РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Радомир, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е.Т.З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730101024 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че за периода от м. май 2019 г. до м. май
2020 г. е доставяло топлинна енергия на ответницата за обект, находящ се в гр. С., общ. Т.,
ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., на стойност 1504,13 лева. Сочи, че по смисъла
на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител на ТЕ за стопански нужди било
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Ответницата
притежавала качеството „клиент на ТЕ“ и за нея важало действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката. Същата не изпълнила задължението си във
връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди съгласно
действащото законодателство в сферата на енергетиката.
Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от
„Топлофикация С.” ЕАД и се одобрявали от КЕВР към Министерски съвет. С тези общи
1
условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и
дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и пр.
За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Топлофикация С.” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007
г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на решението.
На основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. В разглеждания случай със сградата - етажна собственост, в която се намирал имотът на
ответницата, бил сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ с „ПМУ Инженеринг“ ООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от
„Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
Сочи, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г.
по описа на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, което
обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1504,13 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ.
Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2022 г. до
окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 338,62 лева, начислена за
периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
21,28 лева за периода от м. май 2019 г. до м. юни 2020 г. и сумата от 5,29 лева – лихва за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.
С отговора на исковата молба ответната страна излага твърдения, че между страните
няма подписан договор за продажба на топлинна енергия и ответницата не е получавала
покана от ищцовото дружество за подписването на такъв договор.
Процесният топлоснабден имот бил собственост на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД,
представлявано и управлявано от В. Д. Б., като ответницата имала качеството на ползвател
2
на имота. Съгласно договор за наем от 20.02.2018 г. посоченият имот бил предоставен за
ползване от ответницата на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, като последното дружество
заявило промяна в собствеността и на 20.07.2018 г. по негово заявление бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с „Топлофикация С.” ЕАД, с
абонатен номер ., с код на платеца .. За периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г.
издаваните от ищцовото дружество фактури за процесния абонатен номер били получавани
от „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД.
По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответницата А. Б., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Третото лице – помагач – „ПМУ Инженеринг“ ООД, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 25.02.2022 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата А. Б. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. .,
партерен етаж, офис ., за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 27 024/2022 г. на СРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото е представен и приет нотариален акт за учредяване право на ползване върху
недвижим имот и продажба на недвижим имот № ., том . рег. № ., дело № . г. на нотариус И.
Н., с район на действие – СРС, по силата на който „Проис плюс“ ЕООД учредява на А. Д. Б.
– малолетна, представлявана от законния си представител и майка В. Д. Б., пожизнено
вещно право на ползване върху описания по-долу недвижим имот и продава на „ВС Инвест
и Финанси“ ЕООД, представлявано от управителя В. Д. Б. следния недвижим имот,
представляващ офис ., находящ се в жилищна сграда с административен адрес гр. С., общ.
Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж.
По делото е представен и договор за наем от 20.02.2018 г., сключен между В. Д. Б., в
3
качеството ú на законен представител на А. Д. Б., от една страна като наемодател и от друга
страна като наемател – „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, по силата на който наемодателят е
отдал под наем процесния топлосанбден имот, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. .,
вх. ., партерен етаж, офис ., за срок от три години, като по силата на чл. 5.1.а от договора
наемателят се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обекта, в т.
ч., но не само: вода, ел. енергия, топлоенергия и др.
Представено е и заявление от 20.07.2018 г. от В. Д. Б., в качеството ú на управител на
„ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, до „Топлофикация С.“ ЕАД, с искане за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., както и
решение от 14.06.2020 г. по гр. д. № 64 547/2019 г. по описа на СРС.
По делото е представен и протокол № 2/21.03.2012 г. от проведено общо събрание на
собствениците в сграда – етажна собственост на адрес: гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. .,
партерен етаж, от който се установява, че е взето решение „ПМУ Инженеринг“ ООД да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени и приети са също и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди.
По делото са представени от конституираното трето лице – помагач 2 бр. протоколи за
отчет на уреди и 2 бр. изравнителни сметки за процесния топлоснабден имот.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по
която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия, общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че не
са констатирани данни за извършени плащания от страна на ответницата, касаещи
процесния период. Според вещото лице за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г.
стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот, е
както следва: главница в размер на 1504,13 лева и лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г. в размер на 338,62 лева. Вещото лице е посочило
също, че дължимите суми за извършено дялово разпределение са в размер на 21,28 лева -
главница за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. и 5,29 лева – лихва за забава за
периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.
Вещото лице е отразило и че издадените от ищцовото дружество фактури за процесния
период са с получател „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД и същите са изпращани по електронен
път на така посоченото дружество.
По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза, от заключението
по която се установява, че отчетените показания от общия топломер в абонатната станция
ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Общият
топломер е преминал задължителния метрологичен контрол и същият е освидетелстван по
съответния ред през 2017 г. и през 2021 г. Вещото лице посочва още, че начислените суми за
разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния
4
период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С., както и че задължението на
ответницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния период е в размер
на 1467,17 лева. Според вещото лице ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие със
ЗЕ, като за отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ФДР е разпределяла на абоната
по партида по време на отчетния период прогнозна топлоенергия за отопление, както и за
БГВ. След отчетния период разпределяната топлоенергия е изравнена с разпределената по
изчислителен път – отдадена от СИ и по отчет на апартаментния топломер и на водомерите
за БГВ. За процесния период технологичните разходи на абонатната станция са приспадани
от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия. Технологичните разходи за АС са
изчислени вярно съгласно т. 4.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът кредитира заключенията по допуснатите ССчЕ и СТЕ, като компетентно
изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на
топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно
чл. 136, ал. 1 от ЗЕ при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва
да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което
ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
5
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ).
От изложеното следва, че лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на
топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна енергия, е това,
което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа без да сключи или без да
поднови договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Това лице ползва
топлинната енергия за вече присъединения от него обект, без същевременно за него да
съществува договорно задължение за заплащане на нейната цена.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът е
доказал в условията на пълно и главни доказване топлинната енергия да е била потребена от
ответницата. Обстоятелството, че в полза на ответницата е учредено вещно право на
ползване върху имота не променя този извод, тъй като претенцията е такава за
неоснователно обогатяване и релевантно в случая е обстоятелството обогатила ли се е
ответницата за сметка на ищеца, като е ползвала топлинна енергия, спестявайки разход за
заплащането ú.
Не е спорно между страните и по делото се установява, че по силата на нотариален акт
за учредяване право на ползване върху недвижим имот и продажба на недвижим имот № .,
том ., рег. № ., дело №./. г. на нотариус И. Н., с район на действие – СРС, „ВС Инвест и
Финанси“ ЕООД е закупило процесния недвижим имот. Представено е заявление от
20.07.2018 г., депозирано до ищцовото дружество от В. Д. Б., в качеството ú на управител на
„ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, с което е поискано сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот. Самото заявление-
декларация представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия - арг. от чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и
е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е приел
предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - в този смисъл т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Според настоящия съдебен състав заявлението до ищеца удовлетворява изискванията на
чл. 149, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕ, като същото има характер на писмен договор за доставка на
топлинна енергия за „стопански нужди“. До този извод съдът достига, вземайки предвид
всички събрани по делото доказателства, в т. ч. депозираното заявление за сключване на
договор за доставка на толинна енергия от управителя на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД,
както и с оглед на факта, че всички фактури за процесния период са издавани от ищцовото
дружество, с посочен клиент „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД и за исковия период са
издадени изравнителни сметки за процесния абонатен номер, в които като клиент е
посочено трето за спора лице - „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, различно от вещния
ползвател.
В случая, доколкото договорът е сключен след придобиването на процесния имот от
„ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, като пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
6
иска е този, с когото ищецът е сключил процесния договор - в случая „ВС Инвест и
Финанси“ ЕООД, което дружество дължи сумите за заплащане на топлинна енергия, но на
договорно основание, като в случая ответницата Б. не се явява страна по договора и
наличието на договорно основание за процесния имот изключва претенцията срещу нея като
вещен ползвател на имота.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че когато е налице
индивидуален договор с потребител на топлинна енергия, респ. с потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, този договор изключва отговорността на собственика или
вещния ползвател за процесния имот. Тяхната отговорност може да бъде ангажирана само
при липсата на договор или след неговото прекратяване, съответно на договорно или
извъндоговорно основание в зависимост от хипотезата дали се касае за възникване на
договорно отношение по силата на чл. 153 ЗЕ или липса на такова, ако не е сключен друг
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.
Наред с това, както се посочи и по-горе, релевантно за делото, с оглед правния характер
на исковете, е дали ответницата е ползвала имота през процесния период, защото само
ползвайки ги, същата би могла да се обогати със стойността на топлинната енергия,
доставена и потребена в имота.
Видно от приетия по делото (без оспорване от страна на ищеца) договор за наем от
20.02.2018 г., валиден за целия процесен период, ползвател на имота е било трето за делото
лице – „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД. Във връзка с този договор и кой конкретно е ползвал
имота не са изложени никакви конкретни оплаквания от страна на ищеца. При това
положение, настоящият съдебен състав приема, че правният субект, който се е ползвал от
доставяната до имота топлинна енергия, е наемателят, а не вещният ползвател на имота.
Това обуславя извод за липсата на обогатяване на ответницата, като в случая вещният
ползвател на имота нито е придобил имуществени блага, нито си е спестил изразходването
на такива. При изложените от ищеца доводи за липса на изискуемия писмен договор и
доставяне на топлинна енергия, при което на извъндоговорно основание се претендира
заплащане на цената, материалноправно легитимирано по иска с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД би било лицето, което действително е ползвало имота и доставяната топлинна
енергия, като в този случай обедняването на ищеца и обогатяването на ответника биха
произтичали от общ юридически факт. За разлика от предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на потребителя на ТЕ, при претенцията по чл. 59 ЗЗД е
необходимо установяване, че ответникът действително е ползвал имота и се е обогатил,
спестявайки си разходите за потребената топлинна енергия, като доказателствената тежест
за това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца. В случая по делото не се установи
ответницата да е използвала за свои стопански нужди процесния имот, за който има данни
да е ползван от друго лице. След като ответниицата не е ползвала доставена от ищеца
топлинна енергия в имота, то тя не се е обогатила с нейната стойност.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответницата, поради което предявеният
7
главен иск е неоснователен.
Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което обстоятелство не е
спорно помежду им, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства по делото
ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може
да се приеме, както че ответницата се е обогатила със спестяване на такъв разход, така и че
ищецът се е обеднил, извършвайки разход. По изложените съображения искът за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото
разпределение, се явява неоснователен и на това основание.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за
мораторна лихва за забава, предвид акцесорния ú характер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответницата А. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „З. м.“ № ., че
дължи на топлофикационното дружество сума в размер на 1504,13 лева (хиляда петстотин и
четири лева и тринадесет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.05.2022 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 338,62
лева (триста тридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), начислена за периода от
01.07.2019 г. до 16.05.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 21,28 лева
(двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки) за периода от м. май 2019 г. до м. юни
2020 г. и сумата от 5,29 лева (пет лева и двадесет и девет стотинки) – лихва за забава за
периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД – трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8