№ 635
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Г. Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20211100511208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20060206/08.03.2021 г. по гр.д. № 17035/2019 г. по описа на СРС,
171 с-в „П. Н.“ ЕООД и Н. Н. Й. са осъдени на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1
ЗЗД да заплатят в условията на солидарност на М. Б. Х. и Ю. Б. Х. сумите от по 5000
лв. за всеки, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди,
вследствие на публикувани на интернет страниците www.pik.bg и www.retro.bg статии,
както следва: на 29.09.2018г., озаглавена „Жалко за братята Х., оказаха се мишоци.
Измиха си грозно ръцете с Д.В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна“ с автор Н. Н. и на
25.03.2018г., озаглавена „Халтурата „Х.“: почва с "Капките", минава през
"Господарите" и "Полицаите", свършва с "Хепи" и З. на висилката...“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.03.2019г. до
окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за сумите над 5000 лв. до
пълните предявени от по 10 000 лв.
С определение № 20122691/24.05.2021 г. съдът е оставил без уважение
подадената от ищците молба за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове са отхвърлени е
постъпила въззивна жалба от ищците. В жалбата се сочи, че решението e необосновано
и неправилно, постановено при допуснати от първия съд нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
1
обусловили частичното отхвърляне на претенциите им, а именно, че съдържанието на
излъчения репортаж в предаването „Господари на ефира“ е общоизвестен факт и че в
него е излъчен материал, който показва, че репортерът на предаването е бил набит.
Сочат, че в процесното предаване нe е излъчвано подобно събитие, както и оспорват
те да имат участие в създаването на впечатление в обществото, че е извършен побой
над репортера. Съответно поддържат твърдението си, че така разпространената в
публикацията информация съставлява клевета, както и че съдържа обидни думи. На
следващо място с жалбата се поддържа, че с решението са занижени несправедливо
размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като в тази връзка са
развити подробни доводи. Заявеното с подадената от ищците въззивна жалба искане е
решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете уважени за пълните
претендирани размери.
Не е подаден отговор на тази въззивна жалба от ответниците в производството.
Подадена е въззивна жалба и от „П. Н.“ ЕООД срещу решението в частта, с
която предявените от ищците срещу дружеството искове са уважени. С жалбата са
наведени оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в
нарушения на материалния и процесуалния закон. С жалбата са наведени оплаквания
за неправилно определяне на размера на обезщетенията като същите се считат за
неоправдано високи с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.
Подадената от ответника „П. Н.“ ЕООД въззивна жалба се оспорва с отговор от
ищците, с който е заявено искане за оставянето без уважение с оглед бланкетния
характер на заявените с жалбата оплаквания
Въззивниците Х. са подали и частна жалба по реда на чл. 248 ГПК срещу
определение № 20122691/24.05.2021 г. Поддържа се, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
по 2100 лв. за всеки от ищците не е прекомерно, както е приел първоинстанционният
съд, съответно неправилно районният съд е намалил адвокатското възнаграждение на
1500 лв. Поддържа се, че платеното възнаграждение съответства на фактическата и
правна сложност на делото, както и че районният съд не е съобразил, че
възнагражденията са с включен ДДС. Отделно се поддържа, че неправилно районният
съд не е изменил решението в частта за разноските по отношение на присъдените
разноски на Н. Н. Й., доколкото по делото не били представени доказателства за
сторени от ответника разноски.
По делото не е постъпил отговор на частната жалба от ответниците.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на
2
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Както е посочено
и в определение от 01.02.2022 г., постановено по настоящето дело, от материалите по
делото се установява, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение
като е приел, че съдържанието на процесното предаване на „Господари на ефира“
съставлява общоизвестен факт, тъй като същото не може да бъде определено като
такъв, а и предвид това, че този факт не е отделен като общоизвестен и съответно
ненуждаещ се от доказване още с доклада по делото, а направо със съдебното решение.
Това процесуално нарушение е довело и до необсъждане на част от събраните по
делото доказателства, но същото може да бъде преодоляно в рамките на въззивното
производство и не е довело до накърняване на правата на страните по делото да
събират доказателства за установяване на твърдените от тях обстоятелства.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени за разглеждане искове с правно
основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за причинени
неимуществени вреди в резултат от публикуването на обидни и клеветнически
твърдения в две статии, публикувани съответно на 25.03.2018 г. и на 29.09.2018 г. на
интернет страниците www.pik.bg и www.retro.bg и озаглавени по следния начин: „
Халтурата "Х.": почва с "Капките", минава през "Господарите" и "Полицаите",
свършва с "Хепи" и З. на висилката... “ и „Жалко за братята Х., оказаха се мишоци.
Измиха си грозно ръцете с Д.В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна“ с автор Н. Н.. По
конкретно въззивниците намират, че съставляват обида и клевета, следните изрази от
съдържанието на публикациите:
От първата статия: „Халтурата „Х.": почва с „Капките", минава през
„Господарите" и „Полицаите", свършва с „Хепи" и З. на висилката...“.
„Халваджията за бозаджията “
„Халтурата почва с "Капките", минава през "Господари на ефира", после е
новата клетост "Полицаите от края на града" (тия момчета насериозно се
изживяват като ЛуиДъо Фюнесовци), приключва се с рекламите на "Хепи"“.
„Много кич, много халтура съм виждал, но такова чудо не помня “.
От втората: „Жалко за братята Х., оказаха се мишоци. Измиха си грозно ръцете
3
с В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна
„Най-тъжна все пак е реакцията на продуцентите Д. и М. Х.
„Д. уволни В. без уговорки и даже се похвали,че постъпва принципно. После
братът М. мъдро се произнесе: „каквото си надробил, това ще сърбаш“ и...поздрави
Д.. Интересно за какво го поздрави - за това, че разиграваше държавата няколко
денонощия ли?
„Измиха си ръцете с момчето гнусно, гадно, грозно (Мога да продължа със
синонимията).
,, Само и само да отърват кожата. Язък им за милионите, язък им за славата,
Язък им за самочувствието и рейтингите.“
„.. Аз лично нямам съмнение: продуцентите са знаели от самото начало, че и
побоят “ е инсценировка. “
„Не е ли ясно, че става дума за съзнателна инсинуация на целия екип с цел
автореклама и с цел въвличане в сюжета на премиера Б.. Който не откъде да е, а от
трибуната на ООН да се закани на злосторниците и безпрецедентно да дигне
гледаемостта на предаването. “
„ Тъпо, тъпо отвсякъде. Наивно очаквах братята да проявят капка доблест, да
поемат солидарно поне част от вината, вместо да се ошумоляват в сянката на
грешния репортер. Не би! Оказаха се обикновени мишки.
Паническото им разграничаване от Д.В. е даже по- унизително от
симулацията на В.. “
„ Не знам как се чувстват звездите на шоуто Д.Р., З., Г., М.К., но би трябвало
да се срамуват повече от мерзостта и манипулациите на шефовете си, отколкото
от нескопосаните актьорски етюди на вече бившия си колега.“.
По делото пред въззивната инстанция не е спорно авторството на посочените
статии, както и че „П. Н.“ ЕООД е издател на електронен сайт www.pik.bg и
www.retro.bg. Няма спор и по точността на сочените от ищците заглавия и
съдържащите се в статиите думи и изрази, като тези обстоятелства се установяват и от
представените писмени доказателства.
Безспорни между страните са фактите, че въззивникът М. Б. Х. е независим
продуцент, режисьор, сценарист и автор на редица филми, сериали и телевизионни
предавания, включително посочените в процесната статия „Господари на ефира“, „
Като две капки вода“ и „Полицаите от края на града“. Не се спори и че същият е
получавал редица отличия за своята дейност. Безспорно е и че въззивникът Ю. Б. Х. от
дълги години продуцира редица филми, предавания и сериали, включително
„Господари на ефира“.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че първата статия,
публикувана на 25.03.2018 г. и озаглавена „ Халтурата "Х.": почва с "Капките",
минава през "Господарите" и "Полицаите", свършва с "Хепи" и З. на висилката... “
има следното съдържание:
„Наистина удивително.
Нова телевизия е дадена на концесия на семейство Х..
А иначе обществото се чуди и мае какъв е тоя чех Келмер, новият собственик.
Майната му на К., М. Х. отвсякъде и форевър е положението. Халваджията за
бозаджията.
Програмната схема тук е банална формалност. Няма значение кое предаване е,
кой часови пояс, какъв е жанрът.
Отвсякъде изскачат Геро, Р., З., М.И., У., М.К., самият М....
Халтурата почва с "Капките", минава през "Господари на ефира“, после с
новата клетост "Полицаите от края на града" (тия момчета насериозно се
изживяват като Луи Дьо Фюнесовци), приключва се с рекламите на "Хепи".
Накрая З. висва на лоста в реклама за стави, Р.Р. сущий.
В един момент се чудиш какво гледаш, но всъщност няма никакво значение -
мутрите са едни и същи, смешките, репликите, стилистиката, интонациите,
жестовете...
Много кич, много халтура съм виждал, но такова чудо не помня. Мюзикхолите
на Х. бяха класика, ей.
Не съжалявам актьорите от "империята" на М., някои от които безспорни
таланти. Те доброволно и съзнателно пожертваха таланта си заради
телевизионната комерсия. Дано поне парите да си заслужават.
Впрочем ясно е, че си заслужават. Ситуацията съвсем не е безобидна, не се
изчерпва само с естетиката.
Х., М., С.Т. ежеседмично усвояват многомилионни бюджети и на практика са
монополизирали цялата реклама плюс директното съфинансиране от телевизионния
оператор. Плюс солидни държавни поръчки и еврофондове.
А ние си мислим, че Г.В. била фараонка... „.
Втората статия, озаглавена „Жалко за братята Х., оказаха се мишоци. Измиха
си грозно ръцете с Д.В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна“, публикувана на
29.09.2018 г. има следното съдържание:
„ От "Осанна" до "Разпни го“.
В рамките само на няколко часа от герой и мъченик Д.В. се превърна в подлец.
5
И мигом стана непотребен.
“Черна овца", както го определи премиерът Б. - същият, който три дни по-
рано разпореди “биячите" му да бъдат арестувани за час и половина.
Най-тъжна все пак е реакцията на продуцентите Д. и М. Х..
Д. уволни В. без уговорки и даже се похвали, че по постъпва принципно. После
братът М. мъдро се произнесе: “каквото си надробил, това ще сърбаш"" и...поздрави
Д..
Интересно за какво го поздрави - за това, че разиграваше държавата няколко
денонощия ли?
Двамата мастити братя и телевизионни властелини са решили, че с това
въпросът е приключен. Единственият виновник е симулантът В., "петното" в храма
на иначе свръхморалните "Господари".
Измиха си ръцете с момчето гнусно, гадно, грозно (Мога да продължа със
синонимията).
Само и само да отърват кожата.
Язък им за милионите, язък им за славата, язък им за самочувствието и
рейтингите.
Аз лично нямам съмнение, че продуцентите са знаели от самото начало, че
"побоят" е инсценировка. Все пак от скритата камера си личи поведението на
оператора - той съучаства активно на В., режисира мизансцена, заблуждава
полицаите.
Чий служител е този оператор, нали пак на Х.?
Нали въпросният оператор е изпратил суровия материал в студиото в София,
който после е бил монтиран и одобрен за ефир...
Защо изобщо ни взимат за идиоти. Не е ли ясно, че става дума за съзнателна
инсинуация на целия екип с цел автореклама и с цел въвличане в сюжета на премиера
Б.. Който не откъде да е, а от трибуната на ООН да се закани на злосторниците и
безпрецедентно да вдигне гледаемостта на предаването. Тъпо, тъпо отвсякъде.
Наивно очаквах братята да проявят капка доблест, да поемат солидарно поне част
от вината, вместо да се ошумоляват в сянката на грешния репортер.
Не би! Оказаха се обикновени мишки.
Паническото им разграничаване от Д.В. е даже по унизително от симулацията
на В.. Не знам как се чувстват звездите на шоуто Д.Р., З., Г., М.К., но би трябвало да
се срамуват повече от мерзостта и манипулациите на шефовете си, отколкото
от нескопосаните актьорски етюди на вече бившия си колега.“.
Свидетелят К., роднина на въззивниците, който работи с тях от преди 12-13
6
години, установява с показанията си, че процесните статии са били препечатани в
множество други медии, като освен това и самият автор е поставил втората в профила
си в социална медия. Свидетелят сочи, че в дългогодишната им съвместна дейност
всичко било подчинено на добросъвестност и почтеност и не е направено нито едно
нещо, от което да се срамува, като в нито един от изготвените от тях формати нямало
нищо нагласено и това е абсолютно невъзможно да се случи. Поддържа, че
въззивниците са принципни и доблестни хора, винаги са се стремили това, което
правят да има високо качество и да отговаря на истината, като се борят за правдата и с
репортажите си често променяли съдбите на хората. Това важи и в личния им живот.
Като хора са общителни и весели, рядко можеш да ги видиш тъжни или ядосани, или
безмълвни. Създават прекрасна среда за работа като продуценти. В един момент обаче
свидетелят забелязал, че М. Х. е тъжен и говорил с него. Така разбрал за първата
статия. След публикуването на първата публикация говорил и с Д. Х.. И двамата били
разстроени от това, че влагат години усилия да създават качествен продукт, а някакъв
човек, без никакви доводи „просто се изплю върху толкова труд…“. М. Х., като по
екстровертен, значително повече показвал емоциите си и му личало, че е натъжен. Д.
Х. като по-обран не споделил емоциите. По-скоро те личали по вида му, изглеждал
така все едно не му е добре. Жена му му споделила на свидетеля, че е натъжен и не
комуникира много заради тези статии. След втората статия като говорил с
въззивниците разбрал, че те приемат написаното като все едно те са измислили тази
инсинуация, че репортерът на „Господари на ефира“ е бил пребит при направата на
репортажа за склада. М. бил много тъжен и ядосан. Казвал, че чувството му за
справедливост е много накърнено. Притеснявал се какво отражение ще има всичко
това в обществото, предвид сериозното обществено внимание към темата и към
конкретната публикация. Д. от своя страна по цял ден се опитвал да разнищи какво
всъщност е станало с репортера. Много се притеснявал, че предаването може да бъде
спряно, заради такива изказвания. От жена му разбрал, че има проблеми със съня.
Внезапното негативно състояние на двамата братя се отразило веднага на работната
среда, всички от уста на уста говорили за това какво се случва, притеснявали се какво
ще стане с предаванията. Въззивниците имали и това като притеснение, не знаели как
ще се отрази на работата, на екипа, на отношенията им с близките хора и семействата
им. Негативно им се отразявали и множеството коментари в обществото и социалните
медии във връзка с тази статия, притеснявали се от това какво ще си помисли
обществото и професионалната им среда за тях, били стресирани. И сега като се сетят
за този момент го изживяват негативно.
С показанията си свидетелят категорично заявява, че в предаването „Господари
на ефира“ не е излизала информация, че репортерът Д.В. е бит. Такава информация е
разпространена от други медии и от профила на самия репортер, но не и от
предаването. Веднага след като е постановено под съмнение твърдението на репортера
7
и са били налице данни, че може той да не е бил бит, въззивниците се разграничили от
възможното манипулация и уволнили репортера, както и че към момента на разпита
предаването „Господари на ефира“ не се излъчва по телевизията.
Свидетелят С.П. установява с показанията си, че познава въззивниците от много
години във връзка с професионалните им ангажименти, а в последствие и работи при
тях от 5 години. Двамата въззивници били работохолици и влагали цялата си енергия
в това, което създават с цел то да бъде качествено и заредено с емоция. Поради това се
почувствали изключително обидени от съдържанието на публикациите. Освен това
изпитвали и силно неудобство сред колеги, работния екип и близките си от тези
неверни твърдения, както и обидния начин, по който е поднесена критиката към тях.
М. В. не работи от София, а има собствена фирма, с която въззивниците имат сключен
договор. Той използва собствени оператори и техника и изпраща готов продукт на
екипа на предаването „Господари на ефира“. Както това разследване за наличието на
стока с изтекъл срок на годност в склада и за преетикирането й, така и другите
репортажи се правят по сигнали, които постъпват или от репортери, или от граждани,
или по друг начин. След като постъпи такава информация, първо се проверява дали на
пръв поглед има обективни данни за наличието на съответното събитие и след това се
прави разследване и се проверява. Репортерът, който работи по темата вече има пълна
свобода да направи каквото е необходимо, за да установи каква е обективната истина.
Заснема много материал и след това изпраща материала на екипа на предаването. От
целият материал обикновено малка част се показва в ефир, тъй като предаването не е
новинарско, а има и развлекателен характер. Показва се това, което е най-съществено
за повдигнатия проблем. За конкретния случай, за който масово в публичното
пространство се е разпространила информация, че репортерът В. е бил пребит при
изготвяне на репортажа, самото предаване не е излъчило никакви кадри за извършен
побой или друго подобно действие срещу репортера. По принцип с предаването се
занимава само Ю. и именно той взел решение да се прекратят отношенията с Д.В.,
докато се изясни какво се случва и действително ли той е бил жертва на побой или е
налице манипулация от негова страна. Това било единственото правилно действие, тъй
като предвид характера на дейността на Господари на ефира при разследване на
конкретни проблеми на гражданите и дори престъпления, доверието на обществото в
тях е от изключително значение. Като цяло продуцентът на предаването не се занимава
с това да дава указания на репортерите или екипа как да бъде направен един репортаж
и какво да се включи или не в него. Той преглежда крайният продукт и преценява дали
засегната тема е актуална и ще предизвика интерес и др. подобни.
Свидетелят Ч.Н., работи в медия ММ като отговорен секретар, установява с
показанията си, че случаят с репортера на Господари на ефира е известен с това, че
самият той в предаването е заблудил обществото, че е бил бутан и пребит. Той самият
е гледал предаването и намира, че то внушава, че репортерът е бит в склада, но не
8
помни къде и в какво предаване е гледал, че пада и се търкаля по земята, но го е видял
със сигурност. Видял в предаването да се излъчва, че репортерът се опитва да снима в
някакво хале, мъчи се да влезе с операторите, влизат, хората от склада ги избутват
навън, после се виждало как В. пада на земята, без никой да го блъска и си личи как
инсценира някакво отношение все едно да се злепоставят хората от склада. Самата
ситуация намерила силен отзвук във всички медии и в обществото, а след това, след
като започнали съмнения за това дали действително репортерът е бил набит или не,
неговите продуценти го изоставили и казали, че това не е техен проблем и те нямат
нищо общо с поведението му. Това обаче будило съмнение, тъй като те като
продуценти следва да гледат целия материал, който им е изпратен и след това да
преценят каква част от него да се излъчи. Поведението им било недостойно и те
избягали от отговорност. Свидетелят определя всички предавания като „Капките“,
„Господари на ефира“, „Маскирания певец“ и други като „халтура“, сочи, че те така се
„водят“ – създадени да задоволят най-елементарни потребности, без художествена
стойност, с просташки смях.
Свидетелят Д.В., установява с показанията си, че е действал като репортер за
предаването „Господари на ефира“ от 2006 г. до 2018 г. по договор между неговата
фирма и тяхната. Отношенията им били прекратени по взаимно съгласие в края на
месец септември 2018 г., тъй като в обществото се създала негативна представа за него
като личност и професионалист. Това било резултат от грешно пресъздаване на
процесната ситуация от медиите, като сочи, че не е гледал предаването, което включва
неговия репортаж и не знае какво точно е излъчено в него. По повод на предаването е
контактувал пряко с Д. Х. и посочения от него екип. След процесния случай не е
контактувал с него. Във връзка със самия репортаж установява, че е получил сигнал за
наличието на стока с изтекъл срок на годност в склад, както и за преетикирането й и
връщането й в този вид в търговската мрежа. Във връзка с това е сезирал
компетентните органи и те е следвало до предприемат мерки за преустановяване на
тази дейност. Впоследствие, в деня на процесния репортаж, отишъл да провери какъв
е резултатът от тези действия, тъй като имало информация, че незаконната дейност
продължава. Тогава при влизане в склада, той и операторите били изблъскани от
служителите на склада навън и не им било дадена възможност да снимат. Той останал
вътре в склада, но без камери, поради което говорел и снимал с телефона си. След това
и той бил изблъскан навън. В нито един момент, нито в репортажа, нито на друго
място, не е казвал, че е бил бит. Въпреки това след случая прочел в различни медии, че
е бил набит, пребит и още какво ли не. В тази връзка дал и интервюта по телевизията, в
които заявил пред обществото, че не е бит. Сочи, че не е имало материали към
репортажа, които да показват какво се случва извън склада, както и уточнява, че няма
редакторска намеса над материала, а екипът на предаването преценява каква част от
суровия такъв да бъде излъчен.
9
Свидетелят К.Р., познава въззивниците от 2017 г., когато постъпила на работа
като личен асистент на Д. Х., като поради работата си познава и семействата им.
Вижда ги всеки ден. Д. Х. бил много засегнат от статията, в която трудът им се
определя като халтура и кич. Втората статия също много го засегнала като личност и
като професионалист. След втората статия двата братя говорили по телефона и
коментирали как това е една посредствена история и авторът цели да ги злепостави
заради една неприятна случка, състояла се преди публикуването й. С Д. обсъждали
много статията, той бил гневен, тъжен, загрижен. Той много държи на авторитета си в
обществото и тези статии много го засегнали. Изпитвал гняв, унижение във връзка с
втората публикация. Наложило се да обясни и на дъщеря си даже, че няма нищо общо с
инсценировката на репортера и че по никакъв начин не е замесен или инициирал
такава. И двамата въззивници били притеснени, обсъждали с борда на директорите
какво да правят, как тези публикации ще се отразят на дейността им, на работната
среда, на отношението към предаванията и вътре в работните екипи. Д. не се чувствал
добре след статиите, не идвал на работа, казвал, че има задух, главоболие и затова
отменил работна среща. Отделно от това тези статии са дали отражение трайно в
обществото, тъй като се виждало от различни коментари под медийни публикация,
които касаят въззивниците или предаванията им, че хората ги наричат „мишоци“ и то
именно в кавички, т.е. че това е взаимствано от някъде. Свидетелката сочи, че не е
гледала конкретния епизод, в който е излъчен репортажът на Д.В..
При така събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел,
че процесните две публикации съставляват единен, общ деликт, поради тяхната връзка
и непродължителен период на публикуване, предвид което за него следва да се
определи общо обезщетение, тъй като вредите са общ резултат от едновременното,
наслагващо се действие на различните действия. За обидни за двамата ищци е приел
следните думи и изрази: „Жалко за братята Х., оказаха се мишоци“, „Халтурата Х.“:
почва с „Капките“, минава през „ Господарите“ и „Полицаите“, свършва с „Хепи“ и З.
на висилката..“, „Халваджията бозаджията“. Заключил е, че посочените изразни
средства съставляват противоправно поведение, което е нанесло неимуществени вреди
на ищците като е уронило доброто име в обществото, професионалния им авторитет,
както и честа и достойнството им. По отношение на останалите твърдения на
въззивниците за наличие на клеветнически твърдения и други обедни думи във
втората от процесните статии, съдът е приел, че е общоизвестен факт, че в предаването
„Господари на ефира“ е било излъчена фалшивата новина, че репортер на същото е бил
пребит при изготвяне на репортаж и статията представлява коментар и оценка именно
на това, поради което не съставлява клевета.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира
следното:
10
С разпореждане от 12.10.2021 г. настоящият съд е приел, че подадената искова
молба е нередовна, тъй като предмет на разглеждане са искове за обезщетяване на
вреди от два независими деликта, а в рамките на първоинстанционното производство
ищците Х. не са посочили какви конкретни вреди са претърпели вследствие всеки от
тях поотделно. В тази връзка при постановяване на настоящето съдебно решение съдът
следва да съобрази приетото с решение № 204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7046/2014 г., IV г. о., съобразно което в случаите на причиняване на неимуществени
вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в
непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално, като ищецът
не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с
всяко от отделните деяния. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че
неправилно е оставил исковата молба без движение, доколкото в случая са налице
твърдения за две противоправни дейния, осъществени в непродължителен период от
време и във връзка едно със друго, от които са произлезли натрупващи се отрицателни
емоции за всеки от ищците и съответно следва да се определи едно общо обезщетение.
Въззивната инстанция намира, че постановеното от нея разпореждане от 12.10.2021 г.
не е накърнило по никакъв начин правата на страните, поради което не е необходимо
преди постановяването на настоящия съдебен акт да се извършат други процесуални
действия.
Пред въззивния съд страните спорят дали сочените от въззивниците Х. думи и
изрази, употребени в публикацията от 29.09.2018 г. са с такова съдържание, че да
разкриват признаците на клевета и обида, съответно на противоправно деяние, като
основание за ангажиране на отговорността на ответниците. Освен това страните спорят
и по размера на определените от първоинстанционния съд обезщетения. Няма спор
между страните, че в статията от 29.09.2018 г., както и в тази от 25.03.2018 г. се
съдържат следните приети за обидни от първоинстанционния съд думи и изрази:
„Жалко за братята Х., оказаха се мишоци“, „Халтурата "Х.": почва с "Капките", минава
през "Господарите" и "Полицаите", свършва с "Хепи" и З. на висилката...“,
„Халваджията за бозаджията“, доколкото въззивникът П. Н. ЕООД не е повдигнало
такива възражения.
По отношение на така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира
следното:
Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на
мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1,
чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал.
1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на
законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на чл. 39,
11
ал. 2, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто
име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, според която „всеки има право на
свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето
мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните
власти и независимо от държавните граници“. Според чл. 10, ал. 2 “ползването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от
закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или
на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на
правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието”.
В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на
процесните изрази, следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и
доброто име на въззивниците по чл.32 КРБ и свободата на средствата за масова
информация гарантирана чл. 40, ал.1 КРБ. Намеса в тези права и тяхното ограничаване
е допустима само в изрично посочени случаи, включително за защита на правата и
доброто име на другите (чл. 39, ал.2 и чл.41, ал.1, изр.ІІ КРБ). Между двете
конституционно защитени ценности (свободата на средствата за масова информация и
защитата на доброто име) няма йерархично подредба по значимост, а изключенията
при ограничаването на правото на мнение и информация следва да се тълкуват
ограничително (така и Решение №7/04.06.1996 г. на КС по к.дело №1/96 г., мотиви-
раздел ІІ, т.7 и раздел ІІІ, т.1.). От изложеното следва, че едно изявление е
противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и
доколкото това изявление не е вярно.
Правото на чест, достойнство и добро име на личността е правно значима
ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно
право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията).
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С
това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната
обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от
обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната
обществена оценка за личността. Деянието може да се осъществи както чрез
12
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез
приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до
знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което
деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва
да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него
и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не
да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат
само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на
деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При
тази форма на клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил
някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Противоправно деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие
(чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на
основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване,
като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от
пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно
отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл
следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по
същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да
бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които
според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно
обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично
становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Разграничителния критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и
практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При
обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата
на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта
и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При
клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление,
13
което не е извършил.
От изложеното следва, че при преценка основателността на предявените искове,
на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са
неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако
представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с
постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения (решение № 85 от 23.03.2012 г.
по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. №
92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО
на ВКС и др.).
Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква
подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо
основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на
слово, което е виновно и противоправно поведение (Pedersen and Baadsgaard v.
Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, §
43, ECHR 2001-II и Решение № 369/2015 г. по гр. д. 2 098/2015 г. IV Г. О. на ВКС).
Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали
конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и
мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ
факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени
дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с
право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо
твърдение, по аргумент от чл.147, ал.2 НК, доказателствената тежест се размества, като
в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите
го твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни
доказателства, че изнесеното от него е истина.
С оглед на всичко изложено съдът следва да извърши преценка дали
използваните думи и изрази са обидни или клеветнически. Следва да се прецени също
дали публикуваните думи и изрази не представляват оценки и мнения, в който случай
също на преценка подлежи и дали оценъчните съждения са подкрепени от достатъчна
фактическа база, тъй като противното означава злоупотреба със свободата на слово,
което е виновно и противоправно поведение. Изрично следва да се посочи, че
правораздавателната компетентност на съда е очертаната от исковата молба и
въззивната жалба, поради което и границите на решаващата дейност на съда е
ограничена до изложените твърдения в исковата молба, представляващи основание на
14
предявения иск и наведените доводи във въззивната жалба. Поради това и преценката
за „противоправно поведение“ следва да се сведе само до посочените от ищците в
исковата молба думи и изрази, които за прегледност следва да се разгледат в
хронологичен на публикуването на статиите ред.
Сочените от въззивиниците Х. като обидни и клеветнически думи и изрази във
втората статия, публикувана на 29.09.2018 г., по отношение на които е повдигнат
спорът пред въззивната инстанция, са следните:
„Д. уволни В. без уговорки и даже се похвали,че постъпва принципно. После
братът М. мъдро се произнесе: „каквото си надробил, това ще сърбаш“ и...поздрави
Д.. Интересно за какво го поздрави - за това, че разиграваше държавата няколко
денонощия ли?
„Измиха си ръцете с момчето гнусно, гадно, грозно (Мога да продължа със
синонимията).
,, Само и само да отърват кожата. Язък им за милионите, язък им за славата,
Язък им за самочувствието и рейтингите.“
.. „Аз лично нямам съмнение: продуцентите са знаели от самото начало, че и
побоят “ е инсценировка. “
„Не е ли ясно, че става дума за съзнателна инсинуация на целия екип с цел
автореклама и с цел въвличане в сюжета на премиера Б.. Който не откъде да е, а от
трибуната на ООН да се закани на злосторниците и безпрецедентно да дигне
гледаемостта на предаването. “
„ Тъпо, тъпо отвсякъде. Наивно очаквах братята да проявят капка доблест, да
поемат солидарно поне част от вината, вместо да се ошумоляват в сянката на
грешния репортер. Не би! Оказаха се обикновени мишки.
Паническото им разграничаване от Д.В. е даже по- унизително от
симулацията на В.. “
„ Не знам как се чувстват звездите на шоуто Д.Р., З., Г., М.К., но би трябвало
да се срамуват повече от мерзостта и манипулациите на шефовете си, отколкото
от нескопосаните актьорски етюди на вече бившия си колега.“.
В цялост статията разгласява пред обществото, че въззивниците Х. са
инициирали или поне поддържали идеята да се разпространи в обществото невярна
информация, че репортер от предаването „Господари на ефира“ именно при и по
повод осъществяване на журналистическо разследване е станал жертва на побой.
Същевременно след като е станало ясно в обществото, че всъщност репортерът не е
бил пребит, а само избутан от склада, в който е правен репортажа, те от своя страна
веднага са се отрекли публично от репортера с цел да покажат, че нямат нищо общо с
инсценирания побой и че инсценировката е идея и дейност само и единствено на
15
репортера като в тази връзка са използвани спрямо тях думите „мишки“, „мишоци“,
„измиха си ръцете“, „..да проявят малко доблест…“, която в контекста на изречението
се възприема като „те нямат и капка доблест“ и „мерзостта“, разбирано като „те са
мерзки“.
Съдът намира, че в тази статия се съдържат клеветнически твърдения, а именно,
че въззивниците Х. са инициирали или поне подкрепили идеята да се манипулира
обществото, че е извършен побой над журналиста. От събраните по делото
доказателства не се установява те да имат нещо общо с вземането на решение за
разпространяване на информацията, че репортерът на предаването „Господари на
ефира“ е станал жертва на побой, включително от свидетелските показания на
свидетелите С.П. и К., които кореспондират с останалия доказателствен материал и
поради това се кредитират от съда, става ясно, че в предаването „Господари на ефира“,
при излъчването на репортажа за склада, в който се съхраняват стока с изтекъл срок на
годност, не е излъчено репортерът да е бит и няма кадри от събития, настъпили извън
склада. Самият репортер, в качеството на свидетел, също заявява, че докато е бил вътре
в склада само е бутан, но не е бит. В тази връзка съдът взема предвид, че свидетелят
Ч.Н. сочи, че е видял по телевизията, че се излъчва видео, от което е видно, че
репортерът се е търкалял по земята пред склада, но не помни точно в рамките на кое
предаване са били излъчени. В частта, с която се посочва, че въззиваемите Х. са се
разграничили публично от действията на репортера, статията не съдържа
клеветническа информация.
В същата статия съдът приема, че са употребени следните обидни думи и изрази,
които значително надхвърлят допустимият начин на изразяване на мнение и оценка -
„мишки“, „мишоци“( приета от първоинстанционния съд за обида), „..да проявят малко
доблест…“, която в контекста на изречението се възприема като „те нямат и капка
доблест“ и „мерзостта“. Думите „мишки“ и „мишоци“, самостоятелно не носят обидно
съдържание, но в контекста на статията и отправени по отношение на човек имат
значението на някой, който бяга от отговорност, страхливец и публичната им употреба
по този начин е неприлична и надхвърля допустимата норма на обществения морал за
изразяване на оценка и мнение. Отделно от това, предвид събраните по делото
доказателства, изразената чрез тях оценка не се и подкрепя от никакви установени по
делото фактически основания.
Думите „мерзки“ отнесено към действията на въззивниците ( със значение –
подъл, много лош, морално пропаднал и др. подобни), както и внушението, че
въззивниците нямат капка доблест в използвания контекст и съотнесени към
конкретното клеветническо твърдение, че именно те са инициирали или подкрепили
подвеждането на обществото, не са подкрепени от никакви фактически основания
съобразно събраните в хода на делото доказателства и предвид това съставляват
16
злоупотреба със свободата на словото (в тази връзка -Pedersen and Baadsgaard v.
Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; Jerusalem v. Austria, no. 26958/95, §
43, ECHR 2001-II и Решение № 369/2015 г. по гр. д. 2 098/2015 г. IV Г. О. на ВКС).
Изразът да си „измиеш ръцете“, в използвания в контекста на процесната
публикация, носи значението на бягане от отговорност, да си участвал в нещо, но да
оставиш друг да поеме отговорността. Като израз носи отрицателна оценка за
конкретно лице и/или поведение и няма качеството да е неприличен, вулгарен или
циничен сам по себе си. В случая обаче тази оценка на автора не се базира на никакви
фактически основания, доказани в рамките на делото, предвид което следва да се
определи като обида и злоупотреба със свободата на словото, тъй като носи внушение,
че засегнатите лица се страхуват да поемат отговорност пред обществото, за това което
са направили.
С оглед изложеното, противно на приетото от първоинстанционния съд, се
установява, че и с използваните думи и изрази в статията от 29.09.2018 г. е проявено
противоправно поведение изразяващо се в разпространение на клеветническа
информация и обида по отношение на въззивниците Х., предвид което възраженията на
последните в тази насока се явяват основателни.
Въпреки горното обаче въззивната инстанция намира, че определените от
първоинстанционния съд размери на обезщетенията – по 5000 лв. са всеки ищец, са
правилни и съобразени с правилото на чл. 52 ЗЗД, предвид което възраженията на
всички въззивници – ищците М. Б. Х. и Ю. Б. Х. и ответника „П. Н.“ ЕООД, се явяват
неоснователни. В тази връзка съдът приема следното:
От събраните по делото свидетелски показания (свидетелят С.П., К.Р., К. К.) се
установи, че в пряка причинно – следствена връзка с публикациите от 25.03.2018 г. и
29.09.2018 г. въззивниците Х. са претърпели силни отрицателни емоции – гняв, тъга,
несправедливост, безпокойство за общественото мнение, за бъдещето на работните им
проекти, като и временно са се опитвали да странят от екипите, с които работят,
изпитвали са неудобство от разпространената информация. Засегнати са честта и
достойнството им, накърнено е и професионалното им име в обществото. За така
причинените вреди съдът намира, че справедливото обезщетение следва да е в размер
на по 5 000 лв. на всеки от въззивниците Х. като в тази връзка приема, че все пак
пострадалите са публични личности съобразно дадената в §7 от Резолюция 1165/1998
г. на СЕ дефиниция, поради което следва да имат по-голям праг на търпимост към
критики, както и факта, че медиите като „обществен страж“ не биха могли да
изпълняват пълноценно и безпрепятствено тази ключова роля по съблюдаване на
ценностите на демократичното общество, ако им бъдат налагани твърде тежки
санкции, тъй като това би имало обезкуражаващ ефект спрямо тях. (Radio France and
Others v. France). Съдът счита, че така определените размери на обезщетенията
17
репарират в цялост причинените отрицателни емоции от поведението на издателя. В
тази връзка следва да се има предвид, че авторът на статията не е подал въззивна
жалба, предвид което спрямо него определените размери на обезщетения не могат да
бъдат намалени, тъй като така ще се утежни положението на жалбоподателите Х. и
доколкото П. Н. ЕООД и авторът се явяват обикновени другари в производството, като
същевременно са съобразени и със социално- икономическите условия в страната.
При така изложените мотиви въззивният съд следва да потвърди обжалваното
съдебно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно като краен
резултат.
По отношение подадената частна жалба срещу определение №
20122691/24.05.2021 г. :
Предвид изхода на правния спор пред въззивната инстанция съдът следва да
разглед, подадената от въззивниците Х. частна жалба по реда на чл. 248, ал.3 ГПК
срещу определение от 24.05.2021 г., с което е оставено без уважение искането им
изменение на решението в частта за разноските.
С молба по чл. 248 ГПК от 24.03.2021 г. въззивниците Х. са поискали от
първоинстанционния съд да преразгледа въпроса за прекомерността на уговорените
между тях и процесуалния им представител размери на адвокатски възнаграждения,
като приеме, че сумите от 2100 лв. с ДДС са обосновани. Поискали са съдът да измени
решението си и в частта, с която са присъдени разноски на ответника Н. Й., като в тази
връзка са посочили, че по делото не са представени доказателства той да е реализирал
такива.
С определение от 24.05.2021 г. съдът е оставил искането без уважение.
Цената на всеки от исковете, предявен от ищците, е 10 000 лв., като съответно
всеки от ищците е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от по 2100 лв. В случая съгласно чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към момента
на сключване на договора за правна помощ редакция/ минималното адвокатско
възнаграждение по всеки от исковете е 830 лв. Съгласно §2а от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
18
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Процесуалният
представител на ищците е представил доказателства, че е регистриран по ДДС, поради
което и в случая минималното възнаграждение с включен ДДС е 996 лв. При
преценка на фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че определеното
от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 1500 лв. е правилно и
законосъобразно, като претендираното от ищците възнаграждение от по 2100 лв. е
прекомерно, доколкото същото надвишава повече от два пъти минималния размер. С
оглед частичното уважаване на предявените искове, всеки от ищците има право на по
50% от определеното адвокатско възнаграждение, т.е. по 750 лв., в какъвто размер е
присъдил и районният съд разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо и
определението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде потвърдено.
Основателно се явява възражението срещу присъдените в полза на ответника Н.
Й. разноски, доколкото не са представени доказателства той да е реализирал такива в
рамките на първоинстанционното производство. Представеният договор за правна
защита и съдействие /л.169 от делото на СРС/ е сключен между „П. Н.“ ЕООД и адв.Е.
Й., съответното дружеството е заплатило и адвокатското възнаграждение от 1700 лв.
Ето защо определението в тази следва да се отмени, а решението да се отмени в частта
в която ищците са осъдени да заплатят на Н. Й. по 375 лв. разноски.
По разноските:
При този изход на правния спор, всяка от страните има право на разноски, които
е направила като въззиваем по отношение подадената от насрещната страна въззивна
жалба. По делото са представени доказателства, че ищците са заплатили по 1080 лв.
адвокатско възнаграждение по отношение процесуално представителство по
подадената от „П. Н.“ ЕООД въззивна жалба, поради което и на всеки от ищците
следва да се присъдят разноски в описания размер. На ищците не следва да бъдат
присъдени разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по
повод подадената от тях въззивна жалба. Ответникът „П. Н.“ ЕООД е представил
доказателства за сторени разноски само за заплатена държавна такса по подадената
въззивна жалба, поради което и разноски не следва да му се присъждат. Другият
ответник Н. Н. Й. има право на разноски във въззивното производство с оглед
неоснователността на подадената от ищците въззивна жалба, но не е представил
доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
19
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20060206 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 17035/2019
г. по описа на СРС, 171 с-в, в частта, с която ответникът „П. Н.“ ЕООД, ЕИК *******, е
осъден да заплати /солидарно с другия ответник и Н. Н. Й., ЕГН **********, по
отношение на когото решението в осъдителната част като необжалвано е влязло в сила/
на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД на М. Б. Х. с ЕГН ********** и Ю. Б. Х.,
ЕГН **********, сумите от по 5 000 лв. за всеки ищец, представляващи обезщетения
за неимуществени вреди, причинени от клеветнически и обидни думи и изрази,
използвани в публикуваните на интернет страниците www.pik.bg и www.retro.bg
статии, както следва: на 29.09.2018г., озаглавена „ Жалко за братята Х., оказаха се
мишоци. Измиха си грозно ръцете с Д.В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна“ с автор
Н. Н., и на 25.03.2018г., озаглавена „Халтурата "Х.”: почва с "Капките", минава през
"Господарите" и "Полицаите", свършва с "Хепи" и З. на висилката...“, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.03.2019г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Б.
Х. с ЕГН ********** и Ю. Б. Х. с ЕГН **********, срещу „П. Н.“ ЕООД, ЕИК *******
и Н. Н. Й., ЕГН:**********, искове за солидарно осъждане на ответниците за сумите
над 5000 лв. до пълните предявени размери от по 10 000 лв. за всеки ищец.
Решението в частта, в която Н. Н. Й., ЕГН **********, е осъден да заплати на
основание чл. 45, ал.1 ЗЗД на М. Б. Х. с ЕГН ********** и Ю. Б. Х., ЕГН **********,
сумите от по 5 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.03.2019г. до окончателното плащане, като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ определение № 20122691 от 24.05.2021 г., постановено по гр.д. №
17035/2019 г. по описа на СРС, в частта, в която e отказано изменението на решението
в частта в по отношение на присъдените разноски в полза на Н. Н. Й. и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 20060206 от 08.03.2021 г. по
гр.д. № 17035/2019 г. по описа на СРС, 171 с-в по следния начин:
ОТМЕНЯ решение № 20060206 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 17035/2019 г. по
описа на СРС, 171 с-в, в частта, с която М. Б. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати
на Н. Н. Й., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното производство в размер
от 375 лв.
ОТМЕНЯ, решение № 20060206 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 17035/2019 г. по
описа на СРС, 171 с-в, в частта, с която Ю. Б. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати
на Н. Н. Й., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното производство в размер
от 375 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20122691 от 24.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 17035/2019 г. по описа на СРС, в останалата част.
20
ОСЪЖДА „П. Н.“ ЕООД, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на М. Б. Х.,
ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер от 1080 лв.
ОСЪЖДА „П. Н.“ ЕООД, да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Ю. Б. Х.,
ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер от 1080 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21