гр.София, 15.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
TO, VI - 5
състав в публичното заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Райкинска
при участието на
секретаря А.С., като взе предвид докладваното от съдия Райкинска
т.д.№ 12 по описа за 2015 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителите А.Х.А., А.Т.А., А.Х. Б.Г., М.И. П.А., К.С.Р., Д.П.С., Ф.Р., А.М.Р., З.З. З.Р., А.Р. Г.В. твърдят в молбата си по чл. 625 ТЗ, че в качеството си на купувачи сключили предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти с „Р.“ ООД, в качеството му на изпълнител и продавач, по силата на които ответното дружество се е задължило да построи и продаде на молителите индивидуални жилищни недвижими имоти, находящи се в новострояща се жилищна сграда.
Твърдят, че изпълнявали точно и
надлежно всички свои задължения, произтичащи от договора, като включително
изплатили изцяло дължимата част от договорената продажна цена, в размера,
посочен в процесните договори. Дължимите суми били
заплатени по банков път, чрез преводно нареждане в банковата сметка, посочена в
договора. Сочат, че въз основа на процесния договор
продавачът се задължил да извърши изцяло строителството на сградата и да
осигури въвеждането й в експлоатация, в срок до 31.12.2009 г., както и да
извърши всички довършителни строителни работи в самите жилища. Продавачът бил
задължен в срок от 30 дни от издаване на разрешението за ползване да определи
дата и нотариус, при който да бъде сключен окончателен договор за продажба на
съответното жилище. Твърдят, че до момента на подаване на молбата, продавачът
не е изпълнил нито едно от поетите договорни задължения, като забавата възлиза
на почти 5 години.
Молителите отправят покана до ответника да изпълни задълженията си по договора до 30.01.2014 г., като заявяват, че ако в този срок не бъде завършено строителството, сградата не бъде въведена в експлоатация и не бъде сключен окончателен договор под формата на нотариален акт, правят изявление с което развалят предварителните договори с ответника, при което ответникът е длъжен да върне полученото по тях. При условия на евентуалност правят изявление за разваляне на договорите поради очевидност, че дружеството-ответник няма да изпълни поръчаните СМР в срок, съгласно предвиденото между страните.
Молителите сочат, че основната дейност
на ответника е строителство и сделки с недвижими имоти, като от момента на учредяването
си дружеството е финансирало дейността си със заемни средства от трети свързани
лица, като след анализиране на финансовото състояние на длъжника, може да се
направи обосновА.извод, че същият е в състояние на
неплатежоспособност, всички коефициенти и показатели на бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, а след преоценяване на незавършеното строителство и този
на обща ликвидност, са далеч под единица. Сочи, че единствената търговска
дейност на дружеството представлява строителството на процесната
жилищна сграда, което е преустановено от близо 4 години. Твърди, че цялата
дейност на ответника е парализирана и няма каквито и да е индиции,
че същата ще бъде възобновена, съответно задълженията му към контрагените ще бъдат платени. В счетоводството на
ответника незавършеното строителство неправилно било осчетоводено като
краткотраен актив. Ответникът не изпълнявал задълженията си към контрахенти и продължавал да влошава финансовото си
състояние. Затрудненията му били трайни, а имуществото му е недостатъчно за
покриване на задълженията, като продължаването на търговската му дейност
поставя в опасност интересите на всички кредитори.
Ищците поддържат, че след развалянето
на договора за молителите възниква вземане за връщане на платената продажна
цена в следните размери: За А.Х.А. и А.Т.А.
- 20 884.50 евро, за за А.Х. Б.Г. и М.И. П.А. – 20 370 евро, за К.С.Р. – 17 430 евро, за Д.П.С. 23 826 евро, Ф.Р. и А.М.Р. - 25 704 евро, за, З.З.
З.Р. и А.Р. Г.В. – 20 475 евро.
Вземането им произтичало от търговска сделка и поради неплащането му било изискуемо.
Молят
съда да констатира неплатежоспособността на ответното дружество и да се открие
производството по несъстоятелност срещу „Р.” ЕООД, като за начална дата на
неплатежоспособността да бъде
обявена 31.12.2006 г. С молба от 04.05.2015 г. молителите са изменили
твърдението си относно датата на неплатежоспособността на ответника на
05.07.2013 г.
При условия на евентуалност искат да бъде открито производство по несъстоятелност срещу „Р.“ ЕООД поради неговата свръхзадълженост.
В открито съдебно заседание от 24.09.2015 г. съдът е прекратил производството по молбите на кредиторите А.Х.А., А.Т.А., З.З. З.Р. и А.Р. Г.В., които на 22.06.2015 г. са депозирали молби за оттегляне на молбата с правно основание чл. 625 ТЗ.
Молбата
по чл. 625 ТЗ е връчена на ответника „Р.“
ЕООД на 09.02.2015 г. и същият е депозирал отговор, с който я оспорва изцяло.
Признава, че дейността му се финансира изключително от неговите собственици, но поддържа, че дружеството не е нито неплатежоспособно, нито свръхзадлъжняло, а и разполага е огромен доказА.и наличен актив - сграда с незавършени 150 апартаменти и гаражи, чиято стойност е над 13 000 000 лева. Твърди, че няма никакви задължения.
Твърди още, че на 24.06.2011 същите ищци
чрез същия адвокат започнали същото дело срещу „Р.“ ЕООД, като било образувано
гр.д.№ 2500/11 на СТС VI-1, решението по което е влязло в сила на 31.08.2013 г.
и не е обжалвано от същите ищци. Правят възражение за сила на пресъдено нещо срещу
всички и всякакви твърдения на ищците за неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на „Р.“ ЕООД за периода между 31.12.2006 г.
и 31.08.2013 г. Поддържат, че в след 31.08.2013 г. няма каквато и да е промяна
във финансовото състояние на дружеството.
Твърдят, че не могат да завършат
сградата, в която се намират закупените от ищците апартаменти, тъй като същата
е част от комплекс П.Х. в Баня-Банско, който се състоял от притежаваните от „Р.“
ЕООД 150 апартаменти с гаражи и голям хотелски комплекс на „П.Х.“ ЕООД. Това
дружество обаче изпаднало в несъстоятелност и прекратило изпълнението на
проекта. Ответникът се надявал някой да купи хотела, да го довърши, а заедно с
ответника – да бъде довършен комплекса. Техните апартаменти се намирали насред
разгърнат строителен обект – хотел, без каквато и да е инфраструктура, поради
което ответникът бил в обективна невъзможност да предаде завършени почти
готовите апартаменти, поради недовършването на хотела.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2008 г.,
същият е подписА.между „Р.“ ООД – продавач и А.Х. Ф.Г.
и М.И. П.А. – купувачи, с който продавачът се е задължил да прехвърли
собствеността върху недвижим имот – Апартамент № С2-2, находящ
се на ІІ етаж в блок С от сграда – Апартаментен комплекс, построен върху УПИ №
232020 от кв. 232, м. „Рудина“, с Баня, обл.
Благоевград. Посочено е, че апартаментният комплекс е част от инвестиционен
проект, осъществявА.съвместно между продавача и
дружеството „Темпо Холидей“ ЕООД, включващ
изграждането на хотелска част (Хотелът) и апартаментна част (Апартаментен
комплекс). Имотът е уговорено да бъде прехвърлен ведно със съответните идеални
части от правото на строеж върху земята. Уговорена е цена в размер на
67 900 евро, от която 1500 евро следвало да се платят като резервационна такса, дължима при подписване на писмо за
намерение; 18 870 евро (30 % от цената са платими при подписване на
предварителния договор и остатъкът от 47 530 евро (70% от цената) се дължи
при подписване на нотариален акт. Страните са уговорили, че окончателен договор
под формата на нотариален акт ще сключат в 30-дневен срок от завършването на
строителството на имота с разрешение за ползване, издадено за Апартаментния
комплекс и след заплащане на последната вноски от продажната цена. Уговорено е
още, че продавачът ще определи дата за сключване на нотариален акт и ще уведоми
купувачите за нея поне 14 дни по-рано. В чл. 6.2. е уговорено, че продавачът се
задължава да завърши строителството на Апартаментния комплекс и на имота с
Разрешение за ползване в срок до 31.12.2009 г.
На 09.06.2008
г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „Р.“
ООД – продавач и К.С.Р. – купувач, с който продавачът се е задължил да
прехвърли собствеността върху недвижим имот – Апартамент № С6-2, находящ се на ІІ етаж в блок С от сграда – Апартаментен
комплекс, построен върху УПИ № 232020 от кв. 232, м. „Рудина“, с Баня, обл. Благоевград при цена в размер на 49 100 евро, платими
по същата схема както първия посочен предварителен договор и при същите условия
на сключване на окончателен договор.
На 16.05.2008
г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „Р.“
ООД – продавач и Д.П.С.– купувач, с който продавачът се е задължил да прехвърли
собствеността върху недвижим имот – Апартамент № Е7-2, находящ
се на ІІ етаж в блок Е от сграда – Апартаментен комплекс, построен върху УПИ №
232020 от кв. 232, м. „Рудина“, с Баня, обл.
Благоевград при цена в размер на 79 420 евро, отново платими по същата схема
както първия предварителен договор и при същите условия на сключване на
окончателен договор.
На 08.05.2008
г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „Р.“
ООД – продавач и Ф.Р. и Ан М.Р.– купувачи, с който продавачът се е задължил да
прехвърли собствеността върху недвижим имот – Апартамент № Д3-3, находящ се на ІІ етаж в блок Д от сграда – Апартаментен
комплекс, построен върху УПИ № 232020 от кв. 232, м. „Рудина“, с Баня, обл. Благоевград при цена в размер на 85 680 евро, платими
по същата схема както горните предварителни договори и при същите условия на
сключване на окончателен договор.
Представени са
банкови бордера, видно от които по адвокатска сметка на В.Б., която е посочена
в предварителните договори на молителите, молителите са направили преводи през
2008 г., както следва: На 24.07.2008 г. А.Х. Ф.Г. и М.И. П.А. са превели
18 870 евро с референция апт. С2-2; на 13.06.2008
г. К.Р. е превела 13 230 евро с референция апт.
С6-2; на 20.05.2008 г. Д.С. е превел 22 326 евро с референция апт. Е7-2 и на
12.05.2008 г. Ф.Р. и Ан М.Р. са превели 24 204 евро с референция апт. Д3-3.
По делото е
представено Решение от 04.07.2013 г., постановено по т.д. № 2500/2011 г. на
VІ-1 състав, влязло в сила на 31.08.2014 г., с което е отхвърлена молбата на
множество физически лица, сред които и молителите в настоящото производство, за
откриване производство по несъстоятелност на „Р.“ ЕООД.
По делото е
представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на
основание чл. 587, ал. 1 ГПК на 16.10.2008 г. с № 101, т. ІV, рег. 2257, нот. дело № 673/008 г. от нотариус С.К. с рег. № 505 на НК,
с който дружеството „Р.“ ЕООД е признато за собственик на общо 278 недвижими
имоти – апартаменти и паркоместа от процесния Апартаментен комплекс, построени на „Груб
строеж“, включително апартаментите, за които молителите са подписали
предварителни договори.
По делото са
събрани Годишните данъчни декларации и счетоводни баланси на ответното
дружество, включително отчети за приходи и разходи, за 2010 г. – 2015 г.,
включително такива са изискани от НАП.
Установява се от
изисканите служебни справки от МВР и Агенция по вписванията – гр. София, че на името на дружеството няма регистрирани
леки автомобили или недвижими имоти на територията на София-град.
Приет е Акт за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството на строеж
„Апартаментен комплекс – блок А, В, С, Д и Е“ с местонахождение ПИ 232020, м.
„Рудина“, землището на с. Баня, община Разлог с възложител „Рила Дев“ ООД от 30.10.2009 г. Този акт удостоверява, че към
датата на съставянето му са били изпълнени изцяло СМР в блок А, Б и С, а в блок
Д и блок Е има СМР за довършване.
По делото са
изслушани основно и допълнително заключение по Съдебно-оценителна експертиза,
изготвени от вещото лице Т. Кошева, за определяне
справедливата пазарна цена на незавършеното строителство на сградата,
собственост на „Р.“ ЕООД в с. Баня. В първоначалното заключение е определена
справедлива пазарна цена от 11 924 213 лева, а в допълнителното, след
съобразяване на всички актове по строежа, издадени след издаденото разрешение за
строеж и одобрения архитектурен проект – 11 284 419 лева, които
заключения съдът възприема като компетентно дадени и обосновани.
За
установяване финансово-икономическото състояние на ответното дружество са
изслушани общо три заключения на ССЕ, изготвени от вещото лице В.П.. За периода
2013 – май 2015 г. тя е посочила, че дружеството не разполага с дълготрайни
активи. Структурата на краткотрайните активи е следната: основната част от тях
са материални запаси (незавършено строителство) с балансова стойност през
различните години между 11 500 000 до 11 800 000 лева. Дружеството
няма инвестиции, има вземания от клиенти
и доставчици, които от 2013 г. към 2015 г. намаляват по размер, касовата
наличност е все 2000 лева, а по разплащателни сметки има средства, които също
намаляват (за 2013 г. са 103 000 лева, за 2014 г. – 26 000 лева и за
2015 г. – 9000 лева. Като актив са осчетоводявани и разходи за бъдещи периоди, които надхвърлят 2 500 хил. лева за 2013 г. и 2014 г., а към 31.05.2015 г. намаляват на 2 300 хил. лева. През 2013 г. и
2014 г. дружеството е на загуба, а през 2015 г. – на печалба. За периода 2013 г. до 31.05.2015
г. дружеството има краткосрочни задължения под 200 000 лева, и дългосрочни
такива над 13 000 000 лева за всяка година.
Вещото лице е
изчислила показателите за ликвидност на ответника, които имат следните
стойности:
Обща
ликвидност
За 2013 г. –
7.219; За 2014 г. – 7.017 и към 31.05.
2015 г. – 34.35.
Бърза
ликвидност
За 2013 г. –
0.118; За 2014 г. –0.066 и към 31.05. 2015 г. – 0.21.
Незабавна
ликвидност.
За 2013 г. –
0.064; За 2014 г. – 0.014 и към 31.05. 2015 г. – 0.03.
Абсолютна
ликвидност
За 2013 г. – 0.064;
За 2014 г. – 0.014 и към 31.05. 2015 г. – 0.03.
Показателят за
финансова автономност за същия период е както следва:
За 2013 г. – -
0.005; За 2014 г. – 0.010 и към 31.05. 2015 г. – 0.02.
Стойностите на
коефициента на задлъжнялост са:
За 2013 г. –
-198.246; За 2014 г. – -96 и към 31.05. 2015 г. – 43.39
До 2014 г.
сумата на активите по балансова стойност не е била достатъчна за уреждане на
всички задължения на дружеството. Но към средата на 2015 г. сумата на активите
надвишава сумата на всички задължения.
Вещото лице е
посочила, че „Р.“ ЕООД няма непогасени публични задължения и погасява текущите
си задължения към търговски контрагенти без прекъсване. През 2013 г. в
счетоводството му са отразени извършени плащания към доставчици в размер на
566 995.81 лева, през 2014 г. – 572 644.69 лева, а към 31.05. 2015 г.
– 281 578.46 лева.
Към 31.05.2015
г. неизплатените задължения към доставчици са били в размер на 185 971.94
лева.
Вещото лице П.
е установила, че направените плащания от молителите са отразени в
счетоводството на ответника през 2008 г. и се отчитат ежегодно като „Задължения
към клиенти по аванси“, като там са отразени без ДДС.
По последен
инвентаризационен опис към 31.05.2015 г. ответникът притежава следните активи:
маркетингови консултантски услуги – около 28 000 лева; материални запаси
(незавършено строителство – 131 апартамента и 131 подземни паркоместа)
– около 12 000 000 лева; вземания – около
66 000 лева; парични средства – около 10 500 лева.
Към 31.05.2015
г. ответникът няма непогасени публични задължения или задължения към персонала.
Има непогасени краткосрочни задължения към доставчици, но в основната си част
те са по гасени по давност, а няколко текущи задължения са платени през юли
2015 г.
Дружеството
има неизплатени задължения по аванси към молителите и С.К., общо около
160 000 лева. Дружеството има задължение към собственика в размер от над
13 500 000 лева (5 522 901 евро), но падежът на част от тях
е 31.12.2017 г., което се установява и от находящата
се на л. 298 декларация за разсрочване изплащането на заеми от 18.08.2015 г.,
подписана от Т.Р. лично и в същото време като представител на „Р.“ ЕООД.
Такава
декларация-споразумение от 01.09.2015 г. е подписана от „Р.“ ЕООД и
наследниците на починалия съдружник П.Х. във връзка с предоставена по-рано
допълнителна парична вноска в размер на 1 468 478.70 евро (2 872 094.70
лева), като връщането им е отсрочено до 31.12.2017 г. – л. 301 от делото.
Показателят за
обращаемост на краткотрайните материални активи за изследвания период е 0
(липсват продажби). Периодът на събиране на вземания от клиенти е 0, а периодът
за изплащане на задължения е около 3 месеца.
В първото
допълнително заключение, по което вещото лице П. е работила само въз основа
получени от НАП документи, както и като не е изключвала погасените по давност
задължения, вещото лице е достигнала до идентични резултати.
По делото е
представено и Декларация/Споразумение за разсрочване изплащането на заеми от
23.11.2015 г., с която едноличният собственик на капитала на „Р.“ ЕООД – Т.Р.Р. е взел решение предоставеният от него по-рано заем/допълнителна
парична вноска в размер но 5 522 901 евро да бъде предоставен на
дружеството за нов срок до 31.12.2020 г., като до тази дата дружеството не
дължи каква да е част от сумата.
В приетото по делото
второ допълнително заключение по СИЕ, изготвено въз основа на ГФО към
31.12.2015 г., вещото лице В.П. е посочила, че въз основа на посоченото решение
на едноличния собственик на капитала, на 16.12.2015 г. той е решил още сумата
да бъде осчетоводена в раздел „Собствен капитал“ и да бъде изваден от раздел
„Задължения“ на счетоводния баланс до 2020 г. При тази промяна, стойността на
активите на „Р.“ ЕООД за 2015 г. е както следва: Краткотрайни активи в размер
на 11 940 хил. лева – материални запаси (незавършено строителство),
вземания от клиенти и доставчици – 9 хил. лева, други вземания – 30 хил. лева,
инвестиции няма, Касова наличност – 2 хил. лева, наличност по разплащателна
сметка – 9 хил. лева, разходи за бъдещи периоди 2 323 лева. Общата сума на
актива е 14 313 хил. лева. Пасивът се състои от собствен капитал – 5 хил.
лева и резерви – 10 862 хил. лева; неразпределена печалба – 372 хил. лева,
непокрита загуба - -605 хил лева (или -233 хил. лева
непокрита загуба от предходни години); текущата печалба е 516 хил. лева;
задължения по получени аванси – 138 хил. лева, други задължения – 3 025 хил.
лева, от които 152 хил. лева до 1 година и 2 872 хил. лева – над 1 година.
За 2015 г. дружеството е покрило
натрупаната от предходните години счетоводна загуба, като е реализирало
счетоводна печалба от 283 хил. лева.
При тези данни
показателят за обща ликвидност е 41.20; за бърза ликвидност е 0.17; за
незабавна ликвидност – 0.037; за
абсолютна ликвидност – 0.03.
Показателят за финансова автономност е 3.52, а
коефициентът на задлъжнялост – 0.28.
Общо краткотрайните и
дълготрайните активи за 2015 г. са 11 990 хил. лева, а краткосрочните и
дългосрочните задължения – 3 163 хил. лева, или активите превишават
задълженията почти четири пъти.
За периода 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. дружеството е осчетоводило плащания към доставчици в размер
на 602 759.54 лева, като последно плащане е извършена на 30.12. 2015 г. в
размер на 558.15 лева. Към 31.12.2015 г. „Р.“ ЕООД няма задължения към
доставчици, към персонала или публични задължения.
В счетоводството на длъжника са
отразени задължения към молителите в размер на 137 934 лева, като
задължението към друго физическо лице - С.К., е отписано като погасено по
давност. Вещото лице е посочила, че на 22.09.2015 г. той е оттеглил иска по
делото (не е ясно за кое дело става дума, доколкото С.К. не е страна в
настоящото).
По
инвентаризационен опис към 31.12.2015 г. вещото лице е установило налично
следното имущество: маркетингови консултантски услуги – около 28 000 лева;
материални запаси (незавършено строителство – 131 апартамента и 131 подземни паркоместа) – около 12 000 000
лева; вземания – около 66 000 лева, от които 24 610 лева – ДДС за
възстановяване; парични средства – около 11 280 лева.
Към 31.12.2015
г. дружеството няма задължения към доставчици, към персонала, публични
задължения. Задълженията му са само към молителите – по аванси и към едноличния
собственик на капитала – 137 886 лева по допълнителна парична вноска и
2 872 094.70 лева – към наследниците на починалия съдружник П.Х., по
внесени допълнителни парични вноски, които са изискуеми към 31.12.2017 г.
Показателят за
обращаемост на краткотрайните материални активи за 2015 г. е 0.109 при нетен
размер на приходите от продажби – 1 308 хил. лева, периодът за събиране на вземания и плащане на
задължения за 2015 г. е 17 дни за вземанията и 0.111 ден за погасяване на
задълженията.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена
молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по
търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане. В настоящия случай съдът е сезиран от физически лица, които твърдят,
че са кредитор на „Р.“ ЕООД по развалени предварителни договори за
покупко-продажба на недвижими имоти.
Молителят в настоящото производство е твърдял, че ответникът е неплатежоспособен, а евентуално - че същият е свръхзадължен. Двете основания за откриване производство по несъстоятелност могат да съществуват паралелно, но е възможно свръхзадължеността, каквато е определена от чл. 742 ТЗ, да е възникнала по-рано, без да е налице неплатежоспособност, поради което е добре преди настъпване на състоянието на неплатежоспособност да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде дадена възможност за оздравяване на свръхзадълженото предприятие. Възможно е и обратното съотношение (така Решение № 201/11.12.2014 г. по т. дело № 659/ 2014 г. на ВКС, І т.о.)
Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане.
В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за
неплатежоспособност при спиране на плащанията.
Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен,
ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Предвид поставянето на двете предпоставки за откриване
производство по несъстоятелност в съотношение на евентуалност, съдът следва да
разгледа най-напред твърдението, че ответникът е неплатежоспособен.
По наличието на
предпоставките по чл. 608 ТЗ
Посочената разпоредба установява следните материално-правни
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност: длъжникът следва да е търговец; молителят следва да има
изискуемо парично вземане по търговска сделка или то да е възникнало вследствие
нейното неизпълнение или разваляне;
ответникът да не е в състояние да го плати.
Установява се, че длъжникът „Р.“ ЕООД има качеството
„търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите
на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********, поради
което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ ответникът е
търговец.
Установи се още, че ответникът има изискуеми парични
задължения към молителите за връщане на платеното от тях по посочените в
молбата им предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти. Тези
техни вземания не са съществували към датата на депозиране на молбата в съда, но
са възникнали и са изискуеми към момента на прекратяване на съдебното дирене,
предвид следното: Установи се от събраните писмени доказателства, а и не се
спори между страните, че те са сключили валидни предварителни договори за
покупко-продажба на апартаменти в апартаментен комплекс в Баня-Банско. Не се
спори, а и се установява от изслушаните ССЕ, че ответникът е получил авансови
суми – част от продажната цена, от всички молители и ги е осчетоводил като
задължения по аванси. Доколкото в настоящото производство тези вземания не са
предмет на спора, съдът не следва да установява техния точен размер.
Съществуването и изискуемостта им са от значение за материално-правната
легитимация на молителите по чл. 625 ТЗ.
Установи се, че ответникът се е задължил да прехвърли собствеността върху
купуваните апартаменти с разрешение за ползване до 31.12.2009 г. и не го е
сторил, а изрично признава, че не е в състояние да го стори и към момента. Не
се твърди, нито се спори ищците да имат неизпълнени задължения по
предварителните договори, т.е., да са неизправна страна по тях. Следователно,
възникнало е тяхно потестативно право да развалят
предварителните договори и да искат връщане на платеното по тях.
Не се твърди, нито се установява, молителите да са направили
изявление до ответника за разваляне на предварителните договори преди депозиране
на молбата им по чл. 625 ТЗ. Те изрично заявяват в нея, че отправят покана до
ответника да изпълни задълженията си по предварителните договори в 7-дневен
срок, а при неизпълнение, правят изявление за развалянето им и претендират
връщане не даденото по тях. Тъй като това тяхно изявление е достигнало до
ответника на 09.02.2015 г., когато му е връчена молбата, а дадения срок е
изтекъл на 16.02.2015 г. без ответникът да е предприел изпълнение, то от
17.02.2015 г. предварителните договори са валидно развалени и от тази дата са
станали изискуеми вземанията на молителите за връщане на даденото, предвид
отправената от тях покана за връщане на платеното. Следователно, молителите са материалноправно легитимирани да искат обявяване
неплатежоспособността на ответника, макар и легитимацията им да е настъпила по
време на процеса. Съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК вр.
чл. 621 ТЗ, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите по време на делото
факти.
Вземанията на молителите са парични и произтичат от
развалянето на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ във вр; чл. 1, ал. 1 т. 14 ТЗ.
Възможността на ответника да изпълнява изискуемите си
парични си задължения към кредиторите следва да бъде установен чрез цялостен
анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се установява
обективна и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите
на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен.
В
съдебната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК е разяснено по
задължителен за по-долните съдилища начин, че неплатежоспособността е едно от
двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността
и както бе посочено, тя е обективно
трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона
изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне
плащанията на т.нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните
задължения са тези, които са изцяло изискуеми в срок до една година, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения (дължими в период по-дълъг от 1 година), които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на
предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ
на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.
Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за
извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. От това правило
може да има изключение в случаите на преобразуване/преструктуриране на
дейността на предприятието, тежестта на доказването, за което е на длъжника.
Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/,
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 год.), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид
горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи -
възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност,
свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
(всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
(материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични
средства, като групи освен по вида се различават и по ликвидността на активите
в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието
може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне към
краткосрочните задължения/текущите задължения на определена част или на всички
краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така коефициентът
на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения, докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи,
очертани по-горе, но не всички от тях. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател
е най-динамичен /както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно вкл. и в един и
същи ден/.
Тъй
като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се
трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се
явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно,
фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе
си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото
тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара
на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в
парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен
този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да
осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието
следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез
останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако материалните
запаси са непродаваеми, от значение за преценката на възможността на
предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на обща, а
на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички
краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната
ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните
вземания.
На
следващо място, коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура
на краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя
страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за
отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото
тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и
паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на
по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/.
Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но
останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите
за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може
да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси,
съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на
първите два коефициента като икономически показатели. От значение са и
обращаемостта на конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на
развитие/намаление или увеличение на обращаемостта/ и съпоставимостта й със
стандартната обращаемост на съответния тип актив, липсата или наличието на
цикличност при осъществяване на бизнеса на предприятието и от там и на
паричните постъпления, разликата в способността при управлението на бизнеса в
един и същи сектор да се извлече от актива възможната максимална изгода за
предприятието и от там генерирането на различни парични потоци от един и същи
вид актив от различните предприятия в отрасъла.
Коефициентът
на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават
съотношението на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на
привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията,
на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при
преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй
като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи
привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош
на финансова автономност/ задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност
на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице
единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да
обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото
икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи
неплатежоспособност на търговеца не е основание по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ
за откриването на производството.
С
оглед на изложеното се приема, че по правило коефициентът на обща ликвидност се
явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните
материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост
или обезценка на краткосрочните вземания, като от
значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния
актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност
/бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи,
могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на
неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си
задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за
отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна
ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи
конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност/
задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на
ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца,
а са единствено индиция за евентуално настъпване на
това състояние в бъдеще. (така Решение №
71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.
и Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, II т.о.)
В
настоящото дело се установи, че на 04.07.2013 г. е
постановено решение по т.д. № 2500/2011 г. на СГС, VІ- състав, влязло в сила
поради необжалването му от страните (последното съдът установи служебно), което
дело е образувано по молба с правно основание чл. 625 ТЗ от настоящите молители и други физически лица против „Р.“ ЕООД. С
него е отхвърлена молбата като неоснователна. Следователно, с посоченото влязло
в сила решение по задължителен за всички начин, е установено, че „Р.“ ЕООД не е
неплатежоспособно за периода до постановяване на решението и този въпрос не
може да бъде пререшаван в настоящото производство. Няма пречка обаче да бъде
изследвана платежоспособността на „Р.“ ЕООД след 04.07.2013 г. и най-вече, дали
към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство през
юни 2016 г., е налице това състояние на длъжника. От друга страна, най-напред
следва да бъде разгледан въпроса дали след настъпване изискуемостта на
паричните вземания на молителите ответникът е бил и е в състояние да ги
заплати. Или, релевантният изследван период е от края на февруари 2015 г. – до
юни 2016 г.
Установи се от събраните писмени доказателства, а и не се спори между страните, че ответникът „Р.“ ЕООД има като основна дейност строителство на недвижими имоти и тяхната продажба, като всъщност дружеството се е ангажирало с изграждането и продажбата на около 150 недвижими имота в апартаментен комплекс в с. Баня, община Банско. Дружеството няма друга дейност. Следователно, не може да се очаква реализацията на неговите краткотрайни активи да е до дни, предвид спецификата на дейността, а от друга страна – логично е основният му краткотраен актив да бъдат материалните запаси, а когато става дума за недвижими имоти в процес на изграждане – незавършеното строителство. Неоснователни са твърденията на молителите, че ответникът неправилно е осчетоводил завършените на груб строеж имоти като материални запаси. Според счетоводните стандарти, когато активите са имоти в строеж, чиято реализация е с цел продажба и печалба, а не с цел използване за обслужване на собствената дейност, правилно е същите да се осчетоводят като материален запас. Те остават такива дори след реализирането на правото на строеж и възникването право на собственост върху сграда или части от нея. Само когато недвижимият имот е придобит за собствена дейност, тогава същият следва да се осчетоводи като дълготраен актив.
Както в предходни години, така и през 2015 г.,
коефициентът на обща ликвидност е много над единица – от нас 6 за 2013 г. до
над 41 за 2015 г. последният скок в размера му се дължи на намаляването на
краткосрочните задължения на длъжника поради тяхното отсрочване във времето и
включването им в собствения капитал. Както бе посочено, при специфичната
дейност на ответника – строителство и продажба на недвижими имоти, неговите
активи се състоят основно от материални запаси (незавършено строителство) – над
95%, поради което именно показателят за обща ликвидност е най-показателен за
неговото финансово-икономическо състояние. При него делът на вземанията е
минимален – под 5%, а инвестиции няма. Свободните парични средства са в
незначителен размер. Ето защо, показателите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са от по-малко значение.
От изслушаните три заключения на ССЕ се установи, че през годините 2013 г. и 2014 г. ответникът не е имал продажби – коефициентът за обращаемост на материалните активи е 0, а дружеството реализира загуби от дейността. През 2015 г. обаче се забелязва сериозен приход от продажби – 1 308 хил. лева (1 308 000 лева). По този начин е формирана печалба, чрез която са покрити загубите от предходни години и крайният резултат по ГФО за 2015 г. е 283 хил. лева печалба. Т.е., макар по принцип завършеното на груб строеж строителство да не е така бързо ликвидно, както завършените с разрешение за ползване имоти, то през 2015 г. очевидно пазарът на такива имоти показва раздвижване, съответно – ликвидността на незавършеното строителство се увеличава. Ето защо, наличието на този актив не може да бъде игнорирано при преценка платежоспособността на „Р.“ ООД, а следва да бъде преценено, дали с постъпленията от него ответникът успява да покрива текущите си задължения през 2015 г.
От ССЕ се установи в същото време, че ответникът никога не е спирал плащанията към доставчици и други кредитори, като плащанията в тяхна полза ежегодно са били в стотици хиляди левове, а размерът на задълженията в периода от 2013 г. насам е намалявал постоянно. Дружеството никога не е имало непогасени задължения към фиска или към персонала. Пред 2015 г. задълженията му са само към молителите и към собствениците (бивши и настоящ), но задълженията към собствениците се установи, че към момента не са изискуеми, поради отсрочването им – към наследниците на починалия съдружник те ще станат изискуеми през 2017 г., а към едноличния собственик – през 2020 г. За преценка на възможността на длъжника да погасява задълженията си имат значение само изискуемите вземания, останалите имат значение за бъдеща преценка, каквато не може да се прави по делото към този момент. Предвид реализираните за 2015 г. продажби от собствена дейност несъмнено ответникът може да погасява задълженията си чрез продажба на краткотрайни активи.
През 2015 г. коефициентът на автономност е над референтните стойности, а коефициентът на задлъжнялост е доста под минималната референтна стойност, което показва, че дори в по-дългосрочен план дружеството ще може да покрие задълженията си. Без всякакво значение е обстоятелството, че финансирането на ответника е основно от неговия едноличен собственик.
В същото време, ответникът притежава активи, които могат да покрият задълженията му към молителите, които са единствените му кредитори, без опасност за техните интереси, което са отрицателни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност – чл. 631 ТЗ. След като не се установява спиране на плащанията от страна на ответника в нито един момент, както и наличие на изискуеми негови задължения към момента само от 138 000 лева при краткотрайни активи в размер над 14 000 000 лева и коефициент на обща ликвидност 41, то не може да се приеме, че ответникът е неплатежоспособен. Макар да е ясно, че ответникът не може да осигури незабавно парични средства, с които да погаси задълженията си, то това може да стане до няколко месеца, като се има предвид показателя за обращаемост на активите. Неплащането на задълженията му към молителите очевидно се дължи на нежелание, вероятно продиктувано от вида на съдебното производство, което те са инициирали срещу него, а не на невъзможност да плати.
След като настоящото финансово-икономическо състояние на „Р.“ ЕООД е добро, то ирелевантно е обстоятелството, че до края на 2014 г. то не е било такова, предвид ниската, на практика нулева ликвидност на притежаваните активи в минал период. Сериозната положителна промяната в това състояние показва, че затрудненията на длъжника са били временни, а не трайни. Щом като ответникът е намерил изход от сложната ситуация, в която е бил поставен, предвид изпадането в несъстоятелност на основния му контрагент при изграждането на съвместния хотелски и апартаментен комплекс в с. Баня/Банко -„П.Х.“ ООД, като осигурява плащане на задълженията си, а и е започнал да реализира построените имоти, то не е оправдано откриването на производство по несъстоятелност за него. Неудобствата и вредите на ищците, ако смятат че са претърпели такива от неизпълнение задълженията на ответника по предварителните договори, могат да бъдат потърсени и възмездени в едно исково производство. Молбата по чл. 625 ТЗ поради неплатежоспособност на ответника е неоснователна.
Относно предпоставките на чл. 742 ТЗ.
По отношение твърдението на молителите за изпадане на ответника в свръхзадълженост, по делото не се установи и тази материалноправна предпоставка за откриване производство по несъстоятелност на „Р.“ ЕООД. За да бъде свръхзадължено едно капиталово търговско дружество, необходимо е неговото имущество – краткотрайни и дълготрайни активи, да не могат да покрият паричните му задължения, независимо изискуеми или не. Установи се от събраните писмени доказателства и ССЕ, че към момента на приключване а. устните състезания стойността на имуществото на ответника далеч надхвърля размера на паричните му задължения – при имущество за над 14 300 000 лева, паричните му задължения са малко над 3 000 000 лева. Дори да приемем, че допълнителните вноски на собственика Т.Р. са дългосрочни задължения, а не собствен капитал, както са осчетоводени, и към задълженията да прибавим и тях в размер на 10 820 000 лева, то стойността на задълженията пак е по-малка, макар и близка до стойността на активите.
Молбата е неоснователна и при твърдение за свръхзадълженост.
По разноските. Ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, каквито се претендират в размер на 1000 лева – за вещо лице и
23 469.96 лева –адвокатско възнаграждение. Разноските за вещо лице се установяват от
определения и изплатен по делото депозит. За установяване разходите за адвокат
по делото са представени фактура № 251 от 29.04.2015 г. за посочената сума с
ДДС, издадена от адв. В.Б. и извлечение от еврова банкова сметка ***. Б. в „Райфайзенбанк България“
АД от 04.05.2015 г. От последното е
видно, че е извършен междубанков превод на 12 000 евро с наредител адв. Б. от друга
банкова сметка ***. Макар като основание на превода да е посочена същата
фактура, то не се установява тази сума да е платена от „Р.“ ЕООД – посоченото
само установява, че адв. Б. (посочен като наредител) е превел по собствената си сметка 12 000
евро. Следователно, ответникът не доказва реално направен разход за адвокатско
възнаграждение към момента на приключване н, а устните състезания.
Воден от изложеното и на осн. чл.
631 ТЗ, съдът
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
молбата с правно основание чл. 625 ТЗ, депозирана
от А.Х. Б.Г., испански гражданин, притежаващ паспорт № *******,
М.И. П.А., испански гражданин,
притежаваща паспорт № *******, К.С.Р.,
британски гражданин, притежаваща паспорт № *******, Д.П.С., британски гражданин, притежаващ паспорт № *******, Ф.Р., британски гражданин, притежаващ
паспорт № ******* и Ан М.Р.,
британски гражданин, притежаваща паспорт № *******,
със съдебен адрес ***, офис 337 – адв. И.Т., за откриване производство по
несъстоятелност на „Р.“ ЕООД, ***, поради неплатежоспособност, както и на
евентуално заявеното основание - свръхзадълженост на
дружеството.
ОСЪЖДА А.Х. Б.Г., испански гражданин,
притежаващ паспорт № *******, М.И. П.А.,
испански гражданин, притежаваща паспорт № *******, К.С.Р., британски гражданин, притежаваща паспорт № *******, Д.П.С., британски гражданин, притежаващ
паспорт № *******, Ф.Р., британски
гражданин, притежаващ паспорт № ******* и
Ан М.Р., британски гражданин, притежаваща паспорт № *******, със
съдебен адрес ***, офис 337 – адв. И.Т., да заплатят на „Р.“ ЕООД, ***, сумата 1000 (хиляда) лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд, в 7-дневен срок от датата на съобщаването му на страните по реда на ГПК.
СЪДИЯ: