Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Габрово, 27.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор СТОЯН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 2 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Потребителна кооперация „*******” – гр. Севлиево, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 105 от
15.11.2019 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 323 по описа
за 2019 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 07-001154 от 06.08.2019 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Габрово, с което
на кооперацията - касатор за нарушение на чл. 245, ал. 1 във връзка с чл. 244,
т. 1 и чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.
414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 е наложена имуществена санкция в размер
на 300 /триста/ лева.
В жалбата не се навеждат касационни основания относно
оспореното решение, а се твърди, че обжалваното НП е постановено в нарушение на
процесуалните и материални разпоредби на закона, поради което е
незаконосъобразно и неправилно. Релевират се доводи за нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН при издаване на НП, като нарушението е посочено бланкетно, без
описание на конкретното нарушение, а само с цитиране на законова разпоредба.
Повдига се въпросът и за процесуалната легитимация на издателя на НП, без
конкретни доводи, като се сочи, че не е приложена заповед за упълномощаване и
касаторът не може да направи преценка в тази насока. Развиват се и доводи за
маловажност на нарушението и прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили никакви опасни
последици, а санкцията е твърде висока за такъв вид формални нарушения. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Касационният жалбоподател се представлява в открито съдебно заседание от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, а в случай на отмяна на въззивното решение и потвърденото с него НП, възнаграждението за процесуално представителство на оспорващата страна да бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният
споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
Административнонаказателната
отговорност на кооперацията е ангажирана за това, че не е гарантирала
изплащането на трудовото възнаграждение на неин служител – продавач
–консултант, назначен на пълен работен ден, за м. януари 2019 година в размер
на минималната месечна работна заплата в размер на 560 лева, а е било начислено
и изплатено месечно възнаграждение в размер на 510 лева, което е под размер на минималната
месечна работна заплата за страната, чийто размер е определен с ПМС № 320 от
20.12.2018 година.
Според
чл. 10, ал. 1 от Наредбата за договаряне на работната заплата, минималната
работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за
извършена работа. Нейното определяне е необходимо с оглед необходимостта от
задоволяване на най-елементарните жизнени потребности на работника или
служителя, и се извършва при отчитане на обстоятелствата, посочени в ал. 2 на
чл. 10 от Наредбата. За процесния м.
януари 2019 година размерът на минималната работна заплата е определен с ПМС №
320 от 20.12.2018 година за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната /обн. ДВ, бр. 107 от
28.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г./. С разпоредбата на чл. 245 от КТ, според
ал. 1 на която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната, се гарантира изплащането на
минималната работна заплата, установена в страната. Според чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната
заплата минималната месечна работна заплата за страната, определена от
Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на задълженията и
не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността на работодателя. Тя е
основа за определяне на минималните размери на социалните и осигурителните
плащания. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл. 245, ал. 1 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. Добросъвестността в
случая означава, че през съответния предшестващ изплащането на трудовото
възнаграждение период работникът или служителят е бил изправен, т.е. точно е
изпълнил задължението си да престира работната си сила, а обратното в случая не е доказано.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ, НП за нарушения на трудовото законодателство се издават от
ръководителя на органа по чл. 399,
400 и 401 КТ
или от оправомощени от него длъжностни лица според ведомствената принадлежност
на актосъставителите. Към момента на издаване на процесното НП – 06.08.2019
година, както и към настоящия момент, е в сила Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” /приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн.,
ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г./, според чл. 16, ал. 4, т.
2 от който директорите на дирекции
„Инспекция по труда” осъществяват правомощия на административнонаказващ орган
по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. Тълкуването на цитираните разпоредби сочи,
че лицата, заемащи длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда”
/независимо дали са титуляри или временно назначени при условията на вътрешно
съвместителство/ са надлежно оправомощени да издават НП по силата на подзаконов
нормативен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно е определена и санкционната норма, а именно чл. 414, ал. 1 от КТ, като
едновременно с това административно-наказващият орган е преценил, че са условията
за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Изложените в
процесното НП мотиви касаят липсата на
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, но с оглед съдържанието им могат
да бъдат приети и за обосноваващи размера на наложената санкция, който е в
максимално предвидения в кодекса размер
от 300 лева. С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за
необходимо да обърне внимание на наказващия орган, че при налагане на
административно наказание в размер по-висок от минимално предвидения в
съответния нормативен акт, винаги следва да мотивира определянето на конкретния
размер на наказанието.
Районен
съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено
при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в
хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно
което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд –
Севлиево следва да бъде оставено в сила.
Искането
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде
уважено, като касационният жалбоподател следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като
настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105 от 15.11.2019 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 323 по описа за 2019 година.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „*******” – гр. Севлиево с ЕИК ******* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.