Р Е Ш Е Н И Е
№ 381 /18.12.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и
двадесета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя
административно дело № 352 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодек (АПК) във връзка с чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците и е образувано
по жалба на „Емилия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“25-ти септември“, № 15,от С.Г.Т., подадена чрез адв.С.Ж., срещу
Решение към MRN19BG002005021894R9/17.12.2019г. с рег. № 32-178264 от 23.06.2020г.,
издадено от С. Т.-директор на
Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, с което е увеличена
митническата стойност и дължимите държавни вземания за стоки по митническа
декларация MRN19BG002005021894R9/17.12.2019 г. на основание чл.74, параграф 2,
б.“б“ от Регламент 952/2013 във вр. с чл.140 от Регламент 2015/2447, с което е
определено допълнително мито от 888,39 лв. и данък добавена стойност от 1658,33
лв. или общо сума за внасяне от 2 546,73
лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.
Счита, че решението е необосновано, недоказано и че не е спазена процедурата по
увеличаване на митническата стойност. Оспорва приложимостта на § 1 , т.40 от
Закона за митниците, въвеждащ понятието „справедливи цени“, понеже разпоредбата
е нова, публ. в ДВ, бр. 102 от 2019 г. и е в сила от 01.01.2020 г., а митническата
декларация, с която е осъществен вноса е от 17.12.2019г., т.е. преди влизането
в сила на нормата. Счита, че неправилно митническата стойност е определена на
килограм стока вместо на единична бройка, тъй като в случая стоките са
индивидуално определени и имат стойност на единица бройка. Възразява, че в
решението нямало мотиви и доказателства, че така определените „справедливи
цени“ касаят „сходни стоки“. Жалбоподателят представил на митническите органи
фактура и платежни документи за заплащане цената на стоката, фактура за
транспортни разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност.
Счита, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност не
са надлежно мотивирани и възразява, че му е нарушено правото на защита, защото оспореният
акт не съдържал мотиви обосноваващи наличието на предпоставките за прилагане на
чл.74 параграф 2, б.“б“ от МК във вр. с чл.140 от Регламент 2015/2447 . В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа жалба и в
писмени бележки подробно излага съображенията си за това. Моли оспореното
решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Ответникът, директорът на Териториална дирекция
Северна морска, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Маринела Р.,
изразява становище за неоснователност ан жалбата и законосъобразност на
оспореното решение. В случая не се касаело за договорното стойност на внасяните
стоки, а за стойност, определена по т.нар.вторични методи по чл.74 от Регламент
952/2013г. Твърди, че административният орган е провел законосъобразна
процедура по оспорване на митническата стойност. Въпреки допълнително
представените от вносителя на стоките документи, съмненията на митническите
органи относно стойността на стоките не били отпаднали, поради което те
пристъпили към определяне на стойността по т.нар.вторични методи. Стойността на
стоките била определена съобразно справедливите цени за Европейския съюз, които
представлявали средностатистически стойности за целия ЕС. Когато стойността на
внасяните стоки била под 50 % от тези справедливи цени се обосновават
основателни съмнения у митническите органи. В тази връзка ответникът извършва
позоваване на решение на СЕС по дело 291/2015 г. В случая липсвала информация
за стойностите на идентични стоки, затова при определянето на митническа
стойност бил ползван следващия метод, при който за база са взети стойностите на
сходни стоки. По тези съображения счита, че процедурата е проведена
законосъобразно, моли жалбата да се отхвърли и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –Добрич извърши преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и намира следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е допустима като
подадена от лице с правен интерес в законоустановения 14-дневен срок за оспорване по
чл.149, ал.1 от АПК и е срещу годен за оспорване административен акт. Съгласно
чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, наричан за
краткост Регламент
(ЕС) № 952/2013, всяко лице има право да обжалва решенията на митническите
органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го
засягат пряко и лично. Оспореното решение е съобщено на Павлина Траянова,
упълномощена от дружеството-жалбоподател, на 20.07.2020г., видно от
уведомително писмо с рег. № 32-178756/24.06.2020г., а жалбата е постъпила в ТД
Северна морска на 27.07.2020 г.
