О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 1562
Пловдивският
окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание
на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Бранимир Василев
Виделина Куршумова
след като разгледа
докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 1698
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, намира следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл.
248 ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателите Б.Г.Л.,
ЕГН **********, М.П.А., ЕГН *********, и П.Г.А. ЕГН **********, всичките
представлявани от пълномощник адв. Д.В.,***, молят да се отмени като неправилно
Определение № 854/20.06.2019г. постановено по ч.гр.д. № 963/2018г. по описа на
РС-Асеновград, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията на Ч.Б.И., ЕГН **********,
лично и в качеството й на ЕТ „ЧЕРИСА – Ч.И.“,
ЕИК *********, гр.Садово, и И.С.И., ЕГН **********,
за присъждане на разноски за всеки един от тримата ответници в размер на
5 617.00 лева. Молят да се остави без уважение искането за присъждане на
разноски на длъжниците по ч.гр.д. № 963/2018г. по описа на РС Асеновград.
Направени са доказателствени искания във връзка с твърдението на длъжниците за
заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д. М..
Не са постъпили
писмени отговори на частната жалба, от страна на длъжниците Ч.Б.И., ЕГН **********,
лично и в качеството й на ЕТ „ЧЕРИСА – Ч.И.“,
ЕИК *********, гр.Садово, и И.С.И., ЕГН **********,
редовно уведомени чрез пълномощник адв. Д.М.,***.
Въззивният състав
на ПдОС след като констатира, че въззивната частна жалба е допустима – подадена
е от надлежна страна по ч.гр.д.№ 963/18г., в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния
съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по
същество частната жалба се явява частично основателна, поради следните
съображения:
За да постанови обжалваното определение, съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК,
районният съд намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, направено съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, като намира,
че в настоящия случай, с оглед посочения интерес, размерът на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл. 7 ал.2 т.6 вр чл.ал.7 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 5617лв; поради което
изменя постановеното Определение № 574/22.04.2019г, като осъжда заявителите да
заплатят на всеки един длъжниците разноски по производството в размер на 5617лв
адвокатско възнаграждение.
Въззивният състав на ПдОС констатира,
че видно от съдържанието на приложени по ч.гр.д. № 963/18г.,/лист 36,лист
41,лист 46/, три броя договори за правна помощ, сключени на 25.06.2018г., от
една страна, между довереника адв. Д.М.,***, и от друга страна, с доверител - всеки
един от тримата длъжници- ЕТ „ЧЕРИСА – Ч.И.“, ЕИК *********, гр. Садово, И.С.И.,
ЕГН **********, и Ч.Б.И., ЕГН **********, на осн.чл. 36 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, по всеки един от тези договори, страните се уговарят за следното:
т. 1. “доверителят възлага на
довереника: да го представлява по ч.гр.д. № 963/2018г.,ІІІ н.с., по описа на
РС-Асеновград, като има право да извършва всички необходими фактически и правни
действия, в т.ч.: има право да подава възражения по чл. 414 от ГПК, да
подава частни жалби по реда на чл. 419 от ГПК, да подава
молби, да подава отговори, да представлява по цитираното дело до приключването
пред всички съдебни инстанции“. Посочено
е в договора – т. 3.“ Възнаграждението за уговорената в т. 1 работа е в размер
на 9 900/девет хиляди и деветстотин/ лева. Посочено е в т. 4 от договора,
че „уговореното възнаграждение ще бъде платено по следния начин – в
брой, на 25.06.2018г., като настоящият договор представлява разписка
за предадената от доверителя и получената от довереника сума в размер на
9 900 лв“.
Видно е и от приложено в.ч.гр.д. №
1808/18г. по описа на ПдОС, ХІVгр.с., образувано по частна жалба от длъжниците
чрез адв. Д.М., с правно основание чл. 419 от ГПК, срещу разпореждане за
незабавно изпълнение съгласно Заповед № 467/08.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 963/2018г., по описа на РС-Асеновград, ІІІ-ти наказателен състав,
частната жалба на длъжниците е оставена без уважение с влязло в сила определение
на въззивния съд – определение № 1739/04.09.2018г. по ч.гр.д. № 1808/2018г. по
описа на ПдОС,ХІVгр.състав. В същото производство, по частна жалба с правно
основание чл. 419 от ГПК, от страна на жалбоподателите, длъжници, са били
представени същите договори за правна помощ, каквито са приложени и към
ч.гр.дело № 963/18г. по описа на РС-Асеновград, съответно, приложени на листове
22, 24 и 26 от в.ч.гр.д.№1808/18г., ПдОС,ХІVгр.състав.
От гореизложените обстоятелства,
безспорно, се установява, че процесната договорена сума за адвокатско
възнаграждение от 9 900 лева, е била уговорена между страните за
повече от едно производство пред съда, т.е. в
случая - за извършване на фактически и правни действия, както по ч.гр.д. №
963/2018г., по описа на РС-Асеновград, ІІІ-ти наказателен състав, така и за
подаване на частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК, за които две производства
са налице доказателства по настоящето дело, че действително са се развили
относно претендираното вземане на заявителите.
Въззивният състав на ПдОС констатира,
че заповедният съд в обжалваното определение не е взел предвид последно
посоченото обстоятелство, че договореното възнаграждение във всеки един от
трите идентични договора се отнася за повече от едно съдебно производство; в
случая, за заповедното производство по ч.гр.д.№ 963/2018г., по което от страна
на длъжниците чрез пълномощник адв. Д.М. са подадени, съответно, три броя
възражения по чл. 414 от ГПК, както и за в.ч.гр.дело № 1808/18г.по описа на
ПдОС,ХІVгр.с-образувано по въззивна частна жалба с правно основание чл. 419 от ГПК, подадена от адв. Д.М., пълномощник на тримата длъжници.
Поради което и доколкото не е
разграничен в самия договор размерът на уговорено адв. възнаграждение относно
процесуалното представителство и защита по всяко едно от посочените в него
производства – това по ч.гр.д.№ 963/18г., по което са подадени, съответно,
възражения по чл. 414 от ГПК от адв. Д. М., пълномощник, на всеки един от
тримата длъжници, както и по в.ч.гр.д.№ 1808/18г.по описа на ПдОС,ХІVгр.с., по
което е била подадена частна въззивна жалба по чл.419 от ГПК от адв. Д.М.,
пълномощник на тримата длъжници, настоящият въззивен съд намира, че поравно
следва да се счита за уговорен размерът на договореното адвокатско
възнаграждение за всяко едно от двете съдебни производства, съответно, относно
заповедното производство по ч.гр.д.№ 963/2018г. – сума от 4 950 лв/четири
хиляди деветстотин и петдесет лева/, както и относно производство по чл. 419 от ГПК – по в.ч.гр.д.№ 1808/18г.,ПдОС,ХІVгр.с. – , също, сума от 4 950 лв.
Предвид изложеното въззивният съд
намира, че размерът на адвокатско възнаграждение, за който следва да се
задължат заявителите, да заплатят на всеки един от длъжниците, при прекратяване
на заповедното производство по ч.гр.д.№ № 963/18г., /при обезсилена заповед и
изп. лист, с влязло в сила определение на заповедния съд от 22.04.19г. на
осн.чл. 415 ал. 5 от ГПК/, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, не
може да бъде по-висок от договорения, т.е. от сумата 4 950 лева. И този
извод е независимо от посочения от заповедния съд размер от 5617 лв, базиран
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 6 вр. ал. 7 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд намира за ирелевантни
за настоящето производство доводите в частната жалба относно обстоятелствата
дали плащането на адвокатския хонорар от страна на длъжниците е заприходено или
не в счетоводството на длъжника, едноличен търговец, както и дали от страна на
пълномощника на длъжниците адв. Д.М. са декларирани поучените суми по ЗДДФЛ,
респективно, за неоснователно събирането на доказателства в такава насока. За
нуждите на настоящето гражданско съдебно производство, е достатъчно, да е
посочен начинът на плащане на договореното възнаграждение, като в случая е
договорено това да е в брой, в деня на подписване на договора за правна помощ,
който представлява и разписка за получената от адвоката сума на договорено
адвокатско възнаграждение; в каквато насока е и еднозначната съдебна практика,
в т.ч. и на ВКС.
Поради което и следва да се приеме,
че договореното адвокатско възнаграждение е в брой, както и е заплатено в
датата на всеки един от трите договора за правна помощ, като договорът
представлява разписка за получената от адвоката сума на договореното адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното определение следва частично да бъде
отменено, съответно, за разликите над сумата 4 950 лева до определения
размер от 5617 лева, като сумата от 4 950 лева, се приема за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, от всеки един от тримата длъжници, за
извършени фактически и правни действия по ч.гр.д. № 963/18г. В останалата част,
до размер от 4 950 лева определението следва да бъде потвърдено като
правилно.
Определението на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното в закрито заседание на 20.06.2019г. Определение № 854 на Асеновградски районен съд, по ч.гр.дело № 963 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Б.Г.Л. ЕГН ********** с адрес ***, М.П.А. ЕГН *********, с адрес *** и П.Г.А. ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ЕТ „ЧЕРИСА- Ч.И.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Садово, ул. „Оборище“ № 11, разноски по производството в размер на разликата над сумата 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева до определения размер от 5617(пет хиляди шестотин и седемнадесет) лв адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК; В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Б.Г.Л. ЕГН ********** с адрес ***, М.П.А. ЕГН *********, с адрес *** и П.Г.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Ч.Б.И. ЕГН **********, с адрес ***, разноски по производството в размер на разликата над сумата 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева до определения размер от 5617(пет хиляди шестотин и седемнадесет)лв адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК; В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Б.Г.Л. ЕГН ********** с адрес ***, М.П.А. ЕГН *********, с адрес *** и П.Г.А. ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на И.С.И. ЕГН ********** с адрес *** разноски по производството в размер на разликата над сумата 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева до определения размер от 5617(пет хиляди шестотин и седемнадесет)лв адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА постановеното в закрито заседание на 20.06.2019г. Определение № 854 на Асеновградски районен съд, по ч.гр.дело № 963 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Б.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, М.П.А., с ЕГН *********, с адрес *** и П.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на ЕТ „ЧЕРИСА- Ч.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Садово, ул. „Оборище“ № 11, разноски по производството в размер на сумата 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение; В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Б.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, М.П.А., с ЕГН *********, с адрес *** и П.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Ч.Б.И. ЕГН **********, с адрес ***, разноски по производството в размер на сумата 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение; В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА Б.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, М.П.А., с ЕГН *********, с адрес *** и П.Г.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по производството в размер на сумата 4 950 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/