заплатеното възнаграждение от 1200лева се явява
прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото,
нито на правния интерес от 5000лева.Ако се използва като ориентир наредбата
за адвокатските възнаграждения по конкретно чл.7, ал.2, т.2 минималното
възнаграждение би било 440лева.Платената сума от 1200лева надвишава този
размер близо 3 пъти и възнаграждението се явява прекомерно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор за кредит с номер 1289703 сключен
на 26.09.2023г. между Д. И. Б. с ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Д. И. Б. с ЕГН
********** сумата от 690лева за процесуално представителство по делото и
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
3