От фактическа страна:
С
митническа декларация MRN19BG002005021894R9/17.12.2019 г. „Емилия“ ЕООД е
декларирало на режим „Допускане на свободно обращение“ митническо задължение за
внос на стоки от Китай, които са описани в шест позиции със следните тарифни кодове:
стока № 1 с тарифен код: 62045300, стока № 2 с тарифен код: 61062000, стока № 3
с тарифен код: 62021390, стока № 4 с тарифен код: 62044300, стока № 5 с тарифен
код: 61062000 и стока № 6 с тарифен код: 62029300.
Въз основа на декларацията
дружеството е внесло мито (А00) в размер на 182,13 лева и ДДС (В00) в размер на
339,99 лева.
Към митническата декларация са
приложени фактура № ІІТТ-ЕМІ-192874/09.12.2019г. за сумата от 858,20 USD, с условие на доставката CFR Варна, авиотоварителница МАWВ № 555-2245-6405, банков SWIFT за извършено плащане към изпращача от 11.12.2019г. на Райфайзен банка за сумата от 858,20
USD.
Митническите органи са поискали
обезпечение от 2151,10 лева с цел даване на разрешение за вдигане на стоките
като след представяне на обезпечението са извършили проверка на декларираните
стоки в склад на упълномощеното от жалбоподателя дружество „Спед Консулт“ ЕООД
с.Тополи. За проверката е съставен протокол
на 18.12.2019г. и са взети мостри от описаните в шест позиции стоки
На 19.12.2019г. на представляващ
дружеството-жалбоподател е връчено писмо с изх. № 32-369171/19.12.2019г.,
издадено от началника на МП Пристанище Варна, с което от вносителя на стоките
са поискани допълнителни документи.
В изпълнение на искането с писмо
с вх. № 32-372726 от 23.12.2019г. управителят на „Емилия“ ООД, С. Христова, е
дала пояснение, че разполага единствено с вече представените документи и е представила
необходимите декларации.
Със Съобщение с рег. № 32-8525/10.01.2020г., изготвено на основание чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 до „Емилия ЕООД, директорът на ТД Северна Морска е уведомил жалбоподателя, че след разглеждане на представените мостри от внесените стоки и документи към тях са възникнали съмнения, че декларираната стойност на стоките представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума. В съобщението е посочено каква е справедливата цена на ЕС за всяка стока от шестте позиции, каква е съответната подпозиция и какъв е кодът по ТАРИК.
Посочено е, че по този метод е
направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за
свободно обращение като за стоките на жалбоподателя, при което се установило,
че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло е основан
на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа
стойност на сходни стоки. Това обстоятелство пораждало съмнение за точния
размер на митническата стойност на стоките.
Посочено е, че съгласно чл.140, параграф 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако съмненията на
митническите органи не отпаднат стойността на внесените стоки следвало да се
определи по реда на чл.74, пар.2 б.“б“ от МКС въз основа на „договорната
стойност на сходни стоки“.
След анализ в националната база
данни са установени подадени митнически декларации от други вносители и от
същия вносител на сходни стоки в същия или приблизително същия момент в периода
17.09.2019-17.12.2019г., при което е извършено следното сравнение:
Стока № 1 „Дамска къса пола, плат полиестер“-20 бр.,
с бруто и нето тегло от 4 кг и декларирана митническа стойност от 2,12 лева за
1 бр. или 10,61 лв/кг, е сравнена с подобни стоки (поли за жени или момичета,
дамски поли от синтетика, поли за момичета от полиестер) декларирани по три други митнически
декларации, подадени на 17.12.2019г., на 11.12.2019г. и на 17.12.2019г. с митническа стойност
съответно 26,14 лв/кг, 34,36 лв/кг и 40,35 лв/кг.;
Стока № 2 Дамска плетена блуза
полиестер“-50 бр. и Стока № 5 „Дамска плетена блуза с къс ръкав полиестер“ -
278 бр., с бруто тегло 16 кг. и нето тегло от 14 кг и декларирана митническа
стойност от 1,94 лева за 1 бр. или 6,94 лв/кг, са сравнени с подобни стоки
(дамски блузи трикотаж синтетика), декларирани по една митническа декларация,
подадена на 28.11.2019г. с митническа стойност от 25,79 лв/кг;
Стока № 3 „Дамско палто полиестер“- 6 бр., с бруто
тегло от 20 кг. и нето тегло от 18 кг и декларирана митническа стойност от 6,12
лева за 1 бр. или 6,37 лв/кг, е сравнена
с подобни стоки ( палта за жени или момичета, дамски палта от синтетични влакна)
, декларирани по три други митнически декларации, подадени на 27.11.2019г., на 08.11.2019г.
и на 08.10.2019г., с митническа стойност съответно 16,99 лв/кг, 18,08 лв/кг и 18,34 лв/кг;
Стока № 4 „Дамска туника плат полиестер“- 12бр., с
бруто и нето тегло от 4 кг. и декларирана митническа стойност от 2,48 лева за 1
бр. или 7,43 лв/кг, е сравнена с подобни
стоки ( палта за жени или момичета, дамски палта от синтетични влакна),
декларирани по три други митнически декларации, подадени на 04.11.2019г., на 03.10.2019г.
и на 09.12.2019г. с митническа стойност съответно 25,85 лв/кг, 29,48 лв/кг и 30,01 лв/кг;
Стока №
6 „Дамско яке плат полиестер“- 162бр., с бруто тегло 162 кг. и нето тегло от
157 кг. и декларирана митническа стойност от 5,65 лева за 1 бр. или 5,83
лв/кг., е сравнена с подобни стоки ( якета от изкуствена материя за жени или
момичета, дамски якета от синтетични влакна) , декларирани по две други
митнически декларации, подадени на 27.11.2019г., на 08.11.2019г. и на 04.12.2019г.
с митническа стойност съответно 19,59 лв/кг и 33,44 лв/кг;
При това сравнение директорът на
ТД Северна Морска е приел, че следва да бъдат определени нови митнически
стойности, въз основа на които е изчислил допълнително мито от 888,39 лв. и
данък добавена стойност от 1658,33 лв. или общо сума за внасяне от 2 546,73 лева. Променени са и тарифните
номера на стока № 1 и № 4.
Съобщението е връчено на
05.02.2020г. на упълномощения представител на „Емилия“ ООД.
На 24.02.2020г.
дружеството-жалбоподателят е подало възражение, в което е оспорило извършеното
трансформиране на цената на стоките в килограми и промяната на тарифния номер
на стока № 1 и на стока № 4.
Оспореното
решение е издадено на 23.06.2020г. от С. Т.- директор на ТД Северна Морска.
Видно от мотивите, на решението определени за всяка от декрарираните стоки са
определени справедливи цени на ЕС, както следва за стока № 1- 36,97 лв/кг, за
стока № 2- 43,13 лв/кг, за стока № 3 – 30,37 лв/кг, за стока № 4 - 55,39 лв/кг,
за стока № 5 – 43,13 лв/кг и за стока № 6 – 37,20 лв/кг.
В решението са възпроизведени
фактическите констатации и правните квалификации, направени в съобщението от
10.01.2020г., въз основа на тях е е отказано приемането на митническата
стойност на декларираните стоки в митническата декларация MRN19BG002005021894R9/17.12.2019г.;
определена е нова митническа стойност на стоките: за стока № 1 - 130,80 лв., за
стока № 2 - 645 лв., за стока № 3 - 171,66 лева, за стока № 4 - 75,12 лв., за
стока № 5 - 3586,30 лв. и за стока № 6 - 2794,50 лв.; разпоредено е коригиране
на митническата декларация; определено е дължимото мито от 888,39 лв. и ДДС от
1658,34 лв., като от тези суми са приспаднати вече внесените от жалбоподателя и
е определено мито за доплащане в размер на 706,26 лева и ДДС за довнасяне от 1 318,35
лева, или общо 2024,61 лв. и е определена дата на възникване на митническото
задължение -17.12.2019 г.
Видно е, че задължението е
обезпечено от внесения депозит, който е в размер на 2152,10 лева, като е
разпоредено остатъкът да се върне след погасяване на задълженията.
По
делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
потвърждава обстоятелството, че в счетоводството на дружеството е отразено
плащането на цената по фактурата, приложена към митническата декларация.
Заключението не бе оспорено и съдът го приема като компетентно и обосновано.
По основателността на жалбата
Разгледана по същество, жалбата
е основателна
При така установената фактическа
обстановка и съобразно предмета на съдебната проверка по чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът приема следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от
Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7,
чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно,
оспореното решение на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е
издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал 1 и чл 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ,
вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му
правомощия.
Обжалваното решение е
постановено при липса на мотиви, при съществени нарушения на процесуалните
правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези от
европейското право.
Спорът между страните е формиран
по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са
процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“
от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland,
C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
По правило и съгласно чл. 70, §
1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени
в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС.
Освен това митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение
от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т.
20.
Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно
прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Съгласно чл. 74, § 1 от МК,
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70,
тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а)
до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. До приложение на чл. 74, § 3 от МК се
пристъпва при невъзможност стойността да се определи по § 2.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност
се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от
Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на
внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
В конкретния случай органът е
приложил чл. 74, § 2 от МК. Решението му е обосновано въз основа на направен сравнителен анализ на
база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната МД.
Митническите органи са индивидуализирали митническите декларации, послужили при анализа, чрез посочване на техния номер и дата, въз основа на които са извели изводите си, че внесените с тях сходни стоки са декларирани с по-високи стойности, от тези, декларирани от жалбоподателя. Декларациите са представени и по делото. От тях е видно, че всички останали декларирани стоки от други вносители са на значително по-висока митническа стойност.
В случая обаче липсват данни за търговската
марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. В решението
не са изложени съображения дали административният орган приема, че сравняваните
стоки с идентично качество и търговско равнище, дали декларираният внос касае
внасяне на сходни количества, за да се обосноват средностатистическите цени за сходни стоки и
да се приеме, че стоките, внесени от жалбоподателя за със занижени цени.
В писмо рег. № 32-8525/10.01.2020г.
митническите органи са изложили подробно обстоятелствата, породили съмненията в
действителността на договорната стойност. Посочено е, че вносителят не
представя допълнителни документи, които са му били изискани, в подкрепа на
декларираната митническа стойност, няма договор между изпращача и вносителя за
конкретната сделка, в представената фактура няма посочени условия, начин на
плащане, марки на стоките или качество, не е отразена стойността на транспорта
в транспортния документ в авиотоварителницата, което не дава възможност да се
оцени доколко справедливо е оценен във фактурната стойност на стоките.
С горните обстоятелства жалбоподателят е бил запознат в съответствие с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
Макар че дружеството-жалбоподател е уведомено по реда
на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова
митническа стойност на стоките, то не е било информирано за конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било информирано за
ползваните от органа други митнически декларации (такива на трети лица) за
свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са
ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. Уведомено е
единствено за номера и датата на ползваните декларации, но няма данни да е
разполагало с достъп до тях, за да направи възражения свързани със цените на сравняваните стоки,
качество, количество и т.н.
По този начин оспорващото
дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства,
релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки.
Основание за този извод дава
обстоятелството, че митническите декларации, от които митническите органи са
ползвали декларирани цени от трети лица, не са се съдържали и в
административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се
представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от
компетентните структури на Агенция "Митници". Така посоченото
обосновава извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като
незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на защита на лицето преди
вземане на неблагоприятно за него решение - по аргумент от решението на СЕС по
обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
Не са изложени и съображения
защо се променя кодът по ТАРИК на стока № 1 и № 4, както и подпозицията. В тази
връзка е извършено единствено описание на взетата мостра, но така установените
факти не са обосновани с необходимост от промяна на декларирания код.
Възможността на митническата
администрация да определя друга митническа стойност на внасяните стоки, когато
се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена
или платима сума по реда на чл. 70 от МК е законово установена, но митническият
орган не е мотивирал решението си. В решението не са изложени мотиви при
прилагането на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, че стоките,
произведени в същата държава, че имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение.
Понятията "идентични
стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т.
4) и т. 14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето
на митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични;
"сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при
прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата
на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
В случая е ползвана информацията
от внос на стоки също от Китай, но сред факторите, които определят дали стоките
са сходни, съответно и цените им, са качеството на стоките, репутацията им,
търговската марка, внесените количества. Извършено е сравнение единствено на
цените на сравняваните стоки, но не е извършен анализ относно наличие на данни
за производители, количество и качество на стоките по вноса, осъществен от
другите вносители, което обстоятелство е релевантно по арг. на чл. 141 § 5 от
регламента за изпълнение.
Липсата на такъв анализ разколебава
и становището на митническите власти, че декларираните от жалбоподателя стоки
са със занижени цени, тъй като е възможно качеството на стоките, внасяни от
другите вносители да е различно от качеството на стоките, внесени от жалбоподателя.
Разликата в цените на стоките, внесени от жалбоподателя с цените на стоките,
внесени от другите вносители, не е достатъчна сама по себе си за извеждане на
извод за декларирани занижени цени, което да бъде основание за увеличаване на
митническата стойност.
Затова се налага извода, че при определянето
на по-високата митническа стойност на описаните стоки в митническата декларация
на жалбоподателя, ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа
стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с
различно търговско равнище стоки, но без да извърши корекции съобразно
императивното правило на чл. 114, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, а това нормативно изискване е въведено да гарантира обективност при
определянето на реална митническа стойност, основа за митническото облагане. Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co.
Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г.,
Gaston Schul, C-354/09, EU: C: 2010: 439.
В хода на процеса ответникът не
представя доказателства за сходство на стоките по процесната митническа
декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също
търговско равнище и за количества. Върховният административен съд в свое
решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. д. № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със "сходни" стоки. Сходството в характеристиките и функциите на
остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в
тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради
което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата
стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е
решение 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2019; решение №
16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 8139/2019 г. /.
Основателно е и възражението в
жалбата, че процесните стоки са декларирани на брой, понеже така са договорени
и фактурирани, а „справедливите“ цени са определени на килограм. Не съществува,
нито математически, нито правен способ, който да направи съответствие между
цена на килограм с цена на брой. Самият факт, че „справедливите“ цени са на
килограм, а рискова прагова стойност е определена на база на тези „справедливи“
цени, само по себе си, не може да обоснове съмнения за цена на стока, която се
декларира на бройка.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки
и е определил нова такава съобразно митнически декларации на трети лица,
директорът на ТД "Северна морска" към Агенция "Митници" е
постановил незаконосъобразен административен акт.
При определянето на новата
митническа стойност не е спазен принципа на прозрачност, установен в чл. 12,
ал. 1 от АПК. В хода на производството пред административния орган
жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния
произход, производителя, датата на продажбата и т.н. и в този смисъл не е могъл
да ангажира адекватно защитата си. Единствено е бил уведомен за размера на определената
митническа стойност.
По така изложените съображения
съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението
на чл. 140 вр.чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74 параграф 2 буква
б) от МК, поради което като е определил митническа стойност, по декларация на
трето лице, без да извърши анализа съгласно чл. 141 параграф 1 от Регламента за
прилагане, директора на териториална дирекция /ТД/ "Северна Морска" е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на правния спор и
с оглед своевременно направеното с жалбата искане за присъждане на разноски,
съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на
оспорващият направените и доказани съдебно деловодни разноски в размер на 50
лева платена държавна такса (л.9), депозит за вещо лице от 200 лева и платено
по банков път адвокатско възнаграждение от 360 лева (л.204).
Мотивиран така и на основание
чл. 172, ал. 1 и, ал. 2, във вр. с чл. 143, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Емилия“ ООД Решение
към MRN19BG002005021894R9/17.12.2019г. с рег. № 32-178264 от 23.06.2020г.,
издадено от С. Т.-директор на
Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция
"Северна морска" в Агенция "Митници" да заплати на а „Емилия“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“25-ти
септември“, № 15, представлявано от С.Г.Т., сумата от 610 (шестстотин и десет)
лева – разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва
чрез настоящия съд пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: