МОТИВИ
към Присъда № 35 на Самоковския
районен съд от 15.11.2019 г.
по НОХД № 327/2019 г. по описа на
същия съд
С
обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура Р.Л.В. *** е обвинен за
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което от фактическа страна се изразява в
това, че:
- на
31.08.2016 г. в с. М. ц., Община С., Софийска област, в гараж – негова
собственост, е държал, без да има надлежно разрешение, огнестрелно оръжие и
боеприпаси, а именно: огнестрелно оръжие – 1 бр. пушка марка „Z. B.
N.P”,
модел „B. 2”,
калибър 5,6 мм./22LR, със сериен номер 47250 и боеприпаси – 63 бр.
патрони, без марка, малокалибрени, кал. 5,6 мм./22LR,
както и че
- на
31.08.2016 г. в гр. С., в апартамент, находящ се на адрес ж. к. „Х. С.”, бл. .,
вх. ., ет. ., ап. ., е държал, без да има надлежно разрешение, огнестрелно оръжие
и боеприпаси, а именно: огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „B.”, калибър 6,35 мм., със сериен номер ..
и боеприаси – 6 бр. патрони, без марка, калибър 6,35 мм.
В хода на съдебните прения
прокурорът изразява становище, че от доказателствата по делото по несъмнен
начин се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението, в което е обвинен и че за това
престъпление следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност при
условията на чл. 55 от НК с налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца при приложение на чл. 66 от НК за отлагане на изтърпяването му за
срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.П.
изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият
да е извършил в с. М. ц. деяние, съставомерно като престъпление по чл. 339, ал.
1 от НК. Изтъква в тази връзка, че установяването на местонахождението на
пушката в гаража на подсъдимия не е достатъчно да обоснове извод за трайна
фактическа власт върху нея като съставомерен признак от обективна страна на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, нито извод за умисъл на подсъдимия за
извършване на това престъпление – от субективна страна. Алтернативно сочи, че
за деянието са налице основания за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Отправя
искане за оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият се солидаризира със
становището и искането на защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият заявява, че очаква да бъде признат за невинен и да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.В. притежава недвижим
имот в с. М. ц., Община Самоков, Софийска област, представляващ къща с дворно
място, в което има и гараж. Той е бивш служител на Министерството на отбраната
и като такъв е многократно служебно награждаван, включително и с огнестрелни
оръжия.
По сигнал, получен от св. Д.М. ***,
за това, че подс. В. държи в имота си в с. М. ц. огнестрелно оръжие, на
31.08.2016 г. в този имот било извършено претърсване. В хода на това действие
по разследването подсъдимият въвел разследващия полицай в гаража, находящ се в
имота и му показал 1 бр. пушка в платнен калъф, подпряна на южната стена на
постройката. Установило се, че това е пушка марка „Z. B.N.P.”, модел „B. 2”, със сериен № .., с поставена
оптика марка „M. 4x32”, като в нея имало
пълнител, съдържащ 2 бр. патрона, без надписи, тип „флоберков”, калибър 5,6 мм. В шкаф на южната
стена на гаража били открити две кутии. В едната от тях – пластмасова, сива на
цвят, с прозрачен капак с поставен стикер с надпис „50 броя малокалибрени
спортни патрони кал. 5,6 мм/22 LR Made in Bulgaria”, били намерени общо 37 бр. патрона, от които 29 броя
били с жълта метална гилза, с набита в дъното на гилзата буква „Е”, а
останалите 8 броя били с метална, тъмна на цвят гилза, без надписи. До
пластмасовата кутия се намирала картонена кутия с надпис „АО1-1-85” и в нея се намирали 24 броя
патрони с метална, тъмна на цвят гилза, без надписи. Описаните пушка и патрони
били иззети като веществени доказателства и това било отразено в съставения
протокол за претърсване и изземване, в който подс. В. вписал обяснение, че
намерената пушка е негова и му била подарена от бившия началник на РПУ –
Самоков Д.Я.преди няколко десетки години.
По-късно в същия ден било
извършено претърсване и в жилището на подсъдимия по постоянния и настоящ негов
адрес в гр. С. – ж. к. „Х. С.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. В хода на това
действие по разследването подсъдимият извадил от каса в спалня на апартамента и
предал доброволно на разследващ полицай от ОДМВР – София 1 бр. пистолет марка „B.”, със сериен № .., кал.
6,35 мм.,
с 1 бр. пълнител с 6 бр. патрони в него. Пистолетът и патроните били иззети
като веществени доказателства и това било отразено в съставения протокол за
претърсване и изземване.
От заключението по назначената в
досъдебното производство балистична експертиза се установява, че представената
за изследване пушка е марка „Z. B. N.P.”, модел „B. 2”,
калибър 5,6 мм/.22 LR,
със сериен № .., заводски произведена, технически изправна, годна за употреба
по предназначение и представляваща огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал.
1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ). Представеният за изследване пистолет е марка „B.”, калибър 6,35 мм, със сериен № ..,
заводски произведен, технически изправен, годен за употреба по предназначение и
представляващ огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Представените
за изследване патрони са, както следва:
- 63 бр. патрони, без
марка, малокалибрени, калибър 5,6 мм/.22 LR, заводски произведени, годни за
употреба по предназначение и представляващи боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал.
1 от ЗОБВВПИ.
- 6 бр. патрони в пълнител
към пистолет марка „B.”
със сериен № .., са калибър 6,35
мм., заводски произведени, годни за употреба по
предназначение и представляващи боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Към 31.08.2016 г. подсъдимият е
имал валидно издадено разрешение № 20160215969/28.07.2016 г. за носене,
употреба и съхранение на оръжие и боеприпаси, валидно до 27.07.2021 г. В анекса
към него за воденото на отчет оръжие на подсъдимия не са вписани пушка марка „Z. B. N.P.”, модел „B. 2”, със сериен № .. и пистолет
марка „B.”, със сериен № ...
Посоченият пистолет обаче бил
предмет на награда на подсъдимия съгласно Заповед № ОХ-162/04.09.1986 г. на
Министъра на народната отбрана на Народна Република България.
Подсъдимият Р.Л.В., ЕГН **********,
е роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***,
разведен, с висше образование, не работи – пенсионер. Същият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Осма, раздел ІV от
Общата част на НК.
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена от доказателствата, установени от
следните събрани в хода на съдебното следствие доказателствени средства:
- гласни доказателствени средства: показанията на свидетеля Д.М.,
дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия състав, както и показанията
на същия, дадени като свидетел пред друг състав на РС – Самоков на 28.03.2018
г. по НОХД № 629/2017 г. по описа на същия съд при предходното разглеждане на
делото и прочетени в хода на съдебното следствие по настоящото дело на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, а така също и показанията на същия,
дадени като свидетел на 31.08.2016 г. по ДП № 331/2016 г. по описа на РУ –
Самоков пред орган на досъдебното производство и прочетени в хода на настоящото
съдебно следствие на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;
показанията на свидетеля К.В.;
- експертно заключение на Н.В.Д. по протокол № 405/14.09.2016 г. за
извършена балистична експертиза, назначена по ДП № 331/2016 г. по описа на РУ –
Самоков, прието в хода на съдебното следствие пред настоящия състав по реда на
чл. 282, ал. 1 от НПК;
- писмени доказателствени средства по ДП № 331/2016 г. по описа на РУ
– Самоков, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК: протокол за
претърсване и изземване, съставен от разследващ полицай от РУ – Самоков на
31.08.2016 г. /л. 6-7 от ДП/ ведно с албум от фотоснимки /л. 8-10/ и протокол за претърсване и изземване,
съставен от разследващ полицай от ОДМВР – София на 31.08.2016 г. /л. 11-14/
ведно с албум от фотоснимки /л. 15-18/, по които извършените действия по
разследването са одобрени с определение № 101/01.09.2016 г. на съдия от РС –
Самоков по ЧНД № 371/2016 г. по описа на същия съд;
- писмени доказателства по ДП № 331/2016 г. по описа на
РУ – Самоков, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК: писмо
рег. № 225р-15801/17.10.2016 г. от Началника на 01 РУ – СДВР с приложения /л.
43-46/; писмо рег. № 225р-15802/17.10.2016 г. с приложение /л. 47-48/;
разрешително рег. № 1088, серия 323433, издадено на Д. Р. В. от Служба „КОС”
при 01 РУ – СДВР, със срок на валидност, последно продължен до 28.08.2017 г.
/л. 61/; Заповед № ОХ-162/04.09.1986 г. на Министъра на народната отбрана на
Народна Република България /л. 64/; други заповеди за награди и грамоти на
подсъдимия /л. 71-83/; справка за съдимост на подсъдимия /л. 122/; декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л. 123/;
- веществени доказателства, иззети с гореописаните протоколи за
претърсване и изземване и предявени по реда на чл. 284 от НПК.
Горепосочените доказателствени
източници са обективирани в доказателствени средства, събрани по предвидения в
НПК ред и по тяхното съдържание те са логични, безпротиворечиви и взаимно
допълващи се, поради което съдът ги кредитира. В частност, от съвкупната
преценка на показанията на свидетелите Д.М. и К.В., както и на съставените и
одобрени в пълно съответствие с процесуалния закон протоколи за претърсване и
изземване, еднозначно се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е
упражнявал на установените от разследването места фактическа власт върху вещи,
за които балистичната експертиза установява, че са огнестрелни оръжия и
боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.
Показанията на св. К.И. са изцяло
неотносими както в материалноправен аспект (за фактите от предмета на
доказване), така и от процесуално-правна гледна точка (с оглед преценка за
спазване на гаранциите за правото на защита на подсъдимия в досъдебната фаза на
наказателното производство). Обстоятелството, че към м. октомври 2016 г. подсъдимият е страдал
от остър бронхит, в каквато връзка св. И. е разпитан като свидетел по
досъдебното производство на 03.11.2016 г., няма никакво отношение към правото
на защита на подсъдимия, тъй като постановлението на разследващия полицай за
привличане на подсъдимия като обвиняем от 14.10.2016 г. е предявено на
подсъдимия на 15.11.2016 г., когато същият е разпитан в това му качество. Към
момента на предявяването на постановлението на подсъдимия не са налице данни
здравословното му състояние да е внасяло съмнение за възможността му правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
обяснения за тях по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 4 от НПК. Напротив,
подсъдимият, тогава в качеството му на обвиняем, е заявил, че разбира в какво е
обвинен, имал е упълномощен защитник и е дал обяснения, които константно поддържа
в следващите фази на наказателното производство.
Съдът изобщо не дава вяра на
показанията на свидетелите Д.Р., С.Т. и Д. А., както и на обясненията на
подсъдимия Р.В.. Детайлният и съвкупен анализ на тези гласни доказателствени
средства сочи, че съдържанието им се свежда до следното:
Свидетелят Р. познавал подс. В. и
св. Т., защото били съседи в гр. София и няколко пъти, включително и през
лятото на 2016 г.,
идвал в имота на подсъдимия в с. М. ц., за да извършва общи строителни работи.
На 30.08.2016 г. той тръгнал от гр. София за гората над с. М. ц., за да бере
там малини. В края на излета си, на връщане към селото, той намерил сред камъни
над селото чувал, от който стърчал калъф, а от него се подавал приклад на
пушка. Р. извадил пушката до половината от калъфа, видял, че е с оптика,
разбрал, че е истинска и се притеснил, но решил да я вземе, а като се сетил, че
подсъдимият е ловец, решил да му я остави в с. М. ц.. Когато стигнал до имота
на подсъдимия в селото, той заварил там св. А., който бил помолен от подсъдимия
да следи работата на непознати роми по покрива на къщата и в това време редял
дъски в двора. А. казал на Р., че в момента подсъдимият го няма и забелязал, че
Р. носи калъф с пушка. Р. се опасявал, че ще изпусне автобуса за Самоков и след
това – за София и влязъл в двора на подсъдимия, а оттам – и в гаража, където
оставил пушката и си тръгнал. Този ден той носел мобилен телефон, но не
разполагал с телефонния номер на подсъдимия и смятал да се свърже със свидетеля
С.Т., който бил по-близък със сина на подсъдимия и да му съобщи за намерената
пушка. Р. сторил това на следващия ден, а от своя страна Т. се обадил по
телефона на сина на подсъдимия в рамките на един - два дни и го уведомил за
предаденото от Р.. На сутринта след посещението на Р. в имота му, т. е. на
31.08.2016 г., подсъдимият влязъл в гаража си, видял, че до вратата е подпряна
пушка и му направило впечатление, че тя е от същия тип „флоберка”, каквато
притежава синът му, но че тази е с по-лош външен вид, а също така му направило
впечатление, че в калъфа има и патрони, което не било правилният начин за съхранение
на оръжие и боеприпаси за него. Затова той оставил патроните в шкафа, прибрал
обратно пушката в калъфа и отишъл да се обади по телефона на сина си, за да го
пита по каква причина се намира това оръжие в гаража му. По това време дошли
служителите на МВР, на които подсъдимият показал пушката и патроните.
Тази версия е очевидно нелогична
и неправдоподобна за твърде много и разнообразни конкретни обстоятелства.
Свидетелят Р., който не притежава разрешително за носене на оръжие, намира на
30.08.2016 г. пушка в гората, разбира, че е истинска и познавайки подсъдимия
като ловец, но – без да знае дали той се намира в имота си в близкото село Мала
църква – решава да тръгне натам носейки калъф с пушка, вместо да уведоми ако не
компетентните органи /защото например бърза да се прибере в София или по други
причини/, то поне подсъдимия /щом като, макар и необосновано, предполага, че
той се намира в селото/ за това къде, кога и при какви обстоятелства е намерил
оръжието. Пристигайки до имота на подсъдимия, Р. научава от А., че него го няма
и спокойно влиза с пушката в двора, а оттам – и в гаража през страничната задна
врата на това помещение. А., който е бивш военен и който се намира в имота,
защото бил помолен от подсъдимия да следи работата на бригада от непознати роми
по покрива, разпознава пушка в това, което носи непознатият за него Р., но не
обръща никакво внимание на новодошлия, нито на това дали той си тръгва с оръжието
или без него, или пък с други вещи от гаража. Р. пък, който бил така притеснен,
че носи пушката до селото, изведнъж се освобождава от всякакви свои притеснения
и въпреки че разполага с мобилен телефон, този ден изобщо не телефонира на св. Т.,
който да се свърже със сина на подсъдимия, а решава да стори това на следващия
ден, сякаш е оставил в гаража на подсъдимия не пушка, а малини от тези, които е
набрал в гората. Така на следващия ден пък Т. научава от Р. за намерената
пушка, но също не се впечатлява особено, а се свързва със сина на подсъдимия „в
рамките на около един ден” или „ден-два” според показанията му на ДП, приобщени
в хода на съдебното следствие чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК, които той заявява пред съда, че поддържа.
Принципно вярно е, че понякога
човешкото поведение не се отличава с особена логика и последователност и така съвкупността
от нелепи житейски обстоятелства би могла да се окаже злепоставяща за другиго,
без той да има субективно отношение към това. Изводите на съда за пълната
недостоверност на така поднесената му история обаче не се основават единствено
на анализ на изцяло нелогичните показания на свидетелите Р., А. и Т. за тяхното
поведение, а и на обясненията на подсъдимия за собственото му поведение,
оценявани в съвкупност с безспорното съдържание на писмени доказателствени
средства. Според обясненията на подсъдимия, на 31.08.2016 г. сутринта той видял
в гаража си пушка и като човек с безспорен опит с оръжията веднага разбрал, че
това не е „флоберката” на сина му, която била с по-хубав външен вид. Учудил се
също така, че в калъфа на пушката има патрони, което не било нито негова, нито
на сина му практика и побързал да извади патроните от калъфа и да ги сложи в
шкафа в гаража, но не сочи да е проверил дали и в пушката има патрони /тя е
иззета с поставен в нея пълнител с 2 патрона/. В тази ситуация, която в никакъв
случай не може да се определи като обичайна, подсъдимият искал да телефонира на
сина си, но бил изненадан от пристигането на полицейски служители, които
предприели претърсване в имота му. По време на претърсването подсъдимият оказал
пълно съдействие на разследващия полицай, като показал къде се намира пушката.
И изведнъж, при предявяване на протокола за претърсване и изземване,
подсъдимият сякаш „забравил” за необичайното според самия подсъдим „появяване”
на една непозната за него пушка в гаража му, а у него взела връх „оригиналната”
идея собственоръчно да впише в протокола, че пушката е негова и че му е подарък
от бивш началник на РПУ – Самоков, за да окаже по този начин някакво неясно
противодействие на лице, за което подозира, че недобросъвестно било подало сигнала
срещу него с цел изнудване. Онзи, който в хода на процесуално следствени
действия има субективни причини да смята, че е умишлено злепоставен с подхвърляне
на незаконно оръжие в ползвано от него помещение, би отразил по някакъв начин
тези свои съмнения в протокола, а вместо това подсъдимият твърди, че
изявлението му в протокола било нарочно невярно, а за целта, с която е сторил
това, дава пред съда неясни и объркани обяснения.
Изложеното дотук обосновава един
единствен извод – че поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетелите Р., Т. и А. са тенденциозни и нагласени в услуга на обясненията на
подсъдимия В., релевиращи една версия, която не може да се определи като
достоверна, а като само като защитна, поради което съдът в настоящия си състав
не ги кредитира с доверие.
При така установената
фактическа обстановка, правните изводи
на съда са следните:
Подсъдимият Р.Л.В. е осъществил
съставомерните от обективна страна признаци на престъпление по чл. 339, ал. 1
от НК, като на 31.08.2016 г. в с. М. ц., Община Самоков, в гараж – негова
собственост е държал огнестрелно оръжие – пушка марка „Z. B. N.P.”, модел „B. 2”, калибър 5,6 мм/.22 LR, със сериен № .. и
боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ – общо 63 броя патрони, без
марка, малокалибрени, калибър 5,6 мм/.22 LR, без надлежно разрешение.
Изпълнителното деяние на
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК във формата му на държане на огнестрелно
оръжие, респ. на боеприпаси за огнестрелно оръжие, се осъществява чрез упражняване
на фактическа власт върху такива предмети, без тя да се представлява по
необходимост непосредственото им физическо държане от дееца или физическо
присъствие на дееца в помещението или на мястото, където те се намират. Не е
необходимо и тази фактическа власт да е трайна, тъй като нейната продължителност
зависи от редица външни фактори, включително и от обстоятелствата по нейното
разкриване от компетентните органи. Достатъчно е за осъществяване на тази форма
на изпълнителното деяние деецът да разполага с възможност за достъп до предмета
на престъплението, която да му позволява свободно да упражнява своята
фактическа власт върху него съобразно волята си. Конкретният случай е именно
такъв – подсъдимият е държал огнестрелното оръжие и боеприпасите в гараж,
находящ се в негов собствен имот в с. М. ц., Софийска област, представляващ
къща с дворно място. Дали подсъдимият е бил единственото лице, което е имало
достъп до гаража, в случая е без значение с оглед събраните доказателства, тъй
като в протокола за претърсване и изземване от 31.08.2016 г., съставен за
извършване на това действие по разследването в имота му в с. М. ц., включително
и в гаража, подсъдимият еднозначно, ясно и недвусмислено е заявил, че иззетата
при това претърсване пушка е негова и му е подарена от бивш началник на РПУ –
Самоков преди няколко десетки години. Казано иначе, подсъдимият е имал достъп
до гаража си, който му е позволявал свободно да упражнява своята фактическа
власт върху пушката и върху патроните от съответния за нея калибър. Защитната
версия на подсъдимия, изложена по-горе, за това, че той няма отношение към упражняване
на фактическа власт върху намерените в гаража му огнестрелно оръжие и
боеприпаси, категорично не се възприема от съда, по вече подробно изложените
съображения.
От приетото заключение по
балистичната експертиза се установява, че гореописаната пушка е огнестрелно оръжие
по смисъла на чл. 4 от ЗОБВВПИ, а патроните са боеприпаси по смисъла на чл. 7,
ал. 1 от същия закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 50-60
и чл. 76 и сл. от ЗОБВВПИ разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси се изисква за всяко отделно оръжие. За пушка
марка „Z. B. N.P.”, модел „B. 2”, калибър 5,6 мм/.22 LR, със сериен № .. на
подсъдимия не е издадено такова разрешение. Боеприпасите са принадлежност към
оръжието. Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ тяхното притежание е допустимо в
определен брой за съответния вид оръжие. След като инкриминираните държани от
подсъдимия боеприпаси са от същия калибър, какъвто е и пушката, за която на
него не е издадено надлежно разрешение, се налага еднозначен и неопроверган от
доказателствата извод, че подсъдимият е държал и боеприпасите без надлежно
разрешение.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че държи огнестрелно
оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, предвиждал е
общественоопасните му последици, засягащи установения разрешителен режим за
дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, и е искал тяхното настъпване. Този
извод се налага от установените по делото обстоятелства, че подсъдимият е
държал оръжието и боеприпасите в гараж, находящ се в собствения му имот,
представляващ къща с дворно място в с. М. ц., а обсъденото по-горе писмено
изявление на подсъдимия в протокола за претърсване и изземване от 31.08.2016
г., извършени в този имот, че пушката е негова, е пряко относимо не само към
изводите на съда относно обективните признаци на престъплението, но и към
умисъла на подсъдимия при извършването му. За последен път следва да се
подчертае, че по вече изложените по-горе съображения съдът не кредитира
защитната версия на подсъдимия за начина, по който оръжието и боеприпасите са
се озовали в гаража му.
Ето защо съдът намира, че
подсъдимият Р.Л.В. е извършил престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, изразяващо
се в това, че на 31.08.2016 г. в с. М. ц., Община Самоков, Софийска област, в
гараж – негова собственост, е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно:
огнестрелно оръжие – 1 бр. пушка марка „Z. B. N.P.”, модел „B. 2”, калибър 5,6 мм/.22 LR, със сериен № .. и
боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ – 63 бр.
патрони, без марка, малокалибрени, кал. 5,6 мм./.22 LR, без да има за това надлежно
разрешение.
Доводите на защитника на
подсъдимия в хода на съдебните прения, че деянието на подсъдимия не е престъпно
с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, са неоснователни. Видът на
инкриминираното оръжие – дългоцевно (пушка), поразяващата му способност и
количеството на боеприпасите (63 бр. патрони) съвсем не определят деянието като
малозначително с оглед характеристиките му от обективна страна. Изрядната служебна
кариера на подсъдимия като бивш служител на Министерството на отбраната, както
и обстоятелството, че към датата на извършване на деянието той е притежавал
разрешение за носене, употреба и съхранение на редица други оръжия, също не
обосновават малозначителност на деянието му, а напротив – именно от личност с
такива характеристики е обществено очаквано най-стриктно да съблюдава
установения в Република България разрешителен режим за всяко оръжие, което е в
негова фактическа власт, а не да се надява на занижен контрол относно негово
незаконно оръжие мимо контрола, осъществяван върху законно притежаваните от
него огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
За престъпление по чл. 339, ал. 1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия за гореописаното престъпление съдът взе предвид
многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства – същият е на 67
години, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК, многократно е награждаван за принос
и заслуги към отбраната на страната. С оглед броя и характера на тези
обстоятелства и най-лекото наказание за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години, би се оказало несъразмерно тежко
за подсъдимия. Поради това и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” под установения специален минимум
на това наказание, като го наложи за срок от 3 месеца. Всеки по-висок размер на
наказанието „лишаване от свобода” на
подсъдимия, освен че би бил несъответен за постигане на целите на личната и
генералната превенция, би довел и до недопустимо от процесуална гледна точка
влошаване на положението на подсъдимия, тъй като настоящото производство е
образувано след отмяна в цялост на присъда № 8/28.03.2018 г. по НОХД № 629/2017
г. по описа на РС – Самоков по жалба единствено от подсъдимия, а с отменената
присъда за това престъпление на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 месеца.
Подсъдимият не е осъждан. Поради
това и като взе предвид, че за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо той да изтърпи наказанието
„лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Съдът намира, че това наказание
на подсъдимия за гореописаното престъпление и отлагането на изпълнението му на
основание чл. 66, ал. 1 от НК са справедливи и са от естество да постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 53, ал. 2, б.
„а” от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства 1 бр.
пушка марка „Z. B. N.P.”, модел „B. 2”, калибър 5,6 мм/.22 LR, със сериен № .. и
боеприпаси – 63 бр. патрони, без марка,
малокалибрени, кал. 5,6 мм./.22
LR.
Както вече се посочи, присъда №
8/28.03.2018 г. на РС – Самоков, Първи състав по НОХД № 629/2017 г. по описа на
същия съд, е отменена изцяло с
решение от 25.06.2019 г. по ВНОХД № 495/2018 г. по описа на Софийския окръжен
съд. Поради това в настоящото производство е задължен да се произнесе,
независимо от липса на протест срещу присъдата по НОХД № 629/2017 г. и по
обвинението на РП – Самоков съгласно обвинителния акт, по който то е образувано,
за деяние на подсъдимия, квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и изразяващо се в това, че на 31.08.2016 г. в гр. София, в апартамент,
находящ се на адрес ж. к. „Х. С.”, бл. ., вх. ., ет. , ап. , е държал, без да
има за това надлежно разрешение, огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно:
огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „B..”, калибър 6,35 мм., със сериен номер ..
и боеприаси – 6 бр. патрони, без марка, калибър 6,35 мм.
С посоченото огнестрелно оръжие
подсъдимият е награден със Заповед № ОХ-162/04.09.1986 г. на Министъра на
народната отбрана на Народна Република България. Поради това и с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗОБВВПИ инкриминираното деяние на подсъдимия с
предмет това огнестрелно оръжие е несъставомерно както от обективна, така и от
субективна страна като престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Както вече се
посочи, боеприпасите са принадлежност към оръжието и в конкретния случай са
били поставени /6 броя/ в пълнител в конкретния инкриминиран пистолет, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ не може да се обоснове
извод, че наградата с този пистолет не включва и находящите се в него
боеприпаси.
Затова съдът призна подсъдимия за
невинен в това на 31.08.2016 г. в гр. С., в апартамент, находящ се на адрес ж.
к. „Х. С.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. 6, да е държал, без да има за това надлежно
разрешение, огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно: огнестрелно оръжие – 1
бр. пистолет марка „B.”,
калибър 6,35 мм.,
със сериен номер .. и боеприаси – 6 бр. патрони, без марка, калибър 6,35 мм. и на основание чл.
304 от НПК го оправда по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК по
отношение на това оръжие и тези боеприпаси.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР – София сумата 114,91 лв., представляваща
направените на досъдебното производство № 331/2016 г. по описа на РУ – Самоков
разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената балистична експертиза.
На същото основание съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на РС – Самоков сумата 100 лв., представляваща
направените от бюджета на РС – Самоков разноски за възнаграждение на вещо лице
за явяване и защита на заключението по балистичната експертиза.
По изложените съображения съдът единодушно
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: