№ 112
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000052 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на ОБЩИНА КАВАРНА, представлявана от Кмета Е. Б., срещу
решение № 260106/01.11.2021г., постановено по т.д. № 254/2019г. по описа на
Добрички окръжен съд, в частта, с която общината е осъдена да заплати на
„ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД, и „ЕВРОБИЛД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, всички със седалище гр. София, участници и
съдружници в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, с код по БУЛСТАТ *********,
сумата 130 009.25 лв., представляваща част от дължимото плащане от
171 533лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за
изпълнение по Договор № BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013г. и
фактура № **********/11.12.2014г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.12.2019г., до
окончателното погасяване на задължението.
Поддържайки доводи за неправилност и необоснованост на решението
в осъдителната му част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се неправилно
приложение на материалния закон – чл. 306, ал. 3 от ЗЗД, допуснато при
формиране на правните изводи относно наличие на непреодолима сила, без да
1
е осъществено уведомяване от изпълнителя в десетдневен срок; сочи се
необходимостта от прилагане на сертификат от БТПП, едновременно с
изпълнение на задължение за уведомяване; релевира се довод за нищожност
на констативен протокол за удължаване на срока по договор за обществена
поръчка / какъвто документ не се намери по делото/ поради противоречие със
закона – чл. 43, ал. 2 от ЗОбП /отм./ в редакцията на разпоредбата, влязла в
сила на 07.01.2014г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез законен представител – кмет на община, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване в
осъдителната част, и е процесуално допустима.
Въззиваемите търговски дружества - „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД,
„РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД и „ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, всички
представлявани от адв. П.П. от САК, представя общ отговор в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по оплакванията на
въззивника.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се
поддържат.
В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за
служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, съдебният състав намира следното:
С искова молба на „Тим Технолоджи“ ЕООД, „Реставрация“ ЕАД, и
„Евробилд България“ ЕООД- съдружници в Обединение „Брегове“ ДЗЗД, по
която е било образувано т. д. № 239/2017г. по описа на Добрички окръжен
съд, ТО, са предявени частични осъдителни искове срещу Община Каварна,
за присъждане на следните суми: сумата 41 523.75лв., на основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща част от незаплатено
възнаграждение, цялото в размер на 171 533лв., претендирано като дължимо
за реално изпълнение на СМР по сключен между страните договор №
BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от 07.10.2013г.; законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
сумата 14 295 лв., представляваща част от дължима неустойка за забава в
размер на 142 944.17 лв. за периода от 11.01.2015г. до датата на подаване на
2
исковата молба. Предявен е и евентуален кондикционен иск за присъждане на
главница от 41 523.75лв., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1
и чл. 86 от ЗЗД.
С решение № 122/25.06.2018г. по т. д. № 239/2017г. по описа на
Добрички окръжен съд, ТО, всички осъдителни искове са отхвърлени като
неоснователни. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците с
въззивна жалба, по която е образувано в. т. д. № 502/2018г. по описа на
Варненски апелативен съд, ТО, като същото е потвърдено изцяло с решение
№ 1/02.01.2019г. Въззивното решение е влязло в сила на 18.02.2020г., когато с
определение № 80/18.02.2020г. по т. д. № 1128/2019г. по описа на ВКС, ТК,
II-ро т. о., същото не е допуснато до касационно обжалване.
В хода на процеса по частичните искове, с искова молба от
12.12.2019г. на „ТИМ Технолоджи“ ЕООД, „Реставрация“ ЕАД, и „Евробилд
България“ ЕООД, също като съдружници в Обединение „Брегове“ ДЗЗД, по
която е образувано т. д. № 254/2019г. по описа на ОС - Добрич, са предявени
осъдителни искове срещу Община Каварна за разликите над предявените
части от парични вземания за главница и неустойка в производството по т. д.
№ 239/2017г. по описа на Окръжен съд– Добрич до пълния размер на
задълженията. Производството по т. д. № 254/2019г. по описа на ОС – Добрич
не е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като преюдициалното
производство по частичните искове е приключило в рамките на периода, в
който в последващия процес е изпълнявана процедурата за двойна размяна на
книжа.
Въпреки изхода от спора по частичните искове в производството по т.
д. № 239/2017г., първоинстанционният ОС – Добрич е разгледал по същество
осъдителните искове за присъждане на разликите над отхвърлените части от
парични вземания до пълния размер на задълженията. С обжалваното
решение № 260106/01.11.2021г., като е прието, че от събраните доказателства
се установява възникване и съществуване на цялото претендирано от ищците
вземане в размер на 171 533 лв., / частичното съществуване на което е
отречено с влязлото в сила решение/ предявеният иск на договорно основание
е уважен в пълния му заявен размер. Община Каварна е осъдена за заплати
сумата от 130 009.25лв., представляваща част от дължимото плащане от
3
171 533лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за
изпълнение по Договор № BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01/07.10.2013г. и
фактура **********/11.12.2014г., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.12.2019г., до
окончателното погасяване на задължението. Искът по чл. 92 ЗЗД е отхвърлен
като погасен по давност и не е разгледан евентуалния кондикционен иск
поради уважаване на предпочитания иск за главницата.
Въз основа на посочената фактическа установеност, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, като
съображенията за този извод са следните:
Съгласно мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, при отхвърляне на частичния иск
като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за
останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.
Следователно силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане, т.е. това
решение се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на
непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите
факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - „обективните
предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване, че
правото никога не е съществувало или че е съществувало или че е
съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или
погасило към момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на
пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира
действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на
материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.
По т. 3 от същото ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016
г., ОСГТК, е прието, че когато между същите страни, на същото основание и
за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо,
останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков процес. В
4
този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал.
1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и
също основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане,
не е налице идентитет между двете дела. Необходимо е в първоначалната
искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а
в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга
част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право. В този
случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно
до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения
частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако първоначално
предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното
производство и да зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват
установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на
спорното право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен,
производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като
недопустимо, тъй като със сила на пресъдено нещо се отрича цялото спорно
материално право.
Отнесени към конкретния казус, дадените разрешения от ОСГТК на
ВКС, цитирани по – горе в мотивите, са директно приложими за преценката
относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната
част. На ОС – Добрич са били представени официално заверени преписи на
съдебни актове, от които се установява, че в предходен процес между същите
страни, с влязло в сила решение № 122/25.06.2018г. по т. д. № 239/2017г. по
описа на Добрички окръжен съд, ТО, са отхвърлени осъдителни искове,
представляващи безспорно частични такива спрямо искове по т.д. №
254/2019г. по описа на ДОС. Висящите осъдителни искове срещу Община
Каварна за присъждане на разликите над предявените части в приключилото
съдебно производство до пълния размер на задълженията е следвало да бъде
прекратено поради недопустимост на исковете, тъй като със сила на
пресъдено нещо е отречено цялото спорно материално право.
По изложените съображения, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1- во от
ГПК решение № 260106/01.11.2021г., постановено по т. д. № 254/2019г. по ОС
- Добрич, следва да се обезсили в обжалваната осъдителна част и да се
прекрати производството по недопустимите искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, както и производството
5
по евентуалния кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и акцесорен към него иск по чл. 86 ЗЗД, които са висящи, но не са
разгледани от първата инстанция поради уважаване изцяло на
предпочитаните искове, заявени на договорно основание.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 2
ГПК, сумата, която ищците дължат на ответната община за репариране на
разноски за първа инстанция е в размер на 4 616.50 лв., от които са присъдени
344.02 лв., следователно остават за присъждане 4 272.48 лв. За въззивна
инстанция въззиваемите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на
Община Каварна общо сумата 8 430.66лв., от която 5 000лв. – адвокатско
възнаграждение, и 3 430.66 лв. – заплатена държавна такса.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, I- ви състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260106/01.11.2021г., постановено по т. д. №
254/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която ОБЩИНА
КАВАРНА е осъдена да заплати на „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, и „ЕВРОБИЛД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, всички заедно участници и съдружници
в Обединение „БРЕГОВЕ“ ДЗЗД, с код по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Чавдар Мутафов“ № А,
сумата от 130 009.25 лв., представляваща част от дължимото възнаграждение
от 171 533лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
за изпълнение по Договор № BG161РО001/3.1-03/2010002-S-01 от
07.10.2013г. и фактура № **********/11.12.2014г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
10.12.2019г., до окончателното погасяване на задължението, и
ПРЕКРАТЯВА производството по осъдителните искове, предявени от
„ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, и „ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
ОБЩИНА КАВАРНА, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл.
266, ал. 1, чл. 55, ал.1, предл. 1 и 86 чл. ЗЗД, поради недопустимост на
исковете.
6
ОТМЕНЯ решение № 260106/01.11.2021г., постановено по т. д. №
254/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която ОБЩИНА
КАВАРНА е осъдена да заплати на „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, и „ЕВРОБИЛД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, направени по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 5 744.98 лв. съобразно уважената част от
исковете, на основание 78, ал. 1 ГПК.
В отхвърлителната част по осъдителния иск по чл. 92 ЗЗД, както и в
частта, с която ищците „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, „РЕСТАВРАЦИЯ“
ЕАД и „ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са осъдени да заплатят на ответника
ОБЩИНА КАВАРНА съдебно – деловодни разноски в размер на 344.02 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, първоинстанционното решение не е предмет
на инстанционен контрол и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТИМ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********, „РЕСТАВРАЦИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, и
„ЕВРОБИЛД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, да заплатят на
ОБЩИНА КАВАРНА, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Каварна, ул.
„Добротица“ № 26, представлявана от Кмета Е. Б., сумата 12 703.14 лв. /
дванадесет хиляди седемстотин и три лева и четиринадесет ст./,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции,
на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7