Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №4802 по описа на
2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4802/2021 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на „Б.К.Б.“ ЕАД ЕИК *******гр.София срещу решение
№20227837 от
16.10.2020 г постановено
по гр.д.№26836/2016 г на СРС , 69 състав; изменено в частта за разноските с
определение №20056428 от 02.03.2021 г по същото дело ; в
частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.200 ал.1 КТ на Г.Б.К. ЕГН ********** от гр.София сумата
от 3500 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от трудова злополука на
17.08.2015 г представляваща спъване и падане накриво по пътя за работа с
нараняване на десния глезен в гр.София , на ул.*******, ведно със законната
лихва от 17.08.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в
частта за разноските ;
- и по въззивна жалба на Г.Б.К. ЕГН ********** от гр.София срещу
посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 3500 лева до предявения
размер от 5502,07 лева , ведно със законната лихва от 17.08.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
Въззивникът „Б.К.Б.“ ЕАД излага доводи
за неправилност на решението на СРС в осъдителната му част , тъй като определеното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на претърпените
болки и страдания . С изплатените 497,93 лева от ДОО К. е получила необходимото
обезщетение .
Въззивникът Г.Б.К. излага доводи за
неправилност на решението на СРС в отхвърлителната му част . Травмата й не е
била никак лека и болките са продължили 6 месеца .
„Б.К.Б.“ ЕАД е подало писмен отговор ,
в който оспорва жалбата на К. . Издаването на болничен лист на 23.02.2016 г не
доказва , че възстановяването е продължило 6 месеца , защото според СМЕ
възстановяването е било до 21 дни –касае се за обикновено навяхване .
Г.К. е подала писмен отговор на
жалбата на „Б.К.Б.“ ЕАД. Обезщетението следва да е в по-висок размер от
присъденото от СРС , защото травмираният глезен винаги си остава такъв .
Въззивните
жалби са допустими.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 26.10.2020 г и на
05.11.2020 г и е обжалвано в срок съответно на 06.11.2020 г /по пощата/ и на 18.11.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване
на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в
жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в
случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
Пред
настоящият съд се спори само за размера на обезщетението за неимуществени вреди
, като страните не оспорват наличието
на трудова злополука установена по административен ред , съответно качествата
си на работодател и работник и изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност от 497,93 лева на 29.09.2015 г . Ищцата поддържа , че
обезщетението трябва да е в размер на 5502,07 лева – първоначално общо 6000
лева , от които са извадени по чл.200 ал.3 КТ 497,93 лева обезщетение за
временна неработоспособност .
Според СРС справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 3500
лева , защото ищцата има навяхване и разтягане на ставните връзки . Травмите са
затруднили движението й за 10-14 дни , но не е имало пълно обездвижване и не се
наложил болничен престой . Общият възстановителен период е бил 21 дни , но са
възможни и последващи болки и ищцата е ползвала болничен през 2016 г .
Решението на
СРС е частично неправилно . Основателни
са доводите на въззивника-ответник , че определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди е в прекомерно голям размер /респ.неоснователни доводите на
К. , че й се дължи по-голямо обезщетение от присъденото от СРС/ . С оглед
причините за навяхване и разтягане на ставните вразки на глезена и посочения от
СМЕ общ възстановителен период от 21 дни
, без болничен престой , без операция или други медицински интервенции ; на
ищцата се следва общо обезщетение от 1997,93 лева . При определяне на
този размер съдът съобрази обективните медицински доказателства след
трудовата злополука – лист за преглед на пациент в спешно отделение и
амбулаторен лист от 17.08.2015 г и болничен лист за 14 дни . Според СМЕ
по-силните болки на ищцата са продължили само 5-7 дни , пълното възстановяване
е настъпило след 21 дни . В о.с.з на 17.09.2020 г вещото лице Николов е
обяснило , че са възможни последващи инцидентни оплаквания от травмата в
глезена , но не може да се твърди , че амбулаторен лист от 19.02.2016 г по
анамнеза /лични оплаквания/ доказва възстановителен период от 6 месеца . По
делото липсват доказателства – рентгенови снимки , ядрено-магнитен резонанс и
пр.- с които да се докаже чрез медицинска документация , че ищцата е имала
по-тежки увреждания напр.счупване , което би оправдало от медицинска гл.т.по-дълъг
възстановителен период .
Не следва да се кредитират изцяло показанията на св.П./син
на ищцата/ , че трябвало около месец „да гледа майка си“ и проблемите й
продължили поне 2-3 месеца . Показанията са пристрастни и не са напълно
обективни, защото се касае за травма
само на глезен ищцата не е била в безпомощно състояние и в пълна
невъзможност да се обслужва . Отделно свидетелят посочва , че ищцата по принцип
има дюстабан /плоскостъпие/ и болни стави т.е. има налично преди трудовата
злополука съпътстващо заболяване и болки по други причини в глезенните стави .
От друга страна св.Е. посочва , че след трудовата
злополука и изтичане на болничния лист ищцата е продължила работа , макар и с
известни затруднения в първите дни /през тях не е бил минал още
възстановетелния период от 21 дни / , но постепенно се е възстановила .
От дължимото обезщетение от 1997,93 лева трябва
да се извади съгласно чл.200 ал.3 КТ 497,93 лева обезщетение за временна
неработоспособност и да се присъди на
ищцата обезщетение от 1500 лева , а не 3500 лева .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени в частта , в която е присъдено обезщетение над 1500
лева до 3500 лева със законната лихва и искът да се отхвърли . В частта за
присъждане на 1500 лева и за отхвърляне на иска над 1500 лева до 5502,07 лева решението
на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на спора адвокатът на ищцата има
право на по-малки по размер разноски пред СРС , а ответникът има право на
по-големи разноски пред СРС и дължи по-малко разноски в полза на СРС . Съобразно
уважената част от иска ищцата дължи на ответника 596,47 лева разноски пред СГС /държавна такса и
адвокатско възнаграждение/ като същото е изчислено след като е намалено поради
прекомерност адвокатското възнаграждение на ответника от 866,04 лева с ДДС на
750 лева с ДДС .
Ответникът дължи на основание чл.78
ал.6 ГПК държавна такса на СГС от 30 лева за уважената част от иска , от
която такса ищцата е освободена .
Ответникът дължи на адвоката на ищцата
сумата от 164,95 лева адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
от иска .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №20227837 от
16.10.2020 г постановено
по гр.д.№26836/2016 г на СРС , 69 състав ; изменено в частта за разноските с
определение №20056428 от 02.03.2021 г по същото дело ; в частта , с която „Б.К.Б.“ ЕАД ЕИК *******гр.София е осъдено да заплати на
основание чл.200 ал.1 КТ на Г.Б.К. ЕГН ********** от гр.София разликата
над 1500 лева до 3500 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от
трудова злополука на 17.08.2015 г представляваща спъване и падане накриво по
пътя за работа с нараняване на десния глезен в гр.София , на ул.*******, ведно
със законната лихва от 17.08.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; в частта , в която „Б.К.Б.“ ЕАД е
осъдено да заплати на адвокат А.В.М. *** адвокатско възнаграждение по чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв пред СРС разликата над 164,95 лева до 384,92 лева ; и в
частта , в която „Б.К.Б.“ ЕАД е
осъдено да заплати на СРС разликата над 141,79 лева до 330,84 лева
държавна такса и разноски ; вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Б.К.
ЕГН **********
от гр.София да се осъди „Б.К.Б.“ ЕАД ЕИК *******гр.София да й заплати на основание
чл.200 ал.1 КТ разликата над 1500 лева до 3500
лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от трудова
злополука на 17.08.2015 г представляваща спъване и падане накриво по пътя за
работа с нараняване на десния глезен в гр.София , на ул.*******, ведно със
законната лихва от 17.08.2015 г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение , изменено в частта за разноските с определение №20056428 от 02.03.2021
г по същото дело в частта , в
която „Б.К.Б.“ ЕАД ЕИК *******гр.София е осъдено
да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на Г.Б.К. ЕГН ********** от гр.София 1500
лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания
/ от описаната трудова
злополука ; както и искът е отхвърлен
за разликата над 3500 лева до 5502,07 лева ; в частта , в която „Б.К.Б.“
ЕАД ЕИК *******гр.София е осъдено да заплати на адвокат А.В.М. *** адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв пред СРС от 164,95 лева ; и в
частта , в която „Б.К.Б.“ ЕАД е
осъдено да заплати на СРС 141,79 лева държавна такса и разноски .
ОСЪЖДА Г.Б.К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Б.К.Б.“
ЕАД ЕИК *******гр.София допълнително още
219,95 лева разноски пред СРС и 596,47 лева разноски пред СГС
ОСЪЖДА „Б.К.Б.“
ЕАД ЕИК *******гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат А.В.М. сумата от 164,95 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
ОСЪЖДА „Б.К.Б.“
ЕАД ЕИК *******гр.София да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС
сумата от 30 лева държавна такса .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.