РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Габрово, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 54/04.06.2021г., постановено по гр.д. № 419/2020г., на Дряновския
районен съд е обявен за относително недействителен по отношение на В. Н. К.,ЕГН
********** договора за дарение на недвижим имот обективиран в нот.акт. № 94,томІ, рег.
№647,д.№77/2020г. на нотариус А.А.,рег.№ 442 на НК, с който К. ЗДР. Щ.,ЕГН **********
е дарил на дъщеря си Г. К. Т., ЕГН ********** своята ½ ид.ч. от ПИ с идент. *** с площ 512
кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда с идент. *** с
площ 51 кв.м. при подробно посочени граници, намиращ се на административен адрес гр.
Д.,ул.“А.“ № *на осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Така постановеното решение е обжалвано от ответницата Г. К. Т.. В жалбата се
твърди, че то е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон
и трайната съдебна практика. Не било установено по делото, че ответникът К.Щ. дължи на
ищеца суми, тъй като между тях двамата имало неуредени финансови отношения и самият
ищец му дължал сума в размер около 15 500 лв., с която било направено прихващане. В този
смисъл неправилно първоинстанционният съд не събрал поисканите от ответника писмени и
гласни доказателства и делото останало неизяснено от фактическа страна.Излагат се
съображения за неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца и
неучастващото в производството лице – негова съпруга, към ответника Щ..Счита, че
1
неправилно не били допуснати до разпит свидетели, които трябвало да установят тези
отношения между страните, както и целите, поради които е направено дарението.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло.
Ответника К.Щ., поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответника по жалба В.К. я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е
правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на
материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК
възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в
съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на
районния съд относно основателността на предявения иск.
По наведените с въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че с влязла в сила присъда ответникът К.Щ. е признат за
виновен в това, че в края на м. август 2017г. до 04.09.2017г. в гр. Д., в интервю за „Б.“ е
казал нещо унизително за честта и достойнството на В.К., като за това деяние му е
наложено наказание за извършеното престъпление по чл. 148, ал1,т.1 и т.2 ,във вр. с чл. 146,
ал.1 от НК. Със същата присъда К.Щ. е осъден да заплати на В.К. неимуществени вреди в
размер на 500 лв. По това дело и по водените още няколко наказателни дела между
страните, К.Щ. е осъден да заплати на В.К. и разноски. Установено е, че за присъдените
суми е образувано изпълнително производство против длъжника Щ..
Не е спорно между страните и е установено от доказателствата по делото, че с
нот.акт. № 94,том І, рег.№647,д.№77/2020г. на нотариус А.А.,рег.№ 442 на НК, К. ЗДР. Щ. е
дарил на дъщеря си Г. К. Т. своята ½ ид.ч. от ПИ с идент. *** с площ512 кв.м., заедно с ½
ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда с идент. *** с площ 51 кв.м. при
подробно посочени граници, намиращ се на административен адрес гр. Д.,ул.“А.“ № *.
Съгласно разпоредбата на чл.135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За да бъде уважен искът по
чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а
именно: ищецът да има качеството на кредитор, длъжникът да е знаел за увреждането при
2
продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело за увреждането на кредитора,
при възмездно действие. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че ищеца има
качеството на кредитор по отношение на ответника К.Щ..С влязла в сила присъда на
08.07.2020 г. К.Щ. е признат за виновен в извършване на престъпление спрямо В.К. и е
осъден да му заплати, обезщетение за причинените неимуществени вреди, т.е. ищецът е
кредитор на ответника Щ.. Налице е и втората предпоставка – длъжникът да е знаел за
увреждането при разпореждането с имота. Щ. е извършил непозволеното увреждане през
2017г., а сделката е осъществена на 26.06.2020 г.,т.е. К.Щ. е бил наясно, че с извършеното
разпореждане намалява имуществото си и от там възможностите да заплати дължимото
обезщетение.В подкрепа на този извод е и факта, че към датата на сделката К.Щ. е бил
осъден на първа инстанция за осъществения от него деликт, като тази присъда е била
потвърдена от въззива само няколко дни след осъществяване на разпоредителната сделка.
Сделката, чиято недействителност се иска, е безвъзмездна и е сключена между лица,
визирани в разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД. Тъй като извършеното разпореждане е
безвъзмездно, не е необходимо да се установява знание за увреждането от страна на
приобретателката. Независимо, че присъдата е влязла в сила в по-късен момент, вземането
на ищеца е възникнало и станало изискуемо от датата на непозволеното увреждане – края на
м. август до 04.09.2017г.. Поради това не следва да намира приложение и разпоредбата на
чл.135 ал.3 ЗЗД, която изисква, когато действието е извършено преди възникване на
вземането, сделката да е недействителна само ако действието е било предназначено от
длъжника и лицето, с което той договаря, да увреди кредитора. Даже и да се приеме
обратното, съдът намира, че не е оборена презумцията на чл.135 ал.2 ГПК, тъй като
доказателства, че ответницата Г.Т. не е знаела за увреждането не са представени, а и не
искано събирането на такива. Искането за разпит на свидетели е било направено за фактите:
- целта, поради която ответникът Щ. е извършил дарението и за изясняване имуществени
отношения между ищеца и първия ответник, факти, които не са относими към спора.
Имайки предвид всичко изложено, въззивният съд намира, че предявеният иск, като
основателен и доказан, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и постановеното
в този смисъл решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателката Г.Т. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника по жалба В.К. направените във въззивната инстанция разноски в размер на 700
лв., на осн. чл. 78, ал.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/04.06.2021г., постановено по гр.д. № 419/2020г, на
Дряновския районен съд.
ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН ********** да заплати на В. Н. К.,ЕГН ********** сумата от
700 лв./седемстотин лева/ разноски по делото на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4