№ 362
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500223 по описа за 2024 година
С решение № 5791 от 14.11.2023 г. постановено по гр.д. № 20221100111929 по описа
за 2022 година, Софийски градски съд е отхвърлил предявения от С. Я. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 111, комплекс „Ембаси суитс“,
сграда Ф2, ет.1, ап. 1 - адв. Б. Ч. против “БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, отрицателен установителен иск, с
искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата, не дължина
ответника сумата от 116 556, 43 лв. - главница, сумата от 49 166, 66 лв. - лихва в периода
07.04.2010 г. - 06.12.2011 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.03.2012 г., по
гр.д. 54 189/2011 г. на СРС, 123 състав, по твърдението на ищцата, че след съдебното
признаване на вземането, то е погасено по давност, на основание чл. 439 от ГПК вр. Чл.
110 от ЗЗД . С първоинстнационното решение, ищцата е осъдена да заплати на ответната
банка сумата от 300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба срещу така постановеното решение, в
която ищцата излага, че спорът е останал неизяснен от правна страна. Счита, че в
обжалваното решение неправилно е приложен материалния закон – чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
Поддържа становището, че решението е постановено в противоречие с ТР № 2/26.06.2015 г.
1
постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК при ВКС; ТР № 3/28.03.2023 г. постановено по
т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК при ВКС и ППВС № 8 от 18.11.1980 г. в сила до 26.06.215 г.
Поддържа се твърдението, че ищцата е посочила началния момент, от който е
започнала да тече погасителната давност и това е датата 05.04.2014 г. и до 05.04.2019 г. е
изтекъл срок, в който ответникът не е извършил действие, което да прекъсне или спре срока
на погасителната давност. Излага се, че първоинстнационния съд неправилно е възприел
фактите, на които е придал правно значение. Отправено е искане за отмяна на решението и
постановяване на акт по същество, с което искът да бъде уважен.
Ответната страна в исковото производство – Банка „ДСК“ в писмен отговор, също
счита, че спорът е правен. Посочва, че във въззивната жалба е въведено ново фактическо
твърдение за крайния момент на настъпване на погасителната давност. Счита, че не следва
да се допуска промяна във фактическите твърдения изложени в исковата молба. Моли съда,
да потвърди обжалваното решение, като съобрази, че перемцията и погатителната давност са
два различни института с различни правни последици. Посочва релевантна за спора съдебна
практика.
В съдебно заседание страните поддържат становищата изразени във въззивната жалба
и отговора. Претендират за присъждане на разноски както следва: въззивната
жалбоподателка за присъждане в полза на представляващия я адвокат, адвокатско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА, а ответника по жалбата,
който е и ответник и в исковото производството, претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Настоящият въвзивен състав, след като съобрази процесуалната норма на чл. 269 от
ГПК приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е
правилно и обосновано, предвид следното:
Ищцата, в исковата молба твърди, че е изтекъл срок, в който кредиторът по съдебно
признато вземане е бездействал и е настъпил правопогасяващ факт – изтекла погасителна
давност. В исковата молба е посочено, че началния момент, от който започва да тече
погасителната давност е 05.04.2012 г. когато е наложена възбрана върху имот собствен на
длъжника. След това действие, не е извършвано друго в продължение на две години, т.е. на
06.04.2014 г. е настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК. Ищецът е
поддържал становището, че в периода от 05.04.2012г. до 05.04.2017 г. погасителния
давностен срок не е прекъсван с действие на кредитора.
Ответната страна не оспорва фактите изложени в исковата молба, но въвежда
правоизключващи възражения основани на фактически твърдения за извършени действия, с
които срокът е прекъсван. Като такива посочва, следните: на 29.09.2015г. - искане за опис
2
и насрочване на публична продан на ипотекирания имот; на 08.10.2015г. - изготвена и
изпратена ПДИ до длъжника, която е връчена на 12.10.2015 г.; на 12.10.2015г. в Служба по
вписванията гр. Балчик е вписана възбрана с вх. per. №2445/12.10.2015г., акт 228, том 1
върху 1/3 ид. ч. от три броя ниви, находящи се в с. Църква, общ. Балчик; на 19.10.2015г. е
постъпила молба с вх. №889/19.10.2015г. от Банката за извършване на опис и насрочване на
публична продан на възбранените недвижими имоти; на 27.10.2015г. е извършен опис на
ипотекирания в полза на „Банка ДСК“ АД недвижим имот; на 10.02.2016г. е наложен запор
върху вземането на длъжника за рента до „Грийн Парк Инвест 2010“ ООД, а между
11.04.2016г. - 11.05.2016г. е протекла публична продан на ипотекирания имот; на
17.05.2016г. „Банка ДСК“ АД е депозирала молба за насрочване на нова публична продан на
имота; на 18.05.2016г. била насрочена публична продан на ипотекирания имот, която да се
извърши в периода от 27.06.2016г. до 27.07.2016г.; на 30.03.2017г. и 04.04.2017г. са
постъпили молби от взискателя за ново насрочване на публична продан на ипотекирания
недвижим имот; на 13.04.2017г. е насрочена публична продан за периода от 25.04.2017г. до
25.05.2017г.
Първоинстнационният съд е основал решението си на факта, че в релевирания от
ищцата период, погасителната давност е прекъсвана с действия извършени от съдебни
изпълнител, т.е. е приел правоизключващите възражения на ответната страна.
Пред настоящи съд спорът е правен и се заключва в това, че възивната инстанция
следва да формира собствени мотиви по въпроса, дали действията приети като
правоизключващи от първоинстнационния съд са такива, които по естеството си са годни да
прекъснат давностен срок и дали с извършването им е прекъснат срока на погасителната
давност. Между страните не е спорно наличието съдебно признатото вземане в размера
посочен в изпълнителния лист. Не е спорно, че е образувано изпълнително дело №
632/2012 г. по регистъра на ЧСИ Б. и извършеното на 05.04.2012г. действие - налагане на
възбрана върху ипотекирания имот, което безспорно /между страните и за съда/ прекъсва
давността. Изпълнителното производство е прехвърлено на ЧСИ Н., който на 15.09.2015г. е
образувал изпълнително дело № 332/2015 г. Същото прекратил на 28.01.2020 г. , на
основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК. На 07.12.2020 г. образувал ново изпълнително дело №
942/2020 г.
Между страните е спорно дали действията, които са извършени от ЧСИ Н. в периода
от образуване на изпълнително дело № 332/2015 г. до неговото прекратяване са прекъснали
срока на погасителната давност. Ищцата, сега въззивен жалбоподател счита, че след като
перемцията настъпва по право, то действията извършени от съдебен изпълнител след
настъпила перемция са недействителни и не могат да прекъсват давност. С това твърдение
оспорва възраженията на ответната страна, че в периода след 2015 г. действията на ЧСИ са
3
прекъсвали давността.
Погасителната давност (давностният срок) е времеви период, след изтичането на
който вземането, се погасява по давност. Когато вземането е погасено по давност,
длъжникът може да възрази срещу държавната принуда, която се осъществява от
способите на принудително изпълнение. Спорът за това, дали вземането е погасено по
давност или не е погасено по давност се решава от гражданския съд. Освен общите правила
на погасителната давност, които се съдържат в разпоредбата на ЗЗД, приложими към
настоящия спор са тълкувателни актове на ВС и на ВКС. От датата на съдебното
признаване на паричното задължение 06.03.2012 г. до датата на предявяване на иска –
11.11.2022 г. е изтекъл значителен период от време - повече от 10 години, в който освен
фактите, с което се обосновават правоизключващите възражения на ответника, следва да се
съобразява и задължителната сила на тълкувателните решения.
Страните не спорят, че извършените от ЧСИ Н. действия са такива, които биха
могли да прекъснат давност. Спорът е за това дали те са действителни, т.е. произвели ли са
прекъсване на давността, след като са извършени по перемирано изпълнително
производство. Това налага да се определи към кой момент е настъпила перемция и по двете
изпълнителни дела.
Първоинстнационният съд се е позовал на задължителна съдебна практика и е приел,
че независимо от изтичане двегодишен срок, в който не е извършено действие по
изпълнителното дело, извършването на такова след този срок не е недействително,
следователно е годно да прекъсне погасителната давност. Този извод е поставен за критичен
анализ във въззивната жалба, доколкото според първоинстнационния съд, независимо дали
изпълнителното производство е прекратено, когато има действие извършено от кредитора
по изпълнително дело, което перемирано това действие също прекъсва давността.
С тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по т.д. № 2 от 2002 г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015 г. От това
тълкувателно разрешение следва, че начален момент на погасителната давност може да е
само датата 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. на ВС.
Друг смисъл това тълкувателно решение не е дава, т.е. не променя константната съдебна
практика, според която действието, предприето от съдебния изпълнител по искане на
кредитора, което по своето естество си е годно да прекъсне давността, я прекъсва,
независимо, че изпълнителното делото е прекратено по силата на закона, на основание чл.
433, ал.1 т. 8 от ГПК.
4
В ТР № 2 от 26.06.2015 г. е даден отговор на въпроса от кога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.). Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Спорът пред въззивния съд обхваща и тълкуването на понятието „валидно
изпълнително действие“.
Според въззивния жалбоподател, изпълнително действие, което е извършено след
изтекъл двугодишен срок от предходно действие е невалидно, следователно не може да
прекъсне погасителната давност, дори и когато действието по правното си естеството
прекъсва давност. В мотивите към т. 10 от същото тълкувателно решение, ОСГТК приема,
че независимо дали има или няма акт на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Според
тълкуването, валидно е това изпълнително действие, което е извършено в срока, преди да
настъпи перемция по право.
Даденото от първоинстнационният съд разрешение на спора е на основата на
разбирането, че независимо от настъпилата по право перемция, ако са извършени действия,
с които се прекъсва давност, давността е прекъсната. Това разбиране води до извода, че
независимо дали определено действие се предприема по висящ изпълнителен процес или по
такъв, който е прекратен по силата на закона, то това действие винаги прекъсва давността.
В подкрепа на това разбиране е буквалния прочит на нормата на 116, б. „в“ от ЗЗД, според
която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Настоящият въззивен съд приема, че след като действието по принудително
изпълнение може да се предприеме само в изпълнително производство, то следва
изпълнителното производство да е висящо, т.е. да не е прекратено, вкл. и по силата на
закона.
Както при действието на Закона за давността /отм./, така и при действието на ЗЗД,
давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за
съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността
5
може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-
малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му
по друг начин. Според чл. 20 до чл. 23 от действащия от 1898 до 1950 г. Закон за давността,
тя се прекъсва по гражданска причина с подаване искова молба в съда, с призовка за
доброволно плащане или с налагане секвестър или възбрана, съобщена на лицето, срещу
което се иска да се прекъсне течението на давността. Тя не се счита прекъсната: ако ищецът
се откаже от иска си; ако заведеното производство се унищожи по причина на
прекратяването му в съда или по причина на непотърсването му в течение на 3 години;
както и ако искът се отхвърли. Давността също така се прекъсва по гражданска причина,
когато длъжникът признае правото на тогова, против когото тя е била започнала да
тече.Разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД е изключителна и поради това тя не може да бъде
тълкувана чрез аналогия на правото (analogia legis). В мотивите на ТР № 2/2013г. се
приема, че последиците от перемцията са - вдигане на наложените запори и възбрани, и
обезсилване на всички други действия. За правилното решаване на спора, следва да се
отговори на въпроса дали вдигането на запора и обезсилването на изпълнителните действия
имат обратно действие спрямо прекъсването на давността, т.е. тя се счита за непрекъсвана
или изначално невалидните правни действия изобщо не са могли да прекъснат давност.
Настоящият въззивен състав приема, че действия, които са извършени без основание
т.е. по прекратено по силата на закона изпълнително дело изначално са невалидни.
Обратното разбиране обезсмисля перемцията като дисциплиниращ изпълнението правен
институт и не е в съответствие с Конституцията Р България от 1991 г. Не може да се
приеме, че при действието на тази конституция, бездействието на кредитора в двугодишен
срок по конкретно изпълнително дело няма да има правно значение, след като давността се
свързва с бездействие на кредитора. В исковото производство давността се прекъсва с
предявяването на иска и тя спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за
събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа,
макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Т.е. на разположение на кредитора е достатъчен срок от време – в случая 5 годишен, ако той
извършва процесуални действия. Ако обаче, кредиторът се дезинтересира в продължение на
две години от изпълнителното производство, то той следва да понесе последиците от своето
бездействие. Тези последици не са свързани с давността, безспорно, защото не се погасява
правото му да търси изпълнение, но в негов риск е да прекъсва давността с валидни
процесуални действия.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
6
не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Затова и Постановление на Пленума на
Върховния съд № 8/1980г. е обявено за изгубило сила. Но не може да се приеме, че
бездействието на кредитора в изпълнителното производство ще изгуби значението си, ако
независимо от настъпилата перемция, кредиторът се актива в петгодишния срок и извърши
„в рамките на прекратеното изпълнително след неговото прекратяване“ /оксиморон/,
действие. Това разбиране нарушава процесуалният баланс за равнопоставеност на правните
субекти. Изпълнението на съдебно признатите вземания не е безсрочно, но може да се
превърне в такова, само ако кредиторът стане взискател. Когато изпълнителното
производство е прекратено, кредиторът не е взискател. Дисциплиниращият ефект на
двугодишния срок на бездействието, има отражение върху давността, макар и началният
момент на срока на погасителната давност да не се свързва с момента, в който изтича този
двугодишен срок. В конкретния случай, какви действия са извършени до 26.06.2015 г. няма
никакво правно значение, защото до тогава погасителна давност не тече – аргумент от
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. в сила до тази дата.
Към тази дата 26.06.2015 г. изпълнителното делото е висящо под № 20128560400632
пред ЧСИ Б.. На 06.08.2015 г. кредиторът е поискал продължаване на принудителните
действия по отношение на ипотекирания в негова полза имот. Едновременно с това искане е
поискал изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ Н.. С това действие, което по естеството
си е искане за образуване на изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност. На
29.09.2015 г. когато взискателят е поискал да бъде извършен опис и насрочване на публична
продан, давността също е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок. На
12.10.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. Действието
прекъсва давността. На 17.05.2016 г. взискателят е поискал да се насрочи нова публична
продан. На 04.04.2017 г.взискателят е поискал да се насрочи нова публична продан.
Изпълнителното производство е прекратено поради бездействие на взискателя в
продължение на две години, но преди да изтече пет годишната погасителна давност, на
17.12.2020 г., кредиторът отново е представил изпълнителния лист с молба да се образува
изпълнително дело. Молбата е регистрирана при същия ЧСИ Н. на 17.12.2020 г.
От анализа на процесуалното поведение на кредитора по образуваните изпълнителни
производства, се установява, че липсва период от време предвиден в разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД – 5 години, в който да се констатира бездействие на кредитора. Давностния срок
е прекъсван многократно. Длъжникът е участвал в изпълнителното производство.
Вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5791 от 14.11.2023г. постановено по гр.д. №
20221100111929 по опис на СГС за 2022 г.
ОСЪЖДА С. Я. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“
№ 111, комплекс „Ембаси суитс“, сграда Ф2, ет.1, ап. 1 - адв. Б. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на
“БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт по страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8