Р Е Ш Е Н И Е
№…….…...
гр. ***, 16.11.2016г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 03.11.2016
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдия *** гр.д. № 3733/2016
год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от И.С.З. срещу Г.С.Г., иск с правно основание чл. 49 от СК за
прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.
В исковата молба се твърди, че
бракът е сключен на 16.06.2015г. в гр.***, като страните нямат родени от брака
непълнолетни деца. Излага се, че страните са във фактическа раздяла от
01.01.2016г., като направените опити за възстановяване на брачните отношения са
се оказали безуспешни. Желае прекратяване на брака без произнасяне по въпроса
за вината.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който не са въведени брачни провинения.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представеното по делото
удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че
И.С.З. и Г.С.Г. са сключили граждански брак на 16.06.2015г., за което е
съставен акт за граждански брак №0527 от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр.***, като съпругата е запазила предбрачното
си фамилно име.
От ангажираните по
делото гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа
раздяла от началото на 2016г. поради несходство в характерите. От този момент
съпрузите не поддържат никакви контакти и не са правили опити за възстановяване
на брачната връзка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
От доказателствата по
делото се доказа
и съдът приема
за установено, че брачните
отношения между съпрузите
са дълбоко и непоправимо разстроени. Между тях не съществува взаимно
доверие и уважение, както и чувство за
близост и желание за полагане
на общи грижи
за семейството и
дома. Съдът основава изводите
си в тази
насока на събраните
в хода на
делото гласни доказателства, от които се установява, че
страните са във фактическа раздяла от началото на 2016г. От този
момент същите не поддържат никакви брачни отношения, като по делото не са
събрани доказателства в този период да са осъществявали контакти, насочени към
възстановяване на духовната близост и взаимност помежду
им. Съдът намира за ирелевантни
причините за фактическата раздяла, при положение, че за този период страните не
са успели да възстановят семейните си отношения.
Изложените обстоятелства налагат
извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. В резултат на фактическата раздяла на страните, бракът им е
изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради
което следва да бъде прекратен с развод. По изложените съображения бракът им
следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, без произнасяне по
въпроса за вината, с оглед липсата на направено изрично искане в тази насока.
По разноските:
Предвид изхода
от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50
лв., която следва да се внесе от страните по равно, на основание чл.329, ал. 1
от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между И.С.З. с ЕГН ********** и Г.С.Г. с ЕГН **********, за
което е съставен Акт №0527/16.06.2015г. от длъжностното лице по гражданското
състояние в гр. ***, поради
настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на
брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ОСЪЖДА И.С.З. с ЕГН **********, гражданка на ***, с разрешение за постоянно
пребиваване в *** ***, изд. на 01.03.2016г. – ***, с адрес гр. ***, *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание
чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание
чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: