Определение по дело №617/2019 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер                                               , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                                 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в. т.дело № 617 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК.

Образувано е по искане на двете страни за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Постъпилите молби са редовни и надлежно администрирани.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

С решението по делото ВАпС е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска на „ТЕРЕМ – КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД за заплащане на сумата от 60 458, 60 лева, претендирана на основание чл. 327 ТЗ. Предявеният осъдителен иск е приет за неоснователен поради насрещното възражение на ответника „ЕМАКС“  ООД за унищожаване на сключения между страните договор.

Със същото решение ВАпС е отменил частично първоинстанционния съдебен акт и е осъдил „ЕМАКС“  ООД ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРЕМ – КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ-ВАРНА“ ЕООД сумата от 52 118, 20 лева, престирана при начална липса на основание.

Съдът е приел, че при този изход на спора, свързан с частична основателност, респ. неоснователност на претециите, разноските остават в тежест на страните.

Съставът на АС – Варна намира, че постановеният съдебен акт следва да бъде изменен в частта за разноските чрез разпределение на отговорността за тях съобразно изхода от спора /чл 78, ал.1 и ал.3 ГПК/.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съобразно размера на уважената претенция с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. При първоинстанционното разглеждане на спора ищецът е направил разноски, относими единствено към тази претенция, в размер на 4184, 74 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. При второинстанционното разглеждане ищецът е сторил разноски в общ размер от 6 051,54 лева, от които съразмерни на уважената претенция са 2 801,60 лева. Възраженията на ответника, че не е дал повод за завеждане на спора и уважаването на иска е следствие от наведеното защитно възражение за униищожаване на сделката са неоснователни. Коментираният обективно съединен иск е уважен поради липса на сключен договор между страните, обосноваващ възникване на вземане на ответника към ищеца. Наведеното възражение има отношение към основателността на другия обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл. 327 ТЗ, който съобразно изхода от спора е отхвърлен.

Общо дължимите разноски на ищеца възлизат на 6 986, 34 лева /2 801,60+4184,74/.

Ответникът е реализирал разноски при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 2800 лева, съставляващи адвокатски хонорар, относим единствено към приетата за неоснователна претенция с правно основание чл. 327 ТЗ.  От останалите разноски в размер на 520 лева /за вещо лице и призоваване на свидетели/, съразмерни на приетата за неоснователна претенция са 279, 26 лева. Общо дължимите разноски за първа инстанция възлизат на 3079, 26 лева /2800+279,26/.

Ответникът е сторил разноски във въззивното производство в размер на 5324 лева, от които съразмерни на отхвърлената претенция са 2859, 23 лева.

Общо дължимите разноски на ответника възлизат на 5 938, 49 лева /3079, 26 лева+2859, 23 лева/.

Като неоснователно се определя възражението на ищеца за прекомерност по отношение на заплатения адвокатски хонорар от ответника за защита пред въззивната инстанция в размер на 5324 лева с ДДС, от които 4 436, 67 лева – данъчна основа. Миинмалният размер на възнаграждението по Наредбата възлиза на 3 781, 53 лева, респ. заплатеното възнаграждение, преценимо единствено с оглед данъчната основа, не се явява прекормерно, необосновано и несправедливо. Предметът на спора е формиран от обективно кумулативно съединени претенции, основани на договор със специална нормативна регулация. Спорът има както фактически, така и правен характер.

В заключение, при така установената величина на дължимите разноски, ответникът дължи на ищеца по компенсация сумата от 1047, 85 лева.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение № 8/08.01.2020 год., постановено по т.д.№  617/2019 год. по описа на АС – Варна в частта за разноските в следния смисъл:

ОСЪЖДА „ЕМАКС“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1047, 85 лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на спора, определени по съразмерност и компенсация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                                               ЧЛЕНОВЕ