№ 348
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение №46 от 08.02.2022 г., постановено по гр.д. №31/2021 г. по
описа на Районен съд- С., е отхвърлен предявеният осъдителен иск от
Църковно настоятелство на храм „С.Т.“- А., с. Г., община С. срещу Н. Л. Д., за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7500 лева, с
която неоснователно се е обогатил, в качеството му на църковен настоятел и
касиер на манастир „Св. Т.“- А., с. Г..
Недоволен от постановения съдебен акт, ищецът в първоинстанционното
производство е подал въззивна жалба, с която прави оплаквания, че
обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод, че по делото не е
доказано неоснователното обогатяване от страна на ответника. Отправено е
искане за отмяна на обжалвания акт.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 258, ал. 1 ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от лице с
интерес от обжалване като разгледана по същество, тя е неоснователна.
Настоящият съдебен състав смята, че фактическата обстановка е правилно
отразена в решението на районния съд, като обобщена, същата се свежда до
1
следното:
Преди регистрирането на църковното настоятелство на храм „С.Т.“-А., с.
Г., са били събрани средства от основателите му в общ размер на 7486. 21
лева. Тъй като църковното настоятелство не е имало надлежна регистрация
към онзи момент, Й. М. и Н. Д. решили през 2013 г. да открият съвместна
спестовна сметка и срочен депозит, където да се съхраняват паричните
средства. Видно от приложените по делото писмени доказателства- договор
за съвместен срочен депозит и договор за съвместна спестовна сметка
“Многофакторен влог“ от 14.03.2013 г. се установява, че Н. Д. и Й. М.
съвместно са сключили договори с „У.Б.“ АД.
Видно от вносна бележка /л.19 от п. д./ се установява, че във връзка със
сключен договор за съвместна спестовна сметка “Многофакторен влог“,
влогодателят/Й. М. / е внесъл в банката на 14.03.2013 г. сума в размер на 1486.
20 лева. Посочената сума се съхранява по спестовна сметка IBAN:
*************************, открита и водена на името на двамата
влогодатели, като договорът е сключен за неопределен срок.
От приобщеното по делото вносна бележка/л. 18 от п. д./ се установява, че
във връзка със сключения договор за съвместен срочен депозит между Й. М. и
Н. Д. /в качеството им на депозанти/ и „У.Б.“ АД, Й. М. е внесъл на
14.03.2013 г. сума в размер на 6000. 01 лева, която сума е следвало да се
съхранява за срок от 6 месеца /до 14.09.2013 г./, по откритата депозитна
сметка IBAN: ************************. Депозираната сума е била
разпределена на равни части между двамата, които съгласно договора са
могли да действат заедно, лично или чрез упълномощен от тях
пълномощник.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното
първоинстанционно решение, което се обжалва изцяло е валидно.
При така установените по делото факти съдът намира предявеният иск по
чл. 59, ал.1 ЗЗД за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал. 1
ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се
защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер и е поставен на
разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не
може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг
иск /ППВС № 1/1979 г. /. Ето защо, доколкото по делото се установи, че има
сключен договор за влог между Й. М. и „У.Б.“ АД, то след като има друг
начин за търсене на защита, предявения иск се явява неоснователен.
Настоящият състав приема, че отношенията между страните по делото
2
сочат договорни отношения които се уреждат от правилата на чл. 250 и сл.
ЗЗД- договор за влог. Договорът за влог по своята същност е реален договор
и се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя
въз основа на постигнатото между страните съгласие, като влогоприемателя
се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя в уговорения срок
или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В
настоящия случай доказателства за предаването на вещите и приеманото им
от банката- влогоприемател е установено от представените писмени
доказателства от ищеца, като този факт не е оспорен и ответната страна по
делото.
Доколкото с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД се изключва приложението
на общия състав на чл. 59 ЗЗД, в случаите, когато е налице друг начин за
защита, то предявената претенция се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Крайният извод на районния съд се явява правилен, поради което
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд – потвърдено.
С въззивната жалба не се претендират разноски, поради което въззивния
съд не следва да се произнесе служебно по този въпрос.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №46 от 08.02.2022 г., постановено по гр. д.
№31/2021 г. по описа на Районен съд- С..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3