РЕШЕНИЕ
№ 16248
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110124821 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127Б СК.
Образувано е по искане от В. В. С., ЕГН: ********** срещу Е. Н., ЕГН: **********, с
правна квалификация чл. 127б СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето
В. В. С., ЕГН: **********.
В исковата молба и уточнителната молба (л.21-22) ищецът твърди, че страните са
родители на малолетното дете Владимир В. С., родено на 07.09.2015 г. С влязлото в сила
съдебно Решение № 499360 от 02.10.2018 г., постановено по гp. дело № 23567/2018 г., по
описа на СРС, 91 състав, упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете са предоставени на ответницата като негова майка. На ищеца е определен
режим на лични контакти с детето. Ищецът поддържа, че ответницата е гражданин на
Република Албания, като от 2017 г. до настоящия момент Е. Н. многократно е настоявала да
заведе малолетното дете в Република Албания, където тя е родена и израснала, и където
понастоящем се намират нейните родители и роднини, а ищецът винаги е изразявал
категоричното си несъгласие детето да напуска територията на Република България ако не е
придружено от него, както и несъгласие детето да пътува само с ответницата до Република
Албания, тъй като от разговорите с ответницата е ставало ясно, че тя желае детето трайно да
смени обичайното си местопребиваване и да остане да живее там. Ищецът твърди, че в
началото на 2024 г. страните заедно подали документи и получили задграничен паспорт на
малолетното дете В. С.. В началото на месец април 2024 г. ответницата се обадила по
1
телефона на ищеца и за пореден път много настоятелно искала от него да й даде нотариално
заверено пълномощно, за да пътува заедно с малолетното дете за Република Албания.
Телефонният разговор между страните продължил около два часа, тъй като ответницата
продължавала да настоява да й бъде дадена възможност да изведе детето в Албания,
въпреки многократните откази на ищеца детето да пътува само с нея от съображения за
сигурност. По време на този разговор ищецът обяснил на ответницата, че е съгласен детето
да отиде на почивка с нея в държава - членка на Шенгенското пространство, например в
Република Гърция. Около седмица след този разговор, ответницата изпратила на ищеца
имейл, в който искала от него да й даде пълномощно да напусне страната заедно с детето и
да отидат в Република Гърция за период от около една седмица през месец май 2024 г. При
разговор със служител на Главна дирекция „Гранична полиция”, както и със служител на
Министерство на вътрешните работи ищецът бил уведомен, че съществува реален риск от
извеждане на детето от Шенгенското пространство, тъй като от 01.04.2024 г. няма граничен
контрол на въздушните и морските граници на Република България, а гръцките гранични
власти не са длъжни да проверяват пътуващите за наличието на пълномощно от другия
родител при преминаването от територията на Република Гърция към държава извън
Шенгенското пространство, поради което вече имало случаи на отвлечени деца. След
получената информация ищецът се обадил по телефона на ответницата и я уведомил, че не е
съгласен и няма да й даде пълномощно да пътува с детето непридружавано от него, като се
опитал да й обясни причините, поради което е взел това решение. Поради изложеното,
ищецът поддържа, че е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане от страната на
малолетното дете В. В. С. от ответницата Е. Н., и моли съда да постанови решение, с което
да наложи забрана за напускане на страната на детето.
Ответницата Е. Н. поддържа, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че от 2007 г.
не притежава албанско гражданство и е получила българско гражданство през същата
година с указ. Оспорва твърденията на ищеца, че многократно е правила опити да убеди
ищеца да даде съгласието си малолетното им дете да пътува заедно с нея до територията на
Република Албания и твърди, че от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №
23567/2018г. по описа на СРС, 91 състав ответницата и детето й В. С. не са пътували никъде
извън пределите на страната, както и никога не е инициирана дело за разрешение за
пътуване на малолетното дете. Единственият път, в който ответницата е искала разрешение
тя и детето В.С. да посетят Република Албания е бил през 2021 г., когато родителите на Е. Н.
Л. и Д. Н. празнували 40-годишнина от сватбата си и цялото семейство се събирало, за да
празнува заедно. Ответницата оспорва твърденията на ищеца, че в началото на месец април
2024 г. в телефонен разговор със същият настоятелно искала той да й даде нотариално
заверено пълномощно, за да пътува с малолетното дете до Република Албания и твърди, че
на 01.04.2024 г. в телефонен разговор между страните Е. Н. казала на ищецът, че има
желание да заведе сина им за няколко дни до Република Гърция заедно с брат й Т. Н. и
семейството му. В. С. се съгласил синът им да пътува заедно с доверителката ми, като дори
коментирал заедно с нея, какви здравни застраховки да направят за сина им. Ищецът дори
помолил доверителката ми да му изпрати имейл, в който да посочи конкретните дати на,
2
които сина им щял да пътува до територията на Република Гърция. Също така Е. Н. казала
на В. С., че би се радвала синът им да пътува заедно и е него извън пределите на Република
България с цел опознаване на нови страни, разширяване на светогледа на детето и
опознаване на нови места. Първоначално ищецът се съгласил, но впоследствие отказал
детето да пътува с ответницата извън пределите на Република България. Ответницата
оспорва твърденията на ищеца, че има желание и намерение трайно да се установи с В. С. на
територията на Република Албания и твърди, че в гр. София има добре платена работа на
добра позиция, апартамент и подкрепяща среда, която да й помага за отглеждането на сина
й, а детето посещава добро училище, има социална среда и се чувства спокоен и щастлив.
Предвид характера на работата си в гр. София, Е. Н. твърди, че има възможността да
посещава квалификационни курсове и семинари, които да й позволят да се издига кариерно,
възможности, които същата не би имала, ако живее в Република Албания. На последно
място поддържа, че Република Албания е страна подписала „Хагската конвенция за
гражданските аспекти за международно отвличане на деца от 1980 г. и при евентуална
злоупотреба с права, детето би могло да бъде върнато на територията на Република
България. Предвид изложеното, ответницата моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли искането за налагане на забрана за напускане на страната на малолетното дете В.
В. С..
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства –
удостоверение за раждане (л.6) и решение от 02.10.2018 г. по гр.д. № 23567/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 91 състав (л.7-8) се установява, че страните са родители на детето
В. В. С., роден на 07.09.2015 г., упражняването на родителските права, по отношение на
което са предоставени на Е. Н..
Съгласно разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), съдът може да наложи
забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане
по искане на родител, настойник или попечител. В алинея втора на нормата е посочено, че
незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България,
извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и
задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение. Съгласно ал.
4 на чл. 127 б СК, съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол при
Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила
на съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда. Целта
на тази законодателна уредба е да се препятства т. нар "родителско отвличане" на деца –
когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно
местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и
3
непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на
преценка и установяване във всеки конкретен случай. При това тежестта на доказването й
лежи върху лицето, отправило искането по чл. 127б СК.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема, че не е налице конкретен и явен риск от незаконно извеждане от страната на
детето В. С..
Видно от представения трудов договор № 86/04.01.2019 г., сключен между
ответницата Е. Н. и „Сайънт“ АД (л.38-39) последната упражнява трудова дейност по
българското законодателство с месторабота в гр. София.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 16, том I-1, рег. № 163,
дело № 9/2023 г. на нотариус Жернанд Бехар, вписан под № 003 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски районен съд (л.40-43),
ответницата Е. Н. е придобила правото на собственост върху жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „Младост 1“, ., като в нотариалния акт изрично е посочено, че голяма част от
сумата за закупуване на имота ще бъде изплатена чрез банков кредит, сключен от
ответницата с „Уникредит Булбанк“ АД, за обезпечаване вземането на банката, по който ще
бъде учредена законна ипотека върху този недвижим имот.
Видно от представените удостоверения (л.33-36) постоянният и настоящият адрес на
ответницата Е. Н. и на детето Владимир В. С. са на този адрес. Съгласно удостоверение за
завършен втори клас от начален етап на основно образование (л.37) детето В. В. С. е ученик
в 81 Средно училище „В. Юго“ в гр. София.
От тези доказателства се установява, че ответницата се е установила трайно на
територията на Република България, а детето В. С. е започнало образованието си в страната,
и по делото не се установиха никакви други данни, които да водят до извода, че ответницата
има намерение да изведе детето от страната неправомерно. От свидетелските показания
също не се потвърждава опасението на ищеца, че майката има намерение да напусне
България заедно с детето и да се установи в Албания, където живеят нейните родители.
Предвид изложеното, молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата, която претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева (договор за правна защита и
съдействие на лист 100 по делото). Ищецът своевременно е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Поради това, и предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 600 лева, която сума на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявеното от В. В. С., ЕГН: **********, срещу Е. Н., ЕГН: **********,
искане с правна квалификация чл. 127б СК за налагане на забрана за напускане на страната
на детето В. В. С., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. В. С., ЕГН: **********, да заплати на Е.
Н., ЕГН: **********, сумата от 600 лева (шестстотин лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5