№ 1764
гр. Варна, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20253100502155 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:10 часа се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивната страна Т. С. Т., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. К. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована,
представлява се от юриск. С.Н., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. № 71290/15.08.2025г. от Т. С. Т., ЕГН ********** от гр.
Д.ч., чрез процесуалния представител адв. К. Д., срещу решение № 2706 от
16.07.2025г., постановено по гр. дело № 2145/2024г. на РС Варна, ХLVI-ти
състав, с което e отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Община
Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот с
идентификатор № *******, находящ се в гр. Варна, район Младост, СО „С.“, с
площ 789 кв. м., при посочени граници, ведно с изградената в имота жилищна
1
сграда с идентификатор № *******.1, със застроена площ 16 кв. м. и жилищна
сграда с идентификатор № *******.2, със застроена площ 8 кв. м., на
основание изтекла в полза на ищцата придобивна давност, чрез
осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене
/владение, упражнявано еднолично от ищцата в периода от 1985г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024г., към което е присъединено и
владението на родителите й, осъществявано в периода от 1960 г. до 1985 г./.
Въззивницата намира, че обжалвания съдебен акт е постановен при
неправилно приложение на закона /приложен е в неговия противопологжен
смисъл/, необоснован и несъобразен с приетите по делото доказателства,
както и в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че имотът никога не е
одържевяван, за да бъде заявен за реституция, както и че липсват данни кога е
включен в баланса на ОТКЗС. Счита, че имотът има статут на дворно място,
съгл. разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от ЗТСУ. Твърди, че владението на нейния
праводател е започнало от 1978г. и до настоящия момент не е отнемано или
смущавано. Оспорва чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ да съставлява придобивен способ.
Намира, че въззиваемата страна се позовава на неосъществен в нейна полза
фактически състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита, че към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ процесният имот не попада в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, а е
останал собствен на физическо лице в реалните му граници. В обощение
намира, че по отношение на процесния имот не е налице един от
кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а
именно – да е земя, попадаща в обхвата на земите по чл. 10 от ЗСПЗЗ. Поради
това и с влизането в сила на ПНИ /28.01.2011г./ общината не е станала
собственик на имота при условията на 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1от
ЗСПЗЗ и съотвено нормата на & 1 от ЗДЗС е неприложима. Отправеното
искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и за присъждане на стоР.те
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на стоР.те разноски пред въззивната инстанция. В пространно
изложение са описани различните законови хипотези за изграждане на
сезонни постройки на земя, представляваща държавна собственост. В
обобщение сочи, че издаденото на наследодателя на въззивницата разрешение
за строеж № 455/24.11.1978г., не обосновава извод, че същото е издадено за
имот, който е в строителните граници на гр. Варна. Намира, че се касае за
земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, като е без значение за
предмета на спора факта, че след 29.05.2000г., с одобряване на околовръстния
полигон на с.о. „С.с.“/„С.“, същата е загубила земеделския си характер. По
отношение на останалите възражения, препраща към отговора на исковата
молба.
АДВ. Д.: Запознат към с определение № 4644/09.10.2025г. Поддържам
въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
ЮРИСК. Н.: Запознат съм с определението на съда. Поддържам
2
отговора, оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски.
ЮРИСК. Н.: Представям списък на разноските.
АДВ. Д.: Нямам възражение по отношение юрисконсултското
възнаграждение, но в списъка на насрещната страна са включени депозити за
вещо лице, а в настоящото производство такива няма, поради което моля да
бъде съобразен този факт.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната
жалба.
Съгласно издадено разрешение за строеж № 455 от 1978 г., на
праводателя на доверителката ми е позволено да бъде изградена сграда. От
изграждането й още през същата година до настоящия момент владението не
ни е изземвано. Видно и от административната преписка, първо е започната
процедура през 2023 г. за снабдяване с констативен нотариален акт за
поземления имот. След мълчалив отказ, който Административният съд е
отменил, Община Варна съставя Акт за общинска собственост. През целия
период владението ни не е смущавано и считам, че и двата компонента на
давността са налице. И към настоящия момент, въпреки, че в разрешението за
строеж е посочено, че след прекратяване на правото на ползване следва да
премахнем постройката, постройката не е премахната. Въпреки набезите в
процесния, оградата беше открадната, а ние сме я възстановили, повече от
четиринадесет години го владеем.
В този смисъл, дори да не приемете, че не сме собственици на
поземления имот, поради придобивния способ посочен в Акта за общинска
собственост, твърдим че постройката не е предмет на актуване и следва да
бъде прието за установено, че собственик е Т. С. Т.. Моля за решение в този
3
смисъл.
ЮРИСК. Н.: Няма да излагам устни съображения в днешното открито
съдебно заседание. Моля да приемете аргументите изложени в отговора на
въззивната жалба пред първоинстанционния съд и отговора пред въззивната
инстанция, като пледоария по съществото на правния спор.
Считам, че първата инстанция е установила всички релевантни за
разрешаването на правния спор факти. Подвела е същите под относимите
разпоредби на приложимия материален закон за разрешаване на правния спор.
Не е допуснала съществени процесуални нарушения, които ако са били
допуснати ще доведат до друг резултат. Няма такива нарушения, поради
което, моля да оставите в сила първоинстанционното решение като
обосновано, правилно и законосъобразно и да ни присъдите направените за
въззивната инстанция разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4