М О
Т И В И
Към присъдата по НЧХД № 365/2020 год. на АРС, ІІ н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на С.П.Т., с която същият е повдигнал
обвинение срещу подсъдимите:
І. К.Д.К.,
1. За това че: На 21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17, в
съучастие като съизвършител с Р.П.К. и Ж.К.К. е причинил на частния тъжител С.П.Т., лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване, кръвонасядане по окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане
на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на
носа, охлузване на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане на
гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на
дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/ на
зъби 21, 31, 33, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, което е престъпление по чл.130 ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
2. За това, че: На 21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17, публично е
казал нещо унизително за честта и достойнството на С.П.Т. с ЕГН **********, в
негово присъствие, а именно: „женчо“, „да ти еба
майката“. Престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, във вр.
с чл.146 ал.1 от НК.
ІІ. Р.П.К., за това, че: На
21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17, в съучастие като съизвършител с К.Д.К. и Ж.К.К. е причинила на частния тъжител С.П.Т. ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване, кръвонасядане по окосмената част на
главата, охлузване и кръвонасядане на дясната ушна
мида, кръвонасядане на челото, кръвонасядане
в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване
на дясната скула, охлузване на носа, охлузване на дясната лицева половина,
оток, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
на горната устна, кръвонасядане по лигавицата на
долната устна, отчупване на част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания
по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане
на гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на
дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/ на
зъби 21, 31, 33, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Престъпление по чл.130 ал.1, във вр.
с чл. 20 ал. 2 от НК.
ІІІ. Ж.К.К., за това, че: На 21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17 в съучастие
като съизвършител с К.Д.К. ЕГН ********** и Р.П.К.
ЕГН ********** е причинила на частния тъжител С.П.Т., с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване, кръвонасядане по
окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане
на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на
носа, охлузване на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане на
гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на
дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/ на
зъби 21, 31, 33, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Престъпление
по чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител С.Т. чрез повереника си - адвокат П.Т., поддържа повдигнатите обвинения
за горните престъпления със същата фактическа обстановка описана в тъжбата.
Иска се осъждането на всеки от подсъдимите, като по отношение на наказанията се иска налагане на
наказание Лишаване от свобода за всеки от подсъдимите в максималния размер на
предвидения в закона диапазон за първото от горните престъпления или
алтернативното наказание Пробация, включващо
задължителните пробационни мерки също за максимален срок,
а по отношение на подсъдимия К. се
пледира и за налагане на наказание глоба в размер на 3000 лв. предвидено за
второто престъпление предмет на повдигнатото спрямо същия обвинение.
В наказателното производство не бяха
предявени граждански искове против подсъдимите.
Подсъдимият К.К.
участва лично в процеса и дава подробни обяснения, в които не отрича факта, че
между него и тъжителя е възникнал конфликт, прераснал в сбиване, което обаче се
е случило само между тях двамата и пред къщата, а не при обстановката, твърдяна
в тъжбата – на етажа ползван от тъжителя. Самият той твърди, че също е получил
телесни повреди при сбиването с П.Т.. Заема защитна позиция като излага като
мотив и първопричина за отиването му на адреса заедно със съпругата си и дъщеря
си, системен тормоз и обиди от страна на
тъжителя по отношение на подсъдимата Ж.К., довели до невъзможност за нормалното
ползване на имота от същата. По отношение на второто обвинение за отправените
обиди отрича факта, да е обиждал частния тъжител С.Т.. Подсъдимата Р.К. също дава обяснения, не се признава за
виновна по обвинението, отрича авторството си в извършването на престъплението,
като отрича факта да е нанасяла удари по тъжителя, които да са довели до
причиняване на леки телесни повреди на същия. Отново като защитен мотив излага
тезата, че изобщо причината за отиването им на адреса и конфликта с тъжителя С.Т.
е именно неговото грубо и обидно отношение към дъщеря им Ж.К., насочено към възпрепятстване
на нормалното ползване на жилището и изгонването и от имота. Подсъдимата Ж.К. не
се признава за виновна по обвинението, като дава обяснения, в които заема
защитна позиция като отрича факта изобщо
на процесната дата да се е качвала на етажа
ползван от тъжителя, както и да е участвала в нанасянето на побой на същия.
Защитникът на подсъдимите адв. Л.М. пледира за
оправдателен диспозитив, като излага тезата, че
обвиненията не са доказани по несъмнен начин и, че от събраните доказателства
не се установява авторството и вината на подсъдимите в извършването на
престъпленията, предмет на обвиненията в синхрон с което, се иска тяхното
оправдаване. Алтернативно по отношение на подсъдимия К.К.
се пледира за прилагане на института на реторсията
предвид причинената и на него лека телесна повреда, а в случай на извод за доказаност на вината му в извършване на престъплението по
чл. 130 ал.1 от НК, се пледира за приложението
на чл. 78а от НК.
Съдът на базата на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимия К.Д.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно образование, работещ като бръснар, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
Подсъдимата
Р.П.К. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование,
неосъждана, безработна, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
Подсъдимата Ж.К.К. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, неомъжена, работеща
като учител в ОУ „Петко Каравелов“ - Асеновград, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Частния тъжител С.Т. живеел в семейна къща, находяща
се в гр. Асеновград на ул. „***“ № 17, като обитавал последния жилищен етаж. На
първия етаж живели неговите родители М.Т. и П.Т.. На втория жилищен етаж
живеела подсъдимата Ж.К., която била племенница на частния тъжител С.Т..
Отношенията между семейството на частния тъжител и това на подсъдимите били
силно обтегнати до степен на непоносимост, като в основата на конфликта стоял
имотен спор помежду им във връзка със собствеността и ползването на
горепосочения имот. Поради това между тях често възниквали скандали и конфликти.
Поради тези усложнени отношения, частният тъжител С.Т. често притеснявал племенницата
си – Ж.К., която живеела сама в апартамента, като удрял по входната врата и
често я обиждал при случайно разминаване като я наричал „изрод“. Подсъдимата Ж.К.,
която била детска учителка силно си притеснявала и разстройвала от поведението
на тъжителя и споделила за него със своите родители К.К.
и Р.К.. По този повод и с намерение да потърсят сметка и да поговорят с
тъжителя за неговото държане към Ж.К., на 21.10.2019 г. около 21.30 ч. тримата
подсъдими К.К., Р.К. и Ж.К. отишли на адреса, където
по същото време частният тъжител бил в дома си на последния етаж. До
апартамента на тъжителя се качили К.К. и Р.К., а Ж.К.
останала долу до входната врата на къщата. След като почукали на вратата,
частният тъжител С.Т. се показал на вратата като носел свещ в ръка, тъй като
електричеството на етажа било спряно. При опита на подсъдимите да поговорят и
да се разберат с тъжителя и на фона на предходно създадената непоносимост между
тях, разговорът прераснал в скандал, при който тримата започнали да викат и да
се разправят на висок глас. Частният
тъжител С.Т., който бил силен физически, тъй като бил световен шампион по вдигане на тежести се опитал да ги
избута надолу по стълбите, а от своя страна К.К. и Р.К.
се опитвали да влязат в апартамента, за да довършат разговора, при което се
стигнало до физически сблъсък и нанасяне на удари основно между подсъдимия К.К. и тъжителя С.Т., като в боя се намесвала и подсъдимата Ж.К.,
която също нанасяла удари и драскотини по тъжителя. В процеса на боя била счупена
и стъклената чаша със свещта. Още преди възникването на физическия сблъсък,
тъжителят позвънил на тел. 112 и съобщил за инцидента и за факта, че сестра му,
зет му и племенницата му са дошли на адреса, за да се саморазправят, като в
процеса на развитие на инцидента са последвали още две обаждания в рамките на
около 10 минути, като поискал на адреса да бъде изпратена полиция. След
приключване на инцидента, подсъдимите напуснали адреса, като подсъдимият К.К. си тръгнал със собствения автомобил, а Р. и Ж. Кадиеви
трябвало да тръгнат с колата на Ж.. Тъй като те се забавили и подсъдимият К.К. видял, че не го следват се притеснил за тях и се върнал
на адреса, за да ги търси. В това време на улицата пред къщата били излезли
частният тъжител С.Т. и неговия баща П.Т.. Виждайки, че подсъдимият се връща
сам и на базата на досегашния нестихващ конфликт, между двамата отново
възникнал бой, като със С.Т. отново си разменили удари с ръце по различни части
на тялото, започнали да се бутат и дърпат, като паднали и на земята. В процеса
на боя подсъдимият К. ритнал и свидетеля П.Т., който се опитвал да ги
разтървава. След приключването на боя, подсъдимият К.К.
влязъл в къщата, за да търси жена си и дъщеря си и по-късно си тръгнал и се
прибрал в дома си, а частният тъжител останал на улицата, за да изчака
повиканите по негов сигнал полицаи. Местопроизшествието било посетено от полицейските
служители Й.Г. и Д.К., които на место установили тъжителя и снели обяснения от
същия. В резултат на нанесения му побой частния тъжител С.Т. получил множество
наранявания, включително и открити кървящи рани, които били разположени в
областта на главата, гърба, корема, таза и дясната подбедрица,
както и кръвонасядане по меките тъкани и на други
места по тялото. По-късно тъжителят потърсил медицинска помощ като посетил
УМБАЛ Асеновград, което било удостоверено с Лист за преглед на пациент в СО от
21.10.2021 г., в който били описани обективно установените като находки травми,
а именно травма на главата без загуба на съзнание, наранявания и кръвонасядания на устните, гърдите, гърба и дясната подбедрица и кръвонасядания по
меките тъкани на други места по тялото. На следващия ден, тъжителят подал и
заявление в РУ-Асеновград, по повод на което протекла проверка и била образувана
прокурорска преписка № 2293/19 г., като същата приключила с Постановление на
РП-Асеновград за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на
данни за извършено престъпление от общ характер. На следващия ден 22.10.2019 г.
тъжителят С.Т. бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено
съдебно-медицинско удостоверение, издадено му от КСМ при УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД-гр.Пловдив. Подсъдимият К.К., който също получил
наранявания при инцидента също се снабдил със съдебно-медицинско удостоверение от
24.10.2019 г., в което били описани обективните находки представляващи
наранявания по главата и крайниците. В резултат на конфликтните отношения между
страните, били образувани няколко граждански дела по ЗЗСН, в резултат на което
била издадена заповед за защита в полза на тъжителя С.Т. срещу подсъдимия К.К., като е оставено без уважение искането му за издаване на
заповед за защита срещу другите две подсъдими Р.К. и Ж.К. за твърдяно извършено
домашно насилие от тях при същия инцидент на 21.10.2019 г. По другите паралелно
образувани дела срещу частния тъжител С.Т.
били издадени заповеди за защита срещу него в полза на подсъдимата Ж.К. и в
полза на подсъдимата Р.К., като е прието от съда, че същият е извършил спрямо
тях актове на домашно насилие.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при възникналия на 21.10.2019 г. инцидент в гр. Асеновград на ул. „***“ № 17
на С.П.Т. са били причинени: охлузване, кръвонасядане
по окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане
на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на
носа, охлузване на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на горната устна, кръвонасдане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузваня
по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане
на гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на дясната мишница, охлузване на лява предмишница, охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток
на първи пръст на дясната ръка, три разкъсно-контузни
рани на дясната подбедрица, частично счупване на
коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност
І степен на зъби 21, 31, 33. Описаните травматични увреждания добре съответстват по
местоположението си и с механизма на тяхното причиняване да са причинени именно
по твърдения от тъжителя начин в резултат на нанесен и побой, при който са му нанасяни
удари с ръце и крака и при който същият е падал и боричкал на земята.
Засегнатите анатомични области, в които са локализирани уврежданията са повече
от десет, като в някои от тях уврежданията са повече от едно, което обуславя
извода, че са нанесени множество удари без да е възможно локализирането им като
брой. Констатираните телесни увреждания
са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 ал.1
от НК и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Съдът
възприе и кредитира заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
От заключението на втората СМЕ-за изготвена по отношение на подсъдимия К.К. се установява, че в причинна връзка с процесния инцидент на същия са причинени: травматичен оток
в лявата лицева половина с централно разположено кръвонасядане
с мораво –кафеникав цвят, кръвонасядане на долната
устна в лявата и половина, кръвонасядане в областта
на седалището и централно разположено охлузване, покрито с кафеникава коричка, охлузване
на външната повърхност на дясната колянна област, охлузване
на външната повърхност на дясната подбедрица, охлузване
по задната повърхност на дясната предмишница,
охлузване по вътрешната повърхност на дясната китка, охлузване по вътрешната
повърхност на лявата китка. Всички те в съвкупност са му причинили болка и
страдание без разстройство на здравето поради което представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. Описаните травматични увреждания
добре съответстват по механизма на причиняването си, да са получени именно по
твърдения от подсъдимия механизъм при сбиване с тъжителя, взаимно нанасяне на
удари, падане и боричкане на земята. Съдът
възприе и кредитира заключенията на вещите
лица- доктор Б. и доктор Т., като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и от вещи лице доказани експерти в съответната област на
специални познания.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени
средства, а именно обясненията на
подсъдимите К.К., Р.К. и Ж.К., частично от
показанията на свидетелите в кредитираната от съда им част – М.Т., К.В., Й.Г., Д.К.,
Георги Панчев и Божанка Щърбанова. Съдът ползва и
приложените по делото писмени доказаталства –
медицински документи, справки, СМУ на
тъжителя Т. и подсъдимия К., справки за съдимост, преписи от съдебни решения, както
и приложените веществени доказателства – записи на приетите повиквания
предявени и приобщени като доказателства
по надлежния процесуален ред.
По отношение на главния факт, а именно
възникналия конфликт на стълбищната площадка
пред апартамента на тъжителя С.Т., при който се е стигнало до физически
конфликт и нанасяне на удари от страна на двамата подсъдими К.К. и Р.К., които са довели до част от съставомерния
резултат, а именно причиняването на
телесните повреди на тъжителя, Съдът намира, че същият е безспорно установен. Самите
подсъдими К. Кадиеви Р.К. не отричат факта, че са отишли до жилището на тъжителя
с цел да му потърсят сметка за поведението му по отношение на тяхната дъщеря,
но твърдят, че само са карали без да се стигне до нанасяне на удари по тъжителя,
както и заявяват, че той ги е избутал по стълбите. Отричат и факта да са
влизали във фоайето на апартамента. В това отношение, съдът обаче намира, че обясненията
им са недостоверни и са проявление на защитната им позиция. Съвкупната преценка
на доказателствата обуславя извода, че конфликтът
е ескалирал до физически сблъсък именно на стълбищната
площадка, където е започнал боят между подсъдимите и тъжителя. В тази насока
съдът прецени показанията на полицейските служители Й.Г. и Д.К., на които тъжителят е показал
мястото на нападението в коридора на втория етаж, където същите са констатирали
наличие на петна от кръв по пода, както и счупени стъкла по пода на коридора. В
тази насока, съдът кредитира частично и показанията на свидетелката М.Т. и К.В.,
на които тъжителят е споделил, че е бил нападнат пред апартамента си. По
отношение на това обстоятелство същите са подкрепят и от приобщените като
веществени доказателства – записи от повикванията на тъжителя да ЕЕН 112.
Анализът на съдържанието им показва,че към момента на обажданията е протичал
инцидент, който се е развивал в пред жилището на тъжителя и е съобщено за опит
да се влезе в жилището. Пак от съдържанието на записите доколкото същите съдържат информативност в
тази насока може да се направи извод, че в инцидента и в нападението участва и
лице от женски пол, което е в синхрон и с обясненията на самите подсъдими К. и Р.
К.. По отношение на повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Ж.К. за причинена
на тъжителя лека телесна повреда в съучастие с подсъдимите К. и Р. Кадиеви
съдът намира, че същото не е доказано и липсват доказателства, от които да се
заключи по категоричен начин, че изобщо подсъдимата Ж.К. е присъствала на стълбищната площадка, където се е развил скандала прераснал
в побой, а още по–малко и че тя лично е нанасяла удари по тялото на тъжителя,
които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат. В тази насока липсват свидетели очевидци, които да са възприели
непосредствено този факт. Самата подсъдима Ж.К. не се признава за виновна и
дава подробни обяснения, в които не отрича, че тя и родителите в резултат на
тормоза от страна на чичо и спрямо нея са отишли на 21.10.2019 г. до адреса, но
заявява, че същата не се е качвала до апартамента, а е останала до входната
врата на къщата, от където е чула скандала, но не е участвала в него.
Категорично отрича факта да е нанасяла удари по чичо си – частния тъжител – С.Т..
В противната насока освен твърденията в тъжбата, които обаче не са
доказателства, а факти подлежащи на доказване са само показанията на
свидетелката М.Т.. Съдът обаче не ги кредитира в тази им част, тъй като същата
като майка на частния тъжител, с когото тя живее на един адрес и предвид
възрастта си е зависима от него и неговите грижи и предвид изключително
усложнените отношение с дъщеря и – подсъдимата Р.К. и нейното семейство, намира,
че са предубедени и дадени в насока да обслужат интересите на тъжителя - синът
и П.Т.. От друга страна в обясненията и на тримата подсъдими в тази насока са
еднопосочни и напълно съответни помежду си, като и тримата в синхрон твърдят, че
подсъдимата Ж.К. изобщо не се е качвала на площадката пред жилището на
тъжителя. От анализа на съдържанието
на записите също не може еднозначно да
се заключи, че подсъдимата Ж.К.
присъства на етажа, тъй като при непосредственото им изслушване, съдът
констатира, че липсва каквато и да е яснота и възможност за идентификация на
лицата на базата на записите. Действително налице е съобщението от тъжителя до
оператора, че го нападат трима души – зет му сестра му и племенницата му, но от
самия факт на обаждането и от детайлния анализ на изложението и на ситуацията
е ясно, че към момента не е възможно побоят да е продължавал, тъй като
едновременно с това тъжителят заявява, че те си тръгват с автомобила. Факта, че
от тъжителя е съобщено, че и тримата са били на адреса сам по себе си не
доказва наличието на изпълнително деяние, а именно нанасяне на удари и
причиняване на телесна повреда от подсъдимата Ж.К.. При тази съвкупност от
доказателствата, съдът намира, че обвинителната
теза, досежно повдигнатото обвинение по отношение на
подсъдимата Ж.К., изложена в тъжбата и поддържана в процеса е разколебана и
обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303
ал.2 от НПК. На практика липсват доказателства, които да доведат до несъмнен
извод за участието и в нападението и съответно
до вината и в причиняването на резултата. По този начин причинно-следствената
връзка между твърдените действия на подсъдимата Ж.К. в контекста и при обстановката описана в
тъжбата и констатирания по–късно съставомерен
резултат е разкъсана до степен на предположение по отношение на главния факт.
Ето защо като взе в предвид правилото на чл. 303 ал.1 от НПК, че присъдата не
може да почива на предположения и изискването по ал.2 на същия текст за
несъмнена доказаност на обвинението, съдът счита, че
е налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимата Ж.К.К. не е извършила деянието, предмет на обвинението
повдигнато с тъжбата, поради което Съдът я призна за невина и я оправда по повдигнатото и с тъжбата
обвинение.
По отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение по
отношение на подсъдимият К.К. за престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 от НК, касаещо нанесени обиди по
отношение на тъжителят С.Т., при същия инцидент, като същият го е нарекъл „женчо “, и
го е напсувал думите „да ти еба майката“, съдът намери, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин на базата на събраните доказателства и изчерпаната
възможност събиране на други такива в тази посока. Единственият свидетел, който
в показанията си установява това
обстоятелство отново е възрастната майка
на тъжителя – М.Т., но предвид коментираната по – горе заинтересованост на
същата и ангажираността и на страната на тъжителя, твърденията и не съдържат
необходимата доза достоверност за
категорична доказаност на обвинението. Коментираните
по-горе записи на телефонните разговори с РЦ на тел. 112 не съдържат нужната
доза информативност, така че да обосноват извода, че
подсъдимият К. е отправил обиди с горната конкретика
на тъжителя. Внимателното прослушване и анализа на записите показва, че се
чуват отделни обидни реплики включително вероятно и от страна на тъжителя, но е
невъзможно установяването на авторството на репликите. Останалите доказателства, съдържащи се в
обясненията на тримата подсъдимите са в остро противоречие с показанията на
свидетелката Т. и също водят до извод за недоказаност на обвинението, тъй като
и тримата категорично отричат подсъдимият К. да е отправял твърдените в тъжбата
обидни реплики при развитието на процесния инцидент,
а напротив на свой ред всеки от тях твърди за многобройни обиди, отправяни от
страна на тъжителя, както по време на инцидента, така и при предходни и последващи обстоятелства. Ето защо, при наличната доказателствена съвкупност по отношение на престъплението по чл. 148 ал.1
т.1, във вр. с чл. 146 ал.1 от НК, съдът намира, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303
ал.2 от НПК, поради което и прие, че подсъдимият К.К.
е невиновен за извършването му.
По отношение на събитията развили се пред къщата и касаещи продължението на
конфликта вече между подсъдимия К.К. и частния
тъжител С.Т. и възникналия бой между тях, при което тъжителят е получил по-голяма
част от нараняванията, съставляващи лека телесна повреда, а подсъдимият К. на
свой ред също е получил наранявания също представляващи телесна повреда, същите
се установяват, както от обясненията му, в които същият не отрича тези
обстоятелства, така и от показанията на свидетелите К.В. и М.Т., които са
възприели част от процесния инцидент. Установяват се
и от показанията на пристигналите по-късно
полицейски служители Й.Г. и Д.К.. Показанията на последните двама
свидетели косвено опровергават
обвинението и по отношение на подсъдимата Ж.К., тъй като и двамата са
категорични, че при беседата на место непосредствено след инцидента тъжителят
се е оплакал единствено от нападение от страна на подсъдимия К.К. и е твърдял, че същият му е нанесъл побой. Горната
фактическа обстановка във вида приета от съда се установява и от обективно
установените находки – касаещи получените както от частния тъжител, така и от
подсъдимия К.К. наранявания, съставляваща лека
телесна повреда по отношение на всеки от тях. Същите са били надлежно
констатирани и обективирани в издадените им
съдебно–медицински удостоверения, върху които по-късно са построени и заключенията
на изготвените спрямо всеки от тях Съдебно-медицински експертизи. Независимо от
причинените насрещни леки телесни повреди в случая института на ретосията е неприложим по отношение на деянията на
подсъдимия К.К. и частния тъжител С.Т.. Това е така,
тъй като видно от заключенията на СМЕ-зи причинената
на частния тъжител лека телесна повреда следва да се квалифицира по чл. 130
ал.1 от НК, а причинената на подсъдимия К.К. лека
телесна повреда следва да се квалифицира по чл. 130 ал.2 от НК, а съдебната
практика константно приема, че за приложението на чл. 130 ал.3 от НК е
необходимо пострадалият да е отвърнал със също такава телесна повреда, т.е.
насрещно причинените телесни повреди следва да са еднакви по вид.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, от правна страна, че с деянието си
подсъдимият К.Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2
от НК,за това, че: На
21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17, в съучастие като съизвършител с Р.П.К. ЕГН ********** е причинил на частния
тъжител С.П.Т. ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване, кръвонасядане
по окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане
на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на
носа, охлузване на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на горната устна, кръвонасядане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане на
гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на
дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузин рани на дясната подбедрица, частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/ на
зъби 21, 31, 33, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, като го призна, за невинен по отношение на обстоятелството,
че е извършил престъплението в съучастие като съизвършител
с подсъдимата Ж.К.К.. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал
е настъпването на обществено-опасните му
последици и е желаел настъпването
им.
По отношение на второто повдигнато с тъжбата обвинение по отношение на
подсъдимия К.Д.К., касаещо нанесени обиди от страна
на подсъдимия по отношение на тъжителя, при същия инцидент, за това, че: На
21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17, публично е казал нещо
унизително за честта и достойнството на С.П.Т. с ЕГН **********, в негово
присъствие, а именно: „женчо“, „да ти еба майката“,
съдът го намери за НЕВИНЕН , поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.
148 ал. 1 т. 1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, за което съдът намери
подсъдимият К.К. за виновен ,
са налице всички кумулативни предпоставки предвидени в разпоредбата на
чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно
за извършеното престъпление, което е умишлено най-тежкото предвиденото
наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода до две години.
Подсъдимият към момента на извършване на престъплението не е бил осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди. Ето
защо, съдът освободи подсъдимия К.Д.К. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
При индивидуализиране на наказанието и
определяне на размера на глобата, Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на предишни осъждания и добрите характеристични
данни. За да определи справедливо
наказание съдът се съобрази с горните обстоятелства, но като основен критерий
прие степента на обществена опасност на деянието, която с оглед на битовия
характер на инцидента и активното участие на тъжителя в подклаждането на
конфликтните отношения, съдът намира, че не е висока. Взе се предвид и факта, че
на подсъдимия също е била причинена от тъжителя , макар и по-лека телесна повреда
и на практика същият е пострадал при сбиването. Заедно с това, съдът намира и, че подсъдимият е личност със сравнително
невисока степен на обществена опасност с оглед установените добри
характеристични данни и конкретните мотиви довели до процесния
инцидент и конкретните фактори провокирали го да извърши деянието. Ето защо,
съдът определи размера на глобата в минималния размер на предвидения в закона
диапазон, а именно 1000 лв. Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
По отношение на подсъдимата Р.П.К. съдът намери, че с
деянието си същата е реализирала от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130 ал.1,
във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че: На
21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17, в съучастие като съизвършител с К.Д.К. ЕГН ********** е причинила на частния
тъжител С.П.Т. ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване, кръвонасядане
по окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане
на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на
носа, охлузване на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на горната устна, кръвонасдане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане на
гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на
дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръст на дясната ръка,
три разкъсно-контузин рани на дясната подбедрица, частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/ на
зъби 21, 31, 33, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, като я призна за невинна в това, че е извършила
престъплението в съучастие като съизвършител с Ж.К.К. ЕГН **********, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по отношение на това обстоятелство по повдигнатото й с частната
тъжба обвинение.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл при съзнаване на
обществено-опасният характер на деянието и с
целени , желани и настъпили общественоопасни последици.
Заедно с това съдът намери, че по
отношение на подсъдимата Р.К. са налице всички кумулативни предпоставки
предвидени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването и от
наказателна отговорност, а именно за извършеното престъпление, което е умишлено
най-тежкото предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от
свобода до две години. Подсъдимата към момента на извършване на престъплението не
е била осъждана и не е освобождавана друг път от наказателна отговорност по
реда на чл.78А от НК и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Ето защо, съдът освободи подсъдимата Р.П.К. от наказателна
отговорност, като и наложи
административно наказание глоба.
При индивидуализиране на наказанието и
определяне на размера на глобата, Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на предишни осъждания и добрите характеристични данни, битовия
характер на инцидента, конкретните подбуди и мотиви за извършването на деянието
свързани с насрещно провокативно поведение от страна на тъжителя, както и
сравнително малкото участие на подсъдимата при причиняването на престъпния резултат.
Ето защо съдът определи размера на глобата в минималния размер на предвидения в
закона диапазон, а именно 1000 лв. Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и най
–добре би изпълнило целите посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение
на подсъдимата Ж.К.К., с оглед коментираните по-горе
предпоставки по чл. 304 от НПК, а именно като прие, че деянието предмет на
обвинението не е извършено от подсъдимата, я призна за невинна в това, че: На
21.10.2019 г. в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 17 в съучастие като съизвършител с К.Д.К. ЕГН ********** и Р.П.К. ЕГН **********
е причинила на частния тъжител С.П.Т., с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване, кръвонасядане по
окосмената част на главата, охлузване и кръвонасядане
на дясната ушна мида, кръвонасядане на челото, кръвонасядане в дясната слепоочна област, кръвонасядания и охлузване на дясната скула, охлузване на
носа, охлузване на дясната лицева половина, оток, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на горната устна, кръвонасдане по лигавицата на долната устна, отчупване на
част от коронката на втори долен ляв зъб, охлузвания по гръдния кош и поясната област, кръвонасядане на
гръдния кош, охлузвания на дясната лакътна става, кръвонасядания на
дясната мишница, охлузване на лява предмишница,
охлузване на първи пръст на лявата ръка, оток на първи пръстна
дясната ръка, три разкъсно-контузин рани на дясната подбедрица, частично счупване на коронката на зъб 31 и туберкула на 33, лека подвижност І степен /изкълчване/ на
зъби 21, 31, 33, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, поради което
и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото й с частната тъжба
обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът
възложи разноските направени от тъжителя по водене на делото на подсъдимия К.Д.К., като го осъди да заплати на частния тъжител С.П.Т., сумата
от 1 116 лева, представляващи
разноски за СМЕ, заплатена държавна такса за завеждането на делото и адвокатско
възнаграждение, както и да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 87,75
лева, представляваща направени
разноски по делото.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди и
подсъдимата Р.П.К. да заплати на
частния тъжител С.П.Т., направените от него разноски по делото в размер на 1
116 лева, представляващи разноски за
СМЕ, заплатена държавна такса за завеждането на делото и адвокатско
възнаграждение, както и да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 87,75
лева, представляваща направени
разноски по делото.
С оглед оправдаването на
подсъдимата Ж.К., съдът възложи на частния тъжител С.П.Т., направените от нея разноски по делото, като го осъди да
и заплати на основание чл.
190 ал. 1 от НПК сумата от 333,34
лева, представляваща направени от същата разноски по делото за възнаграждение
на упълномощения й защитник.
По отношение на приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. CD, съдът постанови да остане приложено по делото, след влизане
на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението са влошени роднински и житейски
отношения между страните и липсата на чувство за отговорност от страна на
подсъдимите по отношение на собствените
им действия и постъпки и незачитане на
телесната неприкосновеност на личността.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: