№ 2384
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213251 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 386449-0333312/05.12.2018 г., издадено
от началника на Сектор „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на Национална агенция за приходите, на „Си Джи Ем 2010“
ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, изразяващо се в това, че при извършена на 21.08.2018 г. проверка на
стопанисван от дружеството търговски обект в гр. София е установено, че не
е въведена служебно сума в касовата наличност на дружеството в размер на
50 лева.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Си Джи Ем 2010“ ЕООД, в която са релевирани
доводи за неговата неправилност. Изложени са съображения, че
актосъставителят и наказващият орган не са извършили пълна проверка и не
са установили имало ли е в действителност разлика между касовата и
фактическата наличност в обекта и на какво се дължи тя. Твърди се, че в НП
1
не е посочено, че нарушението води до неотразяване на приходи, поради
което неправилно е наложена имуществена санкция в хипотезата на чл. 185,
ал. 2, изр. 1-во ЗДДС. С оглед на изложеното от съда се иска да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че разликата в касовата наличност се дължи на
монети, които не са част от оборота. Твърди се, че няма съвпадение на
времето между момента, в който е извадена контролната лента и броенето,
тъй като през цялото време търговският обект е работил.
Управителят на дружеството-жалбоподател заявява, че никога не е имал
умисъл в действия за укриване на продажби на представляваното от него
дружество. С оглед на това, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
неправилно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата
законосъобразност. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата, подадена срещу процесното НП, е процесуално допустима,
доколкото е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от активно
процесуално легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди
доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговото изменение в санкционната му част.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
„Си Джи Ем 2010“ ООД с ЕИК ********* стопанисвало търговски обект –
павилион, находящ се в гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 172.
На 21.08.2018 г., около 12.43 часа, свидетелите В. и В. ПЛ. В., инспектори
по приходи в ЦУ на НАП, заедно с техни колеги от СДВР и БАБХ,
2
извършили данъчно-осигурителна проверка в горепосочения търговски обект,
стопанисван от „Си Джи Ем 2010“ ООД. По време на извършване на
проверката било установено, че в обекта има въведено в експлоатация
фискално устройство модел „Datecs FP 60 KL” с ИН на ФУ DT350806 и ФП
№ 02350806, което притежавало функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. При извършване на проверката в обекта се
намирал управителят на дружеството – Г. В. М.. След като се легитимирали,
служителите на ТД на НАП изискали отчета за дневния оборот, като видно от
разпечатания от св. Витанова дневен финансов отчет „Х“ №
0542456/21.08.2018 г. от ЕКАФП дневният оборот относно получени суми в
брой бил в размер на 1.90 лева. При проверка било установено, че
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 51.90 лева, за което
бил изготвен опис на наличните парични средства. По този начин било
установено, че в касата е въведена сума в размер на 50 лева, без да се отрази
във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени суми“.
Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена
проверка № 0400268/21.08.2018 г. в присъствието на управителя Г.М..
На 21.08.2018 г. св. В. съставила акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0333312/21.08.2018 г. срещу „Си Джи Ем 2010“ ООД
за извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. АУАН бил връчен на
управителя на дружеството на същата дата, който отказал да го подпише и да
получи препис от същия, което било удостоверено с подписа на св. АНН..
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 386449-0333312/05.12.2018 г., с което за
извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на „Си Джи Ем 2010“ ООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева. Видно от приложената по делото разписка,
неразделна част от НП, санкционираното дружество е получило препис от
наказателното постановление на 07.09.2021 г.
В законоустановения 7-дневен срок управителят на „Си Джи Ем 2010“
ООД подал жалба срещу издаденото наказателно постановление, която
инициирала образуването на настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
3
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на управителя на дружеството-жалбоподател; показанията на
свидетелите В., АНН. и В. ПЛ. В.; протокол за извършена проверка №
0400268/21.08.2018 г.; ДФО от 21.08.2018 г.; Опис на пари в каса от
21.08.2018 г. и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.06.2018 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на
свидетелите Веселка Витанова и В.В. за подробни, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно от
показанията на посочените свидетели се установява, че при извършване на
проверка в процесния търговски обект е установена налична сума в касата на
обекта в размер на 51.90 лева, а в дневния финансов отчет на наличното
фискално устройство е отразена наличност на пари в брой в размер на 1.90
лева. Този факт се подкрепя и от съставения протокол за извършена проверка,
както и от ДФО и описа на наличните пари в касата на дружеството.
Съдът намира за неоснователно основното възражение на дружеството-
жалбоподател, а именно, че са преброени парични средства, които не са били
част от оборота и от касовата наличност. Действително, от показанията на
разпитаните свидетели се установява, че са били преброени монети,
поставени в чаша. От показанията на свидетелите Веселка Витанова и В.В.
обаче се установява, че чашата с монетите се е намирала в непосредствена
близост до фискалното устройство и е била част от касата на последното. В
този смисъл св. Витанова заяви в съдебно заседание, че тези монети са били
„там, където е обособена касата“, а според св. В. – чашата с монетите е била
близо до апарата. С оглед на това съдът намира за необективни обясненията
на управителя на дружеството, че посочената чаша с монети се е намирала на
около 2 метра от гишето. Не отговаря на обективната истина и твърдението на
управителя на дружеството, че последният е заявил устно на проверяващите
служители, че монетите в чашата не са част от оборота на обекта, но въпреки
това последните са го накарали да преброи и тези пари. Такова обстоятелство
не се съдържа в показанията на свидетелите В. и Витанова, като последните
са категорични, че са казали на управителя на дружеството да преброи всички
4
парична средства, част от касата в търговския обект, но не и изрично
въпросната чаша с монети. Нещо повече, св. В. заяви в своя разпит, че по
време и след приключване на проверката, завареният в обекта управител на
дружеството не е заявявал, че монетите в чашата не са част от касовата
наличност. Напротив, последните са били преборени лично от управителя и
вписани в описа на паричните средства в касата. Следва да се отбележи, че в
нито един от приложените по делото документи, вкл. описа на парични
средства в касата и протокола за извършена проверка, връчен на управителя
на дружеството Г.М., последният не е възразил и посочил, че преброените
монети не са част от оборота и касата на търговския обект. С оглед на това,
съдът намира обясненията на управителя на дружеството за изолирани,
доколкото не кореспондират с приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, като същите се явяват защитна версия на дружеството-
жалбоподател в хода на образуваното административнонаказателно
производство.
Съдът кредитира и показанията на св. АНН., които обаче са
неинформативни относно главния факт на доказване по делото. Действително,
последната си спомня, че по време на проверката е установена касова
наличност в обекта в повече от отразената в дневния финансов отчет, обаче
последната не можа да възпроизведе каквито и да е стойности в тази насока.
Св. Цветкова обаче е категорична, че е подписала АУАН като свидетел на
отказа на нарушителя, в случая управителя Г.М., да подпише съставения
срещу дружеството АУАН, както и да получи препис от същия.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода
на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от
приложената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са
5
допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН
и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми.
Спазена е и разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като отказът на нарушителя
да подпише АУАН е бил удостоверен с подписа на св. Цветкова. С оглед на
това процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на
процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си „Си Джи Ем 2010“
ООД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. В този смисъл „Си Джи Ем 2010“ ООД е следвало чрез
операция „служебно въведени“ суми да регистрира сумата от 50 лева, която е
била въведена в касата. Следва да се отбележи, че видно от отразяването в
протокола за извършената проверка процесното фискално устройство е
поддържало извършването на такива операции, което е безспорно доказано и
от показанията на свидетелите, поради което нарушението правилно е
квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
От друга страна се установи, че преброената сума от 50 лева в повече от
отразената в дневния фискален отчет налична такава, е била част от касовата
наличност. В тази връзка съдът изложи съображения при извършения
доказателствен анализ, поради което не е необходимо да ги преповтаря. Но
дори и да се приеме тезата на управителя на дружеството, че монетите са
били поставени там за разваляне на по-едри банкноти, то очевидно същите са
били част от касовата наличност и са въведени не като приход от продажби, а
като сума за връщане на ресто на клиенти.
Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена сумата от 50 лева
чрез операция „служебно въведени“ суми дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
6
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000 до 10 000
лева. Предвид непосочването на привръзка с ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, очевидно
административнонаказващият орган е приел, че с извършването на
нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. В НП обаче не е
посочено, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи. Нещо
повече, липсват каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в
касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка
съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК, приложима
на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган следва да
докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 50 лева във фискалното
устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. От събраните по делото
доказателства не се установява посочената сума да е реализирана като приход
от продажби. Напротив, управителят на дружеството заяви в обясненията си,
че монетите, които са обусловили разликата в касовата наличност, са били
предназначени за разваляне на банкноти. Тоест, същият признава, че са част
от касовата наличност в търговския обект, но не и да са реализирани приходи
от продажби в същия. В тази връзка не може да се приеме за обоснован
изводът на наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи.
С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така
извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
7
производство, като приложението на материалния закон относно
извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението
се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид
предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
В случая е допустимо преквалифициране от въззивния съд на
санкционната разпоредба на извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС в
такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, предвид изричната разпоредба
на чл. 84, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК. В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на ОСК на
ВАС макар и да е обсъждан друг случай на приложение от
въззивния/касационния съд на привилегирован състав на нарушение (по чл.
415в, ал. 1 КТ). Следва да се посочи, че в този смисъл е и разпоредбата на чл.
63, ал. 7 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), която позволява прилагане на закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита,
че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи
отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да
обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се
съобрази, че неотчетената сума във фискалната памет на фискалното
устройство не е голяма (50 лева), което не обуславя само по себе си завишена
степен на обществена опасност на извършеното нарушение. С оглед на това,
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3000 на
500 лева.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка
от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
8
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са
настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна
разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в
случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С
оглед на това, липсата на настъпване на вредни последици е предвидено
изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като
привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно
отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. С оглед на това с неизпълнение на
задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане
на сумата от 50 лева във функциониращото в търговския обект фискално
устройство, съществено са засегнати обществените отношения, обект на
защита от нарушената разпоредба, свързани с регистрацията и отчетността на
паричните постъпления и оборота в търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено подадената жалба се явява частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като
същата се намали от 3000 на 500 лева.
9
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева. Следва да се посочи, че
съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се присъждат разноски,
само ако обжалваният административен акт бъде отменен. В случая не се
касае за отмяна – пълна или частична, на обжалваното НП, а само до
изменението му в санкционната му част. В този случай не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, като разпоредбата на чл. 144
АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае неуредените в АПК случаи,
каквато не е настоящата хипотеза, доколкото е налице законова
регламентация в чл. 143, ал. 1 АПК. В този смисъл е и Определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-
Русе, II-ри състав и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело №
8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд., касаещи идентични на настоящата
хипотези.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 386449-0333312/05.12.2018 г.,
издадено от началника на Сектор „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „Си Джи Ем
2010“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС
размера на наложената имуществена санкция за така извършеното нарушение
от 3000 лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Си Джи Ем 2010“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
10
адрес на управление гр. София, бул. „Ломско шосе“ № 172, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11