РЕШЕНИЕ
№ 3107
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от С. АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело №
20231110135238 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен иск на основание чл. 149 вр. чл. 140, ал.1, т.1 СК и чл.
142, ал. 1 от СК от ищцата С. Б. А., ЕГН: ********** срещу своя син Х. П. М.,
ЕГН:**********, издръжка в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ на месец,
включително и за една година назад от завеждане на исковата молба в съда (26.06.2023г.),
т.е. от 26.06.2022г.
В исковата молба ищцата твърди, че ответникът Х. М. неин син, който не се
интересувал от нея от години. Ищцата С. А. твърди, че се издържа от помощи и от
милостиня от хората, а родният син не желае да помага. Ищцата сочи, че живее във
фургон, оскъдно и няма други роднини, които да полагат грижи за нея. Ищцата претендира
ответникът да заплати направените по делото разноски.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отовор на исковата
молба от ответника Х. П. М., ЕГН:**********, който оспорва исканията на ищцата като
неоснователни и недоказани. Ответникът поддържа, че ищцата не е полагала нужната
родителска грижа, възпитание и издръжка, докато е бил непълнолетен -изпращала го е в
трудово-възпитателни училища, упражнявала е системен физически и психически тормоз.
След като ответникът Х. е навършил пълнолетие и се е преместил да живее при баща си,
ищцата и ответникът не са поддържали контакт. Ответникът твърди, че поведението на
ищцата С. А. следва да се квалифицира като силно морално укоримо и покриващо
критериите по чл. 151, ал. 1 СК за „тежко провинение“. Ответникът Х. М. поддържа, че
1
размерът на трудовото му възнаграждение не е висок, няма собствено жилище, имоти, както
и други приходи извън трудовите си доходи. Освен това, трудно покрива собствените си
елементарни нужди за живеене и поради това няма финансова възможност да заплаща
каквато и да е издръжка.
Ищцата не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Развива съображения в тази насока и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, като представя доказателства по делото.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено следното:
Съгласно предоставеното Удостоверение от НОИ – ТП София град с изх. №1030-21-
1139#1 от дата 14.08.2023г. ищцата С. Б. А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 523.04 лв.
Постъпил е социален доклад от Агенция социално подпомагане – ДСП Красно село с
вх. №308079 от 31.10.2023г. относно получаваните социални помощи от ищцата С. А. –
ищцата не е регистрирана и не е подпомагана от ДСП Красно село и не получава социални
помощи.
Ответникът Х. М. е представил в хода на делото като доказателство копие от
решение по дело за делба на съсобствен имот, от което е видно че ищцата С. А. притежава
6/180 идеални части от неподеляем недвижим имот със средна пазарна стойност на целия
имот в размер на 111091 лв.
В хода на делото е разпитан и свидетелят М. П.а М.а, която е кръвна сестра на
ответника Х. М.. Свидетелят потвърждава, че ищцата се е държала унизително с ответника
като дете, не се е грижила добре за него, изпращала го е да учи в трудово-възпитателно
училище.
Съгласно предоставената информация от НАП и от НОИ за осигурителния доход на
ответника Х. М., ответникът е декларирал осигурителен доход и доход от парични
обезщетения за периода месец юли 2022г. до месец август 2023г. общо в размер на 20
651лв., т.е. месечният му доход възлиза в размер на около 1700 лв. Ответникът е в
трудоспособна възраст, като в хода на делото е предоставил данни за влошено здравословно
състояние, като считано от март 2023г. ответникът Х. М. е в отпуск по болест с диагноза
Хепатит А, което налага често да ползва болнични.
Съгласно чл. 151, ал. 2 СК не може да търси издръжка лице, което се е провинило
тежко срещу онзи, който дължи издръжката,
Предвид всички доказателства по делото може да се направи извод, че ищцата С. А.
не е изпълнила задължението си като родител за възпитание, грижа и издръжка на
ответника, когато е бил непълнолетно дете. Ищцата е тормозила ответника психически и
2
физически, ответникът постоянно е бягал от дома си и като цяло ищцата се е
дезинтересирала от ответника. Това представлява тежко морално укоримо поведение на
ищцата С. А. като родител спрямо ответника Х. М.. За пълнота следва да се отбележи, че
ищцата не е съвсем без средства тъй като получава пенсия в размер на 523.04 лева.
В тази връзка, е налице основание по чл. 151, ал. 1 СК, поради което ищцата не може
да търси издръжка от ответника и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С
оглед изхода на делото, ищцата С. А. дължи заплащане на разноските, направени от
ответната страна, за което е представен списък по чл.80 от ГПК, но тъй като не е
представено доказателство за реално платена сума, а само за договорена, то претенцията за
разноски не следва да се уважи.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата С. Б. А., ЕГН: ********** срещу своя син Х. П.
М., ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 149 вр. чл. 140, ал.1, т.1 СК и чл. 142, ал. 1
от СК за издръжка в размер на 350.00 лв. /триста и петдесет лева/ на месец, включително и
за една година назад от завеждане на исковата молба в съда (26.06.2023г.), т.е. от
26.06.2022г., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. П. М., ЕГН:********** за
присъждане на разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3