Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова                                                     ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян

                            Ивайло Димитров                 

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 8332 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №19747 от 22.01.2020 г., постановено по гр. дело № 61932/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, е признато за установено по предявените искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, че И.Г.Р. - П. дължи на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ул. „******, чрез представляващия управител на ЕС Н.В.В., сумата от 307 лв. - незаплатена вноска, въз основа на решение на Общото събрание на ЕС от 26.01.2018 г., за покриване на разходите за извършен ремонт по подмяна на канализацията в мазето на сградата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.д. № 15087/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника И.Г.Р.-П. – адв. М.С. с оплаквания за неговата неправилност. Оспорва провеждането на общо събрание на 26.01.2018 г. и поставянето на покана по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. От представеното извлечение на протокола от общото събрание не ставало ясно колко процента от членовете на ЕС са участвали в събранието, какъв е неговият кворум и достатъчен ли е той за провеждането на събранието, както и кои конкретно собственици са участвали. Липсвала информация какви са били разискванията по дневния ред, как е протекло гласуването и начина, по който всеки от собствениците е гласувал. Поддържа се, че представеният към исковата молба списък с подписи не съдържа данни за времето и мястото на съставянето му, нито дали подписалите го лица имат право да участват в събранието. Въззивникът оспорва иска по основание и размер и с аргументи, че в решението на ЕС не било ясно посочено за какво се дължи определената сума. Недоказано било и твърдението на ищеца, че ответницата е била информирана за решението на ЕС. По изложените съображения моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.

Въззиваемият - ищец етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „****** не е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. По конкретно релевираните във въззивната жалба оплаквания е необходимо да бъде добавено и следното:

Предмет на спора в настоящото производство е установяване съществуването на вземане на ищцовата етажна собственост срещу ответника – собственик на самостоятелен обект в сградата за дължимите от последния разноски за ремонт на канализация в мазетата на сградата, в размер на 307 лв. Не съществува спор между страните пред настоящата инстанция, че И.Г.Р. - П. е собственик на ап. №3, находящ се в жилищната сграда в гр. София, ул. „******, поради което тя е длъжна да участва в разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците съразмерно с притежаваните идеални части от общите части на сградата – арг. от чл. 41 ЗС и чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. 

Пред първата инстанция е представен протокол от проведено на 22.03.2016 г. общо събрание на собствениците на ищцовата етажна собственост, в който е взето решение за възлагане работа за подмяна на канализацията в мазето по постъпила оферта на ЕТ „К.-М.Б.”. Приложен е и списък на дължимите суми от всеки от собствениците в обектите в сградата според приспадащите им се идеални части, като е посочено, че дължимата сума от ответницата И.Р. е в размер на 307 лв. Не се спори пред въззивната инстанция, а и се установява от писмените доказателства по делото, че  на 06.06.2017 г. е сключен договор с фирмата изпълнител от представляващия етажните собственици, като извършването на работата е прието с приемо - предавателен протокол.

Според съдържанието на представения по делото протокол от общото събрание на етажните собственици от 26.01.2018 г., е взето решение да бъде предоставен нов срок от три дни на И.Г., считано от 29.01.2018 г., за изпълнение на задължението ѝ да внесе в касата на ЕС дължимите от нея 307 лв. за извършения ремонт на канализацията в мазетата, доколкото процесната сума не е била погасена в срока за разсрочено плащане към фирмата изпълнител и се е наложило да бъде изплатено със средства от касата на ЕС.

Наличието на специални изисквания, уредени в ЗУЕС, към изготвянето и съдържанието на протокола от проведеното общо събрание му придават доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи, като след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила (в този смисъл решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., І г.о. на ВКС). Поначало всеки от собствениците има право да оспори законосъобразността на провеждането и на взетите решения на общото събрание. 3ащитата срещу незаконосъобразни решения на общото събрание обаче се реализира по специален ред, предвиден в чл. 40 ЗУЕС - чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от закона (така и Решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г., ІІ г.о., на ВКС).

В конкретния случай не се твърди, а и не се установява, ответницата да е оспорила по реда и в срока по чл. 40 ЗУЕС взетите решения от проведените общи събрания, поради което решенията са влезли в сила и съдът следва да се съобрази с приетото от мнозинството етажни собственици. Именно с оглед специалната процедура по оспорване на решението, пропускането на срока по чл. 40 ЗУЕС прави недопустими релевираните във въззивната жалба възражения за допуснати нарушения при неговото свикване, провеждане и уведомяване за взетите решения.

Предвид нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ ЗУЕС от компетентността на общото събрание на ЕС е вземането на решение за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, какъвто представлява процесния ремонт на канализацията на мазето, а съгласно чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС всеки от етажните собственици дължи изпълнение на взетото решение в определения за това срок. Съдържанието на решенията от проведените две общи събрания и приложения списък за разпределение на разходите ясно и недвусмислено обективират волята на мнозинството от етажните собственици да се осъществи процесния ремонт, неговото извършване и възникване задължението на ответницата да заплати своя дял от сторените разходи. Последната безспорно не е внесла, нито в предоставения ѝ тридневен срок изтичащ на 01.02.2018 г., нито понастоящем, дължимата сума от 307 лв., поради което съответстващ с материалния закон е и изводът на СРС за съществуващо вземане на етажните собственици, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.03.2018 г.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищец разноски за производството пред СГС в общ размер от 500 лв., от които: 200 лв. - внесен депозит за особен представител и 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно мотивите към т. 7 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на подадена жалба от особен представител на ответника дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна съобразно изхода на делото. Ето защо и с оглед изхода на спора пред СГС, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, И.Г.Р. – П. следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда държавна такса за подадената от нейно име чрез назначения ѝ особен представител въззивна жалба, в размер на 25 лв.

По аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

     

ПОТВЪРЖДАВА решение №19747 от 22.01.2020 г., постановено по гр. дело № 61932/2018 г. по описа на СРС, 88 състав.

ОСЪЖДА И.Г.Р. - П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, на етажните собственици в сграда, находяща се в гр.  София, ул. „Петър ******, чрез представляващия Н.В.В. - управител на ЕС, разноски за въззивното производство от 500 лв.

ОСЪЖДА И.Г.Р. - П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл.78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд дължима държавна такса за подадената въззивна жалба, в размер на 25 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                               2/