Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2023г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесети март 2023г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря
Камелия Александрова
и прокурора Александър
Атанасов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 407/2023г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, против
Решение № 57/12.01.2023г., постановено по АНД № 20223110202963 по описа за
2022г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/
№ 03-013492/17.03.2021г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на „Д. “
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Цимерман“ № 2, ет.2, представлявано от Д.М.Д., е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., на осн. чл.415, ал.1 от КТ; и е осъдена Дирекция „ИТ“ Варна да заплати на „Д. “ ЕООД сумата от 400 лв.
разноски по делото.
В касационната
жалба е релевирано основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното
препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като
се оспорва изводът на ВРС за допуснато от административнонаказващия орган /АНО/
съществено процесуално нарушение в производството по издаване на НП, в частност
– неправилно определена дата на извършване на нарушението. Сочи се, че само при
извършване на повторна проверка може да се установи дали съответното лице е
изпълнило даденото предходно предписание, поради което и именно това е датата
на установяване и на извършване на нарушението. На изложените основания и
доколкото нарушението е безспорно установено от събраните по делото
доказателства, се моли отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП.
Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.
В съдебно
заседание, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Б. , жалбата се поддържа и по
същество се пледира за уважаването й. В условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по
касация – „Д. “ ЕООД, в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно
заседание, чрез пълномощник – адв.В.М., оспорва жалбата. Сочи, че ако се
възприеме тезата на касатора и датата на извършване на нарушението е тази на
проверката - 24.02.2021г., то тогава не е ясно как се възприема периода от
06.08.2020г. /когато е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието/ до
24.02.2021г. Излага съображения, че въззивното решение е правилно и обосновано, като счита, че не са налице
основания, които да обосноват неговата законосъобразност. Поддържа и другите си
възражения против НП, изложени във въззивната жалба. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
въззивното решение е постановено при спазване процесуалните правила и закона,
поради което следва да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Д. “ ЕООД, против горепосоченото
НП, с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лв. С оспореното решение ВРС е отменил
същото. За да се произнесе по спора, съдът е приел от фактическа страна, че на 06.07.2020г.
служители на Дирекция ”ИТ”, една от които и свид. Н.Зидарова, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Д. “ ЕООД в магазин
„Акациите“ в к.к.“Камчия“, общ.Аврен. В хода на проверката били установени
нарушения, във връзка с които с Протокол № ПР-2018296/16.07.2020г. на
дружеството са дадени предписания, като с това под № 4 работодателят е бил
задължен да държи в магазина екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред,
на разположение на контролните органи, с определен срок на изпълнение
05.08.2020г. След редовно връчване на управителя на дружеството, предписанията
не били обжалвани по реда на АПК и влезли в сила. При последваща проверка на
24.02.2021г. служителите на ИТ констатирали, че това предписание не е спазено,
поради което срещу „Д. ” ЕООД бил съставен АУАН, в който установеното било
квалифицирано като нарушение по чл.415
ал.1 от КТ. Актът бил надлежно връчен, като при предявяването му и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения. АНО като възприел
установената фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното
НП.
Въззивният съд е
счел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона
срокове. Приел е, че към датата на извършване на повторната проверка, съобразно
декларирането от работещия в обекта
служител, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред не е бил наличен в
обекта.
За да отмени НП
съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство /АНП/ е
допуснато съществени процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно
определена дата на извършване на нарушението, тъй като вмененото на дружеството
такова се осъществява чрез бездействие, поради което следва да се счита
довършено в първия ден след изтичане на срока, до който е следвало да бъде предприето
действието. В случая, доколкото с Протокол № ПР-2018296/16.07.2020г. на
дружеството е даден срок за изпълнение на предписание № 4 до 05.08.2020г., то
считано от следващата дата нарушението следва да се счита осъществено. ВРС е
приел, че с посочване като дата на извършване на нарушението датата на
повторната проверка, е допусната неяснота във фактическото описание на
нарушението, представляващо нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, респ. и съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразност на НП.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не
кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните /в т.ч. и спазване на
срока по чл.34 от ЗАНН/.
В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221
ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в
касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Съответен на доказателствата и на
приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на
НП при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се неправилно
определена дата на извършване на нарушението. Неизпълнение на задължение, обвързано с
определен срок е налице на първата дата след изтичане на определения срок. В
случая това е 06.08.2020г. -датата, на която евентуално би могло да се приеме,
че има извършено нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, за което АНО е приел, че
следва да се ангажира отговорността на дружеството. Неоснователно касаторът
поддържа, че именно датата на повторната
проверка, следва да се приеме като такава на извършване на нарушението. Към
датата на проверката дружеството би могло евентуално да извърши ново нарушение на чл.403а ал.1 от КТ, а не на чл.415 ал.1 от КТ, което предполага и неправилно приложение на
материалния закон. Това е така, защото на 06.08.2020г. не е била извършена
проверка от служители на ДИТ, поради което няма как да се установи дали
предписанието към тази дата е било изпълнено или не. Именно поради тази причина
установеното се преценява като
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на
наказаното лице и води до незаконосъобразност на процесното НП. Процесуалният
пропуск е съществен, тъй като в хода на съдебното следствие не могат да се
установят факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение.
Съдът не разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на
нарушението, като го допълва или коригира.
Предвид формалния характер на АНП,
допуснатато от АНО процесуално нарушение се явява съществено и води до отмяна на НП.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените
с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо
и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, искането на
ответника по касацията за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция, следва да се уважи на основание
чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, в размер на 550 лв., за които
разноски са представени доказателства за реалното им плащане в брой.
Възражението на ответника за прекомерност, се преценява като неоснователно,
доколкото посоченият размер е минималният такъв съобразно чл.18 ал.2, вр. чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57/12.01.2023г.,
постановено по АНД № 20223110202963 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна,
с което е отменено Наказателно постановление № 03-013492/17.03.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Д. “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цимерман“ № 2,
ет.2, представлявано от Д.М.Д., е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 500 лв., на осн. чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище
гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на „Д. “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цимерман“ № 2,
ет.2, представлявано от Д.М.Д., съдебно-деловодни разноски в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.