Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, Трети тричленен състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора Катя Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Д.Недева КНАХД №1334 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от С.К.К. ЕГН **********,***,
депозирана чрез пълномощника адв. Н. срещу решение № 577 от 26.04.2022г. на
ВРС, постановено по НАХД № 20213110204570/2021г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 485 от 22.10.2021г. на Директора на РДГ - Варна, с което на
основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД „лишаване
от право на ловуване“ за срок от три години и на основание чл. 95, ал.1 от
същия закон е било отнето в полза на държавата средството на нарушението -
ловно оръжие - надцевка ИЖ 27, калибър 12, с № С 08000.
В касационната жалба се поддържа, че оспореният съдебен акт е
неправилен и необоснован, постановен при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се отправя
искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени издаденото НП, с присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител
поддържа касационната жалба. По съществото на спора сочи, първоинстанционно решение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения, които са
опорочили процедурата по издаване на наказателното постановление и са основания
за неговата отмяна.
На първо място счита, че е
нарушен чл. 96, ал.1 от ЗЛОД, чл. 105, ал. 1 от ППЗЛОД, чл. 108 от ППЗЛОД. Допуснато
е нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал.2 и чл. 37, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.
96, ал.1 от ЗЛОД, както и чл. 84, ал.1 от ЗЛОД и чл. 43, ал. 2 и 3 от ЗЛОД.
На второ място релевира
доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е безспорно установено от
приложените писмени доказателства, че касаторът е ловувал притежавайки
съответното разрешително за лов, което е представил своевременно на
административния орган, който е бил длъжен да изследва всички обстоятелства
преди да наложи административното наказание, което не е сторил. Отправя искане
за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
отмени процесното НП с присъждане на сторените разноски, съобразно приложените
по делото доказателства.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС
следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда,
като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена
в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Настоящия състав на съда,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и
след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на С.К.К. ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 485
от 22.10.2021г. на Директора на РДГ - Варна.
За да потвърди
процесното НП, ВРС приел, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и при издаване на НП са спазени процесуалните
правила и предвидените в ЗАНН реквизити, както и че описаното административно
нарушение е извършено, при дадена правилна правната квалификация по ЗЛОД.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
На
касатора е ангажирана отговорност по чл.84 ал.1 от ЗЛОД, предвиждащ, който
ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но
без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
По делото
не е налице спор, че на 19.09.2021год., служители на РДГ-Варна извършвали
проверки по Закона за опазване на дивеча в землището на с. Приселци, община
Аврен, ловна площ на ЛД „БИСД Делфин“, както и че на място с GPS координати:
43.103297; 27.865736 заварили К., който ловува с извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие дребен дивеч – падпъдък.
Не е
налице и спор, че К. притежава ловен билет, както и разрешителното за ловуване,
с № 068659 с разрешение за лов от 14.08. до 31.08.2021г. и разрешително за
индивидуален лов със срок на действие от 01.09. до 30.09.2021г.
Разпоредбата
на чл.84, ал.1 от ЗЛОД предвижда три отделни хипотези, а именно три отделни
състава на административни нарушения. След като административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН за извършено административно
нарушение за ловуване без писмено разрешение за индивидуален лов за месец
септември, и в съответствие с акта, наказателното постановление е издадено за
осъществено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, то неотносими към
законосъобразността на издаденото наказателно постановление са факти, касаещи
евентуално друго административно нарушение, в каквато насока са мотивите на
ВРС. Ловуването без лицето да
притежава билет за лов е различно
от ловуване, без лицето да носи ловния
си билет. Последното представлява нарушение по чл. 84 ал. З от ЗЛОД, за
което е предвидена различна
санкция. За това друго административно
нарушение няма съставен акт за установяването му и издадено наказателно
постановление, поради което то не подлежи на доказване пред съда и събиране на
доказателства. Ето защо неотносими към предмета на делото са фактите носил ли е
или не ловен билет /посочено в НП, че
притежава такъв с №426349/, респ. писмено разрешение за индивидуален лов
за месец септември. Предмет на съдебна проверка от първоинстанционният съд е
било извършено ли е това нарушение, което е описано в АУАН и НП и неправилно
въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че
такова нарушение е извършено, тъй като лицето, посочено за нарушител е ловувал
с писмено разрешително за процесния период. Предвид
горното настоящият състав на съда приема, че К. не е осъществил вмененото му с
АУАН и процесното НП деяние, тъй като е ловувал с писмено разрешително за
индивидуален лов за месец септември. Наличието на изискуемото писмено
разрешително за индивидуален лов за месец септември обосновава извод за липсата
на описаното в АУАН и НП изпълнително деяние.
Административното
наказание се налага по строго формална процедура. Административнонаказващият
орган, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.
Допуснатото нарушение в актовете на административнонаказателното производство е
съществено, тъй като е препятствало възможността на привлеченото към
отговорност лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност, за да организира адекватно защитата си, още от самото начало на административно наказателното
производство. Горното не може да бъде преодоляно и от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на актосъставителя.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е
неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново по съществото на спора
като се отмени издаденото НП.
Предвид
изхода на спора, съдът намира искането на касатора за присъждане на разноски за
касационната инстанция за основателно. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора претендираната сума за изготвяне на касационна жалба в размер
на 500 лева и по договор за правна защита и съдействие от 1300 лева следва да
бъде намалена в
минималния размер по чл.18 ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 577 от 26.04.2022г. на ВРС, постановено по
НАХД № 20213110204570/2021г., по описа на ВРС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 485 от 22.10,2021г. на
Директора на РДГ - Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД на С.К.К. ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.; на основание чл.
94, ал.1 от ЗЛОД „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години; на
основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнето в полза на държавата - ловно оръжие -
надцевка ИЖ 27, калибър 12, с № С 08000.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на С.К.К. ЕГН **********,*** сумата
в размер на 300 /триста/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